№ 60
гр. Свиленград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200107 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000910 от
10.12.2021 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в
частта, с която на Н. Н. Г. с ЕГН ********** от град ************, за
нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (пункт 2).
В останалата си част по пункт 1, НП е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано.
Жалбоподателят Н. Н. Г. сочи, че не оспорва описаната фактическа
обстановка относно нарушението по пункт 2 от НП, а иска от Съда да намали
размера на наложеното му наказание „Глоба” за второто нарушение до
минималния предвиден такъв от 100 лв., тъй като нямал доходи и имущество
и тъй като целите на наказанието биха се постигнали и с Глоба в минимален
размер.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Н. Г., не се
1
явява.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, редовно призован,
не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди НП в обжалваната
част.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.10.2021 година около 01.15 часа на първокласен път № 8, при км.
371+600, което е на територията на община Свиленград, област Хасково,
автопатрул в състав полицейските служители Г. М. Др. и Ив. Ат. Ив. при
изпълнение на служебните си задължения спират за проверка движещото се в
посока от село Генералово към град Свиленград моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил марка „Нисан”, модел „Алмера” с държавен
регистрационен номер Х 65 97 ВК – собственост на Д.Г.Ч от град Свиленград,
област Хасково (видно от Справката от АИС-КАТ) и управляван от
жалбоподателя Н.Г.. При извършената проверка Н.Г. не представя
Свидетелство за управление (СУ) на МПС. Проверка за правоспособността на
Н.Г., полицейските служители извършват чрез служебния таблет, при която
се установява, че Н.Г. не притежава СУ на МПС. Констатирано е и друго
нарушение – това по пункт 1, което не е предмет на настоящото дело.
Автомобилът и водачът се отведени в РУ – Свиленград.
За съдействие е извикан свидетелят Д. Г. Г., който също установява, че
жалбоподателят не притежава СУ на МПС.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. Г. Г. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в
2
звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя срещу Н.Г. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GА с бланков № 493558. Това
процесуално действие извършва и с участието на колегите си Г.Д. и И.И.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без да е
правоспособен водач, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението по пункт 2 правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя - нарушителя Н.Г. на дата 16.10.2021
година, който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН
е връчен на жалбоподателя.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград при ОДМВР -
Хасково, издава процесното НП № 21-0351-000910 на 10.12.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, касаещи второто нарушение, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150
от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
02.02.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 година, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността
„Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и предвид
факта, че Димитър И. Янакиев е назначен на длъжността „Началник на РУ –
3
Свиленград при ОДМВР – Хасково”, т.е. Началникът на РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността
„Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” от лицето Димитър
И. Янакиев е служебно известно на Съда.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Н.Г. е санкциониран само за едно нарушение на ЗДвП с
влязло в сила НП от 2010 година, както и че не са му налагани принудителни
административни мерки.
Налични са по делото доказателства, установяващи влошеното
финансово състояние на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 21.03.2022
година свидетел Д. Г. Г.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не
се установява свидетеля Д. Г. Г. да има личностно отношение към
жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното му качество – служител на РУ – Свиленград
към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни
противоречия (както вече бе посочено), и от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
4
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС без СУ. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и писменото доказателство, касаещо финансовото
състояние на жалбоподателя, тъй като не е в противоречие с другите събрани
по делото такива, които се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
5
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Независимо от факта, че в Жалбата се иска само намаляне размера на
наложената Глоба за второто нарушение, Съдът е длъжен да направи
проверка и относно материалната и процесуалната законосъобразност на НП
в обжалваната част.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в
обжалваната част, са законосъобразни от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
съществени недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове в обжалваната част имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите на нормите
към датите на съставяне, респ. издаване на актовете). Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
второ деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на
същото и да организира адекватно правото си на защита.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната
6
норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но
както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на
нарушението по пункт 2 и фактическите обстоятелства, при които е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото
на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Вярно е също така, че в АУАН не са посочени ЕГН и адрес на
свидетелите Д. и И. (съгласно нормата, действаща към датата на съставяне на
АУАН), но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, а от другите налични в АНП
документи е видна местоработата им и че са служители на МВР (, което е и
служебно известно на настоящия Съдебен състав) е налице пълно
индивидуализиране на посочените свидетели и не е наличен проблем с
тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването
им в съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски не
представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед с рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
16.10.2021 година актосъставителят Д. Г. Г. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля Г., направени в открито съдебно заседание,
проведено на 21.03.2022 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна
полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното
актосъставителят Д Г. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
7
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е работело към момента на издаването му като
Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и деянието е извършено
в зоната на отговорност на РУ - Свиленград.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в частта му по
пункт 2 не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт в тази част.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение по пункт 2 от НП. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе
пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелят – полицейски служител е категоричен, че
именно Н.Г. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е спрян за
проверка и той е бил на шофьорското място и на него е съставен АУАН, при
което той не е възразил относно това обстоятелство, не е подал възражение,
8
не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е
бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
По отношение на материалноправната законосъобразност на НП в
обжалваната част - същото (както вече се посочи), Съдът намира за правилно
и обосновано, издадено в съответствие с приложимия материален закон и при
правилно изведена правна квалификация. Вменено на жалбоподателя е
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен
състав с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, а
именно хипотезата – управление на МПС без да притежава СУ на МПС, като
АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така направеният извод,
според решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен.
С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно
изискване, предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства
да се управляват единствено от правоспособни водачи. Съгласно трайното
разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната
по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и
практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да
упражнява дадено занятие, професия или дейност (така в Тълкувателно
решение № 31 от 16.10.1969 година по н.д.№ 29/1969 година, ОСНК на ВС).
В съответствие с изложеното и предвид доказаният – безспорно по
делото, факт, че жалбоподателят не притежава СУ, Съдът приема че същият е
бил неправоспособен водач. Обратното не се и твърди от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в
цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си, установяват по несъмнен
начин отрицателния факт на неговата неправоспособност като водач и
изначалната липса на СУ на МПС към календарната дата, посочена в АУАН и
НП (16.10.2021 година), на която доказа се и жалбоподателят Н.Г. е
управлявал лек автомобил. Вече се посочи, преки сведения за последното се
извеждат от показанията на свидетеля Д.Г., които потвърждават обективната
липса на СУ на МПС. Предвид така установените фактически обстоятелства,
безспорно, с действията си по управление на МПС, без да е притежавал СУ
на МПС, същият е проявил противоправно поведение, което се явява в
пряк разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това свое
9
деяние жалбоподателят е консумирал състава на административно
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата хипотеза от
предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на
цифрово цитираната административнонаказателна и санкционна норма. На
това правно основание, следователно и правилно е бил наказан. Тази именно
правна квалификация е възприел и АНО и последната е вярна, съответства на
фактите, визирани в обстоятелствената част на НП, същите и са доказани
категорично в хода на настоящото производство. Поради това, решаващият
Съдебен състав формира категоричен правен извод, че управлявайки МПС без
да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП
жалбоподателят е осъществил признаците от обективната страна на състава
на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната,
както и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици – управление на МПС без СУ.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел
действащия режим, касаещ придобиване на СУ предвид факта, че това е
ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както
и изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за второто
нарушение.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП в частта по пункт 2, респ. налагането на санкция
на извършителя за второто нарушение, визирано в обжалваното НП.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
10
От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по
този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Поради това липсват предпоставки
за преквалифициране на второто нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв.
до 300 лв.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание за нарушението по пункт 2 от НП в
конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но
не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в
закона. При индивидуализацията на второто наказание АНО не е посочил
основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от
ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на
деянието е завишена, тъй като се управлява МПС от неправоспособно лице,
което води до рискове за живота и здравето на другите участници в
движението. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е
завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично
нарушение или на нарушение по ЗДвП (наличието на извършено идентично
нарушение преди повече от 10 години не променя горните изводи на Съда) и
предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети
проверката. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. По
11
делото са налични доказателства за влошеното финансовото положение на
жалбоподателя – безработен е видно от Служебната бележка на Агенцията по
вписванията и не работи към настоящия момент – видно от служебно
извършената Справка за трудовите му договори. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно
нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради
което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за
правната му квалификация, а има значение едва при определяне на
административното наказание, следва в настоящия случай размерът на
наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид
изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е основателна,
поради което НП в обжалваната част следва да се измени, като се намали
размерът на наложеното наказание „Глоба” от 300 лв. на 100 лв. В този ред на
мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта,
че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил
наказание именно в размер на 300 лв. Така редуцираният размер на
наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и
юридическите лица.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
ал. 7, т. 2, предложение първо от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-0351-000910 от 10.12.2021 година на Началника на
РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в частта, с която на Н. Н. Г. с ЕГН
********** от град ************, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (пункт 2),
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба”
от 300 лв. на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
12
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13