РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1755
гр. Пловдив, 11 септември 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1117
по описа за 2019 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Я.Д.Я., ЕГН
**********,***, чрез процесуалния си представител адв.Т.С.
против Решение № 2153-15-91/02.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-79 от 04.02.2019
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което
на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на осн. чл.68 ал.3 от КСО.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно административния орган не е
зачел за действителен осигурителен стаж периода на наборна военна служба, с
продължителност 2г. 00м. и 2 дни. Твърди, че неправилно са изключени представени
по преписката два броя УП от документите, установяващи действително положен от
жалбоподателя осигурителен стаж. В тази
връзка се сочи, че от страна на Ръководителя на „ПО“ при ТП на „НОИ“ не са
изложени никакви мотиви, по отношение на представените УП и защо последните не
се приемат като удостоверяващи осигурителен стаж. Иска от съда да отмени оспорениото решение. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата Директор на ТП
на НОИ-Пловдив чрез юрк. В. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със заявление №
2113-15-5039/03.10.2018 г. Я.Д.Я. прави искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
С разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-79/04.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68,
ал. 3 от КСО. Като основание за постановения отказ е посочено, че към датата на
заявлението 03.10.2018 г. и към датата на постановяване на разпореждането
04.02.2019 г. Я.Я. няма 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 13 г. 06 м. и 05 дни действителен осигурителен стаж.
С жалба вх.№ 1012-15-73/11.03.2019г.
Я.Я. обжалва
така постановения отказ с разпореждане №
**********/Протокол № 2140-15-79/04.02.2019 г. на Ръководител на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, като счита, че неправилно при преценка за
право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, стажът при осигурител "ОЕ" -
Панагюрище, "Агроцех Мухово" с. Мухово за
времето от 01.03.1974 г. до 26.08.1974 г. и от 01.04.1975 г. до 30.12.1993 г.
не е зачетен.
Във връзка с депозираната от Я. жалба
е постановено процесното Решение №
2153-15-91/02.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
потвърдено обжалваното разпореждане.
За да потвърди разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-79/04.02.2019 г. Директора на ТП на НОИ – Пловдив е посочил, че:
Със заявление №
2113-15-915/13.08.2015 г. Я.Я. е направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В тази връзка са представени следните документи:
удостоверение № 704/26.09.1973 г., издадено от поделение на Българска армия;
трудова книжка № 1162/08.10.1970 г., издадена от "ВМЗ", осигурителна
книжка №**********/15.09.2011 г.; осигурителна книжка №**********/03.06.2015
г.; осигурителна книжка № 40409-0/10.01.1996 г.; УП 3 № 26/14.01.2010 г.,
издаден от Държавно горско стопанство; УП 3 №2407/07.04.2009 г., с посочен
издател "Онгъл" АД; УП 3 № 13/30.05.2009
г., издаден от Държавно горско стопанство; УП 30 № 4/06.01.1994 г.
"ОЕ" Панагюрище -"Агроцех" Мухово;
УП 2 №5/06.01.1994 г., с посочен издател "ОЕ" Панагюрище -"Агроцех" Мухово.
Посочено е, че в трудова книжка №
1162/08.10.1970 г. липсва запис за положен труд за периода от 01.04.1975 г. до
31.12.1993 г. Осигурителният стаж за цитирания период на длъжност
"овцевъд-гледач овце майки" е представен в образец УП-30 №
4/06.01.1994 г. с посочен издател "Оптикоелектрон"
гр. Панагюрище, "Агроцех Мухово".
В хода на административното
производство с писмо изх. № 2113-15-915#7/01.09.2015 г. до началник на отдел
"КПК" при ТП на НОИ - Пазарджик е изискано да бъде извършена проверка
в осигурител "Оптикоелектрон" гр.
Панагюрище "Агроцех Мухово", която да
установи представеното удостоверение образец УП-30 № 4/06.01.1994 г. за
осигурителен стаж и образец УП-2 №5/06.01.1994 г. с осигурителен доход
съответстват ли на изплащателните ведомости и други
първични документи, съхранени от осигурителя.
Слсд извършена проверка на основание чл.
108, ал. 1 КСО е съставен Констативен протокол КП-5-12-00066230/25.09.2015 г.
на контролен орган при ТП на НОИ - Пазарджик, съгласно който осигурителят
"Ектрон" АД с ЕИК ***е правоприемник на
"Оптикоелектрон" АД, съгласно Решение №
997/02.06.2003 г. на Пазарджишкия Окръжен Съд. При проверката е установено, че Я.Д.Я.
с ЕГН ********** не присъства във ведомостите за работни заплати в осигурителя
"Ектрон" ("Оптикоелектрон")
за периода от 01.03.1974 г. до 30.12.1993 г. Осигурителят не е издавал
удостоверения УП-2 с изх № 5/06.01.1994 г. и УП-30 с
изх.№4/06.01.1994 г., видно от дневника за изходящите номера за 1994 г. Предвид
гореизложеното по УП-30 №4/06.01.1994 г. не се зачита осигурителен стаж за
периода от 01.03.1974 г. до 30.12.1993 г.
С разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-418/03.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив на жалбоподателя е отказано отпускане ня
лична пенсия стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като
не е изпълнено условието за придобит
осигурителен стаж 15 години, положени при условията на втора категория труд. С
цитираното разпореждане на Я. е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд 00 г. 03 м. 17 дни.
Посочено е, че в хода на
административното производство по заявление № 2113-15-5039/03.10.2018 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, не са представени нови доказателства за осигурителен стаж за
периода от 01.03.1974 г. до 30.12.1993 г.
На следващо място административният
орган е счел за неоснователна претенцията на Я. относно неправилна преценка на
правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и по отношение незачитането на
стаж в осигурител "ОЕ" - Панагюрище, "Агроцех
Мухово" с. Мухово за времето от 01.03.1974 г. до 26.08.1974 г. и от
01.04.1975 г. до 30.12.1993 г. Сочи се, че с жалбата Я. не представя документи
за осигурителен стаж, както и нови доказателства за осигурителен стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и други, които да са основание за
отмяна или измение на разпореждането по чл. 99, ал. 3
от КСО.
С писмо № 1012-15-73#1/15.03.2019 г.
от жалбоподателя е изискано да представи доказателства, които не се намират при
административния орган, а именно оригиналните документи за осигурителен стаж -
трудова книжка № 1162/08.10.1970 г., удостоверение № 704/26.09.1973 г., изд. от
поделение на БА, осигурителна книжка от 10.01.1996 г., осигурителна книжка от
15.09.2011 г., осигурителна книжка от 03.06.2015 г.
С вх. № 1012-15-73#2/25.03.2019 г. е
с опис са представени следните документи: трудова книжка № 1162/08.10.1970 г.;
удостоверение № 704/26.09.1973 г., издадено от поделение на БА; осигурителна
книжка от 10.01.1996 г.; осигурителна книжка от 15.09.2011 г.; осигурителна
книжка от 03.06.2015 г. Не са представени нови доказателства за друг
осигурителен стаж или стаж, който не е бил зачетен по заявление №
2113-15-5039/03.10.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
В Решението си Директора на ТП на НОИ-Пловдив посочва, че към
датата на заявлението 03.10.2018 г.
лицето има навършена възраст 66 г. 05 м. 02 дни и представя редовно оформен
осигурителен стаж за периода от 01.06.1966 г. до 02.10.2018 г. с прекъсвания,
както следва:
Осигурителен стаж от II-ра категория труд - 00 г. 03 м. 17 дни,
-за периода от 11.05.1971 г. до
01.06.1971 г., придобит на длъжност "бетонджия" в "Строителни
изделия" гр. Пловдив - 00 г. 00 м. 17 дни;
-за периода от 22.11.1973 г. до
22.02.1974 г., придобит на длъжност "зидаро-мазач"
в "Ошъл" АД гр. Пловдив - 00 г. 03 м. 00
дни;
Осигурителен стаж от III-та
категория труд - 15 г. 02 м. 20 дни.
Общ осигурителен стаж без превръщане
- 15 г. 06 м. 07 дни.
от който действителен осигурителен
стаж - 13 г. 06 м. 05 дни.
В съдебно заседание са разпитани
двама свидетели:
- Марийка Хрискова,
без родствени връзки със страните, на която са предявени оспорените документи от
делото, а именно УП 2 и УП 30. На въпроса дали същите са съставени от нея
свидетелят отговаря: „УП 2 е съставено от
мен лично. То удостоверява периода, в който е работил при нас. Съставено е на
базата на разчетно - разплащателните ведомости. Те
бяха налични към момента на издаването. Понастоящем не съществуват, защото при
ликвидацията на стопанството стана пожар. Цялата сграда изгоря с всички
документи. Този документ е подписан от мен. Ръководител тогава беше някой от
ликвидаторите. УП 30 също от мен е изготвено, по същия ред, въз основа на
същите данни. Яне Я. е работил в това помощно стопанство, към „Оптикоелектрон“ Панагюрище. Имахме самостоятелно
счетоводство, отделна банкова сметка, ***, след това банка „Пенагюрище“.
Всеки имаше персонална ведомост, всеки месец им изплащахме заплатите.“
- П. П.без родствени връзки със страните, който на
поставените му въпроси отговаря: „Познавам
Я. Я.. Той идваше, аз бях във Враня. В
стопанството имахме и фуражен цех, научил от някъде, че продаваме излишъка от
нашето стопанство и той купуваше от мен фураж за овце. За стопанството купуваше
в Мухово. Имаше документ, носеше лична карта, с която се легитимираше и друго
не сме им искали. Това беше от 1980 до 1986 г. съм бил там и съм работил с
него. Издавахме фактури, друго не сме му искали. В Мухово предприятието беше
помощно стопанство към „Оптикоелектрон“.“
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При извършване на проверката по чл.
168 от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът приема,
че обжалваното Решение № 2153-15-91/02.04.2019г. е издадено от компетентен орган
– директора на ТП на НОИ, в чиито правомощия съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2,
буква "а" от КСО е произнасянето по жалби срещу разпореждания за
отказ/отпускане на пенсии. Потвърденото с обжалваното решение разпореждане за
отказ също е постановено от материално и териториално компетентен орган по чл.
98, ал. 1 от КСО – ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ. Обжалваното
решение е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е
мотивирано и съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни основания,
въз основа на които е прието, че заявителят не отговаря на изискванията за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Обжалваното решение обаче е
постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, като
съображенията на настоящия състав са следните:
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО
лицата, които не са придобили право на пенсия по предходните алинеи придобиват
това право при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Между страните не се спори, че към
датата на подаване на заявлението – 03.10.2018г., жалбоподателят има навършени
66 г. 5м. 02д. и общ осигурителен стаж, без превръщане в трета категория
съгласно изменението на чл. 15, ал. 4 от НПОС с ПМС № 60/30.03.2017 г. – 15 г. 06
м. 05д, от които 02 г. 00м. 02д. наборна военна служба.
Спорът между страните е правен и е
формиран по въпроса дали времето на наборната военна служба представлява
"действителен стаж" и следва ли да бъде съобразено при преценката за
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО
(нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.), "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Неправилно както ръководителят
"ПО" при ТП на НОИ-Пловдив, така и директорът на ТП на НОИ – Пловдив
са приели, че по отношение на наборната военна служба положена от жалбоподателя
в периода 20.09.1971 г. – 26.09.1973 г., разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на
КСО е приложима. Разпоредбата е в сила от 01.01.2015
г. и е материалноправна, поради което и доколкото не е
придадено изрично обратна сила, съгласно чл. 14 от ЗНА, има действие само за
напред, но не и за процесния период и с нея не може
един вече признат за пенсиониране действителен осигурителен стаж да не бъде
зачетен - /в този смисъл Решение на ВАС № 15736/17.12.2018 г. по адм. д. № 2410/2018 г. /.
Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл. 44 Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ се определя от трета категория досежно времето на наборната военна служба и времето за
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Видно от Удостоверение Изх.
№704/20.09.1973 /л.160/ към 1973 г. жалбоподателят е прослужил в 02 г. 00м.
02д. военна служба. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от Законът за
всеобщата военна служба в Народна Република Б. /ЗВВСНРБ/ (отм.); , срокът на
редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички
родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
Съгласно материалноправната
норма, която е действала по време и е регулирала отношенията свързани с
наборната военна служба – чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона на
пенсиите /отм., бл. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000
г. /, зачита се за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство. В този смисъл е и чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44,
ал. 1 от НПОС.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава
за осигурителен стаж по този кодекс.
След като стажът е положен при
действието на чл. 81 от ППЗП (отм.); , предвид § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето
на наборната военна служба на жалбоподателя - 20.09.1971 г. – 26.09.1973 г.,
следва да се признае за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, т. к. се касае за
трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите тогава разпоредби –
вж. в този смисъл Решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм.
д. № 1300/2019г; Решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм.
д. № 6749/2018г; Решение на ВАС № 9471/17.07.2017 г. по адм.
д. № 7470/2016 г.
Отделно, както е приел ВАС в Решение
№ 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към
военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр.
чл. 68, ал. 3 от КСО.
В депозираната в Административен съд
- Пловдив жалба са наведени и други възражения от страна на жалбоподателя, но
настоящият състав на съда счита, че същите не следва да бъдат обсъждани. Посоченото
по-горе, а именно , че обжалваното решение е постановено при неправилно
тълкуване и приложение на материалния закон касаещ
непризнаването на прослуженото от жалбоподателя време на наборна военна служба
за действителен осигурителен стаж е самостоятелно основание обжалваното Решение
да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне.
С оглед изложеното, неправилно с Разпореждане
№ **********/ Протокол № 2140-15-79 от 04.02.2019 г. и потвърждаващото го
Решение № 2153-15-91/02.04.2019г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив е прието, че прослуженото от жалбоподателя
време на наборна военна служба не следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж. Тъй като към датата на подаване на заявлението
жалбоподателят има навършени 66 г. 05м. 02д. и общо положен осигурителен стаж
без превръщане - 15 г. 06м. 07д, неправилно е прието, че спрямо него не са
изпълнени условията по чл. 68, ал. 3 от КСО.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
в производството разноски, които съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК са
в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.
Воден от горното, на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-91/02.04.2019г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/
Протокол № 2140-15-79 от 04.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн.
чл.68 ал.3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вх. №
2113-15-5039/03.10.2018 г., подадено от Я.Д.Я., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - гр.Пловдив да заплати на Я.Д.Я., ЕГН **********,***
направените по делото разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 300 /триста/
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: