РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Девин , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100087 по описа за 2021 година
Производството е по чл.238 и чл.239 ГПК – постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано по предявен установителен иск на основание чл.422, във
вр с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, представлявано от Юл. Б. Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен
адрес гр. С., бул. Б. № *, вх.*, ет.* да се приеме за установено по отношение
на ответника ЕЛЗ. К. Ч., с ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВАНЕ НА
ВЗЕМАНЕ в размер 104.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 1599554* от 14.09.2015г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, с ЕИК: *********,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
********** /22.01.2018г., както и да се произнесе относно дължимостта на
направените в заповедното производство разноски и всички направени
разноски в настоящото производство.
1
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че предявява исковата
си претенция срещу ответницата Е.Ч., въз основа на договор за цесия от
01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора, извадка от което прилага.
Между кредитора „Б. т. к.” ЕАД, с ЕИК ********* и ответницата
Е.Ч. е бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги под
клиентски номер 1599554* от дата 14.09.2015г., с който му е предоставяна
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Net&Call L с месечен абонамент 23.99 лева и пакет +BG&Europe L
с месечна такса 17.80 лв.
Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни
услуги от страна на БТК са издадени фактури № **********/22.09.2017г., №
**********/22.10.2017г., № **********/22.11.2017г., №
**********/23.12.2017г., за периода от 22.08.2017 г. до 22.12.2017г., услугите
по които не са били заплатени от ответника, но същите не са предмет на иска.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за четири
последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г., 10/2017г., 11/2020г. и
12/2017г. Предвид
неизпълнението, мобилния оператор „БТК“ е прекратил предсрочно
гореописания договор на дата 05.01.2018г., като претендира неустойка в
размер на 104.46 лв., уговорена в т.2 от договора – поради предсрочно
прекратяване на договора при неизпълнение на задълженията от абоната.
Поради това моли съда на основание чл.415, във връзка с чл.422 от
ГПК да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение
на ответника ЕЛЗ. К. Ч., с ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК **********, в размер
104.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер 1599554* от дата 14.09.2015г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Б. т. к.” ЕАД, с ЕИК: *********, представляващо сбор от
2
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********
/22.01.2018г.
Моля съда да осъди ответника да заплати сторените разноски в
настоящото производство в размер - 25.00 лева държавна такса и 180 лева
адв. възнаграждение, както и сторените по ч.гр.д.№ 20205410100393/2020, по
описа на PC Девин 25.00 лева държавна такса и 180 лева адв. възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, призован при отказ не представя писмен
отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. В.Г. в писмено становище поддържа
предявения иск.
Ответникът, призован чрез отказ, не се явява, не изпраща представител и не
ангажира становище.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение по чл.238
и чл.239 ГПК - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се явява в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. На страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, с разпореждане № 192/23.03.2021г.
Искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Няма спор по делото, а и от приложено ЧГД № 393/2020г. по
описа на Районен съд – Девин се установи, че на 04.12.2020г. ищецът „ЮБЦ”
ЕООД, е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ответника Е. Ч. за сумите: 104.46 лева - главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с
клиентски номер 1599554* от 14.09.2015г., за която е издадена фактура №
**********/22.01.2018г., сключени между длъжника ЕЛЗ. К. Ч. и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. Вземането е прехвърлено на "С. Г.
3
Груп" ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а "С. Г. Груп" ЕАД, го е
прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, №
215/07.12.2020г. за сумите: 104.46 лева /сто и четири лева и 46 ст./ -
главница, както и разноски по делото 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ – адвокатско
възнаграждениe.
На 08.01.2021г. заповедта е връчена на длъжника.
На 22.01.2021г., в едномесечния срок по чл.414 ГПК от ответника е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл.111, б. „Б“ от ЗЗД, в което са изложени възражения, че
спрямо вземането по фактури № **********/22.09.2017г., №
**********/22.10.2017г., № **********/22.11.2017г., №
**********/23.12.2017г. към датата на подаване на заявлението 04.12.2020г. е
изтекла кратката три годишна давност, поради което счита, че вземането по
тези фактури е погасено по давност. Твърди, че неустойката за предсрочно
прекратяване на договора е недължима, като основаваща се на неравноправна
клауза.
На 25.01.2021г., с разпореждане № 591 по ЧГД № 393/2020г. заповедният съд
е указал на заявителя, че поради постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, може да предяви иск,
относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
На 03.02.2021г. съобщението е получено от заявителя.
На 05.03.2021г., чрез изпращане по куриер на 04.03.2021г. /първият работен
ден, тъй като 03.03.2021г. е почивен ден/ ищецът е предявил иск на основание
чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 393/2020г. по
описа на Районен съд – Девин.
Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на съобщението по
чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.
4
Неоснователно е възражението за изтекла давност спрямо
вземането, претендирано от ищеца по фактура № **********/22.01.2018г.
Съгласно чл.111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишната давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Давността по
отношение на вземането е започнала да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. Процесната фактура е издадена
на 22.01.2018г., от когато вземането е станало изискуемо, давността се
прекъсва с предявяване на иск. Ищецът е предявил своето вземане със
заявление за издаване на заповед на 04.12.2020г. като към този момент не е
изтекла кратката погасителна давност, по отношение на вземането.
Неоснователно е възражението, че вземането за неустойка се основава на
неравноправна клауза, съгласно чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като ищецът ясно е
обосновал начина на изчисляване на неустойката, уговорена между страните
в т.2 от договора при ясни критерии за изчисление на нейния размер в
обосновано висок размер. Съгласно т.2 от договора „ако споразумението бъде
прекратено по вина на абоната, включително поради незаплащане на дължими
суми, абонатът дължи на БТК неустойка равна на оставащите до края на срока
месечни абонаменти, но не повече от трикратния им размер за услугите на
срочния абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер, без отстъпка: 3 месечни
абонаменти взети, без ДДС по 14.83 за тарифен план BG§EuropeL; 3 месечни
абонаментни такси, взети без ДДС по 19.99лв.за тарифен план VIVACOM
Net§Call L
Между „Б. т. к.” ЕАД, с ЕИК ********* и ответницата Е.Ч. е бил сключен
Договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер 1599554*
от дата 14.09.2015г., с който й е била предоставена мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call L с месечен
абонамент 23.99 лева и пакет +BG&Europe L с месечна такса 17.80 лв.
За предоставените мобилни услуги, с индивидуален клиентски номер
1599554* от „БТК” ЕАД, са издадени фактури № **********/22.09.2017г., №
**********/22.10.2017г., № **********/22.11.2017г., №
**********/23.12.2017г., за периода от 22.08.2017 г. до 22.12.2017г., за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
5
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за четири
последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г., 10/2017г., 11/2020г. и
12/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Поради неизпълнението за плащане в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги, от страна на мобилния
оператор е издадена на 22.01.2018г. крайна фактура № **********, в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 160.26 лв., от които е предявена сумата
104.46 лв., с деактивация на процесния абонамент на 05.01.2018г.
Процесната сума, съставлява трикратния размер на месечните абонаменти, по
техния стандартен размер, без отстъпка: 3 месечни абонаменти взети, без
ДДС по 14.83 за тарифен план BG§EuropeL; 3 месечни абонаментни такси,
взети без ДДС по 19.99лв.за тарифен план VIVACOM Net§Call L
По силата на договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а
„С. Г. Груп” ООД е собственик на вземането спрямо ответницата Е.Ч., което в
последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г.
между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка е уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. / Решение № 123/24.06.2009г. на
ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
6
1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г.,
II т.о. на ВКС/. Уведомлението за цесия, приложено към исковата молба,
изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Длъжникът би могъл да противопоставя
възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с
това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се
освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
При тези данни от фактическа страна предявеният иск е безспорно
основателен и доказан и ще следва да се уважи като се приеме за установено
съществуване на вземането на ищеца по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 393/2020г. по описа на Районен съд – Девин
против ответника за сумата: 104.46 лева - главница, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
1599554* от 14.09.2015г., обективирано във фактура №
**********/22.01.2018г., както и разноски по делото 25.00 лева /двадесет и
пет лева/ - държавна такса и 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ – адвокатско
възнаграждениe.
Ответникът не представи доказателства, оспорващи претендираната сума.
Съгласно т.9 по ТД № 4/2013г. ОС ГТК ВКС, при разглеждане съществото на
спора съдът взема предвид установената към момента на приключване на
съдебното дирене фактическа обстановка, относно съществуване на
вземането. Ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват
на твърденията му, а от съвкупната им преценка се обуславя извода за
основателност на иска. Ответникът не представи доказателства, с които да
оспори иска, тъй като в негова тежест пада доказване на обстоятелства,
обуславящи недължимост на претендираното от ищеца вземане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК основателно е
искането за присъждане на направените разноски по делото в размер 205
лева, от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
7
РЕШИ:
Постановява на основание чл.238 и чл.239 ГПК неприсъствено
решение, с което
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск на
основание чл.422, във вр с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД
от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Юл. Б. Ц., чрез адв.
В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул. Б. № *, вх.*, ет.* съществуване на
вземане по отношение на ответника ЕЛЗ. К. Ч., с ЕГН **********, от с. Лю.,
общ. Д., обл. См., ул. Д. № * за сумата 104.46 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 1599554* от 14.09.2015г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, с ЕИК:
*********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура
№ **********/22.01.2018г., както и разноски 25.00 лева - държавна такса
и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 215/07.12.2020г. по ЧГД № 393/2020г.
по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА ЕЛЗ. К. Ч., с ЕГН **********, от с. Лю., общ. Д., обл. См.,
ул. Д. № * да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано
от Юл. Б. Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. С., бул. Б. № *, вх.*,
ет.* разноски по делото в настоящото производство в размер 205.00 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, № 215/07.12.2020г. по ЧГД № 393/2020г. по
описа на Районен съд – Девин и съобразно установеното вземане в
настоящото производство, след влизане в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8
9