Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032 / 17.1.2022г.
гр. Перник, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х– ти състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 00583 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК от "ЧЕЗ Електро България" АД срещу Д.Г.А. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1114,14 лв. - корекции по констативни протоколи № 3019191/18.08.2017г., №3020827/11.10.2017г. и № 3020912/12.12.2017 г. за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, за която са издадени фактура № **********/29.08.2017 г. за периода от 21.05.2017 г. до 18.08.2017 г., фактура № **********/16.10.2017 г. за периода от 19.08.2017 г. до 11.10.2017 г. и фактура № **********/14.12.2017 г. за периода от 12.10.2017 г. до 12.12.2017 г. за обект, находящ се в гр. Перник, с кл. № 310209810220, както и сумата от 303,68 лв., представляваща законната лихва за забава, от която 118,01лв. за период от 13.09.2017г. до 21.08.2020г. по фактура № **********/29.08.2017г.; 75,09лв. за период от 28.10.2017г. до 21.08.2020г. по фактура № **********/16.10.2017г. и 110,58лв. за период от 29.12.2017г до 21.08.2020г. по фактура № **********/14.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 4784/2020г. на PC Перник до изплащане на вземането. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения му особен представител адв. К., е депозирал писмен отговор по делото. Депозирал е и множество становища, с които оспорва допустимостта и основателността на иска по подробно изложени съображения. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните, тъй като ответникът не бил собственик или ползвател на имота. Сочи се, че нямало правила, чрез които да се извърши изчисляване на количеството енергия, оспорва се цялата процедура по издаване на констативните протоколи, като се твърди и ответникът да не ги е получавал. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
„ЧЕЗ Електро
България“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн.
410 от ГПК пред PC Перник срещу длъжника Д.Г.А. за процесните вземания, въз
основа на което е образувано е ч.гр.д. № 4784/2020г. на PC Перник и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 04.09.2020г., връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Настоящите
искови претенции с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. с чл. 183 ЗЗД, вр. чл.
98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са предявени в срока по чл. 415 ГПК и са
допустими. В тежест на ищцовото дружество е да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно
облигационно отношение между страните по договор за продажба на електрическа
енергия; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената
методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана
намеса в измерването на доставените количества електроенергия, довела до
неправилното й измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в
нормативните актове и между страните процедури за това.
Установява
се от събраните писмени доказателства, че ответникът е потребител на ел.
енергия в обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Тева“, бл.1, вх. А, ет.2, ап. 5,
с кл. № 310209810220 по смисъла на § 1, т. 41б, б. А от ДР на ЗЕ-краен клиент,
който купува енергия, а "ЧЕЗ Електро България" АД представлява
енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като лице, което
осъществява снабдяване с ел. енергия.
Съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди. Посоченото разрешение следва
да намери приложение и по отношение на продажбата на електроенергия предвид
сходството на правната уредба и естеството на правоотношението – продажба на
енергия.
По силата на
законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният
клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр.
54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а
съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015
г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия
и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1,
т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ
и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез
нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител
на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е
уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за
битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по
описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България " АД. В
чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на
електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго
лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът,
респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на
електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за
консумираната в имота електроенергия.
По делото е представено заявление от 09.08.2013 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди, подадено от ответника Д.А. до ЧЕЗ „ Електро България“ АД за процесния имот, в което ответникът сочи, като основание за ползването си договор за наем от 27.03.2013 г. Представена е декларация от ответника/ л.122/, с която декларира, че титулярът на партидата за ел. енергия на посочения процесене престанало да бъде фактически ползвател на имота и няма връзка с това лице. Представена е по делото декларация без дата, с която представител на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, като собственик на процесния имот декларира пред „ЧЕЗ Електро България“ АД, че е съгласен титуляр на партидата на имота да бъде Д.Г.А.. Представена е разписка за предаване на документи от 09.08.2013 г., с която Д.Г.А. удостоверява, че е получил във връзка със заявена услуга оригинал на SD фактура. Заявеният от ответника към онзи момент и до предявяване на заявлението и вписан в регистрите на населението негов постоянен и настоящ адрес от 20.09.2013 г. е процесния – гр. Перник, ж. к. „Тева“ бл. 1, ет.2, ап. 5. Съгласно заключението на СИЕ в дружеството- ищец има открита партида с клиентски номер 310209810220 на името на ответника. Независимо от липсата на дата на декларацията - съгласие, при съвкупния анализ на описаните доказателства, които са преди датата на извършените проверки се формира извод, че е възникнало облигационна връзка между ищеца и ответника относно продажбата на електрическа енергия за процесния имот в светлината на изложеното разяснения в посоченото тълкувателно решение и последващо решение на ВКС по същия идентичен правен въпрос. Налице е извънсъдебно признание от страна на ответника за съществуващите между страните договорни правоотношения по отношение на процесния имот. Обективираните в тези частни подписани документи волеизявления не са оспорени от ответника, досежно тяхното авторство, а и не са събрани други доказателства, които да ги опровергават.
Няма представени доказателства, които да установяват
прекратяване на облигационната връзка преди извършените проверки. Третото ползващо лице, каквото се явява
ответникът, придобива качеството "потребител" на електрическа енергия
и като страна по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й.
Като
потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът
е страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната
мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, които общи условия
е доказано, че са били надлежно публикувани в местен и национален ежедневник и
са влезли в сила, за което не е необходимо изрично изявление от страната на
потребителя за приемане.
От
констативен протокол за проверка на неточно измерване на електрическа енергия №
3019191 от 18.08.2017г., издаден от "ЧЕЗ Разпределение България" АД
се установява, че на същата дата на посочения адрес е била извършена техническа
проверка на електромера на процесния имот. Проверката е установила, че е налице
директно присъединение преди електромера, от една от фазите захранващи таблото,
с проводник тип ПВ-Л1 - 1 х 2,5 кв.мм./фаза/, вследствие на което има нарушена
схема на измервателната система. Присъединението не минава през предпазители.
След проверката същото е прекъснато.
Протоколът е
подписан от извършилите проверката служители на дружеството и двама свидетели –
представители на Федерация на потребителите, поради това, че потребителят не е
намерен на адреса, както и полицай от 01 РУ - Перник.
С писмо от
21.08.2017 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД уведомява ответника за
извършената на 18.08.2017 г. проверка на средството за търговско измерване
/електромер/, отчитащо доставената електрическа енергия до адреса му, за
съставения констативен протокол и че ще бъде извършена корекция на сметката му,
на основание ПИКЕЕ, за което ще бъде уведомен от "ЧЕЗ Електро
България" АД, като видно от приложеното известие за доставяне, в него
освен уведомлението е посочено, че на ответника е изпратено и копие от
процесния констативен протокол. Писмото е изпратено на 29.08.2017 г. до
ответника, посредством писмо с обратна разписка чрез "МиБМ Ескпрес"
ООД, като пратката е върната с отбелязване "непотърсена". С писмо от
30.08.2017 г. ищецът уведомява ответника, че на осн. чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
и въз основа на констативен протокол № № 3019191 от 18.08.2017г., е начислена сума в размер на 411, 24 лв.,
отразена във фактура № 00227495053/29.08.2017г. Писмото е изпратено на 30.08.2017
г. до ответника, посредством писмо с обратна разписка чрез "МиБМ
Ескпрес" ООД, като пратката е върната на 23.12.2016 г. с отбелязване
"непознат".
От
констативен протокол за проверка на неточно измерване на електрическа енергия №
3020827 от 11.10.2017г., издаден от "ЧЕЗ Разпределение България" АД
се установява, че на същата дата на посочения адрес е била извършена техническа
проверка на електромера на процесния имот. Проверката е установила, че е налице
директно присъединение преди електромера, от една от фазите захранващи таблото,
с проводник тип ПВ-Л1 - 1 х 2,5 кв.мм./фаза/, вследствие на което има нарушена
схема на измервателната система. Присъединението не минава през предпазители.
След проверката същото е прекъснато.
Протоколът е
подписан от извършилите проверката служители на дружеството и двама свидетели –
представители на Федерация на потребителите, поради това, че потребителят не е
намерен на адреса, както и полицай от 01 РУ - Перник.
С писмо от
12.10.2017 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД уведомява ответника за
извършената на 11.10.2017 г. проверка на средството за търговско измерване
/електромер/, отчитащо доставената електрическа енергия до адреса му, за
съставения констативен протокол и че ще бъде извършена корекция на сметката му,
на основание ПИКЕЕ, за което ще бъде уведомен от "ЧЕЗ Електро
България" АД, като видно от приложеното известие за доставяне, в него
освен уведомлението е посочено, че на ответника е изпратено и копие от
процесния констативен протокол. Писмото е изпратено на 13.10.2017 г. до
ответника, посредством писмо с обратна разписка чрез "МиБМ Ескпрес"
ООД, като пратката е върната с отбелязване "непотърсена". С писмо от
17.10.2017 г. ищецът уведомява ответника, че на осн. чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
и въз основа на констативен протокол № 3020827 от 11.10.2017г, е начислена сума в размер на 273,52 лв., за
която е издадена фактура № **********/16.10.2017г. Писмото е изпратено на 17.10.2017
г. до ответника, посредством писмо с обратна разписка чрез "МиБМ
Ескпрес" ООД, като пратката е върната на 30.10.2017 г. с отбелязване
"непотърсено".
От
констативен протокол за проверка на неточно измерване на електрическа енергия №
3020912 от 12.12.2017г., издаден от "ЧЕЗ Разпределение България" АД
се установява, че на същата дата на посочения адрес е била извършена техническа
проверка на електромера на процесния имот. Проверката е установила, че ел. инсталацията на апартамента е присъединена
към електроразпределителната мрежа директно преди електромера чрез фазов
проводник тип ПВВМ-Б1-1х4 кв.мм. Присъединението е направено в ел.таблото, като
описаният проводник е свързан към първа фаза на линията захранваща ел. таблото.
По такъв начин е променена правилната схема на свързване на измервателната
система, водещо до неизмерване на консумираната ел. енергия. След проверката
присъединяването е премахнато.
Протоколът е
подписан от извършилите проверката служители на дружеството и двама свидетели –
представители на Федерация на потребителите, поради това, че потребителят не е
намерен на адреса, както и полицай от 01 РУ - Перник.
С писмо от
13.12.2017 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД уведомява ответника за
извършената на 12.12.2017 г. проверка на средството за търговско измерване
/електромер/, отчитащо доставената електрическа енергия до адреса му, за
съставения констативен протокол и че ще бъде извършена корекция на сметката му,
на основание ПИКЕЕ, за което ще бъде уведомен от "ЧЕЗ Електро
България" АД, като видно от приложеното известие за доставяне, в него
освен уведомлението е посочено, че на ответника е изпратено и копие от
процесния констативен протокол. Писмото е изпратено на 14.12.2017 г. до
ответника, посредством писмо с обратна разписка чрез "МиБМ Ескпрес"
ООД, като пратката е върната с отбелязване "непотърсена". С писмо от
15.12.2017 г. ищецът уведомява ответника, че на осн. чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
и въз основа на констативен протокол № 3020912 от 12.12.2017г, е начислена сума в размер на 429,38 лв., за
която е издадена фактура № **********/14.12.2017г. Писмото е изпратено на 15.12.2017
г. до ответника, посредством писмо с обратна разписка чрез "МиБМ
Ескпрес" ООД, като пратката е върната на 30.10.2017 г. с отбелязване
"няма такъв блок".
От
показанията на разпитания свидетел Б.Б., служител на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, работещ в отдел „Нетехнически загуби“, като техник ел. системи и контрол на
НТЗ от 2007 г., който е участвал в
проверки на електромер на посочения адрес през месец осми 2017 г. и
месец десети 2017 г., заедно със своя колега И.Н., по повод сигнали за
неправомерно ползване на ел. енергия, се установява, че абонатът е бил с
прекъснато електрозахранване. Електромерът се е намирал в таблото във входа,
като при двете проверки посредством визуален оглед и ампер клещи се установило,
че има неправомерно ползване на ел. енергия, при което абонатът консумира ел.
енергия, но тя не се отчита и заплаща. Електрическата енергия минава през
поставен проводник, а не през електромера. Посочва, че на място е дошъл
представител на полицията, като са присъствали и двама представители на
Федерацията на потребителите. Свидетелят посочва, че потребителят е търсен, но
е отсъствал от адреса. При предявяване на констативните протоколи от месеците
август и октомври свидетелят заявява, че положените подписи за Б.Б. са негови и
потвърждава верността за записаното в протоколите.
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел И.И., служител на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, работещ в отдел „ Нетехнически загуби“, като техник
ел. системи и контрол на НТЗ, участващ в проверката, се установява, че на
същата са присъствали освен него, колегата му М. и двама свидетели от
Федерацията на потребителите – С.М. и Д.Д., както и полицай. Потребителят е бил
потърсен, но не е намерен. Свидетелят
разказва, че при проверката се установило, че електромерът на абоната се намира
в ел. табло във входа на блока. Констатирало се, че таблото е без щит и
достъпът до него е открит, като при визуален преглед се установило
нерегламентирано присъединяване преди електромера, което е извършено чрез
проводник, от който се черпи енергия, която не минава през електромера. След
проверката проводникът е премахнат. При предявяване на констативен протокол от
12.12.2017 г. свидетелят заявява пред съда, че положеният подпис в него е
потвърждава записаното в него.
Съдът
кредитира тези свидетелски показания, като ги преценява с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК, предвид служебната зависимост на лицата. Показанията са
последователни, непротиворечиви и се подкрепят от отразеното в представените
констативни протоколи.
От основното
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че отбелязаните в
констативните протоколи нарушения представляват промяна в схемата на свързване
на електромера, което води до пълно неизмерване на количеството електрическа
енергия в обекта на ответника. Посочено е също, че не се касае за производствен
дефект на електромера, както и че извършените преизчисления са извършени по
действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР и съобразно
правилата на чл. 51 от ПИКЕЕ.
Съгласно
допълнителното-заключение на вещото лице провереното средство за търговско
измерване на процесния имот с фабр. номер 74949132 е от одобрен тип, отговаря
на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Към датите на извършените
проверки електромерът е бил технически годен и изправен, отговарял е на
изискванията за точност и попада в периода, за който Държавната агенция за
метрологичен технически надзор гарантира за точността на устройството с оглед
на типа на СТИ. Вещото лице разяснява в заключението си, че с оглед вида на
СТИ, произведено през 2012 г. и оценено в съответствие със Закона за
измерванията и Закона за техническите изисквания към продуктите на европейската
MID директива, то не
е подлежало на последваща проверка до
2018 г. и е годно до този момент съобразно изискванията, съдържащи се в
посочените нормативни актове. Съдът кредитира заключението като обосновано и
компетентно изготвено.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищцовото дружество има открита партида с клиентски
№310209810220, на името на Д.Г.А. с адрес и е отразено извършено снабдяване с
електрическа енергия за обект с гр. П. жк. **** бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. В счетоводството
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД са отразени като задължение за плащане от Д.Г.А.
посочените в исковата молба фактури, които вещото лице е описало в табличен
вид, като няма отразено извършено плащане от ответника по тях. Неплатените суми
от клиент Д.Г.А. с клиентски №310209810220 по процесиите фактури за периода от
21.05.2017г.. до 12.12.2017г. са общо в
размер на 1114,14 лева. Дължимото обезщетение за забава /лихва/ върху всяка
една от дължимите суми, считано от падежа на всяко периодично вземане
13.09.2017г. до 21.08.2020г. е в размер на 303,68 лева, която сума е отразена
по месеци в изготвена таблица. Вещото лице е посочило, че процесиите фактурите
са осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети,
включително като задължение на посочения клиент, като сумите, начислени за ДДС
са включени в справките по ЗДДС и и ДДС, за периода, в който са издадени.
Редовно са водени счетоводните записи по отношение на клиент с клиентски
№310209810220 по процесиите фактури за периода от 21.05.2017 г.. до 12.12.2017г..
Частните свидетелстващи документи се ползва с
материална доказателствена сила и има доказателствено значение за стоящите
извън тях факти, до които се отнася удостоверителното изявление само когато
удостоверяват неизгодни за издателя си факти. В противен случай документът не
се ползва с такава доказателствена сила, а съгласно чл. 180 ГПК има само
доказателство, че изявлението е направено от лицето, което е посочено за негов
автор. Разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ установяват едно изключение от
това правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца, които биха
могли да служат като доказателство в негова полза. Те не се ползват със
задължителна доказателствена сила, а същата се преценява от съда с оглед на
всички доказателства по делото. Вписванията в тях следва да бъдат ценени с
оглед всички доказателства по делото – чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, в т.ч. с
представени по делото първични счетоводни документи, заключения на икономически
експертизи, вкл. и по въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги.
/решение №57 от 29.04.2013 г. по гр.
дело №354/2012 г. на ВКС, IV г.о. е/. Обстоятелството дали процесните
фактури са подписани от длъжника няма отношение към възникване на задължението
му за заплащане на ел. енергия.
С оглед
доводите и възраженията на ответника спорни по делото въпроси са също за наличието на законово основание за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа
енергия и дали корекцията е надлежно извършена.
Отношенията
между страните към 18.08.2017г.,11.10.2017г. и 12.12.2017г. когато са извършени
проверките, обективирани в процесните констативни протоколи за проверка на
неточно измерване на електрическа енергия се уреждат от ЗЕ и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /. Проверката е осъществена след
влизането в силата на приетите ПИКЕЕ и преди тяхната пълна отмяна /с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в сила от
23.11.2018 г., поради което и последните са приложим материален закон към
отношенията между страните по повод извършените действия по установяване на
неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия, тъй като
отмяната на нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се прилага за в бъдеще, т.
е не касае процесния период.
Практиката
на ВКС, обективирана в решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г.,
решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111
от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/14 г., I ТО на ВКС, приема, че по силата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /, приети въз основа на
законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена
проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия
се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Такава
регламентация е налице и в обвързващите страните общи условия на "ЧЕЗ
Електро България" АД и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.
Според настоящия съдебен състав при съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17,
ал. 1, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД и чл.
58 и чл. 55, ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, следва
извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента съобразно
изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в ОУ,
последните са попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при
какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството
електрическа енергия, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. С оглед изложеното дотук, съдът счита, че са налице всички
законови изисквания, съгласно чл. 98а ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
които дават правото на ищеца да извърши корекция на сметката на ответника. В
случая съставените констативни протоколи са подписани от представител на
оператора и от заместващи потребителя две независими лица, присъстващи като
свидетели - съгласно изискването на чл. 47, ал. 1-ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както
на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия с правилата е предвиден съответен, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган.
В случая не
се касае до грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на която се
доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за
метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при
проверката СТИ, съгласно чл. 47, ал. 5, изр. 2 ПИКЕЕ в каквото насока са възраженията
на особения представител адв. К.. Става въпрос за нерегламентирано вмешателство
в измервателната система и доколкото то е свързано с посегателство върху
собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и
се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на
извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде
удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително
присъства на проверката, съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави
изготвеният констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила. /Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т.
д. № 1671/2015 г., I т. о./. В случая съставените протоколи се ползват с такава
обвързваща материална сила относно отразените в тях констатации при проверката,
тъй като са съставени в съответствие с изискванията на 47 и 48 ПИКЕЕ,като
тяхното съдържание не се опроверга от събраните други доказателства.
По въпроса
дали е спазена процедурата за това, следва да се има предвид, че съгласно чл.
47, ал. 4 ПИКЕЕ при отсъствие на клиента или отказ от последния, констативният
протокол се изпраща от оператора на съответната мрежа на клиента, с препоръчано
писмо, с обратна разписка. Така посочените правила задължават оператора на
съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната за
същата. На абоната следва да бъде връчено и уведомително писмо за коригиране на
сметката, съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от Общите условия на "ЧЕЗ Електро
България" АД. Уведомленията до ответника, към които са приложени съответно
препис от констативните протоколи, съставени в негово отсъствие, и
уведомителните писма за коригиране на сметката, са изпратени до адреса на
процесния имот, но същите, видно от известията за доставяне на същите, са
върнати като непотърсени. Релевантно за преценката относно надлежното
удостоверяване на връчването на процесните уведомителни писма и констативен
протокол е спазването на реда за връчването на препоръчаните пощенски пратки и
оставянето на писмени служебни известия, предвиден в чл. 5 от приложимите
съгласно нормата на чл. 36 от ЗПУ, Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. С оглед чл. 5, ал. 3 от цитираните общи правила, когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска
пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската
служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но
ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне,
като броят на служебните известия е не по-малък от две. Приложените по делото писма не удостоверяват
получаването от ответника на процесните констативни протоколи, съгласно чл. 47,
ал. 4 ПИКЕЕ и уведомителни писма с оглед предвидения ред в чл. 17, ал. 1 и 2 от
общите условия. В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата е
надлежно осъществена, тъй като връчването от служителя на пощенския оператор не
е извършено в съответствие с чл. 5, ал. 3 от цитираните общи правила. Още
повече, че цитираните общи правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че
при липсата на фактическо предаване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите условия, пратката ще се счита за
доставена на получателя.
В този
смисъл не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверяване относно
неявяването на получателя в пощенската станция да получи препоръчаното писмо, с
което са изпратени цитираните констативни протоколи и уведомителни писма.
Следва да се
посочи, че законодателната идея, заложена в нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ,
е да се гарантира възможността на потребителя да узнае за корекцията в хода на
извършването й т. е. крайният снабдител да е положил усилия да запознае клиента
с резултата от проверката и с параметрите на евентуално предстоящата корекция,
при това по начин, позволяващ на потребителя надлежно да се запознае със същите
и да възрази срещу тях.
С Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ВКС, III ГО е прието, че ако в
общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред.
С цитираното
решение на върховната инстанция, което настоящият състав отчита като такова,
променящо практиката и споделя, се възприема правото на двете страни да
установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност,
правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен
абонат, потребил ли е той количеството ел. енергия и дължи ли се цена по-висока
от тази на некоригираната му фактура. В него е разяснено, че правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на
договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния
предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се
регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената
електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012
г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104 а от този закон.
Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя
характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/,
при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. От правилото на
чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да
доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и
от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от
1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г. О. на ВКС/.
В случая
след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от Закона за
енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. От това предварително, а не решаващо
за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в
общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл. 98 а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Ако в
общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Следователно,
дори и да е налице хипотеза на неуведомяване на ответника за съставените
констативни протоколи не следва извод, че не е възникнало правото на корекция.
Настоящият
случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за измерване, водеща до
неизмерване на преминаващото количество ел. енергия през СТИ, съгласно
изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията по ал. 1 се извършва само въз
основа на констативния протокол за установяване намесата в измервателната
система. Съгласно приетото по делото заключение на вещо лице по изготвената
техническа експертиза, изчислението е извършено при спазване на методиката по
реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "б" ПИКЕЕ и по действащите за периода
цени на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР.
Предвид изложеното,
съдът намира исковите претенции за заплащане на електроенергия за основателни и
като такава следва да се уважат.
Съгласно чл.
86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът, съобразявайки падежните
датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза достига до извод, че обезщетението за забава е
в общ размер на 303, 68 лева.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да за
плати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 95,36 лева
(28,36 лева – държавна такса и 67 лева – адвокатско възнаграждение), а в
исковото разноските са общо 798,36 лева (28,36 лева –какъвто е дължимият размер
на държавна такса), 240
лв. – възнаграждение за особен представител, 430 лева – депозити за вещи лица и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер), които следва да
се понесат от ответната страна.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 159 сумата от 1114,14 лв. - корекции по констативни
протоколи № 3019191/18.08.2017г., №3020827/11.10.2017г. и № 3020912/12.12.2017 г.
за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, за която са издадени фактура №
**********/29.08.2017 г. за периода от 21.05.2017 г. до 18.08.2017 г., фактура
№ **********/16.10.2017 г. за периода от 19.08.2017 г. до 11.10.2017 г. и
фактура № **********/14.12.2017 г. за периода от 12.10.2017 г. до 12.12.2017 г.
за обект, находящ се в гр. Перник, с кл. № 310209810220, както и сумата от 303,68 лв., представляваща законната
лихва за забава, от която 118,01 лв. за период от 13.09.2017г. до 21.08.2020г.
по фактура № **********/29.08.2017г.; 75,09 лв. за период от 28.10.2017г. до
21.08.2020г. по фактура № **********/16.10.2017г. и 110,58лв. за период от
29.12.2017г до 21.08.2020г. по фактура № **********/14.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д.№ 4784/2020г. на PC Перник до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, да ЗАПЛАТИ на
„Чез Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159 сумата от 95,36 лева – разноски в заповедното
производство и 798,36 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04784 по описа за 2020
г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия: