№ 11805
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110163891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. Х. против „Г” ЕООД, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ, за заплащане на сумата 497 лева,
представляваща неизплатено обезщетението по чл.224, ал.1 вр. ал.2 от КТ за 11 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 09.11.2021 г. до окончателното и заплащане.
С. Д. Х. твърди, че сключила с ответника трудов договор от 01.03.2018 г. до
м.октомври.2020 г., на длъжността „рецепционист“, за което представя трудов договор и
трудова книжка. Последното и трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
било 891,40 лв. До настоящия момент не и било изплатено обезщетението по чл.224, ал.1 вр.
ал.2 от КТ за 11 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 497 лв. Моли
ответникът да бъде осъден да и заплати дължимата сума, ведно с разноските.
Ответникът „Г” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът С. Д. Х. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество „Г” ЕООД
на длъжността “рецепционист ” от 01.03.2018 г. до 12.10.2020 г. въз основа на трудов
договор № 63/01.03.2018 г., с уговорен срок на изпитване 6 месеца, с брутно месечно
възнаграждение в размер на 902,10 лв.
От представените по делото Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 27/09.10.2020 г. се установява, че трудовият договор на С. Д. Х. с „Г” ЕООД е прекратен
на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 12.10.2020 г. Предвидено е изплащане на
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, ако към датата на прекратяване на договора има
неизползван платен годишен отпуск.
1
От представената по делото копието на трудовата книжка на С. Д. Х., се установява,
че основната работна заплата на работника за последния пълен отработен месец септември
2020 г. е в размер на 891,40 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени
от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 224 КТ е да докаже прекратяване
на трудовото правоотношение, по което в негова полза е възникнало правото на платен
годишен отпуск с посочената в исковата молба продължителност. В тежест на ответника е
да докаже, че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, респ. че е заплатил дължимото
обезщетение по чл. 224 КТ.
Предявените искове за заплащане на сумата 497 лева, представляваща неизплатено
обезщетението по чл.224, ал.1 вр. ал.2 от КТ за 11 дни неизползван платен годишен отпуск
за 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.11.2021 г. до окончателното
и заплащане са допустими. Разгледан по същество същият е и основателен, тъй като на
ответникът не доказа да е заплатил на ищеца процесните суми, въпреки дадените му
указания с доклада, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. По делото се установи
прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Ответникът не оспори
възникнало в полза на ищеца правото на платен годишен отпуск с посочената в исковата
молба продължителност. Не представи доказателства отпускът да е бил използван или да е
заплатено дължимото обезщетение по чл.224 КТ. Тези обстоятелства са доказани от ищеца,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължението да докаже плащане на това
вземане, за които той не сочи и представя доказателства.
С оглед горното искът следва да бъде уважен като основателен и доказан в посочения
от ищеца размер.
На ищеца се следват разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, но същият не представя
доказателства да е извършил и не претендира присъждането на такива. С оглед
безплатността на производството по трудови спорове за работника и съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната
власт държавна такса в размер на 50,00 лв., дължима по иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „..., ет.5, офис В, да заплати на С. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „...“, бл. №140, ет.10, ап.47, на основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ, сума в размер
на 497 лева, представляваща неизплатено обезщетението по чл.224, ал.1 вр. ал.2 от КТ за 11
дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. по трудов договор № 63/01.03.2018 г.,
прекратен със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 27/09.10.2020 г.,
считано от 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Г” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „..., ет.5, офис В, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лв.
2
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3