РЕШЕНИЕ
№
260050
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на осми април две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното гр. дело № 5914 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № *** г., постановено по гр. д. № 5914/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив е допуснато извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в
гр. П., община П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ***на *** на АГКК, с адрес на имота: гр. П., район ***,
ул. „***“ № **, блок ***, вх. *, ет. *, ап. ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, площ: 47,56 кв.м., прилежащи части: изба № **, с площ от 2,64
кв.м. и 0,488% идеални части от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: № *** и № ***, под обекта: № ***
и над обекта: № ***, която да се извърши между лицата и при квотите, както
следва: В.И.М., ЕГН ********** - при квота от 1/2 идеална част и В.И.М., ЕГН **********
– при квота 1/2 идеална част.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното жилище,
е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищцата В.И.М.
срещу ответника В.И.М. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 07.03.2018 г. – 07.12.2022
г. в размер на 11 400 лева, ведно със законната лихва до окончателното
плащане.
С протоколно определение в проведеното по делото открито съдебно заседание
от 07.02.2024 г. е допуснато изменение на размера на тази претенция, като
същата се счита предявена за размер от 8100 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване до окончателното плащане, като за разликата
над 8100 лева до пълния предявен размер от 11400 лева, производството по делото
е прекратено поради отказ от иска.
В посочения преклузивен срок е предявена претенция от ответника В.И.М.
срещу ищцата В.И.М. за заплащане на извършени ремонти и подобрения в периода месец
януари 2019 г. – края на месец май 2019 г., в процесния недвижим имот, подробно
индивидуализирани в молба от ответника /л. 193/ в общ размер на 4825 лева, представляващи
припадащата се на дела на ищцата част от разходите, ведно със законната лихва
до окончателното плащане.
Районен
съд Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК приема следното от фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делба:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се
установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след
прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е
определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 97 377,40
лева.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се
установи, че процесният недвижим имот се явява неподеляем. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че делбата на същия не може да бъде извършена
чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез
теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез изнасянето на
имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена
между съделителите съобразно делбените им права.
По претенциите по
сметки на ищцата В.И.М. срещу ответника В.И.М.:
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителност да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от ответника
в производството; 3) ответникът да възпрепятства чрез фактически и правни
действия ищцата да ползва вещта съобразно нейното предназначение и 4) ищецът да
е поискал писмено от ответника да заплати обезщетение или да осигури достъп до
вещта за ползване от ищцата съобразно нейните вещни права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между страните.
За установяване на реалното ползване на допуснатия до делба недвижим имот
по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Б. И. Б. /*** на
ищцата/ и А. С. С.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в частта
относно ползването на имота, включително и тези на св. Б. Б. при съобразяване
на чл. 172 ГПК с оглед близката роднинска връзка, доколкото са логични,
последователни преки и непосредствени. И двамата свидетели сочат, че страните
са се разделили през *** г., когато ищцата е напуснала процесният имот,
представлявал семейното им жилище. След раздялата ответникът продължил да
ползва имота. Св. Б. сочи, че ищцата няма ключ за имота, ответникът не
позволявал на ищцата да посещава имота, като сочи, че до 2019 г. ответникът е
живял в имота, тъй като същата година са говорили, по повод че свидетелят е бил
на лечение в болницат,а срещу която се намира апартамента. Св. А. С. сочи, че когато ищцата е напуснала
жилището е взела личните си вещи. Сочи, че след развода ищцата изпратила
нотариална покана на ответника, който останал да живее в жилището към онзи
момент, защото нотариалната покана е получил в процесния апартамент. Сочи, че
от *** на страните – В. и И. знае, че ответникът продължава да живее в имота. Доколкото
св. Б. установява, че ответникът не е позволявал на ищцата да посещава имота и
същата няма ключ, следва да се приеме, че ползването от ответника е по начин,
който не позволява ползване и от ищцата. От представената по делото нотариална
покана, връчена на ответника на *** г. /л. */, се установява, че ищцата е
поискала ответникът да й заплаща обезщетение за лишаването от ползването на притежаваната
от същата идеална част от правото на собственост на процесния недвижим имот. Предвид
изложеното, са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията на ищцата
за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за лишаването от ползването
на притежаваните от нея идеални части от правото на собственост на процесния
обект. Досежно размера на претенцията по делото е прието заключение по
допълнителна СТЕ /л. */, което се кредитира, като компетентно изготвено и
обосновано. Според заключението на вещото лице, пазарният наем на допуснатия до
съдебна делба недвижим имот за периода 07.03.2018 г. – 31.12.2022 г. възлиза на
сумата в размер на 16 213,02 лева. Обезщетение обаче е дължимо до
07.12.2022 г., поради което дадената от вещото лице стойност на обезщетението
за 2022 г. следва да бъде преизчислена. По този начин дължимият наем за 2022 г.
е 1699,71 евро, общо за процесния период 8606,66 евро, равни на 16837,08 лева,
които след приспадане на 5% корекция за пазарна реализация е в размер на
15995,23 лева. За съответната притежавана от ищцата ½ ид. част от имота припадащото
се е 7997,62 лева. За разликата до пълния предявен размер от 8100 лева,
претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Изводът за основателност на претендираната главница в посочения размер,
обосновава извод за основателност и на искането за присъждане на законната
лихва върху вземането за обезщетение от датата на предявяване – *** г. до
окончателното изплащане.
С молба вх.№ *** г. /л. ***/ ответникът е предявил възражение за погасяване
по давност на претенцията на ищцата за периода 03.03.2018 г. - 07.12.2019 г.,
но доколкото това е сторено след
съдебното заседание, в което посочената претенция е предявена, като в същото
ответникът или негов представител не е присъствал и не е взел писмено
становище, така посоченото възражение е преклудирано и поради това не подлежи
на разглеждане.
По претенциите по
сметки на ответника В.И.М. срещу ищцата В.И.М.:
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен
начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията.
Основанието на предявените претенции по сметки са фактическите твърдения за
извършени разноски за общия имот, възмездяването на които се дължи по общия
принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Щом съдът установи, че са налице подобрения, уважава иска независимо дали
от правната квалификация, следваща от доказаните твърдения на ищеца или тази,
следваща от доказаните твърдения на ответника.
Във всички случаи, когато се претендират вземания на извъндоговорно
основание и се установи наличие на съсобственост, правната квалификация е по
някоя от нормите, уреждаща вътрешните отношения между съсобствениците. Правната
квалификация е задължение на съда и е свързана с правилното приложение на
материалния закон, поради което съдът определя първоначалната правна
квалификация, която впоследствие може да бъде изменена с оглед конкретно
установените обстоятелства.
От страна на ответника се претендира заплащане на подобрения, извършени в
периода в периода месец януари 2019 г. – края на месец май 2019 г. подробно
индивидуализирани от същата в молба вх.№ *** г. /л. ***/. Доколкото липсват
твърдения за знанието или противопоставянето на ищцата, същата следва да се квалифицира
съобразно нормата на чл. 61, ал.2 ЗЗД.
Претенцията по сметки се намира за неоснователна по следните съображения:
Въпреки разпределената доказателствена тежест и дадена възможност ответникът
не ангажира доказателства за твърденията си, че е извършил заявените ремонти и
подобрения в процесния имот през периода месец януари 2019 г. – края на месец
май 2019 г. Поради това не се налага коментиране на приетата по делото СТЕ
относно стойността на същите /л.228/ - оспорена от ответника, както и
показанията на двамата посочени свидетели в частта им, касаеща извършените в
имота СМР.
Посочените изводи правят безпредметно и обсъждането на въпросите за
квалифицирането на претендираните разноски, като необходими или полезни, както
и изследване на основателността на претенцията по размер.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко
от петдесет лева.
Държавна такса в размер на 4 % се дължи и по отношение на
претенциите по сметки, като същата следва да бъде заплатена от ответниците
съразмерно на уважената част от претенциите, а от ищеца съразмерно на
отхвърлената част от същата.
На
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски на ищеца. От сторените такива за
образуване на делото за делба, вписване на исковата молба, препис на искова
молба, депозит за СТЕ относно стойността и поделяемостта на имота, съобразно
стойността на дела си ответникът дължи половината или сумата от 221,50 лева.
Дължат се и разноските за адвокатско възнаграждение от 600 лева в първа фаза на
делбата доколкото е имало спор относно собствеността.
Съразмерно на уважената част от претенцията по сметки се
дължат разноски за СТЕ относно наема и адвокатско възнаграждение, като
доколкото не е посочено в договора на л. 239 каква част от него е платена за
всеки от исковете по сметки, следва пропорционално от него да се определи 2300
лева по иска за обезщетение за лишаване от ползване. Така дължими по
съразмерност са разноски от 2468,40 лева. За отхвърления иск по сметките на
ответника, също се следват разноски на ищеца, които се приемат в размер от 1200
лева. Следователно общо на ищеца следва да се присъдят 4489,90 лева разноски по
производството.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на
публична продан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., община П., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на ***
на АГКК, с адрес на имота: гр. П., район ***, ул. „***“ № ***, блок ***, вх. *,
ет. *, ап. **, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 47,56 кв.м., прилежащи
части: изба № **, с площ от 2,64 кв.м. и 0,488% идеални части от общите части
на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: № *** и
№ ***, под обекта: № *** и над обекта: № ***, при определена пазарна оценка в настоящото производство в размер на 97 377,40
лева, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите
съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както
следва: за В.И.М., ЕГН **********- 1/2 част и за В.И.М., ЕГН ********** - 1/2
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 ЗС В.И.М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН **********, сумата от 7997,62 лева (седем хиляди
деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) -
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., район ***,
ул. „***“ № ***, блок ***, вх. *, ет. *, ап. ** за периода 07.03.2018 г. –
07.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
07.12.2022 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на обезщетение за разликата над 7997,62 лева до пълния претендиран
размер от 8100 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск на В.И.М., ЕГН
**********, срещу В.И.М., ЕГН **********, за заплащане на сумата в общ размер
на 4825 лева, представляваща извършени от В.И.М. подобрения в описания по-горе
недвижим имот през периода месец януари 2019 г. – края на месец май 2019 г.,
както следва: направа на външна изолация;
смяна на дървена дограма с ПВЦ дограма на два прозореца; изравняване на под;
полагане на нова настилка - ламиниран паркет; сваляна на стара мазилка от
стени и тавани; направа на гипсова
шпакловка на стени и тавани; боядисване с латекс на стени и тавани; направа на
декоративна мазилка на стени, ведно със законната лихва от датата на
предявяване до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК В.И.М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер
на 1947,55 лева (хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК В.И.М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер
на 1947,55 лева (хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.И.М., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна
такса в размер на 4,10 лева (четири лева и десет стотинки), представляваща 4 % върху
стойността на отхвърления иск за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на процесния имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.И.М., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна
такса в размер на 319,90 лева (триста и деветнадесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща 4 % върху стойността на уважения иск за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК В.И.М.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на
ВСС, държавна такса в размер на 193 лева (сто деветдесет и три лева),
представляваща 4 % върху стойността на отхвърления иск за присъждане на
обезщетение за извършени подобрения в процесния имот през периода месец януари
2019 г. – края на месец май 2019 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.М., ЕГН **********, да заплати на В.И.М., ЕГН ********** сумата от 4489,90
лева (четири хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки),
разноски в производството по г.д.№ 5914/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/В.Запрянова
Вярно с оригинала.
М.К.