РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260419/18.11.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На шестнадесети ноември                                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2234 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на адв. И.Д., ВАК, в качеството му на процесуален представител на „ Б.С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д. срещу НП № 514202-F540964/27.05.2020 год. на  Директора на Дирекция „ Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на дружеството  на чл.182,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1088.78 лв. за неотразена в отчетния регистър „ дневник продажби“ за месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год.; имуществена санкция в размер на 1997.74 лв. за неотразената в отчетния регистър „ дневник продажби“ за месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год..

            С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило производството и са довели до неговата незаконосъобразност. Твърди се, че в АУАН и НП не са посочени датата на извършване на нарушението, с което са нарушение чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. На следващо място АНО не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл.57,ал.1 от ЗАНН като не е обсъдил обстойно обясненията на проверяваното лице. Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията  си да направи пълно и ясно описание на нарушението , с което е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че извършеното нарушение попада в хипотезата на чл.180 от ЗДДС, която се явява и по-благоприятна в санкционна гледна точка.На последно място се сочи, че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН с оглед на липсата на вредни последици и ниската степен на обществена опасност на извършеното нарушение.

            В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от младши адвокат И. Д., ВАК, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ст. юк Р. Георгиева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С АУАН с № F540964/23.04.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че в хода на проверка, възложена с РИП № П-03000320002303-0РП-001/09.01.2020 год. на „Б.С.П." ЕООД с ЕИК по Булстат BG103882675 е връчено по ел. път ИПДПОЗЛ с изх. № П-03000320002303-040-001/15.01.2020Г., с което са изискани документи.

От ЗЛ са представени частично документи и писмени обяснения, заведени с Вх. № 6592/10.02.2020г.

На 13.02.2020г. в ТД на НАП - Варна, стая 305 е извършен преглед на представените по ел. път от търговеца фактури, договори, писмени обяснения и банкови извлечения, при което се установи, че „Б.С.П." ЕООД, BG103882675, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило в отчетен регистър "Дневник за продажбите" и в СД по ЗДДС за данъчен период м.10.2019г. със срок за подаването и до 14.11.2019г. следните издадени от него фактури:

1/ фактура № **********/17.10.2019г. с данъчна основа 5443,90 лв. и начислен ДДС в размер на 1088/78 лв., издадена на "Мидия Инфраструктурно Строителство" ООД с ЕИК по Булстат BG200265577 за доставка на спортен паркет HARO - 550 кв. м. по Договор от 20.08.2019г.

2/ фактура № **********/17.10.2019г. с данъчна основа 9988,70 лв. и начислен ДДС в размер на 1997,74 лв., издадена на "Мидия Инфраструктурно Строителство" ООД с ЕИК по Булстат BG200265577 за доставка на спортно оборудване за баскетбол, волейбол и хандбал и спортни седалки по Договор от 16.09.2019г.

Съгласно чл. 124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

ЗЛ не е изпълнило задължението си да отрази горепосочените фактури в отчетен регистър „Дневник за продажбите" и в СД по ЗДДС за данъчен период м. 10/2019г., със срок за подаване до 14.11.2019г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер.

На 19.02.2020г. на ЗЛ е издадена Покана по чл. 103 от ДОПК№ П-03000320002303-177-001, връчена по ел. път на същата дата.

От ЗЛ е подадена СД по ЗДДС с вх. № 03003561449 за данъчен период месец 10/2019г. на 24.02.2020г.

Установеното било прието от актосъставителя като нарушение на разпоредбата на чл.182,ал.1от ЗДДС.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице, предявен е на същия  и е подписан от него без възражения.

В срока по чл.44,ал.1от ЗАНН  са направени  писмени възражения, в които е посочено, че данъкът е станал изискуем, но не е бил начислен в предвидения в закона срок, като това е направено по-късно, в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Посочва се, че нарушението е допуснато неумишлено по техническа грешка и попада в хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт  издал НП № 514202-F540964/27.05.2020 год. ,с което на осн. чл.182,ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1088.78 лв. за неотразена в отчетния регистър „ дневник продажби“ за месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год.; имуществена санкция в размер на 1997.74 лв. за неотразената в отчетния регистър „ дневник продажби“ за месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год..

 С показанията си св. П. потвърждава констатациите изложени в АУАН, като твърди, че е извършила проверка на документи за установяване на факти и обстоятелства, възложена месец януари и приключила със съставяне на АУАН  и НП. При проверката е установила нарушения с две фактури от 17.10.2019 год., които не са били отразени в отчетните регистри за данъчен период месец октомври 2019 год..

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Панчо Панев, който в показанията си посочва, че е водил счетоводството на дружеството. Посочва, че в момента, в който са започнали да подготвят документите, които е следвало да представят по повод проверката от ТД на НАП Варна са установили, че са допуснали грешка , като не са били взели за анулиране две фактури, които били твърде малки в сравнение с основната фактура.Твърди, че дружеството не оспорва, че сделките са реализирани, както и че са били издадени фактури за тях, но посочва, че просто са пропуснали да ги включат в дневниците.  Твърди, че се касае за техническа грешка, а не за опит за прикриване на сумата.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П. и Панев, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган –  Директора на Дирекция „ Контрол“ ТД на НАП Варна,  съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващо го лице.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 124,ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър.

В случая нарушението е извършено чрез бездействие-неотразяване на фактурите в отчетен регистър „ дневник за продажбите“ за данъчен период месец октомври 2019 год..

Според състава на съда е неоснователно възражението, че нито в АУАН, нито в НП е отразена датата на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е отразено на коя дата фактурите е следвало да бъдат отразени в „дневник за продажби“ и кога е констатирано нарушението. В този смисъл състава на съда намира, че датата на извършване на нарушението може да се извлече от описанието на нарушението,поради което изричното и посочване не съставлява съществено процесуално нарушение.

Неоснователни са и възраженията, касаещи допуснато от административно- наказващият орган  нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е преценил възраженията на жалбоподателя. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията / което е отбелязано в НП / и събраните доказателства.Следва също да се отбележи, че при издаване на наказателното постановление административно- наказващият орган е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП по направените възражения; т. е. самото обсъждане от страна на административно- наказващия орган на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП.

Неоснователно е и възражението, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл.180 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС вменява в задължение на регистрираните по ЗДДС лица да отразяват издаваните от тях данъчни документи, в процесния случай фактура в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Неизпълнението от страна на регистрираните по ЗДДС лица на това вменено им задължение, в случай, че неотразяването има  за резултат определяне на данъка за съответния данъчен период в по-малък размер, е обявено с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Разпоредбата на  чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е санкционна по отношение  регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове. 

 Като не е отразило в дневника за продажби за данъчен период месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год. и фактура № **********/17.10.2019 год. в законоустановения срок до 14.11.2019 год. от обективна страна дружеството е реализирало фактическия състав на нарушението по чл.124,ал.2 от ЗДДС.

Съгласно чл.182,ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което не издаде  данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Съгласно нормата на чл.124,вр.чл.125 от ЗДДС задължено лице е съответното регистрирано по ДДС лице - в случая това е дружеството  „Б.С.П." ЕООД, ЕИК  BG103882675.

Административната отговорност на ЮЛ е обективна и безвиновна.

От гореизложеното следва, че за данъчния период месец октомври 2019 год. дружеството „Б.С.П." ЕООД, ЕИК  BG103882675, като регистрирано по ЗДДС  и съответно административно наказателно отговорно лице по този закон  не е отразило посочените по-горе фактури в дневника за продажби , т.е. в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС в законоустановения срок и така е бил определен с 1088,78 лв. по-малък данък по фактура № **********/17.10.2019 год. и с 1997,74 лв. по-малък данък по фактура №  **********/17.10.2019 год., поради което следва да понесе предвидената в закона имуществена санкция за това си бездействие. Размерът на имуществените санкции  се равнява на определения в по-малък размер данък, т.е. 1088,78 лв. и 1997,74 лв.. Точно определения начин на индивидуализиране на имуществената санкция по чл.182,ал.1 от ЗДДС не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

По отношение позоваването от страна на жалбоподателя на нормата на чл.28 от ЗАНН, следва да се отбележи, че бездействието на дружеството не е било кратко. Реализирани са две самостоятелни нарушения в рамките на един данъчен период и са установени въз основа на проверка за установяване на факти и обстоятелства от 09.01.2020 год., като справката-декларация по ЗДДС е подадена с вх. № 03003561449 за данъчен период месец 10/2019 год. на 24.02.2020 год.. Нарушенията са формални и са довършени с неотразяване на фактурите в отчетните регистри за съответния данъчен период.Установените нарушения представляват типично нарушение по чл.124,ал.2 от ЗДДС.  Поради изложеното по-горе състава на съда намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

 По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ТД на НАП - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е  Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 514202-F540964/27.05.2020 год. на  Директора на Дирекция „ Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на  „ Б.С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д. за нарушение на чл.124,ал.2 от ЗДДС на чл.182,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1088.78 лв. за неотразена в отчетния регистър „ дневник продажби“ за месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год.; за нарушение на чл.124,ал.2 от ЗДДС на осн. чл.182,ал.1 от ЗДДС -  имуществена санкция в размер на 1997.74 лв. за неотразената в отчетния регистър „ дневник продажби“ за месец октомври 2019 год. фактура № **********/17.10.2019 год..

ОСЪЖДА „ Б.С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д. *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: