№ 34
гр. Бургас , 18.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
Секретар:Петя Е. Помакова Нотева
Прокурор:Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20202000600222 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Е. Ю., не се явява, нередовно призован.
Явява се упълномощеният защитник адв. Б. Й. от Адвокатска колегия
Хасково.
Не се явяват жалбоподателите частни обвинители А. К., Г. К., Н. К. и
А. М., всички редовно призовани.
За всички се явява упълномощеният им повереник адв. Т. Н. от
Адвокатска колегия-Хасково.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Стефанова.
АДВ. Й.: Представям пълномощно от доверителя ми, в което същият
прави изрично изявление за разглеждане на делото в днешно съдебно
заседание. От проведения разговор с него, същият ми заяви, че отново не е
получил никакви книжа, но след като бе уведомен от мен, бяха му разяснени
правата, същият сам пожела, както е отразено и в пълномощното, да се
разглежда делото, но само в присъствие на упълномощения му защитник и
желае приключването също да продължи и неговото неявяване да не бъде
1
пречка за даване ход на делото.
Ето затова, моля да дадете ход на делото.
Аз изрично съм му съобщил датата и часа на съдебното заседание,
както и, че делото може да се гледа в негово отсъствие.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че следва да
бъде даден ход на делото, предвид изявлението, което направи защитникът,
както и представеното пълномощно, с което подсъдимият изрично заявява, че
е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие. Намирам, че по този начин
няма да бъдат накърнени неговите права и съответно би следвало
производството да продължи при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, т.е.
задочно производство, още повече, че той е уведомен за датата и часа на
съдебно заседание.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, предвид представеното днес в
съдебно заседание изрично пълномощно или декларация от защитника на
подсъдимия считам, че сме пред хипотезата на чл. 269, ал. 3 от НПК, поради
което моля да дадете ход на делото.
АДВ. Й.: Моля да дадете ход на делото. Неявяването на подзащитния
ми след представяне на пълномощното не е пречка за даване ход на делото.
Съдът, предвид изявленията на страните и представеното пълномощно
от адв. Й. с изрично изявление на неговия упълномощител – подсъдимият Ю.
относно знанието му за датата и часа на настоящото съдебно заседание и
желанието му делото да се изгледа в негово отсъствие намира, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото, тъй като това няма да попречи
за разквиване на обективната истина. Подсъдимият е редовно призован от
своя защитник, изрично е заявил желанието си да бъде защитаван от адв. Й. и
съгласие при това положение делото да премине в негово отсъствие.
Налице са основанията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“в“ от НПК, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Дава ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. Н.: Нямам искания за други доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. Й.: Няма да соча доказателства. Да се приключи съдебното
следствие.
След като изслуша становищата на страните и като намери, че за
изясняване на делото не е необходимо да се събират допълнителни
доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
първоинстанционната присъда на Окръжен съд-Ямбол е обоснована,
законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде изцяло потвърдена.
Първоинстанционното производство е протекло като съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимият Е. Ю. се
е съгласил с обстоятелствената част на обвинителния акт без да ангажират
доказателства за описаните факти. Намирам, че самопризнанието на
подсъдимия и събраните и проверени на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, дават основание да се приемат за
3
установени по несъмнен начин следните фактически положения, а именно, че
на 28.11.2018 г. на пътен участък І-7 км. 301, подсъдимият е управлявал
товарната композиция, въпросният влекач „Волво“, с ремарке прикачено към
него, със скорост в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, а именно не с обозначената от 50 км/ч скорост, а
с превишена скорост с около 83 км/ч, въпреки този забранителен пътен знак,
с който се забранява скорост повече от 50 км/ч. В резултата на това е загубил
управлението над посочената товарна композиция като ремаркето е навлязло
в насрещната лента за движение. В резултата на това, с движещия се в
насрещната лента за движение автомобил управляван от пострадалия е бил
осъществен удар, в резултата на което е причинена смъртта му.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционият съд правилно е
възприел, съобразно предписанието на чл. 373, ал. 3 от НПК, въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и на доказателствата от досъдебното
производство, които действително го подкрепят – свидетелски показания,
заключенията на съдебно-химическата експертиза, съдебномедицинската
експертиза, автотехническа експертиза, писмените доказателства, протокола
за оглед на местопроизшествие, фотоалбума, и др.
При така установената фактическа обстановка се налага извода, че от
обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, буква „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй
като при управляване на товарната композиция е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на пострадалия.
Както стана ясно, основната причина за настъпването на
произшествието е превишената скорост от 83 км/ч, с която подсъдимият е
управлявал товарната композиция в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от Закона за движението по пътищата не повече от 50 км/ч. и това е в
пряка причинна връзка с настъпването на транспортното произшествие,
съответно и на тежките съставомерни последици - смъртта на пострадалия.
Правилно е преценена субективната страна на престъплението, а
именно непредпазливост във вида небрежност, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
4
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Спорният въпрос по делото е за размера на наложеното на подсъдимия
наказание, което се счита за явно несправедливо – ниско за частните
обвинители и техния повереник.
Съдът е преценил, че с оглед на степента на обществена опасност на
престъплението и на извършителя, и предвид съотношението на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, с преобладаващо
влияние на смекчаващите, целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат като
на подсъдимия се определи наказание в размер на две години и три месеца
лишаване от свобода, респективно след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК -
една година и шест месеца лишаване от свобода. Напълно се солидаризирам с
така определеното наказание на подсъдимия, което е индивидуализирано при
условията на чл. 54 от НК, но не при значителен, а при относителен превес на
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В кръга на смекчаващите
обстоятелства съдът правилно е отчел възрастта на подсъдимия, чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, както и демонстрираното
разкаяние пред съдебните инстанции. Признанието на вината и искреното
съжаление за настъпилия инцидент следва да се разглеждат именно като
израз на започнал поправителен ефект на евентуалното очаквано от дееца
наказание, извън процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
Относно възражението на частните обвинители, че така определеното
наказание е явно несправедливо и същото следва да бъде увеличено, не
приемам, т.к.повишената динамика на престъпленията от този вид, също не
следва да утежнява отговорността на подсъдимия, като се имат предвид
фактите за неговата личност, които го очертават като деец с ниска степен на
обществена опасност. Освен това, при преценката на обществената опасност
на престъплението следва да се имат предвид и броя и тежестта на
допуснатите от водача нарушение на правилата за движение – в случая,
подсъдимият е управлявал товарната композиция с превишение на скоростта
83 км/ч при разрешена 50 км/ч, като е загубил контрола върху управлението
на товарната композиция.
Що се отнася до приложението на чл. 66, ал. 1 от НК намирам същото
за оправдано. Първоинстанционният съд е изтъкнал редица аргументи, които
5
напълно споделям. По делото не са налице законни пречки за приложението
на чл. 66, ал. 1 НК. При решаването на въпроса относно прилагането на
института на „условното осъждане“, съдът е задължен да даде отговор на
въпроса дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, той
действително да го изтърпи. Несъмнено изтъкнатите по-горе значителен брой
смекчаващи вината обстоятелства обосновават ниската му конкретна
обществена опасност - той е човек, чието поведение не е насочено към трайно
пренебрегване на нормите на обществен живот. Отделно от това деянието му
не се отличава с драстичност и представлява обикновен пример на
престъпление от този вид.
Предвид гореизложеното, считам, че на основание чл. 338 от НПК
следва да потвърдите първоинстанционната присъда изцяло, като
законосъобразна, обоснована и правилна.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
депозираната от нас жалба срещу присъдата на Ямболския окръжен съд.
С оглед процесуална икономия няма да преповтарям изцяло
изложеното в жалбата.
Моля да обърнете специално внимание на следните обстоятелства, а
именно, че така определеното от първоинстанционния съд наказание според
жалбоподателите не съответства на обществената опасност на извършеното
престъплениие, още повече, че подсъдимият е извършил грубо нарушение на
разпоредбите на ЗДвП и въпреки ясното обозначаване на максимално
допустимата скорост се е движил със скорост почти два пъти по-висока, а
именно около 83 км/ч.
По делото пред първата инстанция не се събраха доказателства, че
подсъдимият по някакви здравословни причини е бил възпрепятстван да
възприеме обозначаването на максимално допустимата скорост. Считаме, че
извършеното от него престъпление е с висока степен на опасност, поради
което жалбоподателите както и аз считаме срока на наложеното нактазание за
6
твърде занижен.
Предвид това Ви моля да измените присъдата на първоинстанционния
съд като увеличите размера на наказанието лишаване от свобода от една
година и шест месеца лишаване от свобода на шест години – максимално
предвидения законов срок, както и да отмените освобождаването от
изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК.
Също така, моля да измените присъдата на Ямболския окръжен съд
като увеличите размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС
от две години на девет години, което е максимално предвидения срок.
Считам, че макар изразеното съжаление за извършеното деяние и
макар извършеното самопризнание, това не е смекчаващо вината
обстоятелство и не следва да се отчита при определяне вида и размера на
наказанието.
АДВ Й.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна жалба и потвърдите изцяло присъдата на Ямболския
окръжен съд.
Считам, че съдебният състав правилно е постановил един правилен и
законосъобразен акт, който кореспондира със събраните по делото
доказателства като е отчел правилно всички смекчаващи вината обстоятелсва
– здравословното състояние на подзащитния ми, семейното му положение,
материалното положение, както и неговата възраст.
Подадената от процесуалния представите на частните обвинители
въззивва жалба намирам за незаконосъобразна, тъй като считам, че присъдата
не на Ямболския окръжен съд не накърнява техните права и законни
интереси.
Подзащитният ми се признава за виновен по ДП и при самото
обвинение още на досъдебна фаза като изразява съжаление за извършеното от
него. Същият съжалява, че е извършил грубо нарушение на ЗДвП
превишавайки с 33 км ограничението на скоростта и пренебрегвайки знак А
40, който в никакъв случай не е от забранителните, както се твърди в жалбата.
7
Считам, че ПТП е настъпило вследствие на кумулативно наличните
предпоставки, една от които е превишаването на скоростта на движение,
което заедно с обстоятелството, че то е настъпило в тъмната част на
денонощието и при мокра пътна настълка, довежда до занижаване
сцеплението на гумите на МПС.
Намирам мотивите на първоинстанционния съд за правилни и
обосновани, кореспондиращи изцяло със събраните доказателства.
Ямболският окръжен съд е постановил една правилна и
законосъобразна присъда, която е съобразил с механизма на извършеното
ПТП, с данните на личността на подзащитния ми.
Считам, че така определената присъда ще изпълни целите на личната
превенция, като ще доведе възпитателно по отношение на личността на
подзащитния ми.
Моля за съдебен акт в този смисъл.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8