Р Е Ш Е Н И Е
№…………
18.12.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ НОЕМВРИ две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: …………………………..
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 729 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 229/03.07.2019 г., Червенобрежки районен съд по гр. дело № 76/2019 г.
по описа на същия съд е осъдил на
основание чл. 8 от Закона за арендата в земеделието Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, в качеството на законен наследник на Л.Ц.Г., сумата от 1381,32 лв. /хиляда
триста осемдесет и един лев и тридесет и два лева/, представляваща дължимо
арендно възнаграждение по договор за
аренда от 21.12.2012г. между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г., за ползване на
имоти в землището на град Червен бряг №***,
с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ ***“ , поземлен
имот № ***, с площ от 7006 кв.м. , трета категория, нива в местността „***“
,поземлен имот № *** с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в местността „***“
,, поземлен имот № ***, с площ 6000 кв.м. , пета категория, нива в местността „***“
, поземлен имот № *** с площ 21137 кв.м.
трета категория нива в местността „***“ или общо 46.044 дка. през стопанските
2016-2017г. и 2017г.-2018г., като за разликата до 2071,98 лв. е отхвърлил иска
като неоснователен.
Осъдил
е на основание чл. 86 ЗЗД Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, в качеството на законен наследник на Л.Ц.Г., сумата от 109,54 лв. /сто и девет лева и
петдесет и четири стотинки /, представляваща общ размер на обезщетения за
забава за периода 01.10.2016г. - до 11.01.2019г., като за разликата до 269,34
лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил е на основание чл. 8 от Закона за арендата в
земеделието Д.Х.Н. с
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството на законен наследник на Е.Ц.Д.
, сумата от 1208,61 лв. /хиляда двеста и осем лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г. между Д.Х.Н. и Е.Ц.Д., за ползване на имоти,
находящи се в землището на гр.Червен бряг, а именно поземлен имот № ***, с площ
7003 кв.м., трета категория, нива в местността „***“; поземлен имот №***, с
площ 5402 кв.м. пета категория нива в местността „***“; поземлен имот № ***, с
площ 6736 кв.м. трета категория нива в местността „***“; поземлен имот № ***с
площ 6736 кв.м. четвърта категория нива в местността „***“; поземлен имот № ***с
площ 8546 кв.м. четвърта категория нива в местността „ ***“ ; поземлен имот №***с
площ 3151 кв.м. четвърта категория нива в местността „***“ или общо 40,287 дка.
през стопанските 2016-2017г. и 2017г.-2018г., като за разликата до 1812,90 лв. е
отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил
е на основание чл. 86 ЗЗД Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, в качеството на законен наследник на Е.Ц.Д., сумата от 95,85 лв. /деветдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща общ размер на обезщетения за забава за периода 01.10.2016г. - до
11.01.2019г., като за разликата до 235,68 лв. е отхвърлил иска като
неоснователен.
Осъдил е на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 1175,60 лв. / хиляда сто седемдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/ лв. направени деловодни разноски
в производството за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице.
Постъпила е въззивна
жалба от Д.Х.Н. чрез защитника му – адв. Ф.И., в която същият моли, да бъде
отменено първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на В.Л.Д.
в качеството на законен наследник на Л.Ц.Г., сумата от
1381,32 лв., представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г. между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г., за ползване на
имоти в землището на град Червен бряг
през стопанските 2016/2017 г. и 2018/2018 г., както и в частта, с която е
осъден да заплати на В.Л.Д., в качеството на законен наследник на Е.Ц.Д. ,
сумата от 1208,61 лв., представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г. между Д.Х.Н. и Е.Ц.Д., за ползване на имоти,
находящи се в землището на гр.Червен бряг през стопанските 2016/2017 г. и
2017/2018 г., както и по другите искове за забава и разноски по делото. За
въпросните се две стопански години – 2016/2017 г. и 2017/2018 г. полагащите се
арендни плащания са получавани от брата на ответника Б. Л.Д., който също е от
кръга на наследниците на леля си Л.Ц.Г. и на майка си Е.Ц.Д., което се
потвърждава от приложените разходни ордери. Тъй като Л.Ц.Г. е починала на
31.12.2016 г., към момента на дължимото и платено арендно плащане на 07.09.2017
г. ищецът В.Д. не е от кръга на наследниците на същата, като арендното плащане
е предадено на законния тогава наследник, а именно Е.Ц.Д.. В този смисъл, тъй
като В.Д. на е наследник на леля си Л.Ц.Г., въззивникът счита, че не дължи на
него арендното плащане. По отношение на арендното плащане за стопанската
2017/2018 г., същото е станало на 30.08.2018 г., за което към делото е приложен
разходен касов ордер, от който е видно, че единия от наследниците на двете
арендодателки Б. Л.Д. е получил пълния размер на дължимото от въззивника
плащане за тази година. Въззивникът счита, че следва да бъде обезсилено
първоинстанционното решение в частта, касаеща арендното плащане за 2017/2018
г., както и да бъде отменено решението относно присъдените суми по иска по
чл.86 от ЗЗД за забава. Претендират се и разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от В.Л.Д.
чрез защитника му – адв. Д.Ц. от САК, с която се обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца искове, както
следва: за сумата над уважените 1381,32 лв. до претендираните 2071,98 лв. или
за сумата от 690,66 лв., представляваща дължимо арендно плащане за първия
процесен период: стопанската 2015/2016 г. по Договор за аренда, сключен между
ответника и Л.Г. /наследодател на ищеца/; за сумата над уважените 109,54 лв. до
претендираните 269,34 лв. или за сумата от 159,80 лв., представляваща дължимата
законна лихва върху арендното плащане за първия процесен период: стопанската
2015/2016 г. по Договор за аренда, сключен между ответника и Л.Г. /наследодател
на ищеца/; за сумата над уважените 1208,61 лв. до претендираните 1812,90 лв.
или за сумата от 604,30 лв., представляваща дължимо арендно плащане за първия
процесен период: стопанската 2015/2016 г. по Договор за аренда, сключен между
ответника и Е.Д. /наследодател на ищеца/; за сумата над уважените 95,85 лв. до
претендираните 235,68 лв. или за сумата от 139,83 лв., представляваща дължимата
законна лихва върху арендно плащане за първия процесен период: стопанската
2015/2016 г. по Договор за аренда, сключен между ответника и Е.Д. /наследодател
на ищеца/. Въззивникът твърди, че постановеното решене в обжалваната му част по
отношение на стопанската 2015/2016 г. е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на
материалния закон. От страна на въззивника В.Д. пред първоинстанционния съд е
заявено, че се оспорват представените ордери, върху които не може да бъде
извършена съдебна експертиза за установяване на автентичността им, като същият
счита, че представяйки индигирани копия, а не оригинали, ответникът създава
пречка за събиране на доказателства и следва да се приложат последиците на
чл.161 от ГПК. При оспорването от страна на В.Д. на пресдтавените 2 бр.
разходни касови ордери от страна на ответната страна е заявено изрично, че
същата не разполага с оригиналите. В този случай разпоредбата на чл.183 от ГПК
е пределно ясна, а именно непредставянето има за последица изключването на
документа от доказателствения материал по делото. При отсъствието на
оригиналния документ, оспорващият е в обективна невъзможност да докаже фактите,
на които се позовава, тъй като копието, като обект на изследване не позволява
на графологичната експертиза да изключи евентуално извършена техническа
подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на истинския му подпис
през индиго, чрез прекопиране, както и чрез многобройни други съвременни
способи, което впрочем, изрично се признава и в обжалваното решение. За да
отхвърли исковете за първия процесен период – 2015/2016 г., съдът е приел, че с
оглед именно оспорената от В.Д. експертиза, не е проведено успешно производство
по оспорване на ордерите и същите обективират валидно плащане на претендираните
в процеса суми. Въззивникът В.Д. счита, че допуснатите процесуални нарушения са
довели до неправилно приложение на материалния закон и моли Окръжния съд, да отмени
първоинстанционното решение в частта, в която исковете на ищеца са отхвърлени и
вместо него, да постанови друго, с което изцяло да уважи тези искове.
Претендират се направените разноски за въззивната инстанция, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба на В.Л.Д. от Д.Х.Н. чрез защитника му – адв. Ф.И. от Адвокатска колегия –
гр. Плевен, в който се изразява становище, че въззивната жалба е недопустима,
на първо място, поради факта, че за стопанската 2015/2016 г. ищецът не е имал
качеството на наследник по закон и на второ място, жалбата е неоснователна, тъй
като правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното арендно
плащане за стопанската 2015/2016 г. е платено от Д.Х.Н. на двете арендодателки Л.Г.
и Е.Д..
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Двете въззивни жалби са
подадени в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което са
процесуално допустими.
По същество основателна е жалбата на Д.Н..
Правилно
и обосновано въз основа на събраните по делото писмени доказателства
първоинстанционнои съд е приел за установено фактическата обстановка, която
накратко е следната:
Безспорно е, че между Л.Ц.Г. и Е.Ц.Д. от една страна като аренодадетели и въззивника Д.Н., като арендатор са сключени договори
за аренда от 21.12.2012г. /вписани под №
*** и *** от 21.12.2012г. в Служба по вписвания - Червен бряг/.
Също не се спори, че Л.Ц.Г. била собственик на предоставените под аренда
земеделски земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг, както са описани в него: 1/ поземлен имот
№***, с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ ***“ ; 2/
поземлен имот № ***, с площ от 7006 кв.м. , трета категория, нива в местността
„***“ ; 3/ поземлен имот № *** с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в
местността „***“; 4/ поземлен имот № ***, с площ 6000 кв.м. , пета категория,
нива в местността „***“; 5/ поземлен имот № *** с площ 21137 кв.м. трета
категория нива в местността „***“ или общо 46.044 дка.
Безспорно е, че Е.Ц.Д. била собственик на предоставените под аренда
земеделски земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот № ***, с
площ 7003 кв.м., трета категория, нива в местността „***“; 2/ поземлен имот №***,
с площ 5402 кв.м. пета категория нива в местността „***“ ; 3/ поземлен имот № ***,
с площ 6736 кв.м. трета категория нива в местността „***“ ; 4/ поземлен имот № ***с
площ 6736 кв.м. четвърта категория нива в местността „***“ ; 5/ поземлен имот №
***с площ 8546 кв.м. четвърта категория нива в местността „ ***“ ; поземлен
имот №***с площ 3151 кв.м. четвърта категория нива в местността „***“ или общо
40,287 дка.
Не се
спори между страните и се установява от заверени копия на удостоверение за
наследници изх.№ 1772/27.03.2018г. и изх.№ 1774/27.03.2018г., издадени от
Община Пловдив, че В.Л.Д. е законен наследник на Л.Ц.Г.
и Е.Ц.Д.. От документите се
установява още, че Лилия Ценкова Гарилова починала на 31.12.2016г. , а Е.Ц.Д.
на 21.03.2018г.
Спори
се между страните изплатено ли е арендното възнаграждение за стопанските
2015/2016г. , 2016/2017г. и 2017/ 2018 години
и дължи ли ответника такова на ищеца в качеството на наследник с ½ ид. част от правото на
собственост върху арендуваните имоти.
Съдът е отхвърлил
частично предавения иск, като е приел, че е установено надлежно плащане за
стопанската 2015г.- 2016г., извършено приживе на двете наследодателки, като
приел, че оспорването на представените по делото касови ордери не е проведено
успешно. Приел, че за стопанските 2016-2017г. и 2017г.-2018г. не е извършено
плащане от арендатора Д. Н. на въззивника В.Д. и поради това му дължи
заплащането на тези суми.
Тези изводи на
първата инстанция се споделят частично от въззивния съд.
В своето решение
РС-Червен бряг е приел, че „Признава се от ищеца в отговора по чл.131 ГПК, че
ответникът е заплатил арендното възнаграждение за процесните имоти на Б. Л.Д. /
брат на ищеца/ както следва: сумата от 2891,16 лв. на 07.09.2017г. за
стопанската 216-2017г. и сумата от 2891,16 лв. на 30.08.2018г. за стопанската
2917-2018г. със задължение последния да преведе на ищеца полагащата му се
½ част от тези суми.“
Такова изявление от
страна на ищеца – В.Д. не се установи по делото, дори и в обясненията на
страната по реда на чл.176 от ГПК изрично се сочи, че до подаване на исковата
молба не му е известно да е заплатено на брат му, с когото са в обтегнати
отношения. От друга страна ищецът не е направил оспорване на представените с
отговора по чл.131 от ГПК два броя разходни касови ордери, съответно от
07.09.2017г. и №15/30.08.2018г. единствено оспорени са разходен касов ордер №***г.
и №***г. Това се установява от протокола от проведеното о.с.з. на 25.03.2019г.
В разходните ордери от 07.09.2017г. и №15/30.08.2018г. /л.33 и л.34/ е
отразено, че въззивникът земеделски производител Д.Х.Н. е заплатил на брата на
ищеца Б. Л.Д. с ЕГН ********** суми от по 2891.16лв., представляващи аренда
съответно за стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г. След като тези документи не
са оспорени в законоустановения срок същите са годно доказателствено средство и
удостоверяват извършено плащане между лицата и на основанието, което е
посочено.
В настоящата
инстанция бе прието като писмено доказателство по делото отчет по банкова
сметка *** Л.Д., видно от който на 03.05.2019г. същият е наредил превод на
сумата от 1446 български лева по сметка на въззивника В.Л.Д., като изрично е
посочено основание за този превод 50% аренда 2017/18г. земи Червен бряг.
Доколкото този документ не изхожда от представилата го страна, съдът счита, че
не е настъпила преклузията по чл.266 от ГПК. Този документ също така не е
оспорен от насрещната страна, нито с отговор на въззивната жалба, нито в
молбата становище от 20.11.2019г., поради което съдът го приема за годно
писмено доказателство.
Във въззивната
жалба на В.Л.Д. изцяло се акцентира, че неправилно съдът е приел заключението
на назначената по делото съдебно-графологическа експертиза, тъй като същата е
извършена върху индигирано копие на документ, а не върху оригинала, който не е
представен по делото. Обект на изследване са били представените и оспорени два броя разходни касови ордери №***г. и №***г..
Тези възражения не се споделят от настоящия състав. С отговора на исковата
молба е представено ксерокопие от тези два отговора. Същите са своевременно
оспорени в първото по делото заседание и съдът е открил производство по тяхното
оспорване. Предмета на оспорване е истинността на подписа на посочените като
получатели на сумите две наследодателки на ищеца – Л.Г. и Е.Д.. Представени са
от страна на ответника Д.Н. два броя индигирани копия на същите касови ордери.
Назначена е графологическа експертиза, която е изготвила заключение по така
представените ордери и друг сравнителен материал, предвид факта, че лицата,
чиито подписи се изследват са починали. В заключението си вещото лице е приело,
че положените на двата ордера подписи са изписани от Л.Г. и Е.Ц.. Това
заключение е прието от съда, и е оспорено от страна на ищеца, но същият с
допълнителна молба се е отказал от искането си за назначаване на тройна
експертиза, която е била вече допусната. При тези данни няма основание да се
приеме, че заключението на назначената графологическа експертиза следва да се
изключи от доказателствата по делото. След като вещото лице е приело, че може
да изготви заключение в тази специална област на науката въз основа на
представените документи, съдът няма основание да счита, че същите не са годен
обект за изследване. Вещото лице под страх от наказателна отговорност е
посочело, че подписите на тези ордери са положени от двете наследодателки на
ищеца и поради това, съдът правилно е приел, че оспорването не е проведено
успешно. След като е установено, че подписите са на Л.Г. и Е.Д., то от тези
документи е видно, че същите са си получили сумите, представляващи арендно
плащане по договора за стопанската 2015-2016г. В тази насока следва да се
посочи, че към момента на издаването на тези документи и двете наследодателки
са били живи и същите не са отправили никакви претенции към арендатора Д.Н..
Също така в случая не се касае за обикновен частен документ, а за счетоводен
документ, който се издава на осн. чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗСч и отговаря на
изискванията на чл.6 ал.3 от ЗСч. Тъй като по делото не е назначавана съдебно
икономическа експертиза съдът не може да провери редовността на водене на счетоводните
книги по смисъла на чл.182 от ГПК, но така съставените и представени счетоводни
документи следва да бъдат преценявани заедно с другите доказателства по делото.
Видно е, че за времето на действие на договора между страните /докато са били
живи наследодателките/ са издадени няколко такива разходни касови ордера /извън
оспорените/, което е показателно за начина на уреждане изплащането на арендата.
Липсата на претенции приживе от страна на Л.Г. /починала на 31.12.2016г./ и Е.Д.
/починала на 21.03.2018г./ за неизпълнение на договорените плащания също е
косвено доказателство за изпълнение на задълженията от страна на арендатора. В
тази насока към момента на настъпване на изискуемостта на задължението за
стопанската 2015-2016г. /най-късно до 30.09.2016г. – раздел ІІІ т.1 от
договорите/, предмет на отхвърлителната част на иска и на жалбата на В.Л.Д. и
двете наследодателки са били живи и не са имали отправени претенции за
неизпълнение на договора. По идентичен начин стои въпросът е за арендните
плащания спрямо Е.Д. и за стопанската 2016-2017г., които са били дължими до
30.09.2017г.
Ето защо
преценявайки в съвкупност събраните по делото доказателства за съдът се
установява единствения възможен правен извод, че арендаторът е изпълнил своите
задължения да заплати арендното плащане. За стопанската 2015-2016г. това е
сторено на живите към онзи момент наследодателки на ищеца. За стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г. плащането е реализирано на брата на ищеца Б. Д., като
същият с паричен превод от 03.05.2019г. е превел по банковата сметка на В.Д.
сумата от 1446лв., представляваща 50% от арендата за 2017/18г. от земи Червен
бряг. Действително няма данни, че Б. Д. е заплатил на брат си и дължимата част
от арендата за стопанската 2016-2017г. за наследените от Л.Г. земеделски земи
/защото към онзи момент Е.Д. е била жива/, но е факт, че е установено от
представените счетоводни документи извършено плащане от страна на арендатора Д.Н.
на цялата дължима за всички земеделски земи сума за арендно плащане именно на Б.
Л.Д.. Със заплащането на един от съсобствениците арендаторът е изпълнил своето
задължение за арендно плащане. Отношенията между съсобствениците – братята Б. и
В. Димитрови следва да се уредят съгласно чл.30 ал.3 от ЗС.
В Решение № 290
от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., III г. о., ГК е застъпена
тезата, че съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от
вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Задължението
възниква от момента, в който е реализиран съответния доход и без да е
необходима покана. В Решение № 1307 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
5897/2007 г., II г. о., ГК, се приема, че ако съсобствената вещ е отдадена под
наем само от единия съсобственик, респ. той е получавал наем за предоставеното
възмездно ползване на трето на съсобствеността лице, съсобственикът, който не е
страна по правоотношението има предвиденото в чл. 30, ал. 3 ЗС вземане за част от реализирания граждански плод, съответна на
идеалната му част.
Договорът за
аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите
и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на
обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно
плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното
или мълчаливо /т. е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като
отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и сл. ЗС
е изрично уредена с новата алинея 4 на чл. 3 Закон за арендата в земеделието, публикувана в ДВ бр. 13/2007 г., така в Решение № 8
от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II г. о., ГК.
Ако съсобственик
получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно
ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на
припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно
правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение
дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до
реализиралия тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да
възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в
съсобствеността) част от реализираните доходи.
В конкретния
случай арендатора е изпълнил поетото задължение за арендно плащане, след като
установи направено такова на когото и да било от съсобствениците /отчитайки
факта, че съсобствеността възниква в хода на изпълнение на договора/. Той няма
задължение да издирва съсобственици и да изчислява съответните им права върху
имотите, за да прави плащане на всеки конкретно. С валидно плащане на един от
тях задължението му е изпълнено. В случая са представени два броя разходни
касови ордери, които не са оспорени от
ищцовата страна и от тях се установява именно извършено плащане на задължението
за аренда за претендираният с исковата молба период – стопанските 2016-2017г. и
2017-2018г. на съсобственика с разни права Б. Д.. Нещо повече за втората
стопанска година е направено плащане от страна на Б. Д. към въззивника – ищец В.Д..
Ето защо задължението за арендно плащане е изпълнено и искът се явява недоказан
по основание и размер и за този период. За стопанската 2015-2016г. правилно е
прието от РС-Червен бряг, че задължението е изпълнено приживе на двете наследодателки.
С оглед всичко гореизложено съдът
счита, че решението на РС-Червен бряг следва да бъде отменено в частта, в която
е осъдил на осн. чл.8 ал.1 от ЗАЗ Д.Х.Н. да заплати на В.Л.Д., в качеството на законен наследник на Л.Ц.Г.,
сумата от 1381,32 лв. /хиляда триста осемдесет и един лев и тридесет и два
лева/, представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г., сключен между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г. и в частта в която е осъдил Д.Х.Н.
да заплати на В.Л.Д., в качеството на законен наследник на Е.Ц.Д. ,
сумата от 1208,61 лв. /хиляда двеста и осем лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща дължимо арендно възнаграждение
по договор за аренда от
21.12.2012г.,
сключен между Д.Х.Н. и Е.Ц.Д., като вместо него се постанови
друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове с правно
основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ от В.Л.Д. против Д.Х.Н. за осъждането му да заплати сумата
от 1381,32 лв., представляваща арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г., сключен между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г. и сумата от 1208,61
лв., представляваща арендно възнаграждение
по договор за аренда от
21.12.2012г.,
сключен между Д.Х.Н. и Е.Ц.Д.. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която е осъден на основание чл. 86 ЗЗД
Д.Х.Н. да заплати на В.Л.Д.,
в качеството на законен наследник на Е.Ц.Д., сумата от 95,85 лв., представляваща общ размер на обезщетения
за забава за периода 01.10.2016г. - до 11.01.2019г, като се отхвърли предявения от В.Л.Д.
против Д.Х.Н. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 95,85 лв., представляваща
общ размер на обезщетения за забава за периода 01.10.2016г. - до 11.01.2019г. Решението следва да се отмени и в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на процеса и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК В.Л.Д. следва да бъде осъден да заплати на Д.Х.Н. направените пред всички инстанции деловодни
разноски в размер на 356лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 229/03.07.2019 г., на Червенобрежки районен съд, постановено по гр. дело №
76/2019 г. по описа на същия съд, в частта му, в която е осъдил на осн. чл.8 ал.1 от ЗАЗ Д.Х.Н. да заплати на В.Л.Д., в качеството
на законен наследник на Л.Ц.Г., сумата от 1381,32 лв. /хиляда триста осемдесет
и един лев и тридесет и два лева/, представляваща дължимо арендно
възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г., сключен между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г., в частта в която е
осъдил на осн. чл.8 ал.1 от ЗАЗ Д.Х.Н. да заплати на В.Л.Д., в качеството на законен
наследник на Е.Ц.Д. , сумата от 1208,61
лв. /хиляда двеста и
осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължимо арендно
възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г., сключен между Д.Х.Н. и Е.Ц.Д., в частта, в която е
осъден на
основание чл. 86 ЗЗД Д.Х.Н. да заплати на В.Л.Д., в качеството
на законен наследник на Е.Ц.Д., сумата от 95,85 лв., представляваща общ размер на обезщетения за забава за периода
01.10.2016г. - до 11.01.2019г и в частта за разноските,
като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Л.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** против Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основани чл.8 ал.1 от ЗАЗ за осъждането му
да заплати сумата от 1381,32
лв., представляваща арендно възнаграждение
по договор за аренда от
21.12.2012г.,
сключен между Д.Х.Н. и Л.Ц.Г. за стопанските 2016-2017 и
2017-2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Л.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** против Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основани чл.8 ал.1 от ЗАЗ за осъждането му
да заплати сумата от 1208,61 лв., представляваща арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г., сключен между Д.Х.Н. и Е.Ц.Д. за стопанските 2016-2017 и
2017-2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Л.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** против Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основани чл.86 от ЗЗД за осъждането му да
заплати сумата от 95,85 лв., представляваща общ размер на обезщетения
за забава за периода 01.10.2016г. - до 11.01.2019г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 от ГПК В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: *** деловодни разноски за двете инстанции в размер на 356лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Червенобрежки районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: