№ 573
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Й. В. срещу „Поливест-Б“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с решение от 08.10.2021 г., постановено по иск с правно
основание чл. 439 ГПК, е отречено съществуването на изискуемо вземане в полза на
ответното дружество за суми, подробно посочени в исковата молба. Поддържа се, че за
отречените като погасени по давност вземания е бил издаден изпълнителен лист от
16.04.2014 г., въз основа на влязло в сила съдебно решение, и е било образувано изп.д. №
1053/2014 г. по описа на ЧСИ А.В. – прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като в рамките на същото били извършени доброволно частични плащания. В последствие –
след настъпване на перемпцията и след изтичане на погасителната давност за вземанията,
било образувано ново изп.д. № 125/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.. Изпълнението по
новообразуваното дело било оспорено от ищеца по исков ред, но междувременно в хода на
висящото исково производство за отричане на вземанията – гр.д. № 1914/2021 г. по описа на
ПРС, неправомерно са били събрани суми от длъжника. От същите преведена в полза на
взискателя била сума в общ размер на 866 лева, а със сумата в размер на 208,68 лева –
сборът от неплатени авансово такси към ЧСИ и такси за банкови преводи, ответникът се
обогатил неоснователно, доколкото негово било задължението да понесе разноските по
материално незаконосъобразно изпълнение.
При изложените твърдения, че сумите са били неправомерно събрани в полза на
взискателя, се иска „Поливест-Б“ ООД да бъде осъден да заплати на Г.В. сумата в общ
размер на 1074,68 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва претенциите като
недопустими, като се твърди, че ищецът е ненадлежна страна в производството. Твърди се,
че ако е събрана сума в хода на изпълнителния процес, същата не подлежи на връщане, тъй
като с изтичането на погасителната давност вземането продължава да съществува в правния
мир като естествено задължение. Изложени са съображения относно обстоятелството, че
1
давността за вземането не е изтекла. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
РС-Перник е сезиран осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, за връщане на суми, събрани и преведени в полза на „Поливест-Б“ ЕООД без
основание в рамките на изп.д. № 125/2021 г. на ЧСИ А.В., както и за суми, събрани
неправомерно от длъжника от ЧСИ А.В. за погасяване на разноски по материално
незаконосъобразното принудително изпълнение.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от
ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без
основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е
начална.
Между страните не е спорно, а от представеното копие от съдебен акт, включително и
от приобщеното за целите на настоящото производство гражданско дело, се установява, че с
влязло в сила на 04.12.2021 г. решение по гр.д. № 1914/2021 г. е призната материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изп.д. № 125/2021 г. по описа на
ЧСИ А.В.. Признато е за установено, че погасителната давност за вземането, предмет на
изпълнителния титул, е изтекла преди образуване на изпълнителното дело. Соченото
обстоятелство се установява и от копието на изп.д. № 125/2021 г., съдържащо се в кориците
на гр.д. № 1914/2021 г., както и справка по движението на предходно образуваното и
архивирано изп.д. № 1053/2014 г. на ЧСИ В., а именно – че последното постъпление по
изп.д. № 1053/2014 г. от запор, наложен върху трудовото възнаграждение на длъжника, е
осъществено на 06.04.2015 г. Съгласно разясненията на актуалната съдебна практика
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на прав-ната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г., като от този момент е започнала да тече и новата давност за
вземанията, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г., обективирани в
решаващите мотиви на Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о.
на ВКС. При липса на валидни действия, прекъсващи давността за вземането, в периода
между 26.06.2015 г. и 05.02.2021 г. /когато е образувано и изп.д. № 1914/2021 г. на А.В./, са
изминали повече от 5 години.
В този смисъл, производството по индивидуално принудително изпълнение по ИД №
1914/2021 г. е било материално незаконосъобразно, поради липса на съществуващо към
момента на образуването му изпълняемо право.
По делото не е спорно, а от приложеното удостоверение от ЧСИ А.В. се установява,
че в хода на производството по гр.д. № 1914/2021 г. и в рамките на образуваното изп.д. №
1914/2021 г. от длъжника принудително е била събрана сума в размер на 1200 лв., 866 лв. от
които са били преведени на взискателя, а 208,68 лева – отнесени към т. 26 ТТРЗЧИ, за
обикновени такси към ЧСИ, както и за банкови преводи. Остатъкът от 125,32 лв. е отразено,
че подлежи на връщане на длъжника. Същевременно от приложеното копие от
изпълнителното дело се установява, че преведената сума от 866 лв. обхваща дълга по
изпълнителния лист, адвокатски хонорар в изпълнителното производство, както и авансово
платените от взискателя обикновени такси по ТТРСЗЧСИ – л. 45 и сл. от изп.дело.
При липсата на изпълняемо право в полза на взискателя, което да е съществувало към
момента на образуване на изп.д. № 125/2021 г. на ЧСИ А.В., изначално е липсвало
основание за принудителното събиране на сумите, респ. за разместването на имуществени
блага. Ето защо сумата от 866 лв. /обхващаща остатъка от задължението по изпълнителния
лист – 364 лв., адвокатския хонорар в изпълнителното производство – 400 лв., както и
авансово платени от взискателя обикновени такси по ТТРЗЧСИ – 102 лв./ подлежи на
2
връщане като получена от ответника като взискател по изп.д. № 125/2021 г. при начална
липса на основание.
В случая не е налице доброволно плащане от страна на длъжника, поради което съдът
намира, че разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл са и Решение
№ 1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, и Решение № 112 от 11.02.2010 г. на
ВКС, по гр. д. № 179/2009 г., в които е прието, че събраните по поискан след изтичане на
погасителната давност запор суми (какъвто е разглежданият случай) не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.
По отношение на остатъка до пълния предявен размер на иска от 1074,68 лева, а
именно – за сумата от 208,68 лева – неплатени авансово такси към ЧСИ и банкови
институции, и при въведените в исковата молба и уточненията фактически твърдения, че
финансовата тежест за разноските по незаконосъобразното принудително изпълнение също
следва да бъде понесена от взискателя по арг. чл. 79 ГПК, както и въведените твърдения, че
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, съдът намира, че въпреки дадената от ищеца
квалификация, претенцията намира своето основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал изпълнително
производство за принудително събиране на погасено по давност вземане, поради което
излага доводи, че таксите и допълнителните разноски, включително и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следвало да се заплатят на съдебния изпълнител не от длъжника,
а от взискателя. Спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе
от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (Решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО).
Поначало съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато производството бъде прекратено в хипотезите на чл. 433 ГПК /освен
поради плащане в хода на изпълнението/, какъвто е и процесният случай. В хипотезата на
проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който случай
разноските по изпълнението следва да се понесат от взискателя. В настоящия случай ищецът
твърди, че ответникът е образувал изпълнително производство за принудително събиране на
погасено по давност вземане, поради което таксите и допълнителните разноски,
включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на
съдебния изпълнител от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда, че изпълнително дело №
125/2021 по описа на ЧСИ А.В. е образувано за неподлежащо на принудително изпълнение
вземане, следва да се приеме, че е налице твърдяното и поддържано от ищеца обогатяване
на ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими разноски по
изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ. Въпреки твърденията на ответника, че е заплатил
сумата от 208,68 лева и дадената му възможност да ангажира доказателства за това, такива
не бяха представени. От материалите по изпълнителното дело се установи, че авансово са
били заплатени такси в общ размер на 102 лв., които съответно са му били преведени
обратно от съдебния изпълнител след постъпване на сумите от запора запора и се включват
в сумата 866 лв. В процесния случай ищецът установи, че е платил по принудителен ред
сумата от 208,68 лева – такси и разноски по материално незаконосъобразното изпълнително
производство, но доколкото същите е следвало да бъдат платени авансово от ответника, а
няма доказателства за това, същият се е обогатил за сметка на ищеца, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните в процеса разноски в общ размер на 357,32 лв.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПОЛИВЕСТ-Б“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. Й. В., ЕГН
********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 866,00 лева като
получена без основание от страна на „Поливест-Б“ ЕООД като взискател в рамките на изп.д.
№ 125/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата в
размер на 208,68 лева, представляваща невнесени авансово обикновени такси, такса по т. 26
ТТРЗЧСИ и банкови такси по изп.д. № 125/2014 г. на ЧСИ А.В..
ОСЪЖДА „ПОЛИВЕСТ-Б“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г.Й. В., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 357,32 лева – разноски пред Районен
съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4