№ 622
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ОГН. Н. Д., депозирана против наказателно
постановление № 493870-F506647/07.02.2020г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 3 ЗДДС е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по
чл. 185, ал. 3 ЗДДС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
издадено при грубо нарушаване на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни норми. Твърди се, че
жалбоподателят не е приемал плащане на сумата от 3,00 лева, за извършена
продажба на 10 бр. пластмасови закачалки на същата стойност, поради и
което не е нарушил чл. 185, ал. 3 ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си поддържа
депозираната от него жалба. В хода и по реда на съдебните прения се
релевират доводи, че от съвкупната преценка на всички приети в
производството по делото доказателства не се установя безспорно, че на
27.07.2019г., в процесния търговски обект, жалбоподателят е извършил
продажба на стоки, за които не е извършил съответното отчитане на така
1
извършената продажба във фискалното устройство, което се е намирало в
търговския обект, тъй като от протокола и гласните доказателства не се
установява момента на извършване на нарушението и според защитата този
момент е моментът, в който служителите на приходната администрация са се
върнали в търговския обект и са се легитимирали и няма доказателства, които
безспорно и несъмнено да установяват факта на извършената продажба, а
това е елемент от изпълнителното деяние на нарушението, вменено на
жалбоподателя. В условията на алтернативност се излагат доводи, че се касае
за маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като други нарушения,
извършени от жалбоподателя не са били установени и се касае за първо
нарушение, което не е довело до неотчитане на приходи, а наложената глоба в
размер на 100 лева се явява 33,33 пъти по-висока от размера на извършената и
неотчетена продажба и обществената опасност на деянието и дееца, сравнена
с обичайните случаи при които се извършват такива продажби от работници,
които работят в обекта, назначени на трудов договор и го извършват по
занятие, ежедневно, доколкото жалбоподателят се е намирал инцидентно в
обекта и е помагал на приятел.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде
потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
В подкрепа на тезата си релевира доводи, че при съставянето на АУАН и
издаването на самото наказателно постановление не са допуснати нарушения
на материалния закон и на процесуалните правила, а извършеното
нарушение, което е безспорно установено, е описано пълно и ясно, както в
АУАН, така и в НП и от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
страна на жалбоподателя, което се доказва от свидетелските показания.
Релевират се доводи, че именно жалбоподателят е субект на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност. По отношение приложението на чл.
28 ЗАНН се застъпва тезата, че същата е неприложима в настоящия случай,
като при определяне на наказанието в минималния предвиден в закона
размер, административнонаказващия орган е съобразил, че лицето няма други
нарушения.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
2
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на
издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок
за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество, досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 27.07.2019г., е била извършена проверка на търговски обект –
магазин за промишлени стоки, находящ се в град Русе, ул. „Борисова“ № 44А,
стопанисван от „Електро Трейд Прима“ ЕООД, при която било установено, че
при извършена покупка от орган по приходите на дата 27.07.2019г., в 12,15
часа, на стойност 3 лева, заплатена в брой на място в обекта, на пластмасови
закачалки – общо 10 бр., опаковани по 5 бр. в пачка, с единична цена на
пачката – 1,50 лева, не е издаден фискален касов бон от наличния в обекта
ЕКАФП, модел Compact-s, с ИН на ФУ № DY432643 и ИН на ФП 36560861 от
лицето приело плащането ОГН. Н. Д., с ЕГН: **********.
Въз основа на така установените факти, бил съставен АУАН №
F506647/29.08.2019г., в който, приетите за осъществили се факти от
обективната действителност били субсумирани като състав на
административно нарушение по чл. 185, ал. 3 ЗДДС.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание на нарушението, и правна
квалификация, идентични с изложените в АУАН като на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, които да налагат, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага
подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както
гласните доказателства, приобщени чрез показанията на актосъставителя
АНДР. СТ. СТ., така и показанията на свидетеля Г.М. Р., а така също и
3
писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от
страна на административнонаказващия орган факти от обективната
действителност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в процесуалното качество
на свидетели АНДР. СТ. СТ. и Г.М. Р., тъй като от една страна по отношение
на тези свидетели не са налице и най общи данни за възможна
заинтересованост в показанията на същите, а от друга страна показанията на
тези свидетели по своята доказателствена същност представляват преки
доказателства, тъй като всеки един от двамата свидетели пряко и
непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства. Не са налице
противоречия в изнесеното от всеки един от двамата свидетели, както и
нестабилност на изложението и отделно от това, показанията на същите
напълно кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени
доказателства и писмените доказателствени средства. Косвени доказателства,
за изнесеното от тези двама свидетели, досежно извършената проверка се
съдържат и в показанията на свидетеля П. СТ. СТ. – полицейски служител,
който е бил изпратен, за да окаже съдействие на посочените двама свидетели.
По никакъв начин не е опровергана доказателствената сила, придадена
от законодателя на протокола за извършена проверка, съгласно чл. 50, ал. 1
ДОПК.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от
правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часът на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
4
разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
твърденията възведени с жалбата за допуснати в хода на
административнонаказателното производство на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въз основа на установената фактическа обстановка, изведена след
оценка на приобщените в хода на производството доказателства, следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 185, ал. 3 ЗДДС, тъй като на 27.07.2019г., в 12,15 часа,
при извършена покупка от орган по приходите на пластмасови закачалки –
общо 10 броя, опаковани по 5 бр. в пачка, с единична цена на пачката – 1,50
лева, на обща стойност 3,00 лева и при заплащане на сумата в брой на място в
обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в град Русе, ул. „Борисова“
№ 44А, стопанисван от „Електро Трейд Прима“ ЕООД, жалбоподателят не е
издал фискален касов бон от наличното въведено в експлоатация в обекта
ФУ.
Приетата за нарушена разпоредба на чл. 185, ал. 3 ЗДДС, предвижда
административно наказание глоба за физическо лице, в случаите по ал. 1, а
именно при неиздаване на фискален касов бон за приетото от него плащане на
цената на продадена стока от обекта.
Нарушението е безспорно доказано от гласните доказателства,
приобщени посредством показанията на актосъставителя АНДР. СТ. СТ. и
свидетеля Г.М. Р., както и от писмените доказателства – протокол за
извършена проверка № 0306562/27.07.2019г., дневен отчет и клен, в които
извършената продажба на пластмасови закачалки – общо 10 броя, опаковани
по 5 бр. в пачка, с единична цена на пачката – 1,50 лева, на обща стойност
3,00 лева, не е била регистрирана и отчетена в наличното в обекта фискално
устройство.
Касовата наличност в магазина не е била проверена, поради отказ от
страна на жалбоподателя.
5
Ирелевантно за състава нарушението е дали жалбоподателят е бил в
трудовоправни отношения с дружеството, стопанисващо обекта и дали към
момента е пазел същия, а същественото е, че именно жалбоподателят е
извършил продажба на стока от обекта, за която е приел плащане в брой и не
е издал фискален касов бон за извършената продажба.
Напълно опровергани от събраните в хода на производството гласни
доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите С. и Р. и
писмените такива – протокол за извършена проверка, са твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не е приемал
плащане на сумата от 3,00 лева, за извършената от него продажба на 10 бр.
пластмасови закачалки.
Не могат да бъдат споделени доводите за недоказаност на нарушението,
тъй като от гласните доказателства и протокола не се установява момента на
извършване на продажбата. Както от гласните доказателства – показанията на
свидетеля АНДР. СТ. СТ., така и от съставения протокол по чл. 50 ДОПК,
безспорно се установява и доказва, че сумата заплатена от свидетеля С. за
извършената продажба е приета от жалбоподателя, именно в 12,15 часа,
когато е била и извършена процесната продажба. Обстоятелството, че
служителите на приходната администрация, след заплащане на сумата са
напуснали обекта и едва при повторното им връщане са се легитимирали, не
може да обоснове извод, че продажбата е извършена вторият път, тъй като
тогава не е имало размяна на престации.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на
защитника на жалбоподателя, че не е доказан съставът на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Доколкото
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, то
и на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според
чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Обстоятелството, че извършеното нарушение е за първи път и
стойността на извършената покупка е в размер на 3,00 лева, не представляват
6
обстоятелства, които да определят случая като маловажен. От значение са
обществените отношения, които са засегнати и в случая същите са със
значителен обществен интерес, тъй като фискалните правоотношения,
засегнати с деянието са с висока степен на обществена значимост и
неотчитането на извършена продажба, засяга както формирането на
данъчната основа, така и правата на клиента и в тази връзка съдът взе
предвид, че процесната продажба не е била отчетена, дори и по-късно. Във
връзка със стойността на продажбата, която не е била регистрирана следва да
се има предвид и изнесеното от свидетеля Ангелов, че доколкото се касае за
контролна покупка, няма как да си купи бойлер. На следващо място не може
да бъде споделена тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че
случаят е маловажен и защото не са били установени други нарушения.
Освен, че само по себе си, обстоятелството, че се касае за първо нарушение
не е от категорията обстоятелства, което апариори да обуслови приложението
на чл. 28 ЗАНН, в конкретния случай следва да се има предвид, че поради
поведението на жалбоподателя, изразяващо се в негов отказ да изготви опис
на паричните средства е препятствана възможността да бъде извършена
проверка на касовата наличност и съпоставянето й, с отчетите от фискалното
устройство и именно поради поведението на жалбоподателя не може да бъде
обоснован извод, дали не са били налице и други нарушения, свързани с
въвеждане и извеждане на парични средства от касата и извършване на други
продажби, тъй като същият с поведението си е препятствал възможността да
бъде извършена такава проверка, а никой не може да черпи права от своето
недобросъвестно поведение. На последно място, но не и по значение, в хода
на извършената проверка не е било налице, каквото и да било съдействие от
страна на жалбоподателя, а се е наложило да бъдат извикани за съдействие
полицейски органи, което също според настоящия съдебен състав не може да
обоснове извод за маловажност на случая. Ирелевантно е дали
жалбоподателят се е намирал в трудовоправни отношения с дружеството,
което стопанисва обекта и липсата на трудово договор не може да обоснове
извода, че конкретния случай разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, тъй като не е извършен от лице, което е назначено да извършва
търговски продажби в обекта. Съгласно чл. 12 ЗАНН административното
наказание има освен лична и генерална превантивна функция и двете са
равноценни и ако всеки случай на първо нарушение се приравнява на
7
маловажен, това не би постигнало в никакъв случай целите на генералната
превенция, а би създало усещане, че могат да бъдат извършвани нарушения и
когато същите бъдат установени за първи път, няма да бъде наложено
наказание на извършителя.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение
санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 3 ЗДДС, като при съблюдаване
правилата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН на жалбоподателя е наложено минималното
предвиденото в тази санкционна разпоредба административно наказание
„Глоба“, в размер на 100 лева, именно с оглед установените в хода на
производството обстоятелства, възведени от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Националната
агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
493870-F506647/07.02.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на ОГН. Н. Д., ЕГН: **********, с
адрес *****, на основание чл. 185, ал. 3 ЗДДС е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 185, ал.
3 ЗДДС.
ОСЪЖДА ОГН. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , на основание чл. 63, ал.
5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
СУМАТА в размер на 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9