Решение по дело №2564/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2090
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20197040702564
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2090            Година 02.12.2019         Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х-ти състав, на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Йовка Банкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 2564 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.25б, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).

Образувано по жалба на СНЦ „Клуб за спортен риболов Гларус“ с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.6, вх.3, ет.7, ап.18, представлявано от Ст. М., чрез адвокат С.Я. *** против отказ изх.№ 63-00-6148-1/07.10.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да се извърши регистрация по чл.25, ал.1 от ЗРА. Счита обжалвания отказ за незаконосъобразен и прави искане да бъде отменен и ответника да бъде задължен да извърши исканата регистрация. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас (ИАРА), редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че  жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От СНЦ „КСР Гларус“ е подадено заявление вх.№ 63-00-6148/24.09.2019г. до изпълнителния директор на ИАРА (л.25 от делото), с искане да бъде извършена регистрация на специализиран обект „Белославско езеро“ за развъждане и отглеждане на морски червеи за риболов. Към заявлението са приложени удостоверение от БОС по ф.д.№ 5/2008г.. от 16.08.2019г., решение № ВН-37-ОС/2017 от 31.10.2017г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие на директора на РИОСВ Варна и разрешително за ползване на воден обект № 2226 0007/08.12.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, ведно с приложенията към него и технологичен проект за отглеждане и добив на морски червеи за риболов (л.26-44 от делото).

С писмо изх.№ 63-00-6148-1/07.10.2019г. на изпълнителния директор на ИАРА, е отказано извършването на регистрация по чл.25, ал.1 от ЗРА на СНЦ „КСР Гларус“, тъй като същото по смисъла на Търговския закон (ТЗ) не представлява едноличен търговец или юридическо лице, респективно търговско дружество, а е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

Отказът е обжалван с жалба вх.№ 10830/21.10.2019г., която е подадена на 14-тия ден от издаването на отказа, като по делото липсват доказателства за предприети действия по неговото връчване.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваният отказ е издадена от компетентен орган, съгласно чл.25б, ал.4 от ЗРА, а именно от Изпълнителния директор на ИАРА, в предвидената от закона писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на така обжалвания отказ. Административният орган е бил сезиран с искане на 24.09.2019г. и той се е произнесъл по него на 07.10.2019г., като е спазен предвидения 14-дневен срок по чл.25б, ал.1 от ЗРА.

Обжалваният отказ е издаден в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

За да постанови отказа, административният орган е приел, че заявителят е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ, а не едноличен търговец или юридическо лице регистрирано по ТЗ. Прието е, че дейността която извършва регистрираното по чл.25 от ЗРА лице е свързана с продажба на риба и други водни организми, която по смисъла на ТЗ е търговска дейност, а лицата които я извършват са търговци. Възможността за регистрация само на едноличните търговци или юридическите лица, като предпоставка за регистрация, е осигурена във връзка с изпълнението на целта на закона, която е развъждане и отглеждане на риба и други водни организми с цел продажба на продукти от аквакултурни стопанства и мидени ферми. За целта регистрираното юридическо лице или едноличен търговец е длъжно да води дневник за продажбите и при първа продажба да издава декларация за произход на продукти от аквакултури. Сдружението не е търговец по смисъла на ТЗ, а е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ, което съгласно чл.3, ал.6 от ЗЮЛНЦ не разпределя печалба.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗРА, развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА.

Видно от цитираната норма, в нея законодателят е въвел изискването посочената дейност да се извършва от еднолични търговци и юридически лица, без да е въвел допълнително изискване, юридическите лица да са регистрирани по ТЗ. Това изискване не е предвидено и в другите законови норми на ЗРА, и приемайки го за необходимо, фактически органът незаконосъобразно е ограничил кръга на лицата който могат да извършват дейностите по чл.25 от ЗРА.

До извод различен от изложение, не би могло да се достигне и с оглед цитираната в отказа разпоредба на чл.3, ал.6 от ЗЮЛНЦ, съгласно която юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) не разпределят печалба.

Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЮЛНЦ, ЮЛНЦ, могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗЮЛНЦ, предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на ЮЛНЦ, а съгласно ал.5 извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.

Видно от цитираните разпоредби, ЮЛНЦ имат правото да извършват стопанска дейност, ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. В случая, дейността по развъждане и отглеждане на морски червеи за риболов е свързана с основната дейност на СНЦ „КСР Гларус“, посочена в представеното удостоверение за актуално правно състояние на сдружението от БОС, а именно – създаване на условия за упражняване и развитие на риболовния спорт и спортносъстезателната дейност. Действително сдружението, като ЮЛНЦ не разпределя печалба, а получените приходи от извършваната дейност следва да се  ползват за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като в ЗРА липсва аналогично изискване за да бъде извършена исканата регистрация. Също така, юридическите лица регистрирани по ТЗ, имат правото, но не са длъжни да разпределят печалба, като дали да сторят това зависи от лична преценка на управляващите ги лица във всеки конкретен случай, а не се следва по силата на закона. Ето защо, би могло да се стигне до ситуация при която дори и едно юридическо лице регистрирано по ТЗ, никога през своето съществуване да не разпредели печалба, поради една или друга причина, но това не е основание да му бъде отказано правото да извършва стопанска дейност, съответно да бъде регистрирано по ЗРА.

На следващо място, задължението да се води дневник за продажбите и при първа продажба да издава декларация за произход на продукти от аквакултури е за всички лица регистриране по ЗРА, без значение от тяхната правноорганизационна форма. В този смисъл, в самия закон не е предвиден различен вид на изискващите се документи, според вида на лицето което извършва дейността, както и различен ред за подаване на декларациите. Ето защо, няма законова пречка едно ЮЛНЦ след като бъде регистрирано по ЗРА да попълва изискващите се дневници и да издава съответните декларации, още повече, че фактически тази дейност се извършва от съответното физическо лице, овластено да представлява търговеца или сдружението.

С оглед на изложеното и след като СНЦ „КСР Гларус“ е юридическо лице, макар и регистрирано по ЗЮЛНЦ, а не по ТЗ, то няма пречка да бъде вписано в регистъра по чл.25, ал.1 от ЗРА на ИАРА. Ето защо, обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката да бъде изпратена на административния орган за извършване на исканата регистрация, в случай, че са налице другите законови изисквания.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ изх.№ 63-00-6148-1/07.10.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да се извърши регистрация по чл.25, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите на Сдружение с нестопанска цел „Клуб за спортен риболов Гларус“ с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.6, вх.3, ет.7, ап.18.

ВРЪЩА преписката образувана по заявление вх.№ 63-00-6148/24.09.2019г. подадено от Сдружение с нестопанска цел „Клуб за спортен риболов Гларус“ с Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.6, вх.3, ет.7, ап.18 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: