№ 246
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000229 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 145/26.01.2024 г. по т.д. № 147/2023 г. на СГС, VI-8 състав е
осъдено, „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК да заплатят солидарно на МИНИСТЕРСТВОТО НА
МЛАДЕЖТА И СПОРТА, ЕИК по БУЛСТАТ *********, както следва: 849 250.50 лева,
представляваща заплатена от ищеца на ответниците сума на отпаднало основание
поради прекратяването, предвид изтичане на срока му, на сключения между страните
договор за обществена поръчка № 23-00-110/21.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.01.2023г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 42 226.62 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 849 250.50 лв. за периода от 31.01.2022 г. до 28.07.2022 г.
Със същото решение са отхвърлени предявения от МИНИСТЕРСТВОТО НА
МЛАДЕЖТА И СПОРТА, срещу “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ" ЕООД, ЕИК *********, и
"ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД, ЕИК ********* обективно, субективно и
кумулативно съединен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА относно
осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца мораторна лихва върху
главницата от 849 250.50 лв. за периода от 22.12.2021 г. до 30.01.2022 г. и размера от
над 42 226.62 лв. до 51 662.74 лв.
Ответникът „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част по отношение на
това дружество (уточнено и с молба от 15.04.2024 г.). Сочи, че първоинстанционното
решение в посочената част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че за
изпълнение на договора му е било необходимо съдействието на възложителя,
1
изразяващо се в определяне на лице, което да осъществява строителен надзор, с чието
участие следвало да се извърши целият строителен процес и което лице следвало да
завери заповедната книга и да подписва всички актове по строителството. Поддържа
още, че е била налице кредиторова забава, тъй като ищецът не направил нужното за
избор на строителен консултант (строителен надзор) и не съобщил името му на
изпълнителя, въпреки отправяните искания за това. Нямало как да е налице
прекратяване на договора по право, според твърденията на ищеца в хипотезата на чл.
37, ал. 1, т. 1 от договора, тъй като изпълнението на ответника било обвързано с
изпълнение на посоченото задължение на ищеца. Тъй като отпадала забавата на
ответниците и нямало как договорът да бъде развален поради и поради тяхно
неизпълнение. Налице било неизправно поведение на възложителя, поради неоказване
на уговореното с договора съдействие.
На следващо място се излагат доводи относно направеното възражение за
прихващане и се сочи, че направените от ответника-жалбоподател разходи, с които се
иска прихващане са с цел реализиране предмета на договора от страна на ответника.
ДЗЗД било уредено само и единствено с цел реализиране на задълженията на
изпълнителя по договора с ищеца. Ответниците добросъвестно изпълнявали договора,
като осъществили солидна подготовка в тази насока - ангажирали екип от технически
лица, механизация и оборудване, сключили договори за доставка на материали и др.
Многократно отправяли питания до ММС, свързани с оказване на необходимо
съдействие от ищеца. Обектът не могъл да бъде завършен в срок поради неоказване на
необходимо съдействие от ищеца. Налице била хипотезата на чл. 96 ЗЗД.
Жалбоподателят е изложил доводи, че процесният договор с ММС е в полза на
трето лице – Община Панагюрище, както и такива, че СГС неправилно не допуснал
привличане като трето лице помагач посочената община.
Изложени са доводи относно това, че СГС неправилно не приел, че направените
от ответниците разноски във връзка с изпълнението не са разходи, а паричен поток,
тъй като срещу направените разходи ищецът не придобил актив.
Първоинстанционният съд не извършил и подробен анализ на всички събрани
доказателства.
Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Заявено е искане евентуално да бъде извършено прихващане със заявените с
отговора на исковата молба вземания.
Ищецът ММС е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложил
доводи за нейната неоснователност.
Ответникът „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД се е присъединил към въззивната
жалба на "ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД по реда на чл. 265 ГПК и е
конституиран като жалбоподател в проведеното на 22.04.2025 г. открито съдебно
заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
2
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищецът ММС е твърдял, че на 21.12.2020 г. министерството,
като възложител, и ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”, БУЛСТАТ *********, като
изпълнител, бил сключен Договор за обществена поръчка № 23-00- 110/21.12.2020 г., с
който изпълнителят се е задължил да извърши строително-монтажни работи на обект:
“Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно
училище “Нешо Бончев”, гр. Панагюрище”. Съдружници в гражданското дружество
били ответниците “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ" ЕООД и "ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора същият бил със срок на
действие 81 дни, но не повече от 12 месеца, които изтекли на 21.12.2021 г. Съгласно
уговореното между страните, за извършване на инженеринга възложителят се
задължил да заплати на изпълнителя обща цена в размер на 707 708.75 лева без ДДС
или 849 250.50 лева с ДДС, от които цена за адаптиране на проекта – 6 000 лева с ДДС
и цена за изпълнение на строителството - 842 250.50 лева с ДДС. Начинът на плащане
на цената бил уговорен в чл. 7 от договора, като съгласно чл. 7, ал. 3 от договора
възложителят можел да заплати до 100 % от цената на договора в срок до 30
календарни дни от подписването му, но не по-късно от края на бюджетната 2020 г.,
като сумата се заплащала само при условие, че изпълнителят представи гаранция за
авансово плащане, която следва да бъде в пълен размер на авансовото плащане и в
една от формите по чл. 111, ал. 5 от ЗОП (парична сума, банкова гаранция или
застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на
изпълнителя) и при условията на чл. 13-15 от сключения договор. Ищецът е твърдял,
че изпълнителят представил като гаранция за авансовото плащане застраховка по
полица № 1500-130-2020-01241/17.12.2020 г. при “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с валидност на полицата от 00:00 ч. на
17.12.2020 г. до 24:00 ч. на 16.06.2021г., като крайната дата на валидност е продължена
до 31.12.2021г. с добавък към полицата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от
договора на 04.01.2020 г. ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ” издало на
МИНИСТРЕСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА фактура № 00000001/04.01.2021 г.
на стойност 849 250.50 лева с ДДС за дължимата по чл. 6, ал. 1 от договора цена, въз
основа на която министерството е извършило авансовото плащане по договора.
Сочил е, че с Анекс от 21.12.2020 г. били изменени клаузи на договора, а на
22.03.2021 г. между страните бил сключен и Анекс № 23-00- 110/3/22.03.2021 г., с
който били изменили чл. 2, ал. 1 от договора, като променили срока му на действие на
95 дни, поради удължен срок за изпълнение на адаптирането на проекта на 172
календарни дни, както и увеличили общата цена по чл. 6, ал. 1 на 723 708.75 лева без
ДДС или 868 450.50 лева с ДДС, тъй като цената за адаптиране на проекта по чл. 6, ал.
1, т. 1 била увеличена на 21 000 лева без ДДС или 25 200 лева с ДДС (с включен
авторски надзор). С оглед на това страните изменили и размера на гаранцията за
изпълнение по чл. 11 от договора.
Ищецът е поддържал, че към момента на подаване на исковата молба
възложеното по договора не било изпълнено от ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”.
С оглед изтичането на срока на договора на 21.12.2021 г. и поради пълното
неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения по него, ищецът отправил покана
с изх. № 23-00-110/9 от 28.01.2022 г., с която е поканил ответната страна да върне
заплатената авансово сума по договора, което не било сторено.
Ищецът е поддържал, че ако не се приеме, че договорът е прекратен с
изтичането на срока, то да се приеме, че е развален от ищеца с поканата от 28.01.2022
г., на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Ако и това не бъде прието от съда, ищецът е
3
заявил, че разваля същия с подадената искова молба, тъй като изпълнението е станало
невъзможно, поради забавата на длъжника е станало безполезно, и поради
обстоятелството, че не е изпълнено в уговорения срок. Възложителят имал и право да
се откаже от договора поради основателни причини. Сочил е, че строителството на
обекта изобщо не е започнало, а авансово платената сума по прекратения/разваления
договор подлежала на връщане, поради неоснователното обогатяване на ответниците с
нея.
Твърдял е евентуално, че министерството претърпяло имуществени вреди –
загуба, в размер на платената авансово сума, доколкото било налице неизпълнение на
договорното задължение от ответниците за извършване на строително-монтажни
работи и изграждането на обекта, като това обезщетение следвало да бъде в размер на
авансово платената сума.
Отново в условия на евентуалност е твърдял, че ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, като е налице връзка между обогатяването и
обедняването, доколкото те произтичат от един и същи факт - извършеното авансово
плащане и неизпълнението на договора.
С оглед на така изложеното ищецът е предявил обективно, субективно и
кумулативно съединени искове с правни основания чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, относно солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от
849 250.50 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответниците сума на
отпаднало основание поради прекратяването на сключения между страните договор за
обществена поръчка № 23-00- 110/21.12.2020 г., сумата от 51 662.74 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
претендираната главница от 849 250.50 лева, считано от 22.12.2021 г. (датата, следваща
прекратяване на договора) до 28.07.2022 г., и законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба (23.01.2023 г.) до окончателното й плащане; при условията
на евентуалност, ако не бъде уважен главният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.
III ЗЗД, е искано на основание чл. 79, ал. 1, предл. II, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ответниците да заплатят солидарно сумата от 849 250.50 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на горепосочения договор, сумата от 51 662.74 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
претендираната главница от 849 250.50 лева, считано от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г., и
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (23.01.2023 г.) до
окончателното й плащане, както и при условията на евентуалност, ако не бъдат
уважени главния и първия евентуален иск, е искано, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД да бъде заплатена сумата от 849 250.50 лева, с която ответниците са се
обогатили без основание за сметка на ищеца и сумата от 51 662.74 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
претендираната главница от 849 250.50 лева, считано от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г.,
както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (23.01.2023
г.) до окончателното й изплащане
Двамата ответници "ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД и “ПИ ЕС ЕМ
ПРОПЪРТИ" ЕООД са подали отговори на исковата молба с идентични доводи, в
които са оспорвали предявените искове като неоснователни. Ответниците не са
оспорвали сключването на процесния договор, както и обстоятелството, че те са
съдружници в ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”. Сочили са обаче, че в чл. 22 и чл.
25, т. 3 и т. 5 от договора било предвидено, че изпълнителят има право да получи, а
възложителят се задължава да предостави необходимото съдействие за изпълнение на
задълженията по договора, както и всички необходими документи, информация и
данни във връзка с изпълнението. С писмо с изх. № 11-00-272/29.06.2021 г. ММС
4
заявили желание да получи отчет за етапа на изпълнение на съответния договор. С
писмо с изх. № 1871/01.07.2021 г. "ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД
информирало министерството, че на 25.06.2021 г. са му предоставени виза за
проектиране, изходни данни, др. и се очакват изходни данни от ВиК – Панагюрище. С
писмо от 09.07.2021 г. са информирали министерството за предприетите действия по
реализиране на договорните задължения, както и че се спазват стъпките на
строителния процес, но по независещи от изпълнителя причини част от документите и
процедурите се бавят, и е поискана среща с ръководството на министерството за
уточняване на необходимите стъпки за успешното реализиране на проекта за
изграждане на съответния физкултурен салон. Заявили са, че след липсата на
последваща реакция от страна на министерството, с писмо с вх. № 23-00-108/9 от
17.12.2021 г. ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ” информирали ищеца, че имат
готовност да изпълнят задълженията си по договора и че първата част от
задълженията му са изпълнени – адаптирането на проекта; поискали са да бъдат
официално уведомени за избрания изпълнител за осъществяване на строителен надзор
и да бъде осъществен контакт с него, за да може да пристъпят към окомплектоване на
необходимите документи, въз основа на които да може да се стартира строителния
процес; с оглед многократно повишаване на цените на строителните материали на
пазара и удължаване на сроковете за тяхната доставка, уведомили министерството, че
изпълнението се явява невъзможно и е налице хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП
за изготвяне и подписване на анекс с цел актуализиране цената на строителството без
промяна на предмета на договора, както и че имали готовност за среща. Оспорвали са
прекратяването на процесния договор, респ. развалянето на договора от страна на
министерството. Сочили са, че неправилно се твърди от ищеца, че след като той не е
длъжен в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД да даде срок за изпълнение с
предупреждение за разваляне на договор, то не е длъжен и да отправя писмено
изявление за неговото разваляне, каквото изявление не е постъпвало в деловодството
на ответното дружество. Сочили са, че едва на 31.01.2022 г. в деловодството на
ответното дружество постъпило писмо от 28.01.2022 г., съдържащо волеизявление за
прекратяване на договора поради изтекъл срок и искане за връщане на цялата сума,
преведена на изпълнителя по договора. Оспорвали са това писмо да е изявление от
страна на ищеца за разваляне, тъй като в него липсвали съществените елементи,
изискуеми от чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – изрично изявление за разваляне и евентуално
посочване на поне едно от предвидените в горецитираната разпоредба обстоятелства.
Ако съдът приемел, че е налице разваляне на договора с това писмо или с исковата
молба, то ответниците са оспорвали ищецът да е изправна страна по договора, тъй
като не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя. Поради това и при
доказване на основателна причина било налице отказ на възложителя от договора в
хипотезата на чл. 268 от ЗЗД, при която същият дължал да заплати на строителя
направените разходи до момента на прекратяването на договора и печалбата, която той
би получил от изпълнението на целия договор. По отношение на иска по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
ответниците са сочили, че е налице забава на възложителя за оказване на съдействие
по смисъла на чл. 95 от ЗЗД – неосигуряване на лице, осъществяващо строителен
надзор по ЗУТ, която забава на кредитора освобождавала длъжника от всички
последици на неговата забава, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД. Възразявали са, че не е
налице хипотезата на прекратяване на договора съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от същия,
тъй като правото да се прекрати отпада, след като длъжникът не отговаря за
неизпълнението. При условията на евентуалност, ако бъде уважен иска по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, всеки от ответниците е релевирал възражение за прихващане с правно
основание чл. 268, ал. 1 от ЗЗД с насрещно вземане към министерството за необходими
5
разходи за подготовка и реализиране на СМР по процесния договор, направени от
изпълнителя. Сочили са, че част от документите за претендираните суми са в по-висок
размер, тъй като съдружниците в гражданското дружество участвали и в други ДЗЗД и
са изпълнители и за други договори за СМР със същия възложител, които са вече
завършени.
Ответникът “ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН” ЕООД е заявил възражение за
прихващане в общ размер на 209 383.80 лева, от които 7 218.63 лева с ДДС,
представляваща премия съгласно застрахователна полица № 1500-130-2020-
01242/17.12.2020 г. върху изпълнение за задължения по процесния договор, 6 496,77
лева с ДДС, представляваща премия съгласно добавък от 16.06.2021 г. към същата
полица, 204 лева с ДДС, представляваща премия съгласно застрахователна полица №
1500-130-2020-01241/17.12.2020 г. върху изпълнение за задължения по процесния
договор, 102 лева с ДДС, представляваща премия съгласно добавък от 22.03.2021 г.
към втората цитирана полица, 224.40 лева с ДДС, представляваща премия съгласно
добавък № 2/16.06.2021 г. към втората цитирана полица, 3 888 лева с ДДС,
представляваща 90% от платена сума по фактура № **********/04.01.2021 г. към
договор за предоставяне на финансово-счетоводни и правни услуги с възложител
ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”, припадаща се съгласно дяловото участие на
“ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН” ЕООД в гражданското дружество, 11 250 лева с
ДДС, представляваща 1/4 от плащане по фактура № **********/05.02.2021 г. –
авансово плащане от 50% по договор за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане
на физкултурни салони към съществуващо учебно заведение към Министерство на
младежта и спорта, 180 000 лева с ДДС, представляващо част от плащане по фактура
№ 20000000048/16.06.2021 г.
Ответникът “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ” ЕООД е направил възражение за
прихващане с вземане в общ размер на 40 831.73 лева, от които 432 лева с ДДС,
представляваща 10% от платена сума по фактура № **********/04.01.2021 г. към
договор за предоставяне на финансово-счетоводни и правни услуги с възложител
ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”, припадаща се съгласно дяловото участие на този
ответник в гражданското дружество, и 40 399.73 лева с ДДС, представляваща авансово
плащане по фактура № **********/29.01.2021 г. по оферта за доставка и монтаж на
ОВК инсталация с изх. № EUE013-6/15.01.2021 г., извършено от този ответник за
Обект “Панагюрище малък физкултурен салон”.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 79 вр. с
чл. 82 от ЗЗД ответниците са сочили, че не е налице виновно неизпълнение на
изпълнителя, тъй като възложителят не е оказал необходимото съдействие. Оспорвали
са претенцията като неоснователна. Сочили са, че поради виновното неизпълнение на
договорните задължения от кредитора възложител, изпълнителят се освобождавал от
отговорност на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Оспорвали са акцесорната претенция за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като изпълнителят търсил активно контакт с
възложителя и е спазил договорните условия, а настъпилата забава е в пряка
зависимост от съдействието, което възложителят е трябвало да окаже съгласно чл. 96
от ЗЗД, но не е оказал такова.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал предявените искове и е
оспорва възраженията на ответника. Сочил е, че задължението за връщане
произтичало от заличаването на договорната връзка между страните и не е налице
основание за задържане на сумата от ответниците. По отношение на направеното от
ответника “ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН” ЕООД възражение за прихващане с
претендираните суми за разходи за застрахователната полица в общ размер на
14 245.80 лева и разходите за счетоводни услуги в размер на 3 888 лева с ДДС,
6
съответно от ответника “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ” ЕООД разходи за счетоводни услуги
в размер на 432 лева, оспорвал е същите да са част от стойността на изпълнената част
от договора, тъй като не били свързани с изпълнението на договора. Останалите
разходи – предмет на възражението за прихващане, също са оспорвени, доколкото не
било ясно дали са във връзка с изпълнението на процесния договор. Оспорвани са като
несъстоятелни възраженията на ответниците за неизпълнение от страна на
възложителя на задължения по ЗУТ, като е сочил, че собственик на земята и сградата
на училището е Община Панагюрище и всички задължения следвало да бъдат
изпълнени от общината. Ищецът е твърдял, че няма качеството на лице по чл. 161 от
ЗУТ и за него не е било налице задължение за извършване на каквито и да било
предпроектни проучвания, съгласувания в административните органи, относно
одобрение на инвестиционния проект, възлагане на надзорна фирма за съставяне на
доклад за съответствие и др. На следващо място е сочил, че поради това в качеството
си на кредитор не е поставян в забава, предвид изтъкнатите възражения в отговора от
ответните дружества в тази насока, като е поддържал, че изпълнителят, съгласно
разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, се задължавал на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, като единственото задължение за ищеца е било да
заплати договореното възнаграждение, което е изпълнено.
В допълнителния отговор всеки от ответниците “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ”
ЕООД и “ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН” ЕООД е поддържал направените
оспорвания и възражения срещу предявените искове.
Във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на първата
инстанция, поради което следва да се приемат фактите такива, каквито са установени
от първата инстанция от събраните по делото доказателства, а именно:
Пред първата инстанция е обявено за безспорно в отношенията между страните
и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА
И СПОРТА, като възложител, и ответниците “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ" ЕООД и
"ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД - участници в ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ
ПАНАГЮРИЩЕ”, е сключен договор за обществена поръчка № 23-00-110/21.12.2020
г.; че ответниците “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ" ЕООД и "ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД са съдружници в ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”; че
по договора за обществена поръчка ищецът е заплатил на съдружниците в
гражданското дружество сумата в размер на 849 250.50 лева с ДДС – авансово
плащане съгласно фактура № 00000001/04.01.2021 г.; че договорените в процесния
договор СМР не са били изпълнени от страна на ответните дружества в посочения в
същия договор срок; че ответните дружества са правили постоянни опити за
осъществяване на контакт с ищеца Министерството на младежта и спорта с цел
предоставяне на информация за процедурата по избор на надзор, в това число и за
предоставяне на лице за контакт с избрания от възложителя изпълнител по надзора на
СМР.
Установява се от представения Договор за обществена поръчка № 23-00-
110/21.12.2020 г., че същият е сключен по реда на чл. 112 ЗОП, като на ответниците е
възложено извършването на СМР на обект :“Инженеринг за изграждане на
физкултурен салон по типов проект към Средно училище „Нешо Бончев“-гр.
Панагюрище, срещу дължимо парично възнаграждение от общо 849 250.50 лева с
ДДС. Задължението на ответниците е поето от тях в качеството им на съдружници в
ДЗЗД „Пи Ем Пи Панагюрище“, ЕИК ********* възникнало като неперсонифицирано
дружество на основание писмен договор за създаване на консорциум от 01.09.2020 г.,
уговорили и солидарната си отговорност към контрахента[1]възложител и към трети
лица (чл. 1, ал. 3 и чл. 8, ал 2 от договора). Процесният договор за изработка е сключен
7
като срочен – за период от 81 дни, считано от датата на сключването му, но за не
повече от 12 месеца. С писмен анекс от 21.12.2020 год. контрагентите са изменили
договора си, като са постигнали съгласие срокът за адаптиране на проекта да започне
да тече от датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране, а с анекс от 8
22.03.2021 г. срокът за изпълнение на договора е променен на 95 дни, считано от
сключването му, но не повече от 12 месеца и срокът за изпълнение на адаптиране на
проекта е 17 календарни дни. С този анекс цената по договора е увеличена на
868 450.50 лв. с ДДС.
Между страните не се спори, че на 23.12.2020 г. от възложителя в полза на
ответниците е заплатено договореното първоначално възнаграждение 849 250.50 лв. с
ДДС, представляващо сбор от цената за адаптиране на проекта и цената за изпълнение
на СМР, като това се установява и от представеното бюджетно платежно нареждане
(л.61).
С писмо от 29.06.2021 г. ищецът е поискал от ответниците да представят отчет
за етапа на изпълнение на процесния договор.
На 01.07.2021г. от страна на „Полидей Кънстръкшън“ ЕООД е изпратено
писмо[1]отговор, в което е посочено, че на 25.06.2021г. са предоставени виза за
проектиране и изходни данни от ЕрЮг, като се очакват изходни данни от В и К
Панагюрище, след което в рамките на установения срок ще бъде представен работен
проект.
В писмо от ответниците до ищеца от 17.12.2021 г. те посочват, че е необходимо
изграждане на подпорна стена, но по друг договор между страните. Относно
процесния договор е посочено в т. 2, че е приключило адаптирането на проекта и
изпълнителите са в очакване на контакт с избрания надзор. Посочено е, че от
публичната информация в ЦАИС ЕОП е видно, че на 25.11.2025 г. е подписан договор
с дружеството „Лайф Енерджи“ ООД за осъществяване на строителен надзор.
С писмо от 28.01.2022 год. Министерството на младежта и спорта е поканило
ответниците да върнат получената цена по договора, който е прекратен поради
изтичане на договорения в него срок. Няма данни кога това писмо е връчено на
ответниците, но в отговорите на исковата молба ответниците сочат, че са получили
това писмо на 31.01.2022 г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
съгласно процесният договор изпълнителят ДЗЗД „Пи Ем Пи Панагюрище“ се е
задължил да извърши строително-монтажни работи на обект :“Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище „Нешо
Бончев“ - гр.Панагюрище. Договореният обем на инженеринг е включвал проектиране-
адаптиране на типови проекти за физкултурен салон, строителство-изпълнение на
СМР и други дейности по цялостно изграждане и въвеждане в експлоатация на
строежа, като изпълнителят се е задължил да изпълни всички възможни видове работи,
необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са били
упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка. Според
вещото лице Министерство на младежта и спорта не е имало качеството на възложител
по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ, защото не е установено то да е собственик на имота с
идентификатор 55302.501.4846, нито лице, в чиято полза е учредено правото на строеж
в чужд имот, нито е лице, имащо право да строи в чужд имот по силата на закова.
Вещото лице е посочило, че имотът, в който е следвало да бъде извършен строежа е
публична общинска собственост. На следващо място вещото лице е посочило, че с
представените по делото от ответниците проектни разработки е осъществена
адаптация на типовия проект за физкултурен салон към даденостите и параметрите за
УПИ III-1822, кв.118-с идентификатор 55302.501.1822 и адрес: гр.Панагюрище, ул.
8
Цар Освободител - парцел който е съседен, но не е и идентичен с този в който е
възложено според процесния договор извършването на строителството. Поради това,
проектните разработки представени от ответниците по делото, са неприложими и
неполезни за реализацията на инвестиционните намерения за изграждане на
физкултурен салон към средно училище „Нешо Бончев“, гр. Панагюрище и
ситуирането на строежа в поземлен имот с идентификатор 55302.501.4846 в
съответствие с документацията по обществената поръчка.
Вещото лице сочи, че сред материалите по делото няма данни да са извършени
плащания от „Пи Ем Пи Панагюрище“ ДЗЗД, респективно от „Политрейд
Кънстръшън“ ЕООД във връзка със застрахователна полица №1500-130-2020-01241,
добавък №1/22.03.2021г., добавък №2/16.056.2021г. към нея, както и по полица №1500-
130-2020-01242 и добавък №1/16.06.2021г. към нея. В договор за предоставяне на
финансово-счетоводни и правни услуги, сключен между ДЗЗД „Пи Ем Пи
Панагюрище - възложител и „Ай Би Корп“ ЕООД - изпълнител липсва посочено
основание, че цялостно или частично той е свързан със сключения договор за
изграждане на физкултурни салони, в частност и този към средно училище „Нешо
Бончев“, гр.Панагюрище. Представянето на аванси на доставчик не представлява
разходи, а паричен поток, защото срещу предоставената сума платецът не придобива
актив, а във Фактура №2-0106/05.02.2021г. не е посочено, че поръчаното обзавеждане
е относимо към обект: “Физкултурен салон към средно училище „Нешо Бончев“,
гр.Панагюрище. Фактура №0-121/29.01.2021г. и банкови 10 извлечения от сметка на
„Пи Ес Ем Пропърти“ ЕООД не са относими към „Пи Ем Пи Панагюрище“ ДЗЗД,
респективно „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД. Размерът на разходите направени от
„Пи Ем Пи Панагюрище“ ДЗЗД, респективно „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД и „Пи
Ес Ем Пропърти“ ЕООД с цел изпълнение на задълженията на „Пи Ем Пи
Панагюрище“ ДЗЗД по Договор №23-00-110/21.12.2020 г. е неустановим от
приложените по делото документи, тъй като сред тях не се установяват товаро-
съпроводителни документи, приемо-предавателни протоколи, складови разписки и др.,
които да удостоверяват придобиването на активи от „Пи Ем Пи Панагюрище“ ДЗЗД,
респективно от „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД, с отношение към предмета на
процесния договор, срещу извършените плащания, а проектните разработки не следва
да бъдат считани като разходи за адаптация на типови проекти, защото касаят друг
поземлен имот, а не този, за който са се договорили страните по процесния договор.
Сред материалите по делото липсва Протокол обр.1 за предаване и приемане на
одобрения проект за изпълнение на строежа, съгласно чл.7,ал.3 т.1 от Наредба
№3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав приема следното:
Предявен е главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Макар в исковата си молба ищецът да е развивал доводи относно всички
хипотези по чл. 55, ал. 1, а именно тези по предл. 1 (дадено без основание), предл. 2
(дадено на неосъществено основание) и предл. 3 (дадено на отпаднало основание) на
посочената норма, това очевидно е сторено единствено в опит за обосноваване на
твърдение, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един, независимо от трите хипотези в тази
норма. Всъщност, фактическите твърдения са такива за отпадане на основанието, на
което ищецът е платил исковата сума (прекратяване, евентуално разваляне и
евентуално отказ от договора), поради което и има само един предявен главен иск, а
именно този по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже, че е платил исковата
сума на твърдяното основание – Договор между страните; че въз основа на него
9
ищецът е превел на ответниците исковата сума; че договорът е прекратен поради
изтичане на срока, евентуално е развален (преди предявяване на иска или с исковата
молба), или евентуално възложителят се е отказал от него поради основателна
причина.
Ответниците дължат да докажат възраженията си, че за изпълнение на договора
е било необходимо съдействие на възложителя, изразяващо се в определяне на лице,
което да осъществява строителен надзор и довеждане това до знанието на ответниците,
като такова съдействие не е било оказано.
В конкретния случай се установява от събраните доказателства валидното
сключване на договор № 23-00-110/21.12.2020 г. между страните по делото по реда на
ЗОП, като ищецът е възложител, а ответниците са изпълнител чрез ДЗЗД. Установява
се и авансово плащане от страна на ищеца в полза на ответниците на сумата
849 250.50 лева, представляващи пълната първоначална цена по договора. Не се
установява, а и не се твърди от страните каквото и да е изпълнение по договора от
страна на ответниците.
Ответниците са поддържали във въззивната си жалба оплакване, че СГС
неправилно не отчел наличието на забава на кредитора, изразяващо се в липса на
негово съдействие изразяващо се в определяне на лице, което да осъществява
строителен надзор и довеждане това до знанието на ответниците, която забава
освобождавала ответниците от собствената им забава. Настоящият съдебен състав
намира, че това оплакване е неоснователно, предвид следното:
Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице
осигурява всичко необходимо за започване на строителството, включително, според ал.
4, т. 2 на същата норма, отговаря за започване на строителството със сключен договор
за строителен надзор.
Възложител по смисъла на ЗОП обаче може да бъде не само собственикът на
имота, в който се строи с публични средства, но и финансиращият орган (арг. от чл. 6,
ал. 2 ЗОП). В случая не е спорно между страните по делото, че собственик на имота, в
който ще се извършват възложените СМР, е община Панагюрище. Министерство на
младежта и спорта е само финансиращият орган, на когото, по силата на ПМС №
32/28.02.2020 г. са отпуснати финансови средства от държавния бюджет за изграждане
и оборудване на физкултурни салони в българските училища.
Следователно, възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ би следвало да е община
Панагюрище, съотв. общината е следвало да сключи договор за строителен надзор на
процесния обект, а не ММС, което е възложител на процесната обществена поръчка по
смисъла на ЗОП, в качеството си на финансиращ орган.
Въпреки това, ММС е поело със сключения между страните договор
задължение да осигури контрол при извършване на строителството на обекта и при
спазване разпоредбите на действащото законодателство – чл. 27, т. 1 от договора.
Макар да не може лично да сключи договор с лице, осъществяващо строителен надзор,
министреството може да изпълни това свое задължение чрез община Панагюрище,
като ги уведоми за нуждата от такъв договор, координира сключването му и в крайна
сметка осигури наличието на лице, осигуряващо строителен надзор за поръчката за
извършване на СМР в общински имот, на която е възложител по смисъла на ЗОП.
Ищецът не е твърдял изобщо, че е осъществил някое от тези действия и по независещи
от него причини да не е бил определен консултант по строителен надзор.
Следователно, щом ищецът не е осигурил своевременно, макар и чрез трето лице,
определяне на лице за осъществяване на строителен надзор, какъвто е бил необходим,
10
за да може ответникът да изпълни задължението си за извършване на СМР, той е
изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Това е така, тъй като според чл. 224, ал. 1,
т. 4 ЗУТ достъпът до строеж, който се изпълнява без определен от възложителя
строителен надзор, е забранен, поради което и изпълнението на СМР е в зависимост от
определянето на такова лице.
Въпреки това обаче, от събраните по делото доказателства – писмо на
ответниците до ищеца от 17.12.2021 г. се установява знание на ответниците, че на
25.11.2021 г. е бил подписан договор за строителен надзор с „Лайф Енерджи“ ООД за
процесния обект. Т.е., макар и почти година след сключване на договора, консултант
по строителен надзор е осигурен. Според чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора срокът за
извършване на възложените СМР е 78 дена съотв. 81 дена от откриване на
строителната площадка, а според чл. 157 ЗУТ такава се открива в присъствие на
лицето, упражняващо строителен контрол. Т.е., следва да се приеме, че строителна
площадка е могла да бъде открита след 25.11.2021 г., когато е преустановена забавата
на кредитора и от тогава е започнал да тече срокът за извършване на СМР, като при
всички случаи е изтекъл в началните месеци на 2022 г.
Следователно, макар по делото да не се установява ищецът да е предоставил
каквото и да е съдействие на ответниците по отношение осигуряване лице, което да
упражнява строителен надзор, поради което до 25.11.2021 г. ответникът да не е могъл
да започне изпълнение на възложените СМР, то такава пречка не е съществувала след
25.11.2021 г. и липсата на изпълнение след тази дата не може да бъде оправдано с
липса на съдействие от ищеца, т.е., длъжникът не може да се освободи от последиците
на своята забава, настъпила след изтичане на 81 дни от тази дата.
От друга страна, първоначално уговореният срок за изпълнение на договора е
бил най-късно 12 месеца от сключването му, като това се установява при тълкуване
клаузите на чл. 2, ал. 1 от договора. Записът в ал. 1, че „договорът е със срок 81 дена
(по-късно продължен на 95 дни), считано от датата на сключването му, но не повече от
12 месеца“ има смисъл само при съобразяване, че в този срок следва да се изпълнят
две групи задължения: адаптиране на проекта в срок от 17 дни след получаване на виза
за проектиране (съобразно Анекс) и срок за същинско изпълнение на строителството –
78 дни от откриване на строителна площадка. Именно същите срокове са посочени и
като „срок на договора“, което пък означава, че страните са приравнили срока на
договора със срока за изпълнение, от което следва, че са желали прекратяването на
договора да настъпи след изпълнение на неговия предмет, а не след простото изтичане
на някакъв друг срок, поради което и поначало неоснователна се явява тезата на
ищеца, че договорът се е прекратил с изтичане на срока (доколкото изпълнение в
уговорения срок няма, а има забава в изпълнението, като същинската воля на страните
е договорът да се прекрати след изпълнението).
В случая срокът за извършване на СМР за построяване на физкултурен салон е
изтекъл през март 2022 г., предвид констатираната по-горе забава на кредитора да
окаже необходимо за започване на изпълнението съдействие. След като не са
изпълнили в този срок, ответниците са в забава за изпълнение, която е виновна,
липсват обстоятелства, които да изключват виновно поведение на ответниците.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да развали договора при виновно
неизпълнение на длъжника след писмена покана и предоставяне на подходящ срок за
изпълнение. Изявлението за разваляне следва да е ясно и недвусмислено и да достигне
до длъжника. В случая с писмото от 28.01.2022 г., (за което няма спор, че е получено от
ответниците преди завеждане на делото) ММС не е дало срок за изпълнение на
ответниците, нито недвусмислено е заявило, че след изтичането му разваля договора.
Изявлението съдържа единствено покана за връщане на парите поради изтичане срока
11
на договора. Прекратяването на договора поради изтичане на неговия срок е
основание, различно от развалянето поради неизпълнение. Предвид посоченото по-
горе, че срокът за изпълнение на ответниците е удължен до м. март 2022 г. поради
забавата на кредитора за осигуряване лице за осъществяване на строителен надзор,
към 28.01.2022 г. не е било налице и виновно неизпълнение от страна на ответниците.
На следващо място, не може да се приеме и че е налице хипотезата на разваляне
при фикс сделка по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Фикс сделка е налице, когато задълженията по
нея трябва да бъдат извършени непременно в определен срок, след изтичане на който
кредиторът няма интерес от изпълнение. В случая не се установява интересът на
Възложителя за извършване на уговорените СМР да е отпаднал след изтичане на
уговорения срок за изпълнение.
Може обаче да се приеме, че предявявайки исковата молба с претенция за
връщане на даденото по процесния договор с изявление за развалянето му поради
неизпълнение, (каквото вече е било налице и същото вече е виновно), ищецът е
развалил договора и това е станало с връчване на исковата молба на ответниците на
01.02.2023 г., когато изявлението е достигнало до тях. Това обстоятелство следва да
бъде взето предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, поради което и при
отпадане на основанието, на което е платена исковата сума на основание чл. 88, ал. 1
ЗЗД, тя следва да бъде върната от ответниците. Главният иск е поради посоченото
основателен.
Предвид основателността на иска следва да бъдат разгледани направените от
ответника „Политрейд „Кънстръкшън“ ЕООД възражения за прихващане с негови
вземания за разноски, направени за подготовка и изпълнение на процесния договор.
Възраженията за прихващане на другия ответник не следва да бъдат разглеждани, тъй
като същият е конституиран като жалбоподател при условията на чл. 265 ГПК и няма
самостоятелна жалба, а поддържа жалбата на другия ответник във вида, в който е
депозирана тя, а тя съдържа оплакване само относно направените от ответника
„Политрейд „Кънстръкшън“ ЕООД възражения за прихващане.
Принципно и тук е приложимо правилото, че при разваляне на договора всяка
страна дължи да върне даденото й от другата страна по разваления договор. В случая
„Политрейд „Кънстръкшън“ ЕООД е представил фактури за твърдените от него
разноски, свързани с Договора. Доколкото обаче самият ответник сочи, че е имал
договори за изграждане на няколко физкултурни салона (четири), за което са им били
необходими сходни материали, то не е установено по делото дали и в какво количество
(или други съответно мерни единици) са закупени по процесния Договор, съответно,
какви разноски ответникът е понесъл във връзка с неговата подготовка и изпълнение.
Такива изводи е направило и вещото лице по съдебно-техническата експертиза. На
следващо място, няма и никакви доказателства, че по някакъв начин ищецът се е
обогатил или възползвал от тях (нищо по договора не е изпълнено), за да е
основателна претенцията на „Политрейд „Кънстръкшън“ ЕООД за връщане на
даденото. Ето защо настоящата инстанция намира, че направените от „Политрейд
„Кънстръкшън“ ЕООД възражения за прихващане са неоснователни.
Евентуално съединените искове не следва да бъдат разглеждани, поради не
сбъдване на вътрешното процесуално условие за това.
Поради достигане от въззивната инстанция до крайни изводи по исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и направените
възражения за прихващане, идентични с тези на първата инстанция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските: Право на разноски при този изход от спора пред въззивната
инстанция има въззиваемият. Той е направил разноски за адвокатски хонорар в размер
12
на 48 105.26 лева, който жалбоподателите дължат да му възмездят.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/26.01.2024 г. по т.д. № 147/2023 г. на СГС, VI-
8 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПИ
ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на Министерство на
младежта и спорта сумата 48 105.26 лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13