Р Е Ш Е Н И Е
№640/2.8.2021г.
гр.Пазарджик, 02.08.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, осми състав, в открито съдебно заседание на първи юли, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател
: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно
дело № 110 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Л.П.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез процесуален представител
адв. С. от ПАК , със съдебен адрес *** , оф. 6 против
Заповед № 2473/21.12.2020 г. на Кмета на община Пазарджик. Излагат
се твърдения, че заповедта противоречи на материалния закон,
административнопроизводствените правила, твърди се , че е
издаден при съществено нарушение на административно –
производствените правила, от некомпетентен орган, при нарушение на предвидената
в закона форма и при несъответствие с целта на
закона.Посочва се , че самият констативен протокол, въз основа на
който е издадена процесната заповед е незаконосъобразен, тъй като в
него не ставало ясно дали тай е съставен в присъствие или в отсъствие на
жалбоподателя, цитирани били в него погрешни норми на ЗУТ. Поддържа се също, че
оспорената в настоящото производство заповед била издадена при липсата на
каквито и да било мотиви и обстоятелствена част. Не било посочено коя
материална норма е нарушена и не се конкретизирало по каква причина следва да
бъде премахнат строежа. Жалбоподателят бил лишен от възможността да защити
правата си на основание чл. 57 ЗУТ. Счита се, че заповедта е издадена при
неизяснени от административния орган всички обстоятелства и факти. Иска се от
съда да отмени процесната заповед и да присъди разноските по производството.
В с.з.
жалбоподателят се представлява от адвокат С., който поддържа жалбата.
Ответникът по
жалбата - Кметът на община Пазарджик, се представлява от юрк.Г., която оспорва
жалбата. Представя се административната преписка. Подробни съображения се
излагат в писмена защита.
Административен
съд - Пазарджик, след като се запозна доказателствата, събрани и приложени по
делото, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания
административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да
обжалва и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
От фактическа
страна се установява следното:
Във връзка с
писмо вх.№17-00-139/19.08.2019г. от РДНСК гр.Пазарджик, дадени предписания по
повод жалба от Л. Т.К. била извършена съвместна проверка с
органите на РДНСК на място и по документи в поземлен имот с идентификатор
00254.501.380 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-195/19.05.2020г. на ИД на АГК, съставляващ
УПИ VIH-380, квартал 16 по плана на с.Алеко Константиново,
общ,Пазарджик с административен адрес: ул.°Марица“ №4. Собственик на поземления
имот бил Л.П.Т. с акт №194, том I, дело №25/1997 год. При проверката
бил установен незаконен строеж: “Навес”, изпълнен изцяло по имотната
граница с УПИ IX-379 - собственост на наследници на Огнян
Андонов Костов. По представена геодезическа снимка от м.декември 2018г„
имотната граница е показана на отстояние около 1м от съществуващата на място, а
по плана на с.Алеко Константиново одобрен със Заповед №1385/07.08.1984г. на
Кмета на Община Пазарджик и по КККР одобрена със Заповед РД-18-195/19.05.2020г.
на ИД на АГКК, навеса е на имотната граница. Строежът е с размери
7,50м/1,70м и височина 2,20 м от дървена конструкция покрита с
вълнообразна ламарина. Покрива бил едноскатен с наклон към съседния УПИ IX-379. В
единия край навеса ляга върху дървената покривна конструкция на лятната кухня
със складово помещение, а в другия край и по средата бил върху
изградели тухлени стени. По цялата дължина от северозапад, навеса ляга върха
масивната междусъседска ограда.
Строежът е шеста
категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и за него няма издадено разрешение за
строеж от Главният архитект на община Пазарджик. Проверяващите преценили,
че същият е изпълнен през 2018г. от Л.Т..
За извършената
проверка, бил съставен констативен акт №47/29.08.2019 год., Съгласно
установеното с констативния акт, при изпълнение на строителството на
навеса, проверяващите приели, че са извършени нарушения на: чл.147
от ЗУТ - без разрешение за строеж.
Предвид
направените от проверяващите констатации, че строителството е извършено
през 2018г., бил направен извод, че са неприложими разпоредбите на § 16, ал.1
от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ като търпим строеж.
Със съставеният
констативен акт е сложено начало на административно производство по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Констативният акт бил съобщен
на заинтересованите лица по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на 30.08.2019г.
В
законоустановения срок в Община Пазарджик не постъпило възражение срещу констативен
акт №47 от 29.08.2019год.
Съгласно
представения по делото нотариален акт № 194 / 1997 г., жалбоподателят Т. е
придобил и е станал собственик на имот пл. № 380, за който е отреден парцел
VІІІ-380 в кв. 16 по плана на с. Алеко Константиново, ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда .От представените по делото писмени
доказателства – скици, кадастрални схеми, удостоверение, издадено от техническа
служба при Кметство с. Алеко Константиново, се установява, че този имот е
идентичен с процесния.
По делото е
представена нотариално заверена декларация, видно от която С. Т. и Л. К.
/съседи на жалбоподателя/ декларирали, че няколко постройки, между които и
процесния навес, са изградени в имота на жалбоподателя до 1986 г.
От заключението
на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза се
установява, че в действащите КККР. одобрени през 2020 г,
процесната сграда - навес не е нанесена. Процесната сграда е с правоъгълна
форма, с размери 7.20 м/2.20 м. площ 15.84 m2: покривът е едноскатен, с максимална височина 2.33 м и минимална
височина 2.10 м, като наклонът е към дъното на постройката и в тази част на
покрива е поставен улук.Стените са тухлени с частични бетонови пояси,
покривната конструкция - метална, с покритие — ламарина.Сградата е с две
собствени стени - от север и запад; третата стена от юг е на сгради на
допълващото застрояване в съседство.Разположена е на границата със съседния
имот с идентификатор 00254.501.380 (от запад) и е със складово
предназначени е. Под граница се има предвид границата по действащата КК.
Имотната граница по кадастъра от 1984 г е различна и минава на около 1.50 м -
1.20 м от имотната граница в КК, като в дъното на имота достига до нула; по
имотната граница от 1984 г е прокарана регулационната линия, в тази част на
имота минава на около 1.22 м зад процесната сграда. Процесната сграда има
статут на допълващо застрояване - второстепенна постройка. Площта и
височината на процесната постройка покриват изискванията на чл.46, ал.2 от ЗУТ. Площта на процесната постройка, с площта на другите второстепенни
постройки в имота - над 20 m2, не покрива изискванията на
чл.120 от Наредба №5 от 1977 г за ПНТСУ за площ до 20 м2 . Процесният обект има характер на допълващо застрояване по смисъла
на чл.41, ал.1 от ЗУТ; чл.106, ал.2 от ППЗТСУ не касае сгради на допълващото
застрояване. Процесната второстепенна постройка не е разположена на вътрешната
регулационна линия, а отстои на около 1.22 м от нея; не е свързана с друга
такава в съседния поземлен имот. Процесната постройка отговаря на изискванията
на чл.46, ал.2 от ЗУТ за височина на второстепенните постройки. Процесната
постройка отговаря на изискванията за постройка допълващо застрояване на чл.46,
ал.2 от ЗУТ.Тъй като същата отстои от регулационната линия на около 1.22 м. т.е.
не е на регулационна линия, разпоредбата на чл.42, ал.2 е относима частично —
по отношение разположението й - не е на улична регулационна линия или между нея и
жилищната сграда. Процесната постройка не отговаря на изискванията на
чл.120 от Наредба №5 от 1977 г за ПНТСУ за площ. Разпоредбите на чл.112,
ал.4 от ППЗТСУ не касаят сградите на допълващото застрояване в парцели за
нискоетажно застрояване. По отношение на нормите, действали от 1959 г до
1973 г и 1977 г, процесната постройка не отговаря на разпоредбите на § 60, ал.4 и ал.З от Строителни
правила и норми за изграждане на населените места (в сила от
1959 г до 1977 г) за общата максимална площ на
второстепенните постройки до 20 m2, както и на изискването да са разположени
най-малко на 6 м зад жилищната сграда (процесната сграда е разположена на
околоЗ-4 м зад жилищната сграда). Според вещото лице, Отношението
към §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ зависи от допустимостта на
местоположението на процесната постройка по отношение на регулационната
линия.Минималното отстояние на постройката до регулационната линия трябва да
бъде 3 м, както изискват нормите на ЗУТ, така и нормите на ЗТСУ и ЗПИНМ.Тъй
като разстоянието от процесната постройка до реглационната линия по действащия
регулационен план от 1984 г е 1.22 м, за изискващите се 3 м са необходими още
1.78 м.В тази си част процесната постройка - навътре до разстояние 1.78 м не
попада в приложното поле на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Останалата част от
постройката (извън 1.78 м) попада в приложното поле на
§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Разпоредбите на ЗУТ не изискват максимална
площ. Въпросната постройка видимо не е нов строеж; няма данни кога е
построена. Отговаря на нормите на т.38 на §5 от допълнителните разпоредби на
ЗУТ за строеж. Процесният обект е допустим по действащия регулационен
план, чието отреждане за имота - за ниско жилищно застрояване, допуска
второстепенни постройки; със застроителните планове не се предвиждат сгради на
допълващото застрояване, а само на основното. Отразената в КК имотна
граница не отговаря на регулационната граница по действащия план от 1984 г.
както не отговаря и имотната граница по кадастъра от 1984 г.Регулационната
линия, както и имотната граница от 1984 г, които съвпадат, се намират на
следното отстоя ние от отразената в КК имотна граница: на 1.51 м - в лицето, на
1.22 м - до процесната постройка и на нула - в дъното на имота; данните са
съгласно представеното по делото геодезическо измерване.
При така
установените по делото факти и обстоятелства от правна страна съдът
приема следното:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган – Кмета
на община Пазарджик, предвид, че се касае за строеж шеста
категория. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата
съдържа фактически и правни основания за издаването й. При постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е формата
на издаване на акта. При постановяването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От
компетентните органи е съставен констативен акт, в който общинската
администрация е установила незаконно строителство. В акта е посочено,
че проверката е извършена на место в присъствието на жалбоподателя, но самия КА
е изготвен в отсъствието на нарушителя, след извършване и на документална
проверка, което е надлежно удостоверено с подписите на свидетели. Много общо и
неконкретизиро е възражението, че заповедта е издадена след изтичане на
нормативноопределените срокове за това, без дори да бъдат посочени кои са те.
Констативният
акт е съобщен по надлежния ред. Ето защо изложените от жалбоподател доводи, за
нарушение на административно- производствените правила са неоснователни. Нещо
повече, същият е имал възможност да реализира защитата си чрез участие в
съдебното производство, което жалбоподателят е сторил, чрез процесуален
представител, който е ангажирал и съответните доказателствени искания.
Относно
съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон, съдът
съобрази следното: Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ
изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж
и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на
някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
От събраните по
делото и неоспорени доказателства, включително заключението на
съдебно-техническата експертиза, категорично се установява, че
разпоредения за премахване навес има характера на допълващо застрояване по см.
на чл. 41 ал.1 от ЗУТ и представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ. При прилагане на чл. 137, ал.1, т.6 във вр. с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и
чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи, навесът представлява строеж от шеста категория.
Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено
разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят
доказва, че са налице строителни книжа относно строежа на процесния навес.
Факт е, че за
навеса не се изисква инвестиционен проект, но тъй като представлява постройка
на допълващо застрояване, по силата на чл. 147 ал.1 т.1 от ЗУТ, е нужно
разрешение за строежа му.
В
заповедта е посочено времето на извършване на процесния строеж, а именно
2018 г., но не са представени какито и да е доказателства в тази насока и
административният орган не е изследвал възможността да се касае за търпим
строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Следва
да се отбележи, че в представените скици от 1999 и 2018 действително процесния
навес не е бил заснет, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно,
за да се приеме, че той не е бил изграден. Сигналът на г-жа Л.К. от м.
септември 2018, освен че не се ползва с материална доказателствена
сила, не внася повече конкретика около годината на строежа.
Единственото
доказателство за годината на строежа е представената нотариално заверена
декларация/л 17/, видно от която навесът, заедно с още две второстепенни
постройки- гараж и лятна кухня е изграден до 1986 г. Ето защо съдът следва да
обсъди хипотезата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, касаещи строежи изградени до 7
април 1987 г. В тази хипотеза освен, че трябва да изграден до 1987 г., за да се
квалифицира строежът за търпим е нужно още 1/ за същия да няма строителни книжа
и 2/ строежът да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон. Без съмнение, за процесния навес няма
издадени строителни книжа и това не е спорно по делото. И тъй като строежът е
изграден до 1986 г., съдът следва да обсъди строителните правила и норми,
действали до този момент. Действалата към посочения момент на
изпълнение на процесния строеж нормативна регламентация е ЗТСУ/отм/ и
ППЗТСУ /отм/, Наредба № 5/1977 за правила и норми по териториално и
селищно устройство /отм- действала от 1977-1995 г./, Строителни правила и норми
за изграждане на населените места /отм.- действали в периода 1959-1977 г./.
Съгласно заключението на вещото лице, строежът противоречи на разпоредбите на
чл. 120 от Наредба № 5/1977 г., съгласно която вторестепенните постройки могат
да имат общо площ от 20 кв. м. Това изискване не е спазено, предвид наличието и
на други постройки допълващо застрояване в имота, чиято обща площ надхвърля 20
кв. м. Не е спазено и изискването на § 60 ал.4 и
ал.3 от Строителните правила и норми за изграждане на
населените места за общата максимална площ на второстепенните постройки до 20
км. м., както и изискването да са разположени най- малко на 6 м. зад жилищната
сграда /в случая навесът е на 3-4 м./ Обобщено казано, строежът не е отговарял
на строителните правила и норми по всички нормативни редакции, действали до
1987 г. и предвид наличните данни, че е изграден до 1986 г. няма как
да се квалиицира като търпим по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.
Безспорно
е установено, че строежът не е деклариран в Община Пазарджик, за да се обсъждат
хипотезите на §16 ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ/ а и данни за изграждането му в
периода 1987- 02.01.2001 г. не са налични по делото/.
За
пълнота следва да се обсъди и дали не е налице търпим строеж по смисъла на §
127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ако се приеме, че строежът е изграден в периода
02.01.2001- 31.03.2001 г. ./въпреки, че такива данни не са налице/, като в този
случай относими са разпоредбите на ЗУТ. Съгласно чл. 42 ал.2 изр.1 от ЗУТ/ в
приложимата редакция/, постройки от допълващото застрояване/ каквато се явява
навесът/ не могат да се разполагат на уличната регулационна линия и между нея и
сградите на основното застрояване. Навесът не попада в тази хипотеза, тъй като
е изграден на вътрешната граниза със съседен УПИ. Отделно от това обаче, пак по
силата на чл. 42 ал.2 изр. 2 от ЗУТ, такива постройки могат да се изграждат на
вътрешната граница на урегулирания имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на постройки в съседния имот. Калканната стена на процесния
навес, според заключението на вещото лице, е на сграда от допълващото
застрояване в същия имот, собственост на жалбоподателя. В съседния имот няма
постройки- т.е., навесът не е изграден в съответствие с
изискванията на чл. 42 ал.2 от ЗУТ. Не е спазено и изискването в
разпоредбата на чл. 42 ал. 3 от ЗУТ за отстояние от 3 метра до
границатата със съседния УПИ, като според вещото лице, разстоянието до
регулационната линия по действащия план е 1,22 м. и за изискващите
се 3 м са необходими още 1,78 кв. м.
С оглед на
изложеното съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът
на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го
определя като незаконен. По изложените по-горе съображения не са налице
предпоставките за търпимост. Като е разпоредил премахването на строежа, Кметът
на Община Пазарджик е постановил административен акт, издаден в съответствие с
материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него
в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на Община Пазарджик сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 24
от Наредбата за правната помощ в размер на 200 лв., съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и четвърто от АПК,
Пазарджишкия административен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л.П.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез процесуален представител адв.
С. от ПАК , със съдебен адрес *** , оф. 6 против Заповед
№ 2473/21.12.2020 г. на Кмета на община Пазарджик като
неоснователна.
ОСЪЖДА
Л.П.Т. ЕГН ********* с адрес: *** да заплати на Община Пазарджик
сумата от 200,00 /двеста/ лв. Разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение № 2876 от
28.03.2022г. на ВАС - София, Второ отделение по АД № 10669/2021г. - ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 640/02.08.2021 г. по адм. д. № 110/2021 г. на Административен
съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Л. П. Т. ЕГН -
********** да заплати на община Пазарджик направените пред касационната
инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.