Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2907 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 2а от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Ищецът
Д.М.С. излага следните обстоятелства, обосноваващи предявените от него искания:
образувано срещу него въз основа на решение от 16.12.2011 г. производство за
установяване на придобито от престъпна дейност имущество и допуснати обезпечителни
мерки на бъдещ иск за сумата 914292.40 лева, отменени поради прекратяване на
производството; прекратяване на производството въз основа на решение от
29.05.2019 г. на Комисията поради липсата на наказателно преследване срещу него
за престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.); отговорност на Комисията
като процесуален субституент на държавата поради осъществяваните от нея действия
по производството при последващо отпадане на основанията за извършването им;
преживени психически стрес и затруднения при грижите за семейството и упражняване
на професията, промени в настроението, направили го мълчалив, отдръпнат и
потиснат, и спиране на контакти от познати; изпадане в остра стресова реакция с
последвано разстройство в адаптацията; справедливо обезщетяване на претърпените
от него неимуществени вреди със сумата от 40000 лева. Претендира тази сума,
заедно със законната лихва в размер на 6777.78 лева за периода 03.07.2019 г. –
03.03.2021 г. и от завеждането на делото. Претендира
разноски.
Ответникът
КОМИСИЯТА за отнемане на незаконно придобито имущество (с предишно наименование
КПКОНПИ) в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки че: не е
налице осъществено от Комисията, респ. от нейни служители незаконосъобразно
деяние, което да предпоставя възникването й на отговорност; образуване на
производството при наличие на предвидените в закона предпоставки – уведомление
от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на закона; допуснати
обезпечителни мерки въз основа на извършена от съда проверка на валидността и
допустимостта на решенията на Комисията; прекратяване на производството
незабавно след установяване на хода на наказателните производства срещу Д.С.;
липса на претърпени от настоящото производство вреди, при воденото на което
срещу него е водено и наказателно производство в Италия, и осъден, респ. липса на
причинна връзка на вредите с производството пред Комисията, и противоречие на
претендираното обезщетение с принципа на чл. 52 от ЗЗД. Прави и евентуално
възражение за погасяване на вземанията поради изтекла давност. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното:
С
решение № 556/16.12.2011 г. на КУИППД (понастоящем КОНПИ) е образувано
производство срещу Д.М.С. за установяване на имущество, придобито въз основа на
престъпна дейност. Видно от решението, производството е образувано въз основа
на: писмо изх. № 124/2011 г. от 18.07.2011 г. на ВКП, съдържащо копие от
европейска заповед за арест на Д.С., издадена от съда в гр. Трани, Р. Италия
във връзка с провеждано срещу него наказателно производство за извършени
престъпления против паричната и кредитна система на Р. Италия и други държави;
заповед за прилагане на мярка за неотклонение – задържане в арест на 80 български
граждани, сред които и Д.С., издадена от съда в гр. Трани; писмо изх. №
5324/2011 г. от 16.09.2011 г., на основание чл. 21 ЗОПДИППД (отм.), с което
Софийска градска прокуратура е изпратила постановление за привличане на
обвиняем от 22.07.2011 г. по досъдебно производство № 5192/2011 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 5324/2011 г. по описа на СГП, с което Д.С. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 246, ал. 3 във вр. с чл. 243, ал.
2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.).
Установява
се, че с решение от 14.07.2011 г. по ч.н.д. № 3169/2011 г. по описа на СГС,
н.о., 16 с-в, потвърдено с решение № 300 от 26.07.2011 г. по в.ч.н.д. №
770/2011 г. по описа на САС, н.о., 2 с-в, е допуснато изпълнение на европейската
заповед за арест и ищецът Д.С. е предаден на компетентните съдебни власти в
Република Италия.
Въз
основа на решение № 557 от 16.12.2011 г. на Комисията е внесено мотивирано искане
в СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност, срещу Д.М.С. и Х.М.С.с цена на иска 914292.40
лева (л. 14 от гр. дело № С – 43/2011 г. на СГС).
С
определение № 38 от 23.12.2011 г., постановено по гр. дело № С – 43/2011 г. по
описа на СГС, IV – Б състав (л. 185 от гр. дело № С – 43/2011 г. на СГС) е допуснато
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) на КУИППД
с цена на иска 914292.40 лева срещу Д.С. и Х.С., чрез налагане на следните обезпечителни
мерки:
-
възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект от апартаментен хотел
“Златна котва“, представляващ апартамент с означение № А40 (собственост на Д.С.);
-
възбрана върху недвижим имот: апартамент № 202, находящ се в гр. София, ж.к.
“Левски – Зона Г“, жилищна сграда – блок № *****2 (собственост на Д.С.);
-
запор на 25 дяла със 100 лева номинална стойност всеки, от капитала на “Ю.Т.“
ООД (собственост на Д.С.);
-
запор на 25 дяла със 100 лева номинална стойност всеки, от капитала на “К.“ ООД
(собственост на Х.С.);
-
запор на вземане от Н.П.и С.П.в размер на 138000 лева, които следва да постъпят
по банкова сметка № *****в “Юробанк и Еф Джи“ АД по силата на нотариален акт №
200/29.07.2011 г., вписан в Службата по вписванията – София, под вх. рег. №
32517 от 29.07.2011 г., акт № 48, том LXXXI, дело 17562;
-
запори върху всички банкови сметки, открити в лицензираните банки в Р. България
с титуляри Д.С. и Х.С., с изключение на трудовото възнаграждение за труд, до
общия размер на цената на бъдещия иск от 914292. 40 лева.
На
Комисията, видно от направеното отбелязване върху горепосочения съдебен акт на
23.12.2011 г., са издадени три обезпечителни заповеди за налагане на допуснатите
с него обезпечителни мерки.
Ищецът
Д.С. е депозирал частна жалба срещу определението на СГС, с което е допуснато
обезпечение на бъдещия иск на Комисията, която с разпореждане от 05.02.2013 г. на
САС е върната като подадена извън законоустановения срок и производството по
делото е прекратено.
Установява
се по делото, че наказателното производство по досъдебно производство №
5192/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 5324/2011 г. по описа на СГП, по което
ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем и за което Комисията е
уведомена, е частично прекратено с постановление от 24.02.2014 г. на прокурор
при СГП срещу обвиняемия Д.С. за престъпление по чл. 246, ал. 3 във вр. с чл.
243, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК. Препис от постановлението е връчен на
Комисията на 13.03.2014 г. (л. 99 от делото).
С
писмо № 5324/2011 г. от 13.05.2015 г. (л. 54 от делото) СГП е изпратила на
Комисията заверен препис от постановлението за прекратяване на досъдебното
производство от 24.02.2014 г., като е уведомила, че постановлението не е обжалвано
към момента на изпращане на преписа. Със същото писмо СГП е уведомила Комисията,
че е невъзможно да бъде удостоверено влизане в сила на постановлението, тъй
като дори да е изтекъл срокът за обжалване пред съответния първоинстанционен
съд, постановлението влиза в сила съгласно чл. 243, ал. 9 от НПК след изтичане
на двугодишния срок от момента на издаването му, поради предвидената възможност
прокурор от по-горестоящата прокуратура да упражни
правото на инстанционен контрол и да отмени прекратителния
акт.
Поради
частичното прекратяване на досъдебното производство, във връзка с което е образувано
производството за установяване имущество, придобито от престъпна дейност, ищецът
Д.С. с молба от 27.03.2014 г. е поискал от окръжния съд - СГС, на основание чл.
402, ал. 1 от ГПК, отмяна на наложените върху имуществото му обезпечителни
мерки, като е представил доказателства. С определение от 23.04.2014 г.,
постановено по гр. дело № 4582/2014 г. по описа на СГС, ГО, IV-Б състав,
молбата на ищеца е оставена без уважение.
Срещу
така постановеното определение ищецът Д.С. е подал частна жалба, като с определение
№ 2253 от 10.09.2014 г., постановено по ч.гр. дело № 2501/2014 г. по описа на
САС, 6-ти състав, обжалваното определение на СГС е потвърдено.
С
писмо № 5324/2011 г. от 16.02.2019 г. (л. 95 от делото) СГП е уведомила Комисията
(тогава КПКОНПИ), че поради изтеклия двугодишен срок от датата на постановяване
на постановлението и на основание разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК,
постановлението от 24.02.2014 г. за прекратяването на производството срещу
ищеца следва да се счита за влязло в сила.
Установява
се и че с писмо от 27.03.2019 г. на Министерство на правосъдието Комисията е
уведомена, че не е постъпвало искане от Република Италия за признаване и
изпълнение на постановената спрямо Д.С. присъда. От представения превод на
присъда от 27.04.2012 г. на съда на гр. Трани, Р. Италия, се установява, че
ищецът Д.С. е бил осъден за престъпление по чл. 416, ал. 1 от НК на Р. Италия,
на лишаване от свобода за срок от седем години и четири месеца (л. 55 – 79 от
делото).
С
решение № 820 от 29.05.2019 г. на КПКОНПИ (л. 38 по гр. дело № 4852/2014 г. по
описа на СГС) производството за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, срещу ищеца Д.С. е прекратено поради отпадане на една от предпоставките
на чл. 3 от ЗОПДИППД (отм.) – наказателно преследване за престъпление по НК,
попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). В изпълнение на
решението от Комисията е внесено искане до СГС за отмяна на наложените по
бъдещия ищец срещу ищеца Д.С. обезпечителни мерки. Въз основа на него е
постановено определение № 14258 от 10.06.2019 г., постановено по гр. дело №
4583/2014 г. по описа на СГС, ГО, IV-Б състав, с което е отменено допуснатото
обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.).
Определението не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 02.07.2019 г.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди пред настоящата съдебна
инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля З.В.Н.и
свидетеля М.Д.С. – съответно жената, с която ищецът се намира във фактическо
съжителство, и неговия син. От показанията на свидетелите се установява, че в
резултат на производството ищецът значително се е променил, отразило се е негативно
върху емоционалното и здравословното му състояние - напълнял значително и
започнал да консумира алкохол, които негативни последици не били отминали и към
момента на провеждане на разпита. Производството и наложените във връзка с него
обезпечителни мерки се отразили и върху доверието, което клиентите и бизнес
партньорите имали към ищеца, и възможността му да тегли кредити за развитие на
упражняваната от него дейност. Дискомфорт създал у ищеца налагането на възбрана
върху притежавания от него недвижим имот, в който живели децата му. Свидетелите
посочват, че воденото пред Комисията производство повлияло по-негативно върху
живота му в сравнение с проведеното спрямо него наказателно производство в Италия
и изтърпяното наказание лишаване от свобода, тъй като наказателното
производство приключило в много по-кратки срокове.
Свидетелят
З.В.посочва, че в резултат на преживения стрес с ищеца изпитвали затруднения и да
имат деца. От показанията на свидетеля М.С. се установява и че производството
се отразило негативно върху отношенията на ищеца с майката на свидетеля. Родителите
на свидетеля били заедно към момента на започване на проверката, като същите
били във фактическа раздяла от края на 2013 г. – началото на 2014 г., а бракът
им бил прекратен с развод през 2018 г.
Съдът
възприема за достоверни показанията на свидетелите в частта, в която с тях са
дадени сведения за начина, по който воденото производство се е отразило върху
емоционалното състояние и ежедневния начин на живот на ищеца, доколкото те
възпроизвеждат преките им впечатления. С оглед на приетото по делото заключение
на съдебно-психологическа експертиза и направените с него изводи, пояснени при
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, съдът не ги възприема в частта
им относно насочване към страдания на ищеца от психични заболявания,
включително и от паник атаки.
За
установяване на начина, по който воденото производство се е отразило на ищеца
пред настоящата съдебна инстанция е прието и заключение на
съдебно-психологическа експертиза, фактическите изводи на което съдът възприема
като обективно и компетентно дадени от вещото лице. От заключението се
установява, че в резултат на производството в ищеца е настъпила трайна
личностова промяна, съпътствана с негативни изживявания, актуални и към момента
на провеждане на изследването. Според заключението негативните преживявания с
висок стресогенен потенциал поначало са предпоставка за отрицателно влияние и в
здравословен план, но в конкретния случай липсата на медицинска документация за
минали периоди представлява пречка да се проследи развитието на здравословното
състояние на ищеца. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
пояснява, че претърпените от ищеца негативни изживявания са обичайни с оглед на
конкретния случай и не покриват медицинските критерии за психични заболявания,
включително и за твърдяните от свидетелите паник атаки, поради което и съдът не
го възприема за достоверни в тази им част. Вещото лице е изяснило, че по
сведенията на ищеца с по-голям интензитет били преживяванията от провежданата
проверка от Комисията в сравнение с тези, причинени от изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове по чл. 2а от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ) е създадена със Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр. 7 от
19.01.2018 г.). КПКОНПИ е правоприемник на предходно създадените – Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), създадена със Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ, обн.
ДВ, бр. 38 от 18.03.2012 г.) и на Комисия за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност (КУИППД), създадена със Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн. ДВ, бр.
19 от 01.03.2005 г.). Със закона за противодействие на корупцията (обн. ДВ. бр.
84 от 6 Октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) е предвидено действащата до
този момент Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ) да бъде разделена на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество и Комисия за противодействие на корупцията,
като с оглед на предвидените със закона правомощия надлежен ответник по предявените
искове е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Извод
за легитимацията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество като
ответник по предявените искове следва и при съобразяване на разпоредбата на чл.
2а от ЗОДОВ в редакцията, изменена с ДВ. бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от
6.10.2023 г.
Съгласно
нормата на чл. 2а от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите
и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или
службата им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 91 от ЗОПИППД (отм.), съгласно която
всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение
срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди.
Производството
срещу ищеца е образувано по реда на ЗОПДИППД (отм.) на 16.12.2011 г. и е
приключило на 29.05.2019 г. Към датата на образуването му, действаща е била
редакцията чл. 32 от ЗОПДИППД (отм.), а към датата на приключване на
производството, в сила е била разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ (ДВ, бр. 38 от
2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., бр. 7 от 2018 г.). Като и двете
разпоредби предвиждат отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по
ЗОПДИППД (отм.) и по реда на ЗОДОВ, поради което Комисията е надлежно
легитимирана да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ.
Основателността
на иска по чл. 2а от ЗОДОВ предполага осъществяването на следните материалноправни
предпоставки в съотношение на кумулативност: незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (2005 г., отм.),
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им;
претърпени от ищеца вреди и причинно следствената връзка между настъпването на
вредите и незаконното поведение на съответния държавен орган, като тези
елементи от фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В
чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна
обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията,
които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните
органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради
което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
В
конкретния случай, основанието за търсене на отговорност от Комисията по чл. 2а
от ЗОДОВ е твърдението на ищеца за настъпили вреди вследствие на проведено
срещу него производство за установяване на придобито от престъпна дейност
имущество и допуснати обезпечителни мерки на бъдещ иск за сумата 914292.40
лева, отменени поради прекратяване на производството при липсата на наказателно
преследване срещу ищеца за престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) предпоставка за образуване и провеждане на
производството е да бъде установено, че дадено лице е придобило имущество със
значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че
е придобито от престъпна дейност, и срещу него да е започнало наказателно
преследване за някое от изрично изброените в разпоредбата престъпления по
Наказателния кодекс. Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно
директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало
наказателно преследване за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от ЗОПДИППД (отм.), като Комисията следва да извърши преценка относно наличие
на предпоставките на чл. 3, ал. 1 от закона за образуване на производство срещу
конкретно лице.
Законът
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД)
е отменен през 2012 г. със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, като съгласно пар. 5 от ПЗР на същия и пар. 5, ал. 1 от
ПЗР на ЗОНПИ (2018 г.) неприключилите до влизането в сила на закона
проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна
дейност, се довършват при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Затова при преценката
на законосъобразността на извършените от Комисията действия и бездействия
следва да бъдат съобразени именно предвидените в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.) предпоставки.
Установи
се по делото, че производството от КУИППД (понастоящем Комисията) е образувано
при наличие на предпоставките по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), а мотивираното
искане до съда за налагане на обезпечителни мерки е било направено от Комисията
в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗОПДИППД (отм.). Предприетите от
органите на Комисията действия към момента на образуване на производството са
били в изпълнение на предвидените в закона правомощия, поради което
образуването на производството не представлява незаконно действие по смисъла на
чл. 2а от ЗОДОВ.
Съдът
намира, че цитираната от ищеца съдебна практика във връзка с наличието на
основание за ангажиране на отговорността на Комисията на основание чл. 2а от ЗОДОВ при прекратяване на започнало пред нея производство не е относима към
конкретния случай. Практиката, на която се позовава ищецът, се отнася до случаи,
в които предявеният от Комисията иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) е отхвърлен
като неоснователен, което означава, че със сила на пресъдено нещо е установено,
че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито
имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено (в
този смисъл и решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г.,
III г. о., ГК). В конкретния случай Комисията не е предявила иск по чл. 28 от
ЗОДПИППД (отм.), тъй като производството за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност по отношение на ищеца е прекратено, поради прекратяване на
наказателното производство срещу него и в резултат на това, по молба на Комисията,
на основание чл. 402 ГПК, наложените обезпечителни мерки са отменени с
определение от 10.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4583/2014 г. по описа на
СГС, ГО, IV-Б състав.
При
действието на ЗОПДИППД (отм.) развитието и изходът на воденото наказателно
производство е решаващо за отнемането на имущество по гражданската претенция на
държавата (в този смисъл и мотивната част на Тълкувателно решение № 4 от
07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС). Когато наказателното
производство за извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.) е прекратено, следва да се считат за отпаднали и предпоставките за
провеждане на производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), съответно за отпаднала
обезпечителната нужда, наложила допускане на обезпечителна мярка за удовлетворяване
на вземането по бъдещия иск.
От
представените по делото писмени доказателствени средства се установи, че
наказателното производство срещу ищеца, във връзка с което е образувано производството
пред Комисията, е прекратено с постановление от 24.02.2014 г. на прокурор при
СГП поради недоказаност на обвинението.
По
въпроса за стабилитета на прокурорското постановление във връзка с ангажиране
на отговорността на правозащитни органи по ЗОДОВ е налице съдебна практика,
обективирана в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно възприетото в нея прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по
чл. 243, ал. 3 от НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ
прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалван, определенията на съда
подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни
дела“ (чл. 419, ал. 1 от НПК). Стабилитетът на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, като основание за възникване на отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква същото
да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да
завърши с постановяване на оправдателна присъда (така решение № 353 от
06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и други, които настоящият
състав на съда възприема). Съдът намира, че даденото тълкуване следва да намери
приложение и към настоящия случай, доколкото се касае до ангажиране на отговорността
на държавата по реда на ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 16 от ЗОПДИППД (отм.) органите за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието
и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон.
Конкретизация относно задълженията на държавните органи във връзка с
производството по реда на специалния закон се съдържа в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Инструкция
№ 1 от 25 септември 2006 г. за взаимодействие между органите за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните
работи, органите към Министъра на финансите, прокуратурата и следствените
органи. Съгласно цитираната разпоредба наблюдаващият прокурор незабавно следва
да изпрати на съответната териториална дирекция на Комисията заверено копие от
постановлението за изцяло или частично прекратяване на наказателното
производство срещу лице, привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 3, ал.
1 от ЗОПДИППД (отм.).
Установи
се, че Комисията е уведомена от СГП с писмо от 13.05.2015 г. за постановлението
за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, като приложено е
изпратен и заверен препис от постановлението и на известията на връчване на
постановлението на Д.С.. Настоящият състав на съда намира, че именно от този
момент Комисията е била запозната с новонастъпилия факт на отпадане на едно от
основанията по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за допустимост на производство, а
именно спрямо лицето да е образувано наказателно производство за някое от изрично
посочените в закона престъпления. В хода на настоящото производството не се
установи моментът, в който прокурорското постановление е било връчено на ищеца,
поради което съдът намира, че с уведомяването на Комисията с писмо на СГП от
13.05.2015 г., доколкото към този момент е бил изтекъл срокът по 243, ал. 3 от
НПК (ред., преди изменението на НК), същото е било стабилизирано по отношение
на него. С прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено
в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), е отпаднала една от
предвидените в закона предпоставки за водене на производство за установяване на
незаконно придобито имущество. Така новонастъпилият факт е следвало да бъде съобразен
от Комисията и образуваното пред нея производство да бъде прекратено към този
момент.
Изискването
проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в чл.
3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), следва да е спазено не само към момента на образуване
на производството (проверката) за отнемане в полза на държавата имуществото,
придобито от престъпна дейност пред Комисията, но и да съществува през целия
период на нейната висящност, освен ако случаят покрива изключенията в ал. 2 или
3 от разпоредбата на закона.
В
конкретния случай Комисията е образувала производството въз основа на писмо от
ВКП, съдържащо и копие от европейска заповед за арест на Д.С. и заповед за
налагането му на мярка за неотклонение, издадена от съда на гр. Трани, Република
Италия, поради което и съдът следва да прецени наличието на основание за
приложение на чл. 3, ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.). В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
ЗОПДИППД (отм.) е предвидена възможност за образуване на производството по реда
на закона и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност,
придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната
юрисдикция на Република България.
В
закона не е изрично уредена процедура, по която да бъде проведено производството
по ЗОПДИППД (отм.) в хипотезите на ал. 3 на чл. 3 от закона. Тълкуването на
правната норма на чл. 3, ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.) следва да се съобрази с
установените от НПК и Европейската конвенция за международно признаване на
присъди, в сила от 01.7.2004 г., процедури. Съгласно посочените актове не се
предвижда пряко прилагане на постановената от чуждестранен съд присъда, за
извършено престъпление в чужбина, без да се спазят изискванията на глава XХХVI,
раздели първи и втори от НПК (в този смисъл е и практиката, обективирана в решение
№ 276 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. 2138/2016 г.,IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК).
Установи
се, че в поддържаната за целта система “Данни за съдимост на български
граждани, осъдени от чуждестранни съдилища“ в Централното бюро за съдимост се
съдържа информация, съгласно която спрямо Д.С. има окончателно решение на
Апелативен съд - Бари, в сила от 26.09.2014 г., за престъпления по италианския
НК. Не е спорно, че в Министерство на правосъдието не е постъпвало искане от
Република Италия за признаване и изпълнение на постановената спрямо ищеца
присъда, като не е налице и информация да е инициирана процедура по трансфер на
ищеца Д.С. в България. Изявление, с което са признати същите обстоятелства, се
съдържа в решението на Комисията за прекратяване на производството, както и в
депозирания от нея в настоящото производство отговор на исковата молба.
При
съобразяване на изложеното настоящият състав на съда намира, че влязлата в сила
присъда на чуждестранен съд, която не е призната и изпълнена по предвидения в
закона ред също не е била годно основание, което да обоснове продължаване на образуваното
производство след като Комисията е била надлежно уведомена за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца Д.С. за престъпление, попадащо сред посочените в чл.
3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
С
оглед на отпадането на основанието по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – наличие
на образувано и висящо наказателно производство за престъпление по чл. 3, ал. 1
от закона, и уведомяването на Комисията за този релевантен факт на 13.05.2015
г., настоящият състав на съда намира, че именно от този момент образуваното
производство е било недопустимо и като такова е следвало да бъде прекратено, а
наложените обезпечителни мерки – отменени по искане на Комисията. Производството
след този момент до прекратяването му на 29.05.2019 г. е било незаконосъобразно,
което води до извод за незаконосъобразност и на допуснатите ограничения върху
правото на собственост на ищеца чрез наложените обезпечителни мерки върху
притежаваното от него имущество.
В
конкретния случай се установи незаконосъобразно бездействие на ответника,
поради което и е налице основание за ангажиране на отговорността на държавата
на основание чл. 2а от ЗОДОВ, която отговаря посредством процесуалния й субституент
– Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Не
следва да бъде споделено твърдението на ответника за наличие на признание от
страна на ищеца за законосъобразност на предприетите от Комисията действия поради
липсата на предявен иск за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата по реда на закона може да бъде ангажирана
както за имуществени, така и за неимуществени вреди, като с оглед на принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес право на лицето, чиито материални
права са накърнени, е да избере за кои от тях да търси защита по съдебен ред.
Уважаването
на иска по чл. 2а от ЗОДОВ предполага и доказване на причинна връзка между
незаконосъобразното бездействие и причинените на ищеца неимуществени вреди. От
събраните гласни доказателства съдът се установи, че незаконосъобразното продължаване
на производството срещу ищеца, съпътствано с наложените му ограничения поради допуснатите
обезпечителни мерки, са рефлектирали негативно на психическото и емоционалното
му състояние. Установените негативни изживявания в периода от 13.05.2015 г. до
29.05.2019 г., представляват по същността си неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим предвид пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между деянието
и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и
задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като
база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Критериите
за определяне на този размер по справедливост са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС). Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства
по делото.
Доколкото
се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на
дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се
предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г. При определяне на размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ,
следва да се съобразят релевантните за всяко увреждане конкретни обективно съществуващи
обстоятелства и наличието на причинна връзка с незаконосъобразните актове,
действия и бездействия на органи и длъжностни лица на Комисията. Тези
обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, а именно: предмет, продължителност и интензитет на проведеното
производство, разгласяването му в медиите, как същото се е отразило на начина
на живот на проверяваното лице, с оглед на личността му – има ли влошаване на
здравословното му състояние (физическо и психическо), в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на лицето, цялостното отражение на
предприетите процесуални действия срещу него върху живота му – възраст,
обществено и социално положение, семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и др. Следва да бъдат отчетени и всички специфични
обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на самото производство
по ЗОПДИППД (отм.), ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ, в хода на което проверяваните лица
носят тежестта да установят всички обстоятелства, от които черпят права. За да
се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете
отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите
резултата от направената преценка.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че производството срещу
ищеца Д.С. след 13.05.2015 г. е било незаконно, като незаконосъобразни са били
и наложените във връзка с него обезпечителни мерки за обезпечаване на бъдещ иск
с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) на стойност 914292.40 лева. Неоснователно
е възражението на ответника, съгласно което допускането на обезпечителни мерки
с акт на съда, освобождава ответника от търсената от него отговорност по ЗОДОВ.
Преценката, която извършва съдът в производството по допускане на обезпечение и
с оглед на целите на специалния закон, е за вероятна основателност на бъдещия
иск, чието обезпечаване се иска въз основа на приложените от молителя документи
и обосновани от него изводи, поради което и отговорността за причинените от
обезпечението вреди е на молителя.
Настоящият
състав на съда намира за житейски логично наложените обезпечителни мерки върху
имуществото на ищеца – под формата на възбрана върху притежавани от ищеца
недвижими имоти, запор върху дялове и вземания по всички банкови сметки страната
и от други трети лица до общия размер на цената на бъдещия иск да са станали
повод за отрицателни емоции и преживявания, изразяващи се в притеснения и
безпокойство, предвид невъзможността му да извършва разпоредителни действия с
притежаваното от него имущество, които по същността си представляват
неимуществени вреди. Наличието на отрицателно въздействие на наложените
обезпечителни мерки върху личността на ищеца се установи и от дадените по делото
свидетелски показания.
В
хода на настоящото производство не се установи наличието на други действия,
които да са били предприети от Комисията по образуваното пред нея производство
срещу проверяваното лице, освен налагането на обезпечителни мерки. Следва да
бъде съобразено и че иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) не е бил предявен от
Комисията - тоест ищецът не е бил ангажиран в участието в исково съдебно
производство, което да е налагало явяването му в открити съдебни заседания, а защитата,
която е предприел е била под формата на подаване на молби за отмяна на
наложените обезпечителни мерки, не е налагало такова.
В
действителност наложените обезпечителни мерки са ограничили неправомерно
признатото и гарантирано му от закона право на собственост на ищеца, доколкото той
не е могъл, без да е налице основание, да извършва разпоредителни действия с
притежаваното от него имущество за продължителен период от време - от отпадането
на основанието за допустимост на производство на 13.05.2015 г. до момента на
прекратяването му на 29.05.2019 г. Наложените обезпечителни мерки в този период
са лишили ищеца от възможността да се разпорежда с притежаваното от него
имущество, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките
си нужди. Следва да бъде съобразено обаче, че в разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от ЗОПДИППД (отм.) е предвидена възможност при наличие на определени
предпоставки съдът да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни
действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки, от която не
се установи ищецът да се е възползвал, а и не се твърди.
Производството
по ЗОПДИППД (отм.) засяга освен правото на собственост и правото на труд.
Установи се по делото, че воденото производство е довело до влошаване на
отношенията на ищеца с хората от най-близкото му обкръжение и до негативно
влияние върху дейността му.
В
хода на производството се установи, че срещу ищеца е било водено и наказателно
производство в Република Италия, в резултат на което същият е бил осъден, като
и е изтърпявал наложено му наказание лишаване от свобода. Фактът на изтърпяваното
от ищеца наказание лишаване от свобода в затвор в Република Италия има значение
както при изследване на причинната връзка по отношение на причинените вреди,
така и при съблюдаване критерия на чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди. От приетото по делото заключение
на съдебно-психологическата експертиза се установи, че с по-голям интензитет са
били преживяванията на ищеца от провежданата проверка в производството по чл.
22 от ЗОПДИППД (отм.), като този извод се потвърждава и от събраните по делото
гласни доказателствени средства. Въпреки това при преценка на заявеното от
ищеца по време на проведеното с вещото лице интервю по повод на изготвяне на заключение
по съдебно-психологическа експертиза се установи, че ищецът е описал и
негативните изживявания, които е претърпял от престоя си в затвора в Република
Италия (л. 146 от делото). Съдът намира, че в периода, в който ищецът е търпял
вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника, същият е имал и негативни
изживявания във връзка с воденото срещу него наказателно производство и изтърпявано
във връзка с него наказание лишаване от свобода. Въз основа на представените по
делото доказателствени средства не биха могли да бъдат ясно отграничени негативните
последици, които ищецът е изпитал във връзка с воденото срещу него наказателно
производство и производството по ЗОПДИППД (отм.), което обстоятелство също следва
да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Не
се установи образуваното срещу ищеца производство да е довело до адаптационно
разстройство, каквито твърдения са наведени в исковата молба, както и в резултат
на него ищецът да е страдал от клинично установено състояние на паник атаки. Съдът
намира, че воденото срещу ищеца производство му е причинило емоционален
дискомфорт, неудобства и притеснения, които обаче имат обичаен характер с оглед
на наложените му ограничения, но не е станало повод за по-сериозно влошаване на
здравословното му състояние, включително и като му е причинило заболявания.
Следва
да бъде посочено, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат на основание чл. 5 от ЗОДОВ, което да обоснове наличие на основание за
освобождаване на ответника от отговорност, респективно за намаляване на размера
на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно, доколкото ответникът
не е ангажирал доказателства в тази насока.
При
съобразяване на изложеното, отчитайки негативното влияние на проведеното срещу ищеца
производство и периода, за който същото е било водено, при липса на основание
за това, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му
неимуществени вреди е в размер на сумата от 4000 лева, за която сума
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 4000 лева
до пълния предявен размер от 40000 лева - отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на спора на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
обезщетението за вреди в размер на 4000 лева от датата на предявяване на иска –
04.03.2021 г., до окончателното му изплащане.
Частичната
основателност на иска води до основателност и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, поради което посочената сума следва да се присъди заедно със
законната лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2а от ЗОДОВ – от датата на прекратяване
на производството, като с оглед на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес и заявената от ищеца претенция, законна лихва следва да се
присъди от 03.07.2019 г. до 03.03.2021 г.,
включително. Размерът на акцесорната претенция върху обезщетението от 4000 лева
за периода от 03.07.2019 г. до 03.03.2021 г.,
включително, изчислена от съда с помощта на онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/
е в размер на 677.77 лева, която сума следва да се присъди на ищеца.
Претенцията за заплащане на разликата над сумата от 677.77 лева до пълния
предявен размер от 6777. 78 лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С
оглед на своевременно наведеното от ответника възражение за погасяване на
процесното вземане по давност следва да бъде посочено, че по отношение на
обезщетенията, дължими по ЗОДОВ, приложение намира общата 5-годишна давност по
чл. 110 от ЗЗД. С оглед различните основания, на които може да се ангажира
отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, е различен и моментът, от който
започва да тече погасителната давност по отношения на вземанията за
обезщетяване на вредите. С т. 4 от Тълкувателно решение № от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения във връзка с
определяне на началния момент на погасителната давност. Въпросът за момента, в
който започва да тече погасителната давност за обезщетение по чл. 2а от ЗОДОВ
не е изрично разгледан в тълкувателното решение, предвид приемането на
разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ през 2012 г., но в конкретния случай съдът намира,
че приложение следва да намери тълкуването, дадено във връзка с давността за
вреди от незаконни фактически действия и бездействия, за която е прието, че
започва да тече от момента на тяхното преустановяване. В конкретния случай
незаконното фактическо бездействие е преустановено с прекратяване на
производството на 29.05.2019 г., от който момент е започнала да тече
предвидената в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД 5-годишна погасителна давност,
която към момента на предявяване на иска 04.03.2021 г. не е изтекла. Вземанията
за лихви също не са погасени по давност, доколкото към момента на предявяване
на исковете не е изтекла предвидената в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД
тригодишна давност.
Съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на възнаграждение
на адвокат, като при съобразяване на наведеното възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, на ищеца на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ следва
да се присъди сумата от 180 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определена съразмерно на уважената част на исковете въз основа на
възнаграждение от 1800 лева (съобразен с минималния размер по чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., релевантна към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 04.03.2021 г.).
Съгласно
чл. 10, ал. 4, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника,
когато той е юридическо лице и е представляван от юрисконсулт, възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на иска. Ответникът е направил своевременно искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
10, ал. 4, изр. второ от ЗОДОВ следва да му се присъди сумата от 90 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена съразмерно на
отхвърлената част на иска.
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса, както и да заплати
на Софийски градски съд сумата от 180 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА за отнемане на незаконно
придобитото имущество (с предишно наименование КПКОНПИ), с адрес: гр. София,
пл. *****, да заплати на Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
2а от ЗОДОВ сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно срещу него производство за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност, прекратено с решение № 820 от
29.05.2019 г. на КПКОНПИ, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.03.2021
г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 677.77
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
обезщетението от 4000 лева за периода от 03.07.2019 г. до 03.03.2021 г. включително, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 190 лева – разноски по производството за държавна такса от 10 лева
и разноски за адвокатско възнаграждение от 180 лева съразмерно на уважената
част на исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 40000
лева и акцесорната претенция за законната лихва за разликата над уважения
размер от 677.77 лева до пълния предявен размер от 6777.78 лева.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на КОМИСИЯТА за отнемане на незаконно придобитото имущество (с предишно
наименование КПКОНПИ), с адрес: гр. София, пл. *****, на основание чл. 10, ал.
4, изр. второ от ЗОДОВ сумата 90 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪДЖА КОМИСИЯТА за отнемане на незаконно
придобитото имущество (с предишно наименование КПКОНПИ), с адрес: гр. София,
пл. *****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 10, ал. 3, изр.
първо от ЗОДОВ сумата 180 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова