и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК. С Определение № 87/29.01.2014 год., постановено по Ч.н.дело № 223/2013 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, е отхвърлено предложението на Председателя на пробационния съвет за района на действие на Крумовградския районен съд за замяна на неизтърпяната част от наложеното на осъдения Исмет Селяхтин Изет от с.Пелин, общ.Крумовград, обл.Кърджали с Присъда № 10/12.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 67/2013 год. по описа на Крумовградския районен съд наказание „Пробация” с определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 18 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 18, с наказание „лишаване от свобода”. Осъденият Исмет Изет е присъствал лично в производството, но тъй като по делото са били налице данни, че същият страда от физически и психически недостатъци /известни психически проблеми и лека умствена изостаналост/, които му пречат да се защитава сам, се е наложило на основание чл.94 ал.1 т.2 от НПК служебното назначаване от съда на адв.Николай Карабозов от АК – Кърджали, за осъществяване на правна помощ на осъдения Изет – защита и процесуално представителство по делото. Определението не е било обжалвано или протестирано, и е влязло в сила на 05.02.2014 год. Постъпило е в съда писмо изх. № КЖ-325-14385/2014 год. от 11.03.2015 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което се прави искане за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат за предоставената правна помощ по посоченото дело. Към писмото е приложено Решение № КЖ-325-14385/2014 от 19.03.2014 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, видно от което на адв. Николай Карабозов от АК – Кърджали е определено за изплащане и изплатено възнаграждение за предоставената правна помощ на осъдения Исмет Селяхтин Изет по Ч.н.дело № 223/2013 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в размер на 120 лв. При тези данни съдът намира, че направеното искане от Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат за предоставената правна помощ по Ч.н.дело № 223/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, е неоснователно. Това е така по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.2 – чл.5 от ЗПП, правната помощ по посочения закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата /чл.2/; целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл.3/; средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет /чл.4/; и правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този закон и други закони /чл.5/. Разпоредбата на чл.21 от ЗПП визира видовете правна помощ, като т.3 на същия член сочи процесуалното представителство като един от тези видове; а съгласно чл.23 ал.1 от ЗПП, системата за правна помощ по чл.21 т.3 от закона обхваща случаите, за които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. А съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Анализът на посочените по-горе законови разпоредби води до следните изводи: безспорно е, че за постигане целта на закона по чл.5, принципно правната помощ по ЗПП, предоставяна на физически лица на законово основание, се финансира от държавата, като необходимите за това средства се осигуряват от държавния бюджет. Правната помощ се осъществява от адвокати, на които се заплаща възнаграждение от НБПП при изпълнение на изискванията на ЗПП, като само в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. По отношение на наказателните дела таза хипотеза се урежда с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения му защитник. Следва да се посочи още, че същото се отнася не само до производствата, при които се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдим, но и до всички други наказателни производства /напр.такива, с които се уважават предложения þа определяне на общо наказание, за замяна на наказание „пробация” с „лишаване от свобода”, респ. за замяна на определена пробационна мярка с друга такава, искания за признаване и изпращане за изпълнение на решения за налагане на финансова санкция и др./, при които защитата е задължителна и на подсъдимия/осъдения е назначен служебен защитник на някое от посочените в НПК основания. В конкретния случай, производството пред съда е образувано по внесено предложение на председателя на пробационния съвет за района на действие на Крумовградския районен съд за замяна на наложеното на осъдения Исмет Селяхтин Изет наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”, на основание чл.452 ал.1 от НПК, във вр. с чл.43а ал.1 т.2 от НК, т.е. производството е наказателно. Осъденият Изет е участвал лично в производството, но тъй като е имало данни по делото, че страда от физически и психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, защитата му е била задължителна по силата на чл.94 ал.1 т.2 от НПК, което е наложило служебното назначаване от съда на адв.Николай Карабозов от АК – Кърджали, за осъществяване на правна помощ на осъдения Изет по смисъла на чл.21 т.3 от ЗПП – защита и процесуално представителство по делото. Впоследствие, обаче, направеното от председателя на пробационния съвет за района на действие на Крумовградския районен съд е отхвърлено като неоснователно с влязъл в сила съдебен акт, при което възлагането на осъдения Изет заплащането на направените от НБПП разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник – адв. Николай Карабозов, е недопустимо. При това положение, и тъй като тези разноски са следствие на неоснователно инициирано от държавен орган производство, то следва същите да останат в тежест на държавния бюджет, респ. на бюджета на НБПП /по аналогия и на разпоредбата на чл.190 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата /. Водим от изложеното и на основание чл.306 ал.1 т.4, във вр. с чл. 301 ал.1 т.12 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ – гр.София за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат – адв. Николай Карабозов от АК – Кърджали, за предоставената правна помощ на Исмет Селяхтин Изет от с.Пелин, общ.Крумовград по Ч.н.дело № 223/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, като неоснователно. Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
|