Р Е Ш Е Н И Е
№262353/23.7.2021г.
гр. ***, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи
юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 12567 по описа за 2020 година на Районен съд - ***, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Й.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ***НЕ Е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, местност ***, представляващ ПИ с
идентификатор *** по КККР, одобрени
със Заповед номер РД – 18 – 92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 1064 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг обществен обект, стар номер 412, при съседи: ПИ с
номера *, *, *, * и *.
В исковата молба се излага следното: Ищцата е
собственик на основание изтекла в нейна ползва придобивна
давност на недвижим имот, находящ се в гр. ***,
местност ***, представляващ ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед
номер РД – 18 – 92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
1064 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, стар номер *, при съседи: ПИ с номера *, *, *, * и *. Ищцата установила владение
върху имота през 1995г. Владението е
упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. В
началото на 2020г. ищцата предприела действия за снабдяване с КНА за
обстоятелствена проверка за процесния имот. Тогава
узнала, че ***съставила за имота акт за ЧОС. На 07.05.2003г. ***съставила Акт с
номер 2652 за частна собственост за имота. Актуавала е имота на осн. чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и 9 ЗОС. ***обаче не е придобила собствеността върху имота на никое основание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се обективира следното:
Предявеният иск е неоснователен. Процесният имот с
идентификатор 10135.2551.543, представлява имот с номер 412, бивш номер 3275.
Същият е бил собственост на ***и е бил отчужден със Заповед с номер
2126/27.07.1979г. по чл. 98 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС.
Собственичката била обезщетена със жилище. Съставен бил акт за държавна
собственост от 1981г., на осн. чл. 63 ЗТСУ. Няма
правно значение моментът на съставяне на АОС, тъй като ***е придобила правото
на собственост върху имота по право (ex lege). Към датата на съставяне на АЧОС
общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни
производства до 01.06.1996г., предназначени за жилищно строителство, обществени
и благоустройствени мероприятия на общините, обектите на инфраструктурата с
местно значение, както и здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото акт с номер 2652 за частна общинска собственост се
установява, че на 07.05.2003г. процесният имот е бил
актуван, като правното основание е чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 9 от ЗОС.
Бившият собственик на имота е посочено, че е държавата. На 24.09.2020г. е
съставен нов АЧОС с номер 10469, като посоченото правно основание е чл. 59, ал.
1 ЗОС.
На 09.07.2020г. е постъпило писмо до Й.П.
***, дирекция „Местни данъци“, в което е посочено, че собственик на процесния имот е Община ***, съгласно АОС от 07.05.2003г.
Видно от Заповед с номер 2126 от
27.07.1979г. на осн.
чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата е отчужден имот, находящ
се в местност ***, с пл. номер *, собственост на ***. Собственикът е обезщетен с
двустайно жилище.
Установява се от Заповед с номер АО-1-7703(89),
издадена на 19.02.2003г., че за процесния имот са
били налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, поради което основанието за
актуване на имота като държавна собственост е отпаднало. Имотът бил отписан от
актовите книги като недвижим имот – частна държавна собственост.
По делото е
представено заключение по допуснатата СТЕ, като от него се установява следното: Кадастралните планове, които
са действали за територията са съответно от 1956г., 1973г., 2000г. и 2008г. По
плана от 1956г. процесният имот е с кадастрален номер
* и площ от * кв.м. Бил е записан в собственост на *** и ***, без посочено основание. Границите на имота
по този план не са били променяни. По КП от 1973г. процесният
имот е с номер * и площ от 1360 кв.м.
Предназначението му е било за земеделско ползване. Записан е на собственик – ***.
Границите на имота не са били променяни.
По КП от 2000г. имотът е с номер 412
и с площ от 1067 кв.м. Имотът е бил записан като собствен на Община ***, без
посочено основание. По КККР от 2008г. имотът е с номер 543 и е с площ от 1064
кв.м. Имотът е записан на Община ***, на основание АОС с номер 67/15.09.2003г.
В регистъра в настоящия вид имотът също е записан в собственост на Община ***,
на основание АОС с номер 30.09.2020г.
През 1979г. имотът е бил отчужден в
полза на държавата от собственика ***, а правоимащата
е била обезщетена с двустайно жилище. От Заповед с номер
АО-1-7703-89/19.02.2003г. на областния управителя се установява, че
одържавеният имот е бил отписан от актовите книги за недвижи имоти, частна
държавна собственост.
На 16.06.21г. вещото лице е извършило
оглед на имота, като установил, че в имота няма изградени сгради/постройки.
Теренът в границите на имота е с наклон от 5-6 %. в посоката от североизток към
по – ниското ниво към югозапад. В периферната част на имота има ниски/средно
високи храсти и няколко високостъблени плодни овощни
дръвчета на възраст около 15 – 20 години. Другата основна част на имота
представлява затревен терен в сравнително добро поддържано състояние. Имотът е
ограден откъм трите му страни, а четвъртата страна представлявал естествен
земен скат, с варираща височина от 1 м. Оградата на имота полумасивна
и представлява телена мрежа с височина около 1,50 м. на метални колове, а в
определен участък е масивна, изпълнена на бетонови блокчета на височина около 3
метра. Налице е и бодлива тел, закрепена на бетонови колове.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. ***, който заяви следното: „С Й.П. се познаваме чрез родителите й,
отскоро. Знам, че имат място, което се намира до Вятърната мелница улицата, не
я знам, но като тръгнете по посока Военна болница има една автомивка и там в
ляво има един път нагоре и като тръгнеш по пътя да излизаш, веднага в ляво има
една малка пресечка. Там се намира тяхното място. Това място се намира на 30-40
метра от главния път. Има над декар площ. Заградено е мястото с различна
ограда. Има и метална ограда с мрежа, другата е с блокчета, както и с мрежа.
Мястото го знам от много време. Поне 10 години има със сигурност. За мястото се
грижи майка й на Й.. И аз ходя от време на време там през последните години да
събираме плодове, тъй като има плодни дръвчета, кайсии, слива. За последно в
имота ходих миналата година. Мястото е изоставено, а те го обработват.“
В съдебно заседание е разпитан и св. ***,
който заяви следното: „Й. ми беше клиентка на пазара. Имах барака и идваше при
мен. Й. я познавам от 2007г. Срещнахме се и тя ме пита какво правя. Аз й казах,
че нямам никаква работа и не работя. Каза ми, че ще ми даде работа, като трябва
да отида да почистя вилата й. Отидох да чистя и ми дадоха някой лев. Мястото се
намира до околовръстното. Има една автомивка и се завива наляво. С кола ме
взимаха и с кола ме връщаха. Мястото е декар, декар и
половина. От едната страна е заградено с блокчета, а от другата има телена
мрежа. Дървета има там. Те даже идваха с мен да чистят. За последно съм ходил в
имота преди да завалят дъждовете. Много пъти съм ходил в мястото да го
почиствам. Други хора освен Й. не съм виждал. Последният път на мястото ме
заведе дъщерята на Й. с колата на сина си.“
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. От събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установи, че ищецът имат правен интерес от предявяване на
настоящата претенция, доколкото се позовава на изтекла в негова ползва придобивна давност. Искът
се явява допустим. Освен това следва да се приеме, че имотът, който се
претендира от ищеца е идентичен с имота, за който ответникът е съставил АЧОС.
Този факт се установи от заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира
изцяло.
Ответникът се позовава на издаден в
негова ползва АЧОС с номер 10469 от 24.09.2020г. В самия акт, който по силата
на чл. 5, ал. 3 ЗОС няма правопораждащо действие, е
посочено, че правното основание за издаването е чл. 59, ал. 1 ЗОС. Чл. 59, ал.
1 ЗОС урежда, че при влизане в сила
на кадастрална карта за имотите
- общинска собственост, се съставят нови
актове за общинска собственост, в които се посочват
номерът и датата на предходно съставените
актове за общинска собственост. В случая е посочен номер на
предходен акт за частна общинска собственост, а именно АОС 2652/07.05.2003г.
От приетата по делото
фактическа обстановка безспорно се установи, че с АЧОС номер 2652 на
07.05.2003г. процесният имот е бил актуван, като
посоченото правно основание е чл. 2, ал.
1, т. 4, т. 6 и т. 9 от ЗОС. Бившият собственик на имота е посочено, че е
държавата.
Посоченият чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и т.
9 ЗОС, действащ към датата на издаване на АЧОС гласи, че общинска собственост
са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996г., предназначени за жилищно строителство,
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, жилищата, ателиетата и
гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996г., с изключение
на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд, обектите на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на
съответната община, както и обектите на инфраструктурата с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на
населението на съответната община.
В конкретния случай съдът намира, че ако общината изобщо има основание
да се позове на някоя от хипотезите по – горе, то това е хипотезата на чл. 2,
ал. 1, т. 4 във връзка с парцелите и имотите, придобити
чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996г., предназначени за жилищно строителство. Именно в тази връзка е
издадена Заповед с номер АО-1-7703(89) на 19.02.2003г., от която се установи,
че за процесния имот са били налице условията на чл.
2, ал. 1, т. 4 ЗОС, поради което
основанието за актуване на имота като държавна собственост е отпаднало.
Имотът е бил отписан от актовите книги като недвижим имот – частна държавна
собственост и по силата на тази разпоредба е станал частна общинска
собственост.
Установи се безспорно, че за имота е
имало отчуждаване. В тази връзка е била издадена Заповед с номер 2126 от
27.07.1979г., въз основа на коята, на осн. чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата е отчужден имот, находящ се в местност ***, с пл. номер 3275, собственост на
***. Собственикът бил обезщетен с
двустайно жилище.
Следователно от момента на издаване на
Заповед с номер АО-1-7703(89) от 19.02.2003г. и деактуването
на имота като държавен, ***е придобила имота и е станала негов собственик.
Ищцата противопоставя възражение за
изтекла в нейна ползва придобивна давност. Чл. 86 ЗС
сочи, че не може
да се придобие
по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Изменението на закона в тази му части добавянето на
уточнението „публична“ е станало с обнародването му в ДВ, бр. 33 от 1996г. Т.е.
от този момента насам вещите (имоти), които са частна публична и частна
държавна собственост могат да се придобиват по давност.
Чл. 79, ал. 1 ЗС урежда, че правото
на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната
давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост,
включва във фактическия си състав следните два елемента: владение
и определен срок от време. Владението, съгласно
чл. 68, ал. 1 от
ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението
да произведе действието на придобивната
давност, то трябва да бъде
спокойно (да не е установено
с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи
за това, не е установено по скрит начин),
постоянно
(упражняването му няма случаен характер,
а е израз на воля трайно да
се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други
лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца),
като се съобразява
презумпцията на чл. 83 ЗС
и несъмнено
(няма съмнение, че владелецът държи
са себе си).
За установяване твърдението
за владение на имота
от ищеца се ангажираха гласни доказателства. В открито съдебно заседание бе
разпитан св. ***, който заяви следното: „С Й.П. се познаваме чрез родителите й,
отскоро. Знам, че имат място, което се намира до Вятърната мелница улицата, не
я знам, но като тръгнете по посока Военна болница има една автомивка и там в
ляво има един път нагоре и като тръгнеш по пътя да излизаш, веднага в ляво има
една малка пресечка. Там се намира тяхното място. Това място се намира на 30-40
метра от главния път. Има над декар площ. Заградено е мястото с различна
ограда. Има и метална ограда с мрежа, другата е с блокчета, както и с мрежа.
Мястото го знам от много време. Поне 10 години има със сигурност. За мястото се
грижи майка й на Й.. И аз ходя от време на време там през последните години да
събираме плодове, тъй като има плодни дръвчета, кайсии, слива. За последно в
имота ходих миналата година. Мястото е изоставено, а те го обработват.“
В съдебно заседание бе разпитан и св.
***, който заяви следното: „Й. ми беше клиентка на пазара. Имах барака и идваше
при мен. Й. я познавам от 2007г. Срещнахме се и тя ме пита какво правя. Аз й
казах, че нямам никаква работа и не работя. Каза ми, че ще ми даде работа, като
трябва да отида да почистя вилата й. Отидох да чистя и ми дадоха някой лев.
Мястото се намира до околовръстното. Има една автомивка и се завива наляво. С
кола ме взимаха и с кола ме връщаха. Мястото е декар, декар
и половина. От едната страна е заградено с блокчета, а от другата има телена
мрежа. Дървета има там. Те даже идваха с мен да чистят. За последно съм ходил в
имота преди да завалят дъждовете. Много пъти съм ходил в мястото да го
почиствам. Други хора освен Й. не съм виждал. Последният път на мястото ме
заведе дъщерята на Й. с колата на сина си.“
Показанията на двамата свидетели
взаимно се допълват, както и кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, а именно със заключението по СТЕ, в което бе посочено, че
на 16.06.21г. вещото лице извършило оглед на имота, като установил, че в имота
няма изградени сгради/постройки. Теренът в границите на имота бил с наклон от
5-6 %. в посоката от североизток към по – ниското ниво към югозапад. В
периферната част на имота имало ниски/средно високи храсти и няколко високостъблени плодни овощни дръвчета на възраст около 15 –
20 години. Другата основна част на имота представлявала затревен терен в
сравнително добро поддържано състояние. Имотът
бил ограден откъм трите му страни, а четвъртата страна представлявала естествен
земен скат, с варираща височина от 1 м. Оградата на имота била полумасивна и представлява телена мрежа с височина около
1,50 м. на метални колове, а в определен участък била масивна, изпълнена на
бетонови блокчета на височина около 3 метра. Налице била и бодлива тел,
закрепена на бетонови колове. Съдът следва да кредитира изцяло, както
показанията на свидетелите, така и заключението на СТЕ, като компетентно дадена
и отговаряща изцяло на поставените въпроси.
С оглед на изложеното съдът намира,
че са налице всички елементи на владението от страна на ищеца. Установи се безспорно, че в период от
над 10 години ищеца е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот, без тя да бъде смущавана. Имотът е бил ограден, поддържан, почистван и
посещаван, както от ищцата, така и от нейни близки и трети лица. Не може да се
установи начален период на владението, но над 10 години назад от момента, в
който на 09.07.2020г. е постъпило писмо до Й.П. ***, дирекция „Местни данъци“,
в което е посочено, че собственик на процесния имот е
Община ***, съгласно АОС от 07.05.2003г., ищцата е осъществявала явно,
непрекъснато и спокойно владение на имота.
С
оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата
сторените разноски в производството, съобразно представения по делото списък по
реда на чл. 80 ГПК, в размер на 1282,40 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните Й.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***,
ЕИК ***, че ***НЕ Е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. ***, местност ***,
представляващ ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед номер РД – 18
– 92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1064 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг обществен обект, стар номер - 412, при съседи: ПИ с номера ***, ***, ***,
***и ***.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК ***, да заплати в полза на Й.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес *** 74, сумата от 1282,40
лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен
съд – ***, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: