РЕШЕНИЕ
Номер 260146/21.05. Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Апелативен
съд І
търговски състав
На двадесет и първи април през 2021 Година
В открито заседание
в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело
№ 50 по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260083 от 22.10.2020г.,
постановено по т.д.№ 126 по описа за 2019г. на ОС С., в частта, с която е
осъдено ЗАД Д.: ***АД, ЕИК ********със съдебен адрес *** да заплати на А.Ч.Т.
ЕГН ********** с адрес *** сумата над 50 000 лв. до 99 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
контузия на главата, сътресение на мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища,
вляво париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо,
фрактури на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребрени дъги, фрактура на дясната
ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове,
контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум,
настъпили усложнения във връзка с последната фрактура – накуцваща и затруднена
походка, посттравматична коксартроза, извършени 2 операции за смяна на
тазобедрената става, хипотрофия на глутеалната и бедрена
мускулатура, усложнения от механичен произход, свързано с вътреставни протези,
както и преживени болки и страдания, вследствие ПТП, станало на
11.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която в тежест
на ответника са възложени разноски, съразмерно с уважената част от исковете и е
ангажирана отговорността му за заплащане на дължима държавна такса.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД Д.:
***АД, ЕИК ********със съдебен адрес ***, представляван от изпълнителните
директори Ж.К.и Б.И., чрез адв. Д.С. в посочената осъдителната част с
твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон
и необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е
обжалваното решение в осъдителната му част над 50 000 лв. да бъде отменено и
постановено друго, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди над 50 000 лв. до присъдените 99 000 лв. да бъде отхвърлен, както и
да бъде отхвърлено искането за присъждане на законната лихва върху посочената
сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното й заплащане. Претендира
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищецът
А.Ч.Т., представляван от адв. Ж.З., с който жалбата е оспорена като неоснователна,
а искането е обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните
предели на въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск на А.Ч.Т. ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв.
Ж.З. срещу ЗАД Д.: ***АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, п.к. ****, Район И., ЖК Д., бул. Г. М. Д. № * с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ / отм./ във вр. с § 22 от ПЗП на КЗ, обн.
ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които са основава
иска се свеждат до следното: на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път **-**, км. **+**, в
землището на О.Р., А.Т. е претърпял ПТП, като пътник в л.а. „О.А." с рег.
№ *******, собственост на Г.И.Г.ЕГН: **********, управляван от И.Г.Е.ЕГН:
**********. Ищецът сочи, че л.а. „О." се движил в собствената си лента за
движение със скорост около 92 км/ч., а срещу него със скорост около 109 км/ч се
движил л.а. „*** *** *" с рег. № ********, управляван от водача И.Б., с
ЕГН: **********, който навлязъл в лентата за движение, по която се движил л.а.
„О.". Поради геометрията на пътния участък - изкачване и спускане,
видимостта на водачите на двете МПС била ограничена и за същите се открила
видимост един към друг, когато били на разстояние от около 100 м. помежду си.
Водачът на л.а. „БМВ" обаче продължил да се движи с по-голямата си част в
лентата за насрещно движение, поради което и при движение с посочените скорости
и за двамата водачи е било невъзможно да предотвратят настъпването на ПТП чрез
предприемане на своевременно аварийно спиране. Твърди, че водачът на л.а.
„БМВ" е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като
не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева
линия и при наличието на насрещно движещо се МПС, поради което и счита
последния за изцяло отговорен за настъпилия инцидент. Вследствие на ПТП от
11.06.2016г. ищецът А.Ч.Т. е получил контузия на главата, сътресение на мозъка,
фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната
ключица, двустранен хемоторакс и фрактура на ляв ацетабулум.
Сочи, че от Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е
видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС,
управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите в „З.а.д.Д. Ж. и З." АД, за което е
издадена застрахователна полица № **********, валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г..
Твърди, че удостоверения механизъм в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а именно, че л.а. „О." е
навлязъл в насрещната лента за движение, е опроверган от образуваното ДП №
***/2016г. по описа на Сектор „П.П." при ОД на МВР - С. и пр.пр. №
2090/2016г. по описа на ОП - С., което с обвинителен акт срещу водача И.Б. е
внесено от ОП - С. в съда и е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.,
приключило с влязла в законна сила Присъда № 13 от 09.04.2019г., с която
подсъдимата И.Б. е призната за изцяло виновна за настъпилото ПТП. Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, поради което и според ищеца следва да се приеме за
установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
Твърди, че вследствие на описания инцидент е
получил сериозни телесни увреждания, като в процеса на лечение са настъпили
също така и сериозни усложнения. Ищецът сочи, че след извършената оперативна
интервенция е със стабилизирано общо и локално състояние. Описан е следният ход
на заболяването: подготовка за оперативно лечение; КАТ на таз, глава, торакс:
мозъчен оток; контузионни огнища вляво, париетално, с
малко субарахноидно хеморагично съдържимо; фрактура ацетабуле син.; луксацио фемуро-ацетабули син.; контузионен бял
дроб, двустранно; двустранни хемоторакси; фрактури на V-VІІІ ребрени дъги
вляво; фрактура на дясна ключица; операция; хемотрансфузия.
Твърди, че от приложената медицинска
документация е видно, че от датата на ПТП - 11.06.2016г., до настоящия момент
не само не се е възстановил от получените травми, но е получил и високи по
степен усложнения. Вследствие на настъпилия инцидент пострадалият А.Ч.Т. е
получил: контузия на главата, сътресение на мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища
вляво париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо,
фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната
ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове,
контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум.
Основни са усложненията във връзка с получената фрактура на левия ацетабулум -
накуцваща и затруднена походка; постгравматична коксартроза;
извършени две операции за тотална смяна на тазобедрена става; хипотрофия на глутеалната и
бедрената мускулатура. В резултат на всички тези травми и заболявания ищецът
твърди, че и досега се придвижва изключително трудно дори и посредством помощни
средства, не може да се обслужва сам, а разчита на подкрепата на своите близки
за извършване на всякакви действия от ежедневието. С Експертно решение на ТЕЛК
му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години - до
01.09.2021 г.. Освен физическите увреждания, в резултат на претърпения инцидент
пострадалият е преживял и значителни душевни болки и страдания. Непосредствено
след произшествието, осъзнавайки случилото се, ищецът А.Т. е изпитал силен стрес
и страх за живота си. След извършените му операции и частично изгубената
работоспособност същият се чувства непълноценен, не може да излиза спокойно
навън, да осъществява социални контакти и да води нормален живот, а е в голяма
степен зависим от грижите на своите близки, търпи непрекъснати болки и
страдания. Твърди, че липсата на признаци, че ще се възстанови напълно, е
сломила духа му, а мисълта, че никога вече няма да може да се движи нормално,
както се е движил от преди ПТП го подтиска.
Сочи, че не е бил длъжен първо да
проведе рекламационно производство пред застрахователното дружество,
в което към момента на ПТП е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за управлявания от виновния водач И.Б.
л.а. „*** *** *" с рег. № ********, тъй като застрахователният договор е
сключен при действието на КЗ (отм.) и се прилагат правилата на отменения КЗ, но
въпреки това, ищецът е изпратил до „З.а.д. Д.Б.: Ж. и З." АД молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по пощата, която
е получена от ответника на 25.08.2016г., видно от Известие за доставяне №
***********. По предявената писмена застрахователна претенция е образувана Щета
№********, по която след проведена кореспонденция между страните, с Писмо с
изх. №2846 от 27.09.2016г. застрахователното дружество е определило и изплатило
доброволно на ищеца сумата от 1 000 лв. за претърпените от
него неимуществени вреди. Посоченото обезщетение ищецът А.Т. счита, че не
съответства на реално претърпените от него неимуществени вреди и
съответно не може да ги репарира адекватно, предвид критерия за справедливост,
съгласно в чл. 52 от ЗЗД, поради което и за него е налице правен интерес да
предяви иск за заплащане на разликата до размера на полагащото му се справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинено му непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования, което при
съобразяване характера на увреждането; начинът на настъпването;
обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на състоянието
на здравето; причинените морални страдания и др., последния определя
на сумата от 100 000 лв., от която и като се
вземе предвид и приспадне вече изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 000 лв., претендира за заплащане още 99 000 лв.. Като счита,
че по приложимия КЗ /отм./ при прекия иск, с който увреденият претендира
обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди се дължат по общото правило при непозволеното
увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - от деня на
увреждането, настоява да се присъди законна лихва върху главницата от датата на
увреждането - 11.06.2016г.. Претендира направените по делото разноски, както и
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
– ЗАД Д. Б. ***АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***. М. Д. №
* е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер,
включително в частта за претендираната законна лихва. Оспорва ПТП-то
да е настъпило по описания в исковата молба механизъм, като се
позовава на констатациите в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който е отразено, че л.а. О.А. с рег. № ******* е навлязъл в насрещната
лента за движение и е настъпил удар с насрещно движещият се л.а. *** *** с рег.
№ ********, застрахован в ЗАД Д. ***АД и управляван от водача И.Б.. Оспорва
сочените от ищеца травматичните увреждания и последвалите ги усложнения да са
настъпили по описания в исковата молба начин, като твърди, че пострадалият А.Т.
- пътник в лекия автомобил О.А. не е използвал предпазен колан, с който е бил
фабрично оборудван автомобилът, с което допринесъл пряко за увреждането, в
който смисъл заявява възражение за съпричиняване. Твърди, че на
01.07.2016г. след ПТП ищецът е приет за лечение в Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина
на същата болница и е лекуван до 08.07.2016г., а изходът от заболяването при
изписването от ОФРМ е следният: „Изписва се с подобрение по отношение на болевия синдром
и двигателна активност - намален болков синдром, леко подобрен обем
на движение в лявата ТБС, вертикализиран до стоеж на проходилка,
Възможен обем в ЛТБС-С-10-0-15 градуса". Твърди, че всички описани травми
и счупвания които е получил Т. на 11.06.2016г. са оздравели без последствия, а
за периода от 08.07.2016г. до 08.12.2017г. - една година и пет месеца няма
представена медицинска документация за А.Т. отразяваща оздравителния процес
след операцията, което сочи, че Т. се е възстановил след направената операция.
Оспорва описаните в исковата молба травми и усложнения на ищеца да се дължат на
ПТП-то, респ., че сочи, че същите не са в причина връзка с него, за което
свидетелства отразеното в епикризата на ИЗ № **** и твърди, че след
23.06.2016г., когато на пострадалия е извършено оперативно лечение в УМБАЛ
С.К.гр. С. във връзка с фрактурата на лявото бедро, е последвало падане от
А.Т., което е довело до последващите усложнения във фрактурата на
лявото бедро, до повторна операция през месец февруари 2018г., до постравматична коксартроза и
до ревизия и смяна на лявата тазобедрена става (трета операция), извършена на
19.04.2019г., в който смисъл заявява изрично възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който поради непредпазливост и лични свои действия - падане
след ПТП и извършената му операция на 23.06.2016г., е провокирал повторна и
трета операция, настъпили усложнения, постравматичната коксартроза и
смяната на тазобедрената става.
Твърди,
че от амбулаторните листа на д-р М.- първи преглед при нея на 18.07.2018г. -
амбулаторен лист № ****** е видно, че Т. почти 6 м. след операцията за
поставяне на ендопротезата не е провеждал рехабилитация, с което
обосновава възражение за съпричиняване на резултата от ищеца,
изразяващо се в липса на проявена активност за провеждане на рехабилитация, с
което е забавил възстановителния си процес.
Оспорва
предявения иск и по размер, тъй като същият не е съобразен с икономическите
условия в страната, а претендираното от ищеца обезщетение определя
като необосновано.
Ответникът
признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата
на процесната застрахователна полица „ГО" сключена със „ЗАД Д.:
Ж. и З." АД относно процесния лек автомобил *** *** с рег. №
********, но оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил БМВ 318 с
рег. № ******** - И.Б., механизмът на ПТП и настъпилите вреди описани в
исковата молба; причинно - следствената връзка между действията на И.Б. и
настъпилите вреди; телесните увреждания на пострадалия и усложненията описани в
исковата молба; претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени
вреди по основание и размер, дължимостта на лихвата; преживените
болки и страдания от ищеца след ПТП, както и твърденията, че продължава да
търпи болки и страдания в момента и за настъпили усложнения в следствие на ПТП.
В
постъпила допълнителна искова молба, ищеца твърди, че
са напълно неоснователни възраженията на ответника, касаещи принос
на ищеца за настъпилият вредоносен резултат и причинените му увреждания от ПТП
от 11.06.2016г.. Твърди, че ищецът А.Т. като пътник в л.а. „О.А." с рег. №
*******, управляван от водача И.Г.Е.е пътувал с поставен предпазен колан, което
се потвърждава от данните, съдържащи се във фотоалбума изготвен след ПТП, а и
от приложената медицинска документация. Оспорва твърдението, че вина за
настъпилото ПТП има и водача на л.а. „О.“, като твърди, че от
материалите по наказателното производство, се установява, че отговорност за
настъпване на процесното произшествие има само и единствено водачът
на л.а. „БМВ" И.Б.. Освен това, дори и да се установи какъвто и да е бил
принос на водача на л.а. „О." И.Е., счита, че това не може да бъде вменено
в отговорност на ищеца, който е бил пътник в л.а. „О." и по никакъв начин
в това му качество не е допринесъл за настъпване на ПТП със своето поведение.
Счита, че е безспорен механизма на ПТП, противоправността на
действията на водача И.Б. и нейната вина за ПТП, както и настъпилите вреди за
ищеца, както и причинно следствената връзка между деянието на водача Башич и
настъпилите за ищеца вреди, които безспорно се установяват от влязлата в
законна сила Присъда, постановена по НОХД № 62/2019г. по описа на СтОС.
Оспорва
твърдението на застрахователя, че след първоначално направената на ищеца
операция след инцидента и след проведената болнична рехабилитация, пострадалият
А.Т. се е възстановил напълно от получените травматични увреждания, което
твърди, че се опровергава и от данните съдържащи се в Епикриза към ИЗ
№ *****, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р С.К." АД - гр. С., от която е видно,
че при изписването на ищеца лекуващият лекар е установил леко подобрен обем на
движенията в лявата тазобедрена става, същият е бил вертикализиран до
стоеж на проходилка. Твърди, че е извършил рехабилитация и
физиотерапия, за което представя като доказателство амб.лист №
**/31.10.2016г. изд. от д-р Т.И., д-р по физикална медицина и
рехабилитация, като в един продължителен период от време ищецът е можел да се
раздвижва единствено с помощта на своите близки и постепенно е
започнал да извършва и самостоятелни движения. Ищецът твърди, че не е получавал
травми от падане, а описаните в медицинските документи травми са настъпили
единствено и във връзка с претърпяното ПТП. Сочи, че именно вследствие
описаните в ИМ травматични увреждания и поради продължителния период от време,
през който движенията на пострадалия са били значително ограничени, същият е
получил хипотрофия на бедрената и седалищната мускулатура, която е и
причината за настъпилите усложнения, едно от които е установено от специалист –
невролог - увреждания на междупрешлените дискове в поясния и
другите отдели на гръбначният стълб с радикулопатия, видно от амб.
Лист № ***/03.05.2017г. изд. от д-р. Е.Г..Оспорва възраженията за съпричиняване на
вредите от негова страна, поради непредпазливост и лични свои действия - падане
след ПТП и след извършената му операция на 23.06.2016г., бил провокирал
повторна и трета операция, настъпилите усложнения, посттравматичната коксартроза и
смяната на тазобедрената става.
Счита
за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, като сочи, че размера е съобразен с лимита на
отговорност на застрахователя, посочен в КЗ, а и с претърпените травматични
увреждания, довели до душевни болки и страдания, изразяващи се в изпитан силен
страх и стрес, определена от ТЕЛК 50% трайно намалена работоспособност за срок
от 3 години - до 01.09.2021г., възстановяването от които и към
настоящия момент не е приключило, в подкрепа на което представя Амбулаторен
лист №****** от 22.05.2019г., издаден от д-р С.С.- специалист по физикална и рехабилитационна медицина,
от който е видно, че ищецът е провел физиотерапия с добър резултат.
Оспорва
възраженията на ответника досежно началния момент, от който се дължи
заплащане на законна лихва, като твърди, че при прекия иск, с предмет чл.226 КЗ
(отм.), с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя,
лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат по общото
правило при непозволено увреждане, съдържащо се в разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД - от деня на увреждането, в който смисъл е и Решение № 126 от
29.05.2017г. по търг. д. № 994/2016г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
В
постъпилия от ответникът допълнителен отговор се поддържат всички
фактически и правни твърдения, наведени с отговора. Оспорват се твърденията в
допълнителната искова молба, че ищецът е извършвал рехабилитация в домашни
условия, тъй като с оглед състоянието същата е била несъответна. Твърди, че от
представената медицинска документация с допълнителната искова молба - Амбулаторен
лист № ******/22.05.2019г. д-р С.С.е видно, че здравословното му състояние се е
подобрило значително и същия се възстановява успешно от претърпяната травма.
Оспорва
заявеното от ищеца, че липсва „ново падане", а посоченото в медицинската
документация е всъщност техническа грешка, което се опровергава и от резултатът
от Компютърната томография на тазови кости от 19.02.2019 г.: Алопластика на
лява тазобедрена става. /Ендопротеза/. Подържа възражението, че падането на
ищеца е довело до подмяна на ендопротезата по негова вина, по
невнимание, или по други причини, поради което всички последвали оперативни
интервенции и причинените вследствие на същите вреди, не могат да се възложат в
тежест на застрахователя за обезщетяване.
Няма спор
между страните, че с влязла в законна сила присъда, постановена по
НОХД № 62/2019г. подсъдимата И.Б., родена на ***г.
в гр. С., Р.Б.и Х.е призната за виновна в това, че на
11.06.2016г. на път **-**, на моста над АМ Т., км **+** в землището на
с. С., общ. Р., обл. С. при при управление на МПС – л.а. марка
***, модел *** с рег. № ********е нарушила правилата за
движение, а именно чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, като при непредпазливост е
причинила смъртта на И.Г.Е., роден на ***г. и на
И.Г.Е., роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда на
А.Ч.Т., роден на ***г., изразяваща се в черепномозъчна и
в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на снагата, трайно затруднение
на движението на десен горен крайник и трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Със същата присъда подсъдимата е призната за
виновна в извършването на посоченото вече престъпление по
чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б.б, вр. ал.1, б.ли б.в вр.
чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, изразяващо се в причиняване на
многостепенна средна телесна повреда и по отношение на
Г.Г., за което й е наложено съответното наказание.
Съществувалият между страните в първоинстанционното производство
спор относно механизма на проценото пътнотраспорно произшествие е
разрешен с приетата от съда и без възражения от страните САТЕ. В.л. инж. С.Н.сочи,
че причините за настъпване на процесното ПТП са навлизане на л.а.
БМВ в лентата за насрещно движение и недостатъчната квалификация на двамата шофьори да реагират адекватно
на възникналата опсаност за движението.
Не се спори и че гражданската отговорност на И.Б. е била застрахована към датата на станалото ПТП
при ответното дружество.
Спорните между страните във възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба и същите се свеждат до възражения, касаещи неправилна преценка и необоснованост на решението в частта,
с която е определено дължимото на увредения обезщетение и неправилност на
извода на първоинстанционния съд относно липсата на съпричастност от
страна на пострадалия при станалото ПТП, изразяващо се
в неположена грижа от пострадалия за постигане на пълно възстановяване.
От значение
за дължимия размер на обещетението са събраните гласни доказателства и приетите СМЕ
и съдебно психологична експертиза.
Пред първоинстанционния съд е разпитан в качеството на свидетел фактическия съжител на ищеца В.С., чиито показания съдът преценява с приложението на
чл. 172 ГПК и кредитири, като подкрепени от останалите събрани доказателства – писмени и експертни становища
и същевременно като отчита, че факти и обстоятелства, досежно претърпени физически
и психически болки и страдания са достъпни на лица
от най – близкия на увредения кръг, в т.ч.
и семейството. Така свидетелят твърди, че след станалото ПТП
посетила ищеца в спешното, където го намерила «…обезобразен, лицето му било
насинено, а ръцете в рани …» и обощава, че целия бил в
рани и белези, вкл. и от колана. Свидетелката сочи, че А.
не можел да говори, не бил ориентиран, изпадал в безсъзнание и
не можел да вижда с едното око, поради травма; имал сътресение на мозъка и
множество счупвания на ребра и на ключицата. Твърди, че
след спешното е бил приведен в ортопедията, където бил опериран и
след проведена рехабилитация, изписан. След като се
прибрал вкъщи продължили рехабилитацията за период от около
2-3 месеца, но въпреки това А. не можел да
се обслужва сам в период на около 4 месеца. Сочи, че А. изпитвал силни болки, особено вечер, което налагало
прием на болкоуспокояващи, движението му било освен болезнено и
затруднено, защото «…накуцвал». Свидетелката твърди,
че ищеца се чувствал шокиран, тъй като от
здрав, самостоятелен и трудово ангажиран човек се превърнал в
зависим от чужда помощ мъж, който не можел да отиде сам
до тоалетна, да се измие или да се нахрани, като уточнява, че
се налагало да му дава вода с беберон и да го храни
с лъжица, тъй като в период на около месец не можел да
си движи ръката. Твърди, че след като организма на А.
не могъл да приеме пластината, поставена при първата операция, тъй като имал болки и накуцвал,
се наложило извършване на втора, като изрично заявява,
че ищеца не е падал, нито е претърпял друга
травма, извън станалото ПТП. Сочи, че след втората операция,
при която му сменили ставата, ищеца се почувствал малко по-добре,
но се наложило смяна на ставата, тъй като не
била приета от организма и така се стигнало до третата операция. Свидетелката заключава,
че и понастоящем ищеца има накуцване и болки, които му причиняват безсъние и налагат прием
на болкоуспокояващи, както и че същия не е възстановен психически, тъй като не
се чувства здрав, пълноценен, а изпитва чувство на
разочарование, стенсителен и затворен в себе си е, като едва
от 6-7 месеца ходи на
работа.
В аналогичен смисъл са и показанията дадени от
св. М.Е., които съдът кредитира като преки и незаинтерисовани от изхода на
спора. Свидетелката твърди, че познава А. от раждането му, както и
че си спомня когато го докарали в спешното, където тя работила като санитар.
Сочи, че А. бил объркан, с едното око не виждал; изпуснал се
по малка нужда, а от направената ренгенова снимка се установило,
че има счупени ребра, ключица, засегнат е белия дроб, поради което и
след престой от един ден в неврохирургия бил пренасочен в травматология, кодето пролежал
около месец. Твърди, че А. е провел рехабилитация в болницата,
а после и вкъщи, както и че се наложила последваща операция, тъй като изпитвал болки,
а не защото е претърпял нова травма. Уточнява, че и
след втората операция състоянието на ищеца останало без подобрение, както и
че последвалата трета оперативна интервенция не довела до подобрение – ищеца изпитвал болки и
бил нестабилен. Твърди, че освен физическото му здраве,
нарушено било и психическото му такова.
От приетата от съда и
без възражения от страните СМЕ се установява, че
от данните относно механизма на получаване, локализацията и тежеста на уврежданията – счупване на
таза, довело до трайно затруднение движението на левия крайник,
контузия на бели дробове, счупване на ребра и ключица, контузия
на мозъка с кръвоизлив, причинени на ищеца, към момента
на ПТП последния е бил с поставен предпазен колан. Според експертите налице са клинични данни за счупване на лявата ставна ямка, участваща в лявата тазобедрена става
на пострадалия А.Т., получена, наред с други увреждания при
ПТП от 11.06.2016г.. По отношение на наложилите се последващи оперативни интервенции
– втора и трета операция, експертите, след преглед на приложената медицинска докумантация и извършените образни изследвания, изключват наличието на
нова травма, която да е причина за настъпилите усложнения,
а сочат, че ендопротезирането е естествено продължение на лечението на пострадалия, предвид тежеста на травмата, сложността на фрактурата, невъзможността за имобилизация на тазовите фрактури и естественото възникване на тежко дегенеративно заболяване на тазобедрената става
– посттравматична коксартроза. Според вещите лица
и двете операции са в причинно – следствена връзка с тежката фрактура
на ацетабулума, като първата е наложена от последвалото посттравматично дегенеративно заболяване на ляватата тазобедрена става,
причинило несигурност при ходене, болки и ограничения
и болезнена подвижност в ставата на ищеца,
а втората е настъпило усложнение от механичен произход, което се дължи на индивидуалната реакция
на организма на Т. и му е причинило болка, накуцване и
ограничена подвижност в ставата, които симптоми според експертите биха прогресирали във времето и
довели до луксация на ставата. Изводът на вещите лица
е, че лечението на пострадалия е протекло последователно,
разумно и професионално, вкл. и с провеждане на рехабилитация,
а прогнозата е за налични пожизнени усложнения, свързани с болки в трамираното коляно,
вследствие постравматични артрити и натоварване на десния крак, поради щадене на левия, което ще наложи
и консултация с лекари, лечебни процедури и
терапии.
От допусната, изготвена и приета от съда и
без възражения от страните съдебна психологична експертиза на в.л.
Е.З., която настоящия състав на съда кредитира,
се установява, че А.Т. е преживял остра стресова реакция
на 11.06.2016г., по време на ПТП, последвана от посттравматично стресово разстройство и
Адаптационна реакция, прерастнало в трайна личностова промяна.
Изложените до
тук данни, при зачитане последиците на чл. 300 ГПК на влязлата в
сила присъда, постановена по НОХД № 62/2019г. по описа на ОС
С. сочат на извода, че причиненото на 11.06.2016г. ПТП е настъпило по
вина на водача И.Б., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
Следващият спорен между страните въпрос е свързан с
размера на определеното обезщетение. В тази връзка от
значение са освен събраните събраните по делото гласни доказателства, коментирани по-горе СМЕ
и съдебно психологична експертиза, а също и приетите и неоспорени писмени доказателства и
конкретно ЕР № **** от 19.09.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ «Проф. Д-р С.К.» АД С. З.,
от което е видно, че на ищеца и за полученото от
него травматично увреждане – Счупване на ацетабулума й
е определена 50 % трайно намалена работоспособност за
срок от три години до 01.09.2021г., както и установените от приложени в първоинстанционното производство писмени доказателства,
че във връзка с причиненото травматично увреждане ищеца е
бил в отпуск, поради временна неработоспособност за продължителен период.
Въз основа
на коментираните доказателства, настоящия състав на съда приема
за установени описаните в исковата молба болки и
страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки,
и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за установени и
от първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно размера
на обезщетението.
Съдът определя размера
на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не
е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай
е причиненото телесно увреждане, представляващо многостепенна средна телесна повреда, което е
наложило няколко оперативни интервенции и за което не
е установен прогнозен период за пълно възстановяване, като са налични данни за пожизнени усложнения, характеризиращи се
с остатъчен болеви синдром. Друго обстоятелство от
значение за определяне дължимия размер на обезщетението е претърпения физически
дискомфорт – интензивен в първите няколко месеца и
с нестихващ характер и понастоящем, довел до невъзможността на ищеца да
се обслужва сам и обусловил психични травми, изразяващи се
в стрес и пълна промяна в ежедневието –
от трудово ангажиран човек, ищеца се е превърнала в човек с
50 % намалена работоспособност. Преценявайки от една страна младата възраст на увредения, чийто начин
на живот, социална и трудова ангажираност са се променили драстично,
без данни и прогноза за пълно оздравяване и отчитайки установените психологични последици, съдът счита,
че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 100 000 лв.. С посочения размер, според настоящия състав на
съда, ще се постигне целта на
института за репарация на търпените от А.Т. неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При определяне
размера на дължимото от ответника обезщетение, съдът взе предвид и възраженията
на последния, че не е съобразено от първостепенния съд състоянието на
пострадалия към м.май 2019г., данни за което се съдържат в Амбулаторен лист №
****** от 22.05.2019г. на д-р С.С., което сочи на подобрение. Според настоящия
състав на въззивния съд, констатираното подобрение не опровергава
изводите на приетата СМЕ, че тежестта на счупването на таза, настъпилите
усложнения и хода на лечението предполагат възстановителен процес за цял живот
с посещения на лекари, лечебни процедури и терапии. Установеният положителен
резултат следва да се коментира като обоснована последица от проведените
оперативни интервенции, но не и като трайно и пълно възстановяване на
пострадалия.
Неоснователно е заявеното от ответника
в първоинстанционното производство и подържано в настоящото в
качеството му на жалбоподател възражение, че е налице съпричиняване на
настъпилия негативен резултат от увредения, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан. Наличието на поставен предпазен колен е безспорно установено
от приетата от съда и без възражения от ответника СМЕ.
Неоснователно е и следващото наведено от
ответника и подържано във въззивната жалба възражение са съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се непроведена или несъответна
рехабилитация, довела и до усложнения в състоянието му, както и за това, че
същия е претърпял ново падане, вследствие на което е получил усложнения. От
приетата СМЕ се установява, че лечението на пострадалия е навременно и
адекватно, вкл. и по отношение на проведената от него рехабилитация, а
настъпилите усложнения са свързани с естеството на травмата и механичен
проблем, който е свързан с недобър контакт, изграден между ставата и костта на
пострадалия. Експертите са категорични, че „падане“ не се установява, а
усложненията в оздравителния процес при тазовото счупване се дължат на
посочените вече причини. При разпита на вещите лица в проведенато открито
съдебно заседание, последните изрично посочват, че данни за „повторно
счупване“, причинено от „повторно падане“ липсват и при прегледа на образните
изследвания. Казаното според настоящия състав на съда изцяло опровергава
възражението на ответника и обуславя неговата неоснователност.
До същия правен извод е достигнал и
решаващия първоинстанционен съд, поради което и решението му, в
частта, с който иска за неимуществени е уважен за сумата над 50 000 лв. до
99 000 лв., след като е отчетено доброволното плащане от ответника на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със
законната лихва считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане на
главницата следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
на жалбоподателя разноски за въззивната инстанция не се
дължат, тъй като неговата жалба е неоснователна.
На А.Т. се дължат разноски, които съгласно
представения списък на разноските, съдът констатира да са в размер на 2800 лв.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат, за които следва да се
ангажира отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260083 от
22.10.2020г., постановено по т.д. № 126/2019г. по описа на Окръжен съд
С. в частта, с която е осъдено ЗАД Д.: ***АД, ЕИК ********със съдебен
адрес *** да заплати на А.Ч.Т. ЕГН ********** с адрес *** сумата над
50 000 лв. до 99 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
мозъчен оток с контузионни огнища, вляво париетално, с
малко субарахноидно хеморагично съдържимо, фрактури на ІV, V,
VІ, VІІ и VІІІ леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс,
двустранна контузия на белите дробове, контузия на очната ябълка на лявото око
и фрактура на ляв ацетабулум, настъпили усложнения във връзка с последната
фрактура – накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза,
извършени 2 операции за смяна на тазобедрената става, хипотрофия на глутеалната и
бедрена мускулатура, усложнения от механичен произход, свързано с вътреставни протези,
както и преживени болки и страдания, вследствие ПТП, станало на
11.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която в тежест
на ответника са възложени разноски, съразмерно с уважената част от исковете и е
ангажирана отговорността му за заплащане на дължима държавна такса.
В останалата част решението като необжалвано
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД Д.: ***АД,
ЕИК ********със съдебен адрес *** да заплати на А.Ч.Т. ЕГН
********** с адрес *** сума в размер на 2800 лв.,
представляваща направени разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: