Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.12.17 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV “Г”
състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл. с-я САВА ШИШЕНКОВ
секретар АНТОАНЕТА ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл.съдия
Шишенков в.гр.д. № 11760 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Г.Х.С. и А.И.С. против Решение по гр.д. №
13795 по описа на СРС, ГО, 90 състав за 2016 година, с което съдът е отхвърлил
предявените от въззивниците субективно съединени искове за осъждане на
ответника Н.Б.П. да заплати на ищците сумата от 14 000 лева,
представляващa пропуснати ползи от отдаването на недвижим имот в гр. София, ул.
„*******под наем. В жалбата е наведено, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. Аргументирано е, че
в процеса е доказано по безспорен начин, че ищците са собственици на процесния
имот, както и че са пропуснали да реализират ползи чрез получаване на наеми от
имота, съобразно сключения договор с Г.М.. Поискано е атакуваното решение да
бъде отменено.
В
законоустановеният срок не е постъпил отговор на въззивна жалба. В същия срок
не е подадена насрещна въззивна жалба.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, подадена в законовия срок
от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт районен съд.
При
извършване на служебната проверка настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, СГС, след преценка на събраните пред СРС
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
От фактическа
страна настоящата инстанция намира, че по делото е представен
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, том I, рег. № 3930, дело № 406 от 1999 година, от който се
установява, че Г.Х.С. била призната за собственик на ¾ идеални части, а А.И.С.
– на ¼ идеални части от правото на собственост върху недвижим имот с
административен адрес гр. София, ул. „*******, заемащ целия трети етаж на
съществуващата жилищна сграда.
Видно от Изпълнителен лист от
10.03.2014 година Г.Х.С. и А.И.С. били осъдени да предадат на кредитора Г.М.М.държането
на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, заемащ целия трети етаж на
съществуващата жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******.
Съдът е приел Нотариална покана,
с която Г.С. поканила Н.П. да опразни и да й предаде в двуседмичен срок от
датата на получаване на поканата недвижим имот с адрес гр. *******. Видно от
направеното удостоверяване № 2356, том 1, № 149, поканата била връчена на
13.05.2015 година.
Видно от Протокол за принудително
отнемане и предаване на недвижим имот на 04.02.2016 година в 10.30 часа ЧСИ №
780 на КЧСИ с район на действие СГС на основание изпълнителен лист от
10.03.2014 година отнел и предал на взискателя апартамент № 3, заемащ целия
трети етаж на съществуващата жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******.
Като доказателство е приет
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, том XII, дело № 1973/1962 година, от който се установява, че Д.А.Д.продала на Б.Г.Т.9/10
идеални части и на Г.Х. И.1/10 идеална част от собствения си партерен етаж,
находящ се на ул. „*******, заедно с ½ идеална част от застроено и
незастроено място, цялото от 329,40 кв.м.
От Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 25, том V, дело № 766/1966 година се
установява, че на 17.02.1966 година Д.А.К., Б.Д.К.и Л.Х.К.продали на Б.Г.Т.и БоГ.Х.
Т.собственият си етаж от жилищна постройка на ул. „*******, заемащ първи
надпартерен етаж, заедно с ¼ от мястото, цялото застроено и незастроено
от 329,40 кв.м.
Съдът е приел Протокол за въвод
във владение, от който се установява, че на 28.06.2016 година бил извършен
въвод във владение на взискателя Г.М.М.в имота на длъжниците Г.Х.С. и А.И.С.,
като помощник ЧСИ констатирал, че в имота се намирала Б.Т..
Като доказателство е приет
Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 106, том XXIV, дело № 4289/1965 година, от който се установява, че Б.Г.Т.,
А.Д., Д.К.и Л.К.отстъпили правото на строеж – надстройка на Г.Х. И.и И.Д.С.,
които да си построят третия етаж.
От Удостоверение № 9814 се
установява, че на И.М.С. било дадено разрешение да извърши надстройка върху
къща в гр. София, ул. „*******.
С Решение от 19.02.82 година на
СРС, ГО, 30 състав по гр.д. № 14567/81 година, съдът е осъдил Б.Г.Т., Б.Х. Т.и Г.Б.Т.да
преустановят всякакви действия, ограничаващи свободния достъп на Г.Х.С. и И.М.С.
*** в общото помещение.
С Решение от 22.10.2002 година,
СРС, ГО, 47 състав по гр.д. № 9275/2001 година по описа на съда отхвърлил
предявения от Н.Б.П. и Б.Х. Т.срещу Г.Х.С. и А.И.С. иск за установяване право
на собственост върху дворно място в гр. София, ул. „*******, цялото незастроено
и застроено от 329,40 кв.м. С Решение от 04.11.2005 година СГС, ВК, IIб отделение по гр.д. № 1438 по описа на съда за 2003
година оставил в сила решение от 22.10.2002 година на СРС, 47 състав по гр.д. №
9275/01 година, като същото било потвърдено с Решение от 05.07.2007 година на
ВКС на РБ, IVа ГО.
Като доказателство е прието
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, от което се
установява, че Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието
удостоверила, че за самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, общ.
Столична, ул. „*******, вх. **** не са налице вписвания, отбелязвания,
заличавания.
От заключението на приетата по
делото Съдебно икономическа експертиза се установява, че за процесния период
м.11.2013 година до м.02.2016 година средната пазарна стойност за наем на
процесния имот по площ съгласно нотариален акт 117 кв.м., с включени мазе и
таван е общо 16636,20 лева.
Съдът е приел Удостоверение за
наследници от 27.09.2013 година, от което е видно, че И.М.С. починал на
20.04.1994 година и оставил като свои наследници Г.Х.С. и А.И.С..
От показанията на свид. У.,
живвееща на съседна улица, съдът установява, че ответницата винаги живеела в
процесната сграда, но на втория етаж. Свидетелката е посочила, че в процесния
период имота на третия етаж бил обитаван от майката на ответницата, Б.Т., до
смъртта й през юли 2016 година.
Съдът е разпитал свид. М., който
е посочил, че ответницата не е допуснала него и ищците да влязат в сградата на
ул. „******* през 2013 година.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свид. Т., роднина както на ищците, така и на ответницата. Съдът цени
показанията на свидетеля съобразно чл. 172 ГПК, като не дава вяра на казаното
от него доколкото същият не притежава имот в процесната сграда от 2009 година и
показанията му не намират опора в събраните в процеса устни и писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД необходимо е да бъдат доказани следните предпоставки - обогатяването на
ответника, обедняването на ищеца, размерите на двете суми и причинно-
следствена връзка между обедняването на единия и обогатяването на другия.
В процесния случай с исковата
молба се твърди, че ответникът се е обогатил посредством владеене на недвижима
вещ, собственост на ищците, с което същите са пропуснали възможността да
реализират наемна цена за притежавания от тях имот. И двете страни в процеса са
навели твърдения, че притежават правото на собственост върху процесната
недвижима вещ с административен адрес гр. *******. От представените от
ответната страна два броя нотариални актове от 1962 година и 1966 година е видно, че Б.Г.Т.и Б.Х. Т.последователно
закупили партерния и надпартерния етаж в сградата на ул. „*******. Правилно
обаче съставът в първа инстанция е намерил, че ищецът е доказал собствеността
си върху апартамента, находящ се на третия етаж в процесната сграда. Видно от
представения Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот от 1965 година, Б.Т., Д.Д., Д.Д.К.и Л.К.прехвърлили право на строеж за
построяване на трети етаж от сградата с адрес гр. София, ул. „*******. От
представеното удостоверение № 9814 се установява, че на приобретателя на
правото на строеж – И.С. е разрешено да извърши надстройката, а с оглед
приетото удостоверение за тежести настоящата инстанция намира за доказано, че
строежът бил реализиран. Ето защо и съдът счита, че представяйки Удостоверение
за наследници на И.С. и Нотариален акт за собственост № 59, том I, рег. № 3390, дело № 406/1999 година Х.С.
и А.И.С. легитимират себе си като собственици на процесния апартамент с адрес
гр. София, ул. “*******,
ет. ***.
С оглед изложеното, релевантно
обстоятелство в процеса се явява доколко е налице обогатяване на ответника посредством владеенето на процесната
недвижима вещ. В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата Н.П. е
ползвала имота на ищците през периода 01.11.2013 – 01.03.2016 година.
Въззивният съд счита, че правилно СРС е намерил, че това обстоятелство не е
доказано при условията на пълно и главно доказване. За доказване на ползването
на имота от ответницата пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Б.Т.,
племенник на ответницата и роднина на ищците. Съдът цени казаното от свидетеля
с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и не дава вяра на показанията му.
Свидетелят сам е посочил, че не притежава имот в процесната сграда от 2009
година, поради което съдът счита, че е нелогично същият да има впечатления за
това кое лице кой имот обитава единствено от наблюдение на терасите на
сградата. Наред с това казаното от свид. Т. бележи противоречие както с
показанията на свид. У., така и с приетите в процеса писмени доказателства. Ето
защо въззивният съд споделя извода на СРС да даде вяра на показанията на свид. У.,
живееща на съседен адрес. Пред съда тя е посочила, че ответницата живее в
процесната сграда, но на втория етаж, а в периода 2013 - 2016 година третият
етаж е обитаван от майка й – Б.Т.до смъртта на Б.Т.на 21.07.2016 година. Настоящият
състав намира, че казаното от свид. У. намира потвърждение в събраните в
процеса писмени доказателства. В Протокол за въвод във владение по изп.д. №
2016920400065 е отразено, че в процесния имот с адрес гр. ******* при
извършване на въвода от вътрешната страна се намирала именно Б.Т.. В тази
връзка следва да се имат предвид и показанията на свид. М.. Той е споделил
лични впечатления за опит за влизане в процесния апартамент, като е посочил, че
на входа на сградата е бил възпрепятстван от ответницата П.. Казаното от свид. М.
по отношение на разбиване на вратата от страна на ответницата и обитаването й
на третия етаж на сградата обаче не опира на лични впечатления на свидетеля.
Същият е посочил, че е виждал Н.П. на тераса в сградата, поради което твърди,
че тя е разбила вратата. Казаното от свидетеля в частта за разбиване на вратата
не представлява лични негови възприятия, а формирано умозаключение, поради
което съдът не цени казаното то свидетеля в тази част. Ето защо и въззивният
съд споделя извода на СРС да приеме, че не е доказано обогатяването на
ответника в процеса посредством владеенето на вещта на ищеца. По тези причини и
настоящата инстанция счита, че правилно съставът в първа инстанция е намерил,
че като недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са наведените с
въззивната жалба доводи. Въззивникът е намерил, че СРС неправилно е
квалифицирал предявения иск, поради което е достигнал и до неправилен извод.
Настоящата инстанция намира, че преценката за съотнасяне на релевантните факти
към приложимата норма е извършена правилно от СРС, като въззивният съд е
съотнесъл фактите към същата правна квалификация. Наред с това следва да се има
предвид, че в съдебно заседание от 09.11.2016 година делото е докладвано, като
нито една от страните не е възразила срещу възприетата правна квалификация.
Съдът не споделя и твърденията за липса на мотиви от страна на състав в СРС.
Релевантните за спора факти са изследвани от първоинстанционния състав, като
решението на съда е съобразено с приетите в процеса доказателства и наведените
от страните твърдения. Обсъждането на всяко едно от приложените съдебни решения
не се явява необходимо, доколкото част от тях, които касаят общите части на
сградата на ул. „******* са напълно неотносими към правния спор. Неоснователни
са и наведените доводи за произнасяне на съда при непълнота на доказателствата.
Направените от въззивниците искания за събиране на доказателства са уважени от
настоящата инстанция, като са ценени поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства по делото без да доведат до различен правен извод.
Така, щом възприетото по
отношение на спора от двете инстанции съвпада, решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, следва
да се отхвърли.
По разноските.
Въззивникът е направил искане за
присъждане на разноски, но с оглед изхода на производството следва да понесе
своите така, както са направени. Въззиваемата страна е претендирала разноски за
процесуално представителство в размер на 500 лева. Видно от Договор за правна
защита и съдействие № 24554 страната е доказала както уговарянето, така и
заплащането на сумата в брой, поради което следва да й бъде присъдена.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.08.2016 г. по
гр. дело № 2519/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 41-ви състав.
ОСЪЖДА Г.Х.С.,
ЕГН ********** и А.И.С., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят на Н.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи
сторени разноски пред въззивния съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.