Решение по дело №714/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Е. Х., гражданка на Беларус, родена на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез адв. И. - служебно назначена от председателя на НБПП като процесуален представител за консултация и подготовка на документи за обжалване, против Решение № 1884/24.02.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от Закона за убежището и бежанците на Е. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С жалбата решението се оспорва във всичките му части като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че не е спазен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото па защита на жалбоподателката. Административният орган е подходил формално, избирателно са обсъдени събраните писмени доказателства, като обжалваното решение е и немотивирано. Сочи се, че връчването на процесното решение на жалбоподателката на 07.03.2025 г. не е станало в присъствие на преводач и не й е осигурен превод, като в решението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Административен съд - София-град, като не е отчетен факта, че жалбоподатебката към момента живее на територията на гр. Варна. С оглед изложеното е поискано да се постанови решение, с което Решение № 1884/24.02.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ да бъде отменено изцяло във всичките му части и да се възложат в тежест на насрещната страна всички сторени по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, но ангажира писмени доказателства и депозира молби и становища. Представлява се и от адвокат В. Р., назначена за процесуален представител с Определение на съда № 4386/14.05.2025 г., която поддържам жалбата и депозира писмена защита, в която поддържа тезата за опорочаване на процедурата по връчване на решението на административния орган и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за допустима, но неоснователна, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.10.2024 г. Е. Х. подала молба вх.№ КП-01-134/25.10.2024 г. до Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ за предоставяне на хуманитарен статут и е регистрирана на 31.10.2024 г. в РПЦ - гр. София. Информирана е писмено на разбираем за нея език в присъствието на преводач за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията по време на административното производство, за последиците от неспазването на задълженията й или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци, търсещи международна закрила в Република България.

На 22.11.2024 г. Е. Х. декларирала, че владее български език и желае производството по реда на ЗУБ да бъде проведено на български език.

На същата дата 22.11.2024 г. с Е. Х. е проведено интервю, а въпросите и отговорите са обективирани в Протокол с рег. № УП 23815/22.11.2025 год. В протокола е отразено, че Е. Х. за последно е напуснала страната си на произход по законен път през месец септември 2021 г., като към този момент вече са имали разрешително за пребиваване в Република България и в Беларус са се върнали легално, за да си „оправят“ лични документи. Посочва, че документите им за престой в страната ни са издадени на 21.07.2021 г. и са били валидно до 2022 г. Твърди, че през септември 2021 г. за последно е влязла в Р.България с резрешително и повече не е напускала страната ни. Х. мотивира искането си за закрила с лични причини като посочва дългогодишния си престой и желанието си да продължи обучението си в страната. Заявява, че на територията на Р.България е със своята майка - Е. Х., която от 28.05.2024 год. се намира в СДВНЧ – Любимец. Е. Х. съобщава, че първото й посещение в нашата страна е било през 2011г. на почивка, през 2012 г. двете с майка й са пристигнали с виза тип „Д" за престой от три месеца. Майка й е закупила офис в гр. Варна през 2012 г., а след това през 2016 г. майка й е сключила брак с български гражданин. Въз основа на семейното си положение, от 2019 г. майката и дъщерята започнали да подават документи за дългосрочно пребиваване в България, като последният такъв документ им е издаден през 2021 г. с валидност от една година. От 2022 г. разрешителните не са им подновявани, тъй като дотогава основанието е било, че са членове на семейството на български гражданин, но при посещение в ОДМВР - Варна са разбрали, че бракът между майката на Е. Х. и съпруга й е разтрогнат през месец май 2022 г. в гр. Нови пазар. По думите на Е. Х. още през 2021 г. тя й майка й са се върнали в Беларус за кратко, за да проверят дали бракът, който е сключен на територията на страната е валиден. Повод за съмнението им е станала издадената последна карта за продължително пребиваване на Е. Х., в която не било описано, че е член на семейството на български гражданин. Документ за пребиваване майката и дъщерята не получили и след предоставянето на справка за валиден брак от Беларус и на документ, че Е. Х. е координартор в международно сътрудничество между Националния беларуски технически университет и Икономическия университет във Варна. Е. Х. обяснява, че след сключването на брака на майка й през 2016 г. двете са идвали до Р.България само за летни почивки,а през останалото време двете и съпругът на майката са живели в Беларус. Добавя, че семейството е международно и според законите в зависимост на коя територия се намира то, гражданинът на съответната държава е длъжен да се погрижи финансово за останалите членове. Е. Х. твърди, че през март 2020 г. са дошли в България да си подновяват разрешителното за престой, но впоследствие границите на страната са затворени, заради пандемията от Коаид-19 и семейството остава тук. Обяснява, че тогава съпругът на майка й се променя, не му е харесвало да работи, започва да ги заплашва, а майка й става жертва на домашно насилие. Е. Х. посочва, че тя също е била заплашвана и е била потенциална жертва на домашното насилие, като тя и майка й са изгонени от къщата на мъжа на майка й през месец ноември 2020 г. като се местят в закупения по-рано офис в гр. Варна, а за да оцелеят майка й работи каквато и да е нискоквалифицирана работа. Според заявеното от Е. Х. решението за развод е получено през юни 2024 г., въпреки че е от май 2022 г. и е влязло в сила през месец юни 2022 г., като в съдебното решение за развод е било написано, че майка й е получила съдебните книжа, платила е съдебните такси и е назначен съдебен представител, тъй като не е открита на адреса. Заявява, че не е била политически активна. Е. Х. заявява, че не е съдена или осъждана, не е била арестуван или задържана. Декларира, че не е имала проблеми основани на етническата й принадлежност и изповяданата от нея религия, не е имала проблеми с официалните власти в Беларус, но се е чувствала дискриминирана от съучениците си в България заради това, че не е българка. По думите й се е чувствала заплашена от действията на МВР Варна и от бившия съпруг на майка й, като сочи, че никога не й е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата й на произход. Допълва, че искането й към Република България е да легализира престоя й. Не желае да се отказва от страната й на произход и би се завърнала там някой ден, тъй като в Беларус живее баба й.

С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на Е. Х. е изготвена справка № МД-02-128/13.12.2024 г. относно Беларус, касаеща общото положение, актуалната обстановка в страната и спазването на човешките права.

След проведеното интервю е изразено становище от гл. експерт в РПЦ София, да се откаже на Е. Х. предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 24.02.2025 г. председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ е издал оспореното решение № 1884/24.02.2025 г., с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от Закона за убежището и бежанците на Е. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Административният орган е приел, че след извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на кандидатката и с държавата й на произход, се налага изводът за неоснователност на подадената молба за закрила, като мотивите въз основа, на които е направено искането, не обосновават основателни опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства. Органът е посочил, че от приложените по преписката доказателства е видно, че не са налице фактически основания за предоставяне на статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, като след разясняване на приложимата в случая нормативна уредба, е намерено, че в изложените от кандидатката в интервюто й причини за напускане, не се обективират твърдения за физическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия насочени лично към нея, а и подадената лично от чуждата гражданка молба с вх. № КП-01-134/25.10.2024 г. е „молба за предоставяне на хуманитарен статут“, което е потвърдено и при подаването на молбата с вх. № ПМЗ-ОК- 221/31.10.2024 г. в РПЦ - гр. София, поради което искането за предоставяне на бежански статут е отхвърлено като неоснователно.

По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган е намерил, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ за предоставянето му. Посочил е, че Е. Х. не отправя твърдения, релевантни на цитираните разпоредби на ЗУБ, като предвид гореустановената фактическа обстановка, органът е приел, че Е. Х. не е била принудена да напусне Беларус, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В тази връзка в решението е посочено, че кандидатката изрично е заявила, че в държавата й по произход не й е оказвано насилие и няма проблем да продължи да живее при баба си в гр. Гомел. Напуснала е страната си легално - с валиден паспорт, въз основа на който е влязла е Република България. Органът е заключил, че въз основа на заявеното от Е. Х. не може да се формира извод, че тя е била принудена да напусне или да остане извън страната на своето предишно постоянно местоживеене по причина на реална опасност смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Бежанската й история е подкрепена от доказателства в този смисъл. Предвид изложеното е заключено, че за Е. Х. не съществуват законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.2 от ЗУБ.

Случаят е разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

След извършена детайлна преценка на актуалната обстановка в Беларус, посредством приложената в административната преписка справка с вх. № МД-02-128 от 13.12.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ-МС относно актуалната обстановка в Беларус, органът е заключил, че не се установява спрямо Е. Х. да са налице сериозни и потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Приел е, че от цитираната справка става ясно, че връзките между Беларус и Русия са се засилили след нахлуването на последната в Украйна, като Беларус действа като единствен поддръжник на Русия във военните усилия и изоставя предишната официална политика на неутралитет на страната. По този начин Беларус ще остане изолирана от Европа през прогнозния период 2024-28 г., тъй като войната се проточи и за вътрешната подкрепа президента А. Л. разчита до голяма степен на връзките му с Русия и подкрепата на руския апарат за сигурност. Западните санкции ще продължат да възпрепятстват икономическата активност на страната, която ще се забавя стабилно през прогнозния период, подкрепена главно от търговията с Русия и необвързаните нации. След цитиране на информацията в справката относно настоящият президент и президентските избори, органът е заключил, че макар Беларус да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на въоръжен конфликт, като цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, като такъв в Беларус не съществува. Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, чужденката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т, 3 от ЗУБ, още повече, че тя е посещавала страната си през 2021 г., когато легално е влязла и легално е напуснала Беларус, без да има каквито и да е било проблеми за нея. Посочено е, че Беларус не е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, като е направен извод, че за чужденката не са налице предпоставките по чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и за нея не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е отбелязано и че не се установява спрямо Х. да е налице приложението на принципа „забрана за връщане", залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

Обсъдени са и предпоставките, по конкретно – липсата им за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, като е посочено, че Х. не е заявила член на семейството й да има предоставена международна закрила в Република България.

След извършен анализ на заявените твърдения, органът е заключил, че не се обосновават причини за предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини. Посочено е, че такива твърдения не са изнесени от кандидатката за закрила и не се установяват. В Решението изрично е посочено, че мотивите, обуславящи желанието на кандидатката да получи международна закрила, не попадат в предметния обхват на закрилата по ЗУБ, а се касае за причини от личен характер, поради което не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Решение е връчено на Е. Х. на 07.03.2025 год. и е оспорено с жалба, депозирана на 21.03.2025 год., подадена чрез адв. И. - служебно назначена от председателя на НБПП като процесуален представител за консултация и подготовка на документи за обжалване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, съобразно регламента на чл. 48, ал. 1, т. 1, вр. чл. 75, ал. 1 ЗУБ.

Същото е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна, като намира за неоснователни възраженията, изложени в касационната жалба, касаещи нарушения на административнопроизводствените правила.

В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че с Е. Х. е проведено интервю, при спазване на изискванията, установени в чл.63а ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от нея език, с което е гарантирано правото й да изложи причините, мотивирали я да търси международна закрила и да иска да й бъде предоставен хуманитарен статут в Република България. Административният орган е извършил всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателката и държавата й по произход.

Спазен е и срокът, установен в чл.75, ал.1 от ЗУБ за издаване на решението, като фактът, че същото при връчването му не е било преведено на руски или друг разбираем от Х. език не е нарушило правото й на защита. Х. сама е декларирала, че желае производството да се води на български език, а и срещу решението своевременно е била депозирана жалба, подадена чрез адв. И. - служебно назначена от председателя на НБПП, и разгледана от настоящия съдебен състав, поради което правото на Х. да се защити е било упражнено в пълен обем.

Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази, че в молбата на Е. Х. се съдържа само искане за предоставяне на хуманитарен статут, но административният орган се е произнесъл и по предоставянето на статут на бежанец, с оглед предвидената в чл. 73 от ЗУБ поредност, тъй като на първо място следва да се извърши преценка дали от събраните доказателства, анализирани през призмата на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, се установява необходимост от предоставяне на статут на бежанец, като предоставянето на хуманитарен статут е обвързано от отказ да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 73, изр. 2 от ЗУБ, като предпоставките за този статут следва да бъдат разгледани единствено ако се достигне до извод, че на лицето не може да бъде предоставен статут на "бежанец".

В разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗУБ са установени предпоставките, при кумулативното наличие на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследването представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а в чл. 8, ал. 5 ЗУБ са изброени следните видове действия на преследване: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно производство, като се вземат предвид всички доказателства, в случай, че той разполага с такива и като се отчете какво е естеството на преследването и неговият интензитет, и дали последното води до нарушаване на основни права на човека.

Анализът на фактите, изложени от Е. Х. в хода на проведеното с нея интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и настоящото производство сочи на извода, че по отношение на нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В нейния разказ няма нито едно обосновано твърдение за проявено спрямо нея действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от страна на официалните власти в Беларус, или партии или организации в държавата, която се явява за нея страна по произход. Напротив, твърденията на Х. са, че никога не й е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата й на произход, а се е чувствала дискриминирана от съучениците си в Р.България, заради това, че не е българка, както и че се е чувствала заплашена от действията на МВР - Варна и от бившия съпруг на майка й. Ето защо, съдът намира, че не се установява основателно предположение за действително преследване от страна на органите в държавата на произход или от определени социални групи, които държавата не може да контролира, с цел осъществяване на репресия на посочените в чл. 8 ЗУБ признаци. Жалбоподателката е напуснала доброволно и легално Беларус, като не се установява наличието на препятствие за завръщането и. Нещо повече, Х. е посочила, че би се завърнала в Беларус някой ден, тъй като там живее баба й.

По изложените съображения, съдът намира за правилен извода на ответника, че не са налице предвидените в закона предпоставки за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателката.

Правилна е и преценката му за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут. Условията за това са регламентирани в чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

По делото липсват данни по отношение на Е. Х. да е налице реална опасност да бъде осъдена в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Тя не е навела подобни твърдения пред административния орган.

Правилен е изводът на административния орган, че не е налице и третата хипотеза /чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ/, при която се предоставя хуманитарен статут - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, б. „в“ Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C -465/07, чл. 15, б. „в“ Директива 2004/83/ЕО, във връзка с чл. 2, б. „д“ с.д., следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело № С - 465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

В случая, изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства водят до извод, че макар Беларус да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на въоръжен конфликт, като цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, като такъв в Беларус не съществува. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност да я изложи на неблагоприятни последствия в страната и по произход, следователно не е налице специфичната хипотеза на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

Не са налице и основанията по чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката, а именно предоставен хуманитарен статут на член на нейното семейство или брак с чужденец, на който е предоставен хуманитарен статут. Не се обосновава реална опасност от тежки посегателства, които да се основават на дейност след напускането на държавата и по произход.

По изложените съображения, изводите на ответника, че по отношение на Е. Х. не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателката не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата на Е. Х. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Х., гражданка на Беларус, родена на [дата]., [ЛНЧ], против Решение № 1884/24.02.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от Закона за убежището и бежанците на Е. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.