Решение по дело №1016/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 14.05.2018г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  втори май и две хиляди и осемнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 1016  по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е  иск  с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ   от  Г.Н.Г. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца  сумата от 12 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в  психологичен дискомфорт и напрежение, вследствие   от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за периода 09.03.2014г. до 18.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2016г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че Прокуратурата на РБ му повдигнала обвинение за това, че на 09.03.2014г. в землището на с.**, общ.Балчик, в съучастие като извършител с Ц.И.П., чрез използване на МПС,  са отнели чуждо движимо имущество- два броя млечни овце на обща стойност 336 лева от владението на собственика Е.Г. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК. Твърди, че с Присъда №**/09.03.20**г. по НОХД №**/20**г. по описа на РС-гр.Балчик бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.54,ал.1 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което било отложено с изпитателен срок от три години. Обжалвал присъдата пред Окръжен съд-гр.Добрич, като с Присъда №**/12.02.20**г. по ВНОХД №**/20**г. бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Окръжна Прокуратура гр.Добрич протестирала присъдата пред ВКС, като с Решение №**/18.01.20**г. на II н.о. ВКС по к.н.д. №**/20**г. била оставена в сила присъдата на ДОС.Така наказателното преследване срещу него по повдигнатото незаконно обвинение продължило в периода 09.03.2014г. до 18.01.2016г. Излага, че са неописуеми нервите, тормоза, психологични дискомфорт и напрежението от грозящото го наказание „лишаване от свобода“. Уверявал сина си, че е невинен, но той се притеснявал и преживявал с ищеца всяко призоваване по делото. Сочи, че повдигнатото обвинение станало достояние на приятелите  и съседите му , тъй като бил призоваван чрез органите на МВР. Били засегнати личната чест и достойнството на ищеца, социалната му среда, срама, че бил обвинен за кражба на две овце.        

    В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Прокуратурата на Р.България, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че  претендираните неимуществени вреди от ищеца не представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата и не попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата, регламентирана в чл.4 ЗОДОВ. Твърди се, че съобразно представените с исковата молба съдебни актове, ищецът бил осъждан преди образуването на наказателното производство, по което бил оправдан и бил реабилитиран. В този смисъл твърденията му за интензитета на отрицателните му преживявания били силно преувеличени, тъй като не можели да се сравнят с тези на лице, което е за първи път подложено на наказателно преследване. Не можело да се приеме, че социалният статус на ищеца бил накърнен  в твърдяната степен, доколкото не можело да се приеме, че лице, което е било осъждано за престъпление, извършено от него, се било ползвало с добро име и авторитет в обществото. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на действително претърпените неимуществени вреди от посочения вид като пряк резултат от незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство и твърденията му в тази насока били необосновани. От исковата молба и представените с нея доказателства не се установявала датата, на която ищеца бил привлечен като обвиняем, а това бил началния момент, от който същият можел да претендира вреди. За времето от образуване на наказателното производство до ангажиране на наказателната му отговорност чрез привличането му като обвиняем за ищеца не съществувало право на иск. Излага се, че било недопустимо да се ангажира отговорността на Прокуратурата за претърпени отрицателни изживявания на сина на ищеца. Сочи се също, че било недопустимо дейност, която стои извън тази на Прокуратурата да й бъде вменявана в отговорност. Ищецът твърдял, че повдигнатото обвинение било станало достояние на негови съседи и приятели, тъй като бил призован чрез органите на МВР, което представлявало действия на лица извън състава на Прокуратурата и не попадали в обхвата на отговорността й по  ЗОДОВ. Оспорва се размера на претендираното обезщетение с твърдения, че същият е силно завишен и не съответства на  принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на икономическия стандарт в България и трайната съдебна практика. Следвало да се има предвид също, че в хода на наказателното производство спрямо ищеца не е вземана най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и правата и свободите му били ограничено в най-малката възможна степен. Предявеният иск за присъждане на законна лихва се оспорва като недопустим респ., неоснователен.          

         Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

С Постановление от 10.03.2014г. Г.Г. е привлечени като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 09.03.2014г. в землището на с.**, общ.Балчик, в съучастие, като съизвършител с Ц.И.П., чрез използване на МПС- лек автомобил марка „**“ с рег.№** НА, са отнели чужди движими вещи- две на брой млечни овце с ушни марки №BG07D0156778 и №BG08D0409072, на обща стойност 336 лева от владението на собственика Е.Г. К., като откраднатите вещи са върнати- престъпление по чл.197, ал.1, т.3 във вр. чл. 195,ал.1, т.4 вр. чл.194,ал.1 вр. чл. 20,ал.2 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 20.08.20**г. РП-гр.Балчик внася в съда Обвинителен акт срещу  Г.Н.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 09.03.2014г. в землището на с.**, общ.Балчик, в съучастие, като съизвършител с Ц.И.П., чрез използване на МПС- лек автомобил марка „**“ с рег.№** НА, са отнели чужди движими вещи- две на брой млечни овце с ушни марки №BG07D0156778 и №BG08D0409072, на обща стойност 336 лева от владението на собственика Е.Г. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, за което е образувано НОХД №**/20**г. по описа на Районен съд-гр.Балчик.

С Присъда №*/09.03.20**г., постановена по НОХД №**/20**г. по описа на Районен съд-гр.Балчик Г.Г. е признат за виновен в това, че на 09.03.2014г. в землището на с.**,общ.Балчик, в съучастие като съизвършител с Ц.И.П., чрез използване на МПС – лек автомобил   „**“ с рег.№** НА, са отнели чужди движими вещи- две на брой млечни овце с ушни марки №BG07D0156778 и №BG08D0409072, на обща стойност 336 лева от владението на собственика Е.Г. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, за което на основание чл.195,ал.1, т.4 вр. чл.194,ал.1, вр. чл.20,ал.2 НК във вр. чл.54,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66 НК.

С Присъда №**/02.06.20**г. по ВНОХД №**/20**г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич е отменена изцяло  Присъда №*/09.03.20**г., постановена по НОХД №**/20**г. по описа на Районен съд-гр.Балчик, като вместо това Г.Г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

С Решение №**/18.01.20**г., постановено по касационно н.д. №**/20**г. по описа на   ВКС, II н.о. е оставена в сила въззивна присъда  №**/02.06.20**г. по ВНОХД №**/20**г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич.

Свидетелят Ст. Д. Р. излага, че познава ищеца от 1991г.  като според него е добро момче. Нарича случилото се т.нар. овча история като казва, че след нея Г. се променил.Преди бил весел, възпитан, културен, интелигентен  човек, като го помолили за услуга винаги помагал. Ищецът му споделил, че се връщал от Албена или Кранево и на шосето имало някакви овце. Във Виница имало един Г. който се занимавал с овце и те си помислили, че са негови, защото били в него район и ги взели да го носят при Г. В този момент някакви полицаи ги засекли и ги арестували, завели ги в районното и ги обвинили за кражба на овце. Оттам нататък започнали да ги съдят, ищецът започнал постоянно да пие и се сломил.Споделял, че му е много лошо, че има проблеми. Не бил този човек, който бил. Казвал му, че го обвиняват неправилно, неправомерно, че не знаел как ще се оправи. Бил тревожен, стресиран. Делото продължило две-три години. Той се свил, не излизал по центъра. Преди това пиел кафе, но след това станал съвсем друг човек. 

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

         Ангажирането  на  отговорността на държавата в тази хипотеза обуславя наличието на причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца при условията на главно и пълно доказване. 

         От събраните по делото доказателства и приобщените за послужване материали по досъдебно производство и наказателното производство  се установява, че спрямо ищеца за периода 10.03.2014г. – 18.01.2016г. са е водено наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер по чл.195,ал.1, т.4 вр. чл.194,ал.1, вр. чл.20,ал.2 НК, което е приключило с оправдадтелна присъда. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ . 

От събраните по делото гласни доказателства се установява,че след започване на наказателното преследване спрямо ищеца същият се променил. Преди това бил весел човек, а след това се сломил, не излизал на центъра да пие кафе, както правел преди. Притеснявал се за изхода на делото. Започнал да пие, бил стресиран и тревожен. Разказаното от свидетеля обуславя извод, че вследствие на воденото наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, дискомфорт,  притеснения. Не се установяват твърденията преживяното от него да е засегнало семейството и детето му.

Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва  да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

От съществено значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  е продължителността на наказателното производство, взетите мерки за неотклонение,  както и вида на причинените вреди.  

Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка”. Производствата е с нормална  продължителност като е приключило в рамките на по-малко от две години.  Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието върху ищеца е значително ограничено като обем и не се доказват големи по вид и интензитет увреждащи последици от незаконното обвинение. Липсват проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват наказателната репресия. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца наказателно производство, взетата мярка за неотклонение,  предвиденото  в закона наказание за престъплението, по което му е било повдигнато обвинение и вида на претърпените неимуществени вреди, съдът намира, че  сумата в размер на  2000 лева  справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди.

  По акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:

Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство, като от този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. С оглед горното съдът приема,че обезщетението за забава следва да се присъди  от датата на постановяване на решението от касационната инстанция 18.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските :

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса  в размер на 1.67 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 166.67 лева,  съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

         Воден от горното съдът :

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.Н.Г., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 2000 /две хиляди/  лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по  обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищеца е оправдан с влязла в сила присъда №**/02.06.20**г. по ВНОХД №**/20**г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич, ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.01.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълно предявения размер  от 12000 лева, на осн.  чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.Н.Г., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от  168.34/сто шестдесет и осем лева и тридесет и четири ст./лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ :