Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 09.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 09.03.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1605/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
В исковата молба против Н.И.К., ЕГН********** *** ищецът Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул."Х. К."№43, представлявано от изп.директори Й. Ц. и Р. Б. твърди, че 09.07.2019г. в гр. А. на ул.“З. С.“ №2 било реализирано ПТП между л.а. М. с ДК …, управляван от ответника Н.К., и л.а. “Д. Д." с ДК №…, управляван от С. М.П..
Видно било от протокол за ПТП №1734562, съставен на 09.07.2019г. от РУ на МВР- гр. Асеновград, че водачът на л.а. „М." - ответника по делото - бил нарушил правилата за движение по пътищата и виновно нанесъл имуществени вреди на л.а. „Д. Д." с ДК№ …, поради което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение №440882. Причина за настъпване на застрахователното събитие била, че при движение на заден ход с л.а. М. не се убеждава, че пътят зад него е свободен и със задната част удря паркирания л.а. Д. Д.. След ПТП- то ответникът напуснал местопроизшествието, като същото било видно от представения по делото протокол за ПТП № 1734562.
ЗД “Евроинс” АД сключило със собственика на л.а. „М. К." с ДК№ .., при управлението на който е причинено увреждането, задължителна застраховка "Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на МПС - полица № BG/07/118002895567, валидна от05.10.2018г. Ползвайки се от сключената застраховка “Гражданска отговорност" на делинквента, застрахователят по застраховка Каско на увреденото лице подал искане в дружеството - ищец за изплащане на обезщетението. След приемане и регистриране в „ЗД Евроинс" АД, на 01.10.2019г. било изплатено обезщетението в размер на 533.20 лв.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за ищеца бил налице правен интерес за завеждане на настоящото производство срещу Н.И.К.. Моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 533.20 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените съдебно- деловодни разноски.
С допълнителна молба уточнява петитума на иска, като моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи посочената сума.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че чл.500, ал.1, т.3 от КЗ предоставя право на застрахователя по застраховка ГО на виновен участник в ПТП чрез регресен иск да претендира заплатеното за щетите, причинени на пострадалия от виновния водач, който не е изпълнил задълженията си при възникване на ПТП и го е напуснал преди пристигането на органите на МВР в случаите, в които тяхното посещение е задължително по закон. В чл.125 от Закона за движение по пътищата били предвидени тези случаи, в които органите на МВР задължително посещават ПТП. В конкретния казус се касаело за инцидент между МПС – М. К. с рег.№ .. и паркиралото МПС – Д. Д. с рег.№ .., който е настъпил при маневра с минимална скорост, не е причинена смърт или нараняване на човек, не е налице сериозна щета по пострадалото МПС, която да го препятства от движение, не е налице спор/разногласие между водачите относно обстоятелствата, свързани с ПТП- то и не са налице което и да е от другите основания по чл. 125 от Закона за движение по пътищата, поради което и не е било задължително посещаването на произшествието от органите на МВР. Водачът на МПС М. К. Н.К. не бил разбрал, че е настъпило ПТП, заради това и е напуснал произшествието, което било видно от посочените възражения в съставения АУАН 440882 от 09.07.2019г. от гл. автоконтрольор Б.Т.. В последвалите снети обяснения на К. от свидетеля по съставянето на АУАН Р.К. той отново потвърдил, че след завършването на работата му в обект „В.“ ООД в гр.А. се е качил в МПС М. и е потеглил към местоработата си в гр.Пловдив, като изобщо не е разбрал, че е станал участник в ПТП. Всичко това води до извод, че от субективна страна е била налице погрешна представа в съзнанието на К. относно липсата на релевантни фактически обстоятелства, а именно - случилият се инцидент. Това незнание го било довело до обективна невъзможност да изпълни своето задължение като участник в ПТП да изчака органите на МВР по чл.125, т.7 от ЗДВП, поради което и не може да бъде ангажирана неговата гражданска отговорност, тъй като съгласно чл. 81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, каквато причина в случая се явявало незнанието на релевантни фактически обстоятелства, представляващи извинима грешка, в която безспорно бил изпаднал ответникът.
Нещо повече, такова задължение за него изобщо не се било породило - в обясненията, дадени пред полицейския служител Р.К., К. демонстрирал липсата на разногласия с другия водач, като изразил своята готовност за съставяне и подписване на двустранен протокол, стига да е бил наясно с настъпването на инцидента. Полицейски служител не бил присъствал по време на настъпване на произшествието, а актосъставителят бил уведомил К. по телефона за инцидента, след което той се явил в сградата на РПУ Асеновград, където бил бил съставен и подписан протокол за ПТП 1734562 от 09.07.2019г. от двамата участници, с което на практика К. е потвърдил всичко, описано в протокола, съгласувал е всички релевантни факти с другия участник и така е признал вината си и неизгодни за себе си обстоятелства, съставен бил и АУАН и били снети обяснения на К.. При това положение и липсата на каквито и да е доказателства, които да свидетелстват за разногласие на участниците в ПТП около обстоятелствата, свързани с инцидента, не могло да се приеме, че била осъществена хипотезата на чл.125, т.7 от ЗДвП.
На следващо място ответникът работел на трудов договор и в момента на инцидента той се връщал на работното си място в гр.Пловдив, за да продължи да изпълнява трудовите си задължения, което обстоятелство се явявало неотложна причина по смисъла на чл.500, т.3 от КЗ, препятстваща го да изчака органите на МВР.
Твърди ответникът, че според разпоредбата на чл. 6, т.З от Наредба №13-41 от 1.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - „Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС при ПТП, възникнали в паркирано състояние – в каквото е бил пострадалият автомобил.
Така всичко изложено обуславяло неоснователността на иска и моли съдът да го отхвърли. Претендира разноски в заповедното производство – за подаване на възражение – и в настоящото. Сочи доказателства.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и възраженията в писменото становище, като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим, като по същество е неоснователен по следните съображения:
Безспорно е по делото, че по подадено на 21.02.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед, с която е разпоредено длъжникът - ответникът К. - да заплати на Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113 сумата от 533,20 лв главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 27.01.2020г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на 25,00 ДТ и сумата от 50,00 лв. юрк. възнаграждение. Основание за издаване на заповедта е възстановяване на изплатено от заявителя обезщетение по щета №**********/18.09.2019г. за настъпило застрахователно събитие на 09.07.2019г. в гр. А. на ул. „З. Ст.“ 2.
В срок е постъпило възражение от длъжника, поради което е предявен настоящия иск.
Не се спори също, че на 09.07.2019г. в гр. А.на ул.“З. С.“ №2 е реализирано ПТП между л.а. М. с ДК №.., управляван от ответника Н.К., и л.а. “Д. Д." с ДК №…, както и наличието на валидна застраховка ГО за пострадалия автомобил и изплащане на застрахователното обезщетение в претендирания размер.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, която предвижда застрахователят да има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие в изрично регламентирани случаи – чл.125 от ЗДвП, а именно когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
5. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;
6. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
7. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
С оглед данните по делото не са налице хипотезите по т.1 – 5 и т.7. Следователно единствената възможна е тази, предвидена в т.6 - разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
Такова разногласие по делото не се доказа, напротив. От показанията на разпитаните свидетели - гл. автоконтрольор Т. и свидетеля по съставянето на АУАН К. – се установи, че заради подаден сигнал от служителка на фирма „В.“, работеща на пропуска, посетили мястото на ПТП на ул.“З. С.“, като от охранителя на фирмата разбрали, че по-рано през деня той видял как товарен автомобил извършва маневра - движение назад - и блъснал отзад със задна част паркиралия автомобил „Д.“, след което напуснал мястото на ПТП. Охранителят се опитал да сигнализира на водача, че е блъснал паркирания автомобил, но той се отдалечил и напуснал в неизвестна посока мястото на ПТП. Товарният автомобил, който блъснал паркирания. Охранителят им показал заснетия запис от камерите за видеонаблюдение относно механизма на възникналото произшествие, разпечатали и снимки. По телефона се обадили на водача на л.а. М. – ответника по делото - и го помолили да се яви в РУП – Асеновград. Той отишъл, първоначално бил учуден, но след като видял щетите по паркирания автомобил казал, че най-вероятно го е блъснал, а то се виждало и от камерите. Ответникът подписал протокола за ПТП без никакви възражения. Свидетелите се свързали и с водача на паркирания автомобил, който също дошъл в управлението по същото време, по което и ответникът и също подписал протокола.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като са напълно обективни, взаимно си кореспондират и се допълват, депозирани са от напълно незаинтересовани от изхода на делото лица – актосъставителите – и не на последно място - не се опровергават от никакви други доказателства по делото. Следва да се отбележи, че нито в протокола за ПТП, нито в АУАН, издадени по повод възникналия инцидент, е отразено ответникът К. да е имал каквито и да е възражения, още по-малко разногласия с другия участник в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
Така съдът приема, че не е налице първата кумулативна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и искът се явява неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства налагат категоричния извод, че ответникът от субективна страна изобщо не е съзнавал да е възникнало ПТП с негово участие, който факт съответно поражда задълженията му по чл.123 от ЗДвП. В този смисъл не може да му се вмени във вина тяхното неизпълнение.
При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 562,55лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113, седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., бул."Х. К."№43, представлявано от изп.директори Й. Ц. и Р. Б. против Н.И.К., ЕГН********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 533.20 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№569/20г. по описа на ПРС, както и за сторените съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113, седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., бул."Х. К."№43, представлявано от изп.директори Йоанна Цонева и Румяна Бетова да запалти на Н.И.К., ЕГН********** *** сумата 562,55лв сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: