ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№766./28.11.2018г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивино ч. гр. дело № 628/18г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Енерго-Про
Продажби” АД, гр. Варна чрез адв. Н. Б. ***, против разпореждане № 6616/02.10.2018г., постановено по
в.гр.д. № 1258/18г.
на ОС-Варна, с което е върната като недопустима подадената от дружеството частна жалба срещу
определение № 2344/20.09.18г., с което е била оставена без уважение молбата му
за изменение на постановеното по делото решение в частта по разноските.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Оспорва се изводът на съда, че определение № 2344/20.09.18г.
е необжалваемо на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, тъй като същото е постановено по
отношение на разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за първи път от
въззивна инстанция и по арг. от задължителните указания, дадени с т. 24 от ТР №
6/06.11.13г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението подлежи на
директен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК пред ВКС. Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на
въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „КНМ ГРУП”
ЕООД, гр. Варна чрез адв. Д. Я. ***, с който жалбата се оспорва като
недопустима с доводи за необжалваемост на съдебния акт, а в условията на
евентуалност и като неоснователна. Претендира се частната жалба да бъде
оставена без разглеждане, евентуално отхвърлена като неоснователна. Претендират
се и разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок,
от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274 ал.1 т.1 ГПК,
поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение от 03.07.2018г., постановено по гр.д. № 1258/2018г. ОС-Варна, като
въззивна инстанция е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение
на РС – Варна по гр.д. № 9765/2014г. и се е произнесъл по исканията на страните
за присъждане на разноски, направени във въззивното производство и в
производство по чл.303 ГПК.
По повод депозирана от жалбоподателя молба по чл.248 ГПК въззивният съд е
постановил определение № 2344/20.09.18г., с което е оставил без уважение
искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Срещу
това определение е постъпила частна жалба с вх. № 27219/21.09.2018г. и същата е
върната с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане като недопустима
поради необжалваемост на съдебния акт.
Този извод на ОС – Варна е правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3, изр. последно ГПК определението,
с което се допълва/изменя решение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и самото решение. Това
означава, че ако актът не подлежи на обжалване, то и определението по чл.248 ГПК също е необжалваемо /в т.см.
Определение № 159 от 15.05.2017г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 1798/2017 г., III г.о., ГК; Определение № 3 от
3.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2457/2017 г., II т. о., ТК; /.
Неоснователно е позоваването на разрешението по т.24 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК. Със същото е посочен само процесуалния ред относно обжалването на
постановено за първи път от въззивния съд определение по чл.248 ГПК, а именно,
че това е по чл.274 ал.2 ГПК, а не по
чл.274 ал.3 ГПК, т.е. не се изисква изложение на основания по чл.280 ГПК. Това
разрешение не разширява приложното поле на чл.248 ал.3 ГПК относно
инстанционния контрол и обжалваемостта на определението за изменение на
решението в частта му за разноските.
Следователно
подадената частна жалба срещу определение № 2344/20.09.18г., е
процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което правилно е била върната като такава.
Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на „КНМ Груп“ ЕООД следва да се присъдят направените за настоящата
инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6616/02.10.18г. на ОС - Варна, постановено по в.гр.д. № 1258/18г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик”, №
258 да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Бук”, № 1,
ет. 5, ап. 10 сумата от 200 /двеста/ лева, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.