№ 97
гр. Шумен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500376 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260205 от 23.04.2021г. по гр.д.№424/2021г., с поправена очевидна
фактическа грешка в него с решение №260345/16.08.2021г. по същото дело, Районен съд -
гр.Шумен е изменил размера на присъдената по гр.д.№496/2015г. на ШРС дължима от В.
КР. КР. на ВЛ. В. КР. от 160 на 170 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от
250 лева иска е бил отхвърлен като неоснователен.
Недоволна от така постановеното решение останала ищцовата страна, която го
обжалва в отхвърлителната част, като навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде
отменено и постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на
жалбата. В съдебно заседание оспорва изцяло жалбата, заявява че няма възможност да плаща
и така присъдената му издръжка, и представя писмени доказателства за временна
неработоспособност, и за реализирани трудови доходи.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.150
от СК, предявена от ВЛ. В. КР., действащ със знанието и съгласието на майка си Й. В. СТ.,
срещу В. КР. КР. иск по чл.150 от СК за увеличение размера на присъдената с решение по
гр.д.№496/2015г. на ШРС издръжка от 160 на 250 лева. От представените по делото
доказателства се установява, че ответникът е баща на детето, и към настоящия момент
същото е навършило четиринадесет годишна възраст. Не се спори, и че родителите на ищеца
не живеят заедно. От приложеното решение по гр.д.№496/2015г. на ШРС, е видно че с
Решение №356/05.05.2015 г., по с.д., съдът е присъдил издръжка на детето, дължима от
ответника в размер на 160 лева считано от 10.03.2015г..
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. От постановяване на това
горното решение по гр.д.№496/2015г. на ШРС, до предявяване на настоящата искова
претенция, са изминали почти пет години, през които нуждите от издръжка на детето
безспорно са се увеличили. От една страна е необходимо да се отбележи и, че
възможностите на бащата на детето да дава издръжка са намалели. От представените от него
писмени доказателства е видно, че той реализира месечни нетни трудови доходи под 500
лева, последният месец е бил в отпуск по болест, претърпял е стационарно лечение на
белодробен тромбоемболизъм, с издаден болничен лист за 39 дни. Не са ангажирани
доказателства за други реализирани от ответника доходи. От друга страна е необходимо да
се посочи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл.
143, ал. 2 от СК. Тази разпоредба установява безусловно задължение на родителите за
издръжка на непълнолетните си деца. Безусловността на задължението за издръжка
означава, че издръжка се дължи, макар детето да е трудоспособно и да има имущество, от
което може да се издържа само. Безусловният характер на задължението на родителите е от
гледна точка на положението на детето – относно получаването на издръжка от него.
Задължението за издръжка не е безусловно от гледна точка на положението на родителя –
относно даването на издръжка, т. е. възможността на родителя да дава издръжка. Родителят
не дължи издръжка при пълна невъзможност да я дава. Невъзможността на родителя може
да се дължи на различни причини, например болест, при условие, че той не разполага с
материална възможност да дава издръжка. При невъзможност на родителите да дават
издръжка, издръжката на детето дължат лицата от следващите редове по чл. 140 от СК. Тези
изводи следват пряко от разпоредбата на 143, ал. 2 от СК и при логическото и
систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 140, ал. 2 от СК.
2
Възможността на родителя да дава издръжка е основание на задължението му за издръжка, а
не само критерий за определяне на размера. В този смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в ППВС № 5/16.11.1970 г., което е актуално и днес. Така съгласно т. 4 от
постановлението, възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на
издръжка и показател на размера , като възможността е винаги обективна и конкретна. В
този смисъл е и теорията – "Семейно право – тълкувателен справочник", автор Л.Н.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, не предвижда безусловност на задължението на
родителя за издръжка от гледна точка на неговите възможности, както вече бе посочено и
по-горе. В настоящия случай при така установените минимални доходи на родителя,
присъдената издръжка в размер на 170 лева отговаря на обективните възможности на
родителя да я заплаща, без да застрашава оцеляването на даващия издръжка.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260205 от 23.04.2021г. по гр.д.№424/2021г., с
поправена очевидна фактическа грешка в него с решение №260345/16.08.2021г. по същото
дело, по описа на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от
ВЛ. В. КР. с ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на майка си Й. В. СТ. с
ЕГН **********, срещу В. КР. КР. с ЕГН **********, за изменение на присъдената месечна
издръжка с Решение №356 от 05.05.2015г. по гр.д.№496/2015г. на ШРС, за размера над 170
лева до 250 лева.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3