Решение по в. гр. дело №2846/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 864
Дата: 20 юни 2025 г.
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20211000502846
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20211000502846 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 262040/21.06.2021 г. ( по регистратурата на ОС- Видин)
на ищеца „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Решение № 10 от 5.04.2021 г.
на ОС – Видин по гр.д.№ 205/2020 г., отхвърлящо предявения срещу М. Б. И.
иск с правна квалификация - член 54 от ЗЗД във връзка с член 45 от ЗЗД и член
27,ал. 1 и член 51 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.)
.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения : на член 146 от ГПК - по липса на
доклад и разпределена с него доказателствена тежест, в т.ч. относно
автентичността на платежните документи; неправилно прилагане на
последиците от недоказването, тъй като е приложим член 193, ал.3,изр. 2 от
ГПК и тежестта за установяване на автентичността им пада върху ответницата
; на член 195 от ГПК при пропуска на съда да назначи съдебно - графологична
експертиза за проверката й ; на член 33,ал.4 от ЗА с оглед провеждането на
недопустим разпит на свидетеля – адвокат Г., който в 2019 година е
ангажиран със защитата на ответницата; неправилен отказ за допускане до
1
разпит на свидетел на ищеца в лицето на Б. В. . Въззивникът поддържа доводи
за неправилна преценка на свидетелствата на Л. Ц., необоснованост на
фактическите констатации във връзка дейността на проверяващия служител
относно „ контролния лист “ и изискуемите от банковата процедура
приложения към него. Поддържа, че в отклонение на посочената в доклада
правна квалификация на иска по член 54 от ЗЗД съдът обсъдил в решаващата
си дейност наличието на факти от хипотезата на член 203,ал.2 от КТ , в т.ч.
умисъл за причиняването на вредите, макар правилото да е неприложимо, тъй
като към предявяване на иска и откриване на делинквента трудово
правоотношение между страните не съществува.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата М. Б. И. е подала отговор
с вх.№ 262541/16.09.2021 г. ( по регистратурата на ОС- Видин ), в който
оспорва основателността на въззивната жалба поради недопускане от
първоинстанционния съд на посочените в нея нарушения .
С искова молба с вх.№ 1716/29.06.2020 г. ( по регистратурата на ОС-
Видин) и поправяща молба с вх.№ 18543/9.07.2024 г. ( по регистратурата на
САС) „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предявило срещу М. Б. И. от град
Видин иск за сумата в размер на 32 650 лева ( 6 000 лева + левова
равностойност на 13 626,04 евро , посочени при аритметична грешка в
сборуването с 250 евро в повече - 13 876,04 евро ) - обезщетение за
причинени от ответницата вреди по твърдения, че като служител на длъжност
„ специалист – обслужване на клиенти “ във финансов център на банката
„Видин – ФЦ 501“ тя изпълнила в периода 12.08.2014 г. - 1.07.2016 г. в
нарушение на Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ (отм.), член 51,ал.1 от
ЗПУПС (отм.), задълженията по длъжностна характеристика и
вътрешнобанковите правила и процедури , подробно посочени в поправящата
молба, 10 платежни операции – теглене на парични средства в брой на каса –
3 от тях в общ размер на 6 000 лева и останалите 7 в общ размер на 13 626,04
евро от разплащателните сметка в лева и евро на третото лице Л. Б. Ц., без те
да са разрешени от него ; в шест от платежните нареждания подписът не е
третото лице, а останалите четири платежни нареждания липсват по причина
на неположена от ответницата грижа за съхранението и архивирането им или
на умишлено премахване от нея от архива на банковия офис съгласно
констатации от проверка на управление „ Вътрешен одит“ в меморандум от
2
19.09.2019 г.; вредите са причинени от ответницата умишлено ( с оглед
познанството й с действителния титуляр Ц., изключващо въвеждането й в
заблуждение относно явилото се лице) или в резултат на извършено от нея
престъпление; на 9.10.2019 г. и 20.11.2019 г. банката възстановила на третото
лице изтеглените от сметките му средства и ответницата й дължи платеното –
сумата в размер на 32 650 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска .
Ответницата оспорила претенцията в срок с възражения, че платежните
операции по запазените шест платежни нареждания са извършени правомерно
при участие на проверител и контролиращ служител и спазване на
изискването за установяване на идентичност на клиента при проверката за
самоличност и за полагане на подпис; че платежните операции по липсващите
четири платежни документа не са изпълнени от ответницата ; нередности при
извършването на операциите са били установими от ежемесечно издавания
отчет за извършените транзакции; вземането за обезщетяване на вредите е
погасено по давност, считано от датата на извършването на всяка платежна
операция .
За да отхвърли предявения иск, квалифициран в доклада и в решението
по член 54 от ЗЗД във връзка с член 45 от ЗЗД и член 27,ал. 1 и член 51 от
Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.),
първоинстанционният съд е приел, че в периода 15.11.2006 г. – 21.11.2016 г.
между страните е съществувало трудово правоотношение, ответницата е
работила на длъжност „специалист – обслужване на клиенти“ във финансов
център на банката „ Видин – ФЦ 501“ ; тя е генерирала , осчетоводила и
изпълнила всички платежни операции, от които се твърди да са произтекли
вредите ; ищецът не е доказал, че подписите в платежните документи за шест
от операциите не са на третото лице и не може да се ползва от липсата на
платежни документи за четири от операциите, извършени в 2016 г., тъй като те
са предадени заедно с контролния лист от ответницата на проверяващото
лице,то ги е подписало и по вътрешните правила на банката е отговорно за
съхранението им; действията на ответницата не са извършени противоправно
и при умисъл за ощетяване на клиента или банката .
Правилната правна квалификация на иска е по член 203,ал.2,пр.1 и пр.2
от КТ във връзка с член 54 от ЗЗД – за ангажиране на регресната имуществена
3
отговорност на ответницата към нейния работодател в пълен обем - за всичко
платено от него по репарирането на вредите, които тя е причинила на третото
лице – клиент на банката - умишлено и в резултат на извършено престъпление
чрез изпълнение на неразрешени платежни операции – изтегляне на средства
от откритите в банката две негови разплащателни сметки. Погрешното
квалифициране на иска не е довело до подмяна на твърдените в исковата
молба като основание на претендираната отговорност факти и обжалваното
решение не е недопустимо .
Въведените с поправящата молба факти за причиняване на вредите при
умисъл и в резултат на престъпление са разпределени от въззивния съд в
доказателствена тежест на ищеца с определение № 2792 от 31.10.2024 г. , с
което са дадени указания на страните за възможността да посочат
доказателства за тяхното установяване и оборване. Шестте документа: два
броя нареждане – разписки от дати 30.10.2014 г. и 29.06.2015 г. и четири броя
бордера от дати 12.08.2014 г. , 26.09.2014 г. ; 22.10.2014 г. и 23.04.2015 г. за
платежните операции със средствата от сметката в евро са подписани от
оспорващия ги ищец ( чрез ответницата - негов служител). Поради това
правилото на член 193,ал.3,изр.2 от ГПК не се прилага и доказателствената
тежест за установяването на неистинността им в частта относно подписите на
третото лице за получател – клиент - пада върху ищеца .
По делото е установено със свидетелствата на Л. Ц. – титуляр на
процесните платежни сметки, че тя и ответницата се запознали по повод
работата на Ц. като продавач – консултант в магазин в близост до банковия
офис. В периода 2014 г. – 2016 г. по съвет на ответницата свидетелката Ц.
изтеглила вложенията си и ги внесла в банката – ищец, тъй като разчитала на
нея като „ на познат човек“ ; предпочитала я пред другата касиерка, когато
внасяла пари и правела устни справки . Всичките десет платежни операции –
изплащане на парични суми от две разплащателни сметки на Л. Ц. в брой на
каса - от периода 12.08.2014 г. – 1.07.2016 г. са генерирани и осчетоводени в
информационната система на банката с инициалите на ответницата – MBI01-
съгласно заключението по съдебно – икономическата експертиза. От
запазените в архива на банката и подписани от ответницата шест първични
документа : два броя нареждане – разписки от дати 30.10.2014 г. и 29.06.2015
г. и четири броя бордера от дати 12.08.2014 г.; 26.09.2014 г.; 22.10.2014 г. и
4
23.04.2015 г., само нарежданията - разписки съдържат подписи на клиента Ц.,
докато подписите във всичките бордера за получени суми : 1 000 евро ; 4 500
евро; 4 000 евро и 1 000 евро , в общ размер на 10 500 евро, не са положени
от нея съгласно заключението на съдебно– почерковата експертиза, което като
аргументирано въззивният съд възприема изцяло . Платежните документи за
четири платежни операции по изтегляне на следните суми : 2 000 лева на
дата 25.04.2016 г. ; 2 000 лева на дата 20.05.2016 г. ; 2 000 лева на дата
7.06.2016 г. и 1 926,04 евро на дата 1.07.2016 г. не са запазени в архива на
банката. Но същите платежни операции са записани във възпроизведените от
информационната система на хартиен носител контролни листове ,
приложени на л. 229 – 233 ; на л. 249 – 253 ; на л.257 – 262 и на л. 264 – 268 от
делото на ОС – Видин. Контролните листове са подписани за „проверил“ от
служител на банката. Проверката е формална - за съвпадение между
посочения от служителя – касиер брой на прикачените към контролния лист
платежни документи и действителния им брой . Съвпадението в броя се
удостоверява с подписа на проверяващия, след което отговорността за тях и
съхранението им е негова – т. 4 от процедурните правила на банката - „
Описание на процеса“ - по приключване на деня, равняване на каси и
предаване на документи за проверка и съхранение, стъпки 6 и 7.
При така регламентирания ред за предаване и съхранение на банковите
документи и недоказания от ищеца факт за премахване от ответницата на
посочените 4 броя платежни документи от банковия архив следва да се
приеме, че той носи риска от загубването им и невъзможността да установи с
експертиза, че клиентът Ц. не ги е подписала в разрешаване на последвалото
изтегляне на парични средства от сметката в лева в общ размер на 6 000 лева
и от сметката в евро в размер на 1 926,04 евро . Изпълнението на двете
платежни операции от 30.10.2014 г. и 29.06.2015 г. за суми в размери на 200
евро и 1000 евро е правомерно, тъй като е разрешено от титуляра на сметката.
Но изпълнението на другите четири платежни операции от следните дати :
12.08.2014 г.; 26.09.2014 г.; 22.10.2014 г. и 23.04.2015 г. на обща стойност от 10
500 евро е неправомерно. С оглед естеството на платежните операции и
условията на извършването им – по нареждане на лично явилия се титуляр на
сметките Ц., личното познанство между нея и ответницата и доказаната
неавтентичност на платежните документи е сигурно, че Ц. не е дала
съгласието си за платежните операции пред ответницата- касиер и не е
5
получила в брой изтеглените парични средства . Ответницата ги е изпълнила,
знаейки, че са неразрешени и така я увредила умишлено със стойността на
изтегленото - 10 500 евро, нищо че на срещата в банковия офис в
присъствието на свидетеля – адвокат Г. - тя не е направила признание. Срещу
ответницата няма влязла в сила присъда, установяваща виновността й в
извършване на престъпление , за да се обсъжда връзка между него и
настъпването на вредите .
На 9.10.2019 г. и на 20.11.2019 г. банката е заплатила на Ц. обезщетение
в по – голям размер ( 6 000 лева + 13 626,04 евро ). Ответницата отговаря на
основание член 203,ал.2 от КТ пред банката – ищец за платеното от нея, но до
размера на причинените на третото лице вреди –10 500 евро. С оглед
установяването на вредата най – рано на 19.06.2019 г. с подадената от Ц.
жалба до банката , съдържаща данни за изтеглянето на паричните средства от
ответницата – бивш касиер, следва да се приеме, че петгодишният давностен
срок е започнал да тече от тази дата и до подаването на исковата молба на
29.06.2020 г. не е завършил .
Искът е основателен до размера на левовата равностойност на 10 500
евро – 20 536,22 лева . Като е извел извод за неговата неоснователност в
цялост, ОС – Видин е постановил отчасти неправилно и правилно решение.
Въззивният съд го отменя в отхвърлителната част до размера на 20 536,22
лева, уважава иска до този размер и потвърждава решението в
отхвърлителната му част за съответната горница .
С оглед променения изход от спора, пълномощникът на ответницата има
право на по – малка част от възнаграждението, присъдено при условията на
член 38,ал.2 от ЗА, изчислена по съразмерност – а именно 560 лева .
Въззивникът – ищец е направил за двете производства разноски в общ размер
от 3 412,46 лева съгласно списък, от които му се дължи част, съразмерна на
уважената част от иска – 2 146,36 лева . Въззиваемата е направила искане за
разноски, но не е доказала да е сторила разноски. От пълномощника й –
адвокат С., осъществил защитата й безплатно, не е заявено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на член 38,ал.2 от
ЗА.
Воден от горните съображения, САС

6
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 5.04.2021 г. на ОС – Видин по гр.д.№
205/2020 г. в частта, с която е отхвърлен искът на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД , град София срещу М. Б. И. за сумата в размер на 20 536,22 лева , КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН : ********** от адрес *** да заплати на „
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , град София, ЕИК *********, със седалище в
град София ,ул. „ Околовръстен път“ № 260 на основание член 203,ал.2,пр.1 от
КТ във връзка с член 54 от ЗЗД сума в размер на 20 536,22 ( двадесет хиляди
петстотин тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки ) лева , платена от
банката на титуляр на открита при нея разплащателна сметка за обезщетяване
на вредите, които ответницата му е причинила умишлено с изпълнението на
неразрешени платежни операции – изтегляне на парични средства в брой – на
12.08.2014 г.; 26.09.2014 г.; 22.10.2014 г. и 23.04.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2020 г. до окончателно изплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен искът на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, град София срещу М. Б. И., ЕГН : **********
от град Видин за сума в размера на горницата над 20 536,22 лева до 32 650,22
лева, платена от банката на титуляр на открити при нея разплащателни
сметки за обезщетяване на вредите, които ответницата му е причинила
умишлено с изпълнението на неразрешени платежни операции – изтегляне на
парични средства в брой – на 30.10.2014 г., 29.06.2015 г., 25.04.2016 г.,
20.05.2016 г., 7.06.2016 г. и 1.07.2016.
ОТМЕНЯ решението в частта относно осъждането на „ ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД , град София, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. В. Г.
от АК – Видин адвокатско възнаграждение по член 38, ал.2 от ЗА над размера
от 560 лева и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част за присъденото на
адвоката срещу банката до размера от 560 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН : ********** от адрес *** да заплати на „
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , град София, ЕИК *********, със седалище в
град София, ул. „ Околовръстен път“ № 260 разноски за двете производства в
общ размер на 2 146,36 ( две хиляди сто четиридесет и шест лева и тридесет и
7
шест стотинки ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките
на член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8