Решение по дело №1578/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4, ал.1, т.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ПЗР на ЗКИР) и § 4, ал.9 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.).

Образувано е по жалба на Е.А.А., ЕГН-**********,***, офис 6, против обективирания в писмо изх.№ 94-00-851(1)/08.07.2022г. отказ на кмета на Община А., за нанасяне в кадастралния план на с.К. на „Жилищна сграда“ в УПИ ********по плана на селото, постановен по отправено заявление вх.№ 94-01-851/29.03.2022г.. Така постановеният отказ е обжалва като незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата –кмет на Община А., чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е подал заявление вх.№ 94-00-851/29.03.2022г./л.8 по дело/ до кмета на община А. за попълване на осн.чл.54а, ал.2 от ЗКИР кадастралния и регулационния плана на сграда в УПИ ХХI-общ. в кв.24 по плана на с.К..

Към молбата е приложен препис от договор от 12.09.1995г./л.9 по дело/, сключен между кмета на община А. от една страна и Е.А.А. и А. Ахмедов Ибрямов от друга за отстъпване право на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ ХХI-общ. в кв.24 по плана на с.К. на площ от 700кв.м., както и геодезическа снимка/л.10-19/, изготвена от правоспособно по см.на чл.17 лице, съгласно заповед на изпълнителния директор на АГКК/л.18/. Допълнително по указание на административния орган жалбоподателя е представил „договор за продажба на изградени основи на двуфамилна жилищна сграда в с.К. в парцел 21 в кв.24 по плана на с.К.“ от 11.09.1995г., сключен между Ремзи Нур Хюсеин и Хюсеин А. Адемов от една страна и Е.А.А. от друга страна/л.25/, скица за проектиране/л.26/, протокол за определяне на строителна линия № 1/11.04.1994г.; разрешение за строеж № 1/11.04.1994г./л.28/; договор от 13.05.1995г. за възлагане на техническо ръководство и контрол на строеж/л.30/.

С оспореното в настоящото съдебно производство писмо с изх. № 94-00-851/3/08.07.2022г./л.32 по дело/, подписано от кмет на община А., жалбоподателят е уведомен, че според представените строителни книжа „сградата е двуетажна с размери 9,23м. и 11,73м. и стои на отстояние от северната граница на 3,00м. С представеното геодезическо заснемане с вх.№ 94-00-851/29.03.2022г. се покацва, че сградата е едноетажна с размери 9,63м. и 12,21м. и с отстояние от северната граница 0,91м.“. Така поради установеното несъотвветствие между строителните книжа и представеното геодезическо заснемане, както и отстоянието към северната граница и по-малко от допустимото, сградата не може да се нанесе в плана на с.К..

Писмото е получено от жалбоподателя на 10.03.2021 г., видно от направеното върху него отбелязване /л. 20 по делото/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е насочено е срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на § 4, ал.9 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., тъй като в писмо № 94-00-851/3/08.07.2022г. на кмет на Община А. се съдържа изрично волеизявление за отказ да бъде попълнен кадастралния план на с. К. с посочената сграда. Жалбата е подадена на 07.09.2022г. в съда с вх.№ 8226 от лице с правен интерес - адресат на отказа, постановен по подадено от него заявление. Независимо, че липсват по делото данни кога и по какъв начин оспореното писмо е било връчено на жалбоподателя, съдът приема, че същото не е просрочено, тъй като в случая е приложим двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в обжалвания акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, на първо място съдът следва да извърши проверка дали актът е издаден от компетентен орган.

Съобразно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Според чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Изключение от това правило е предвидено в § 4, ал. 1, т. 2 от ПР на ЗКИР, според която, кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района.

В § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба №РД-02-25-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е предвидено, че до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и § 6 от ПЗР от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 71 от 2001 г.) и по реда на § 40 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат в актуално състояние от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, засягащи съдържанието на кадастралния план, включително и в случаите на § 8. По аргумент от разпоредбата на § 4, ал. 6 от ПЗР на Наредба №РД-02-25-5/ 15.12.2016 г., измененията в кадастралните планове се одобряват със заповед на кмета на общината.

Административното производство, приключило с обективирания в обжалваното писмо отказ, е инициирано със заявление вх. № 94-00-851/28.06.2022г. за попълване на действащия кадастралния план на с. К., община А. на сграда в в УПИ ХХI-общ. в кв.24 по плана на с.К.. С оглед на което и въз основа на цитираната по-горе нормативна регламентация, Кметът на Община А. е материално и териториално компетентния орган, дължащ произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление.

Процедурата по изменение на кадастралната карта, респ. за населените места, за които няма приета кадастрална карта- кадастралния план, е регламентирана в чл. чл. 53 и чл.54 от ЗКИР и чл.58 и сл. от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно посоченият чл. 54 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта по чл. 53 от с. з. се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. За населените места, за които няма приета кадастрална карта, а действат приетите кадастралния планове и регистрите / разписните списъци/ към тях по реда на отмените Закон за единния кадастър на Народна Република България и Закон за териториално и селищно устройство, измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление- на кмета на района- пар. 4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР. Доколкото по делото няма спор, че за с. К., община А. не е одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР, а действа одобрен по реда на ЗТСУ от 17.11.1975г.. кадастрален и регулационен план, то измененията в същия са в прерогативите на кмета на Община- А.. Поради това следва да се приеме, че проверяваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Оспореният акт е издаден и в предвидената от закона писмена форма.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите и материално правни основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е постановен при допуснати нарушения на императивно установените изисквания за съдържание на акта, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На първо място в съдържанието на заповедта липсва посочване на конкретното материалноправно основание за нейното издаване и за разпоредените правни последици. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

В настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това. По-конкретно административния орган не е събрал и не е дал конкретни указания на заявителя какви документи е необходимо да представи, и че нанасянето на новопостроена сграда и самостоятелните обекти в нея (ако са предвидени такива в инвестиционните проекти) в кадастралната карта се извършва, след като за строежа е издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Приложение № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството), съставен на основание чл. 176, ал. 1 от ЗУТ или акт за приемане на конструкцията (Приложение № 14 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) и констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, издаден от общинската администрация. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, степента на завършеност на дадена сграда в „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, се констатира с протокол, издаден от общинската администрация. Когато една сграда се въвежда в експлоатация – издаване на Акт 16, е необходимо тя да бъде нанесена в кадастралната карта, като съобразно горното необходимите документи за това са: Копие от документ за собственост; Копие от скица/виза на парцела; Разрешение за строеж; Документ за степен на завършеност, минимум Акт за приемане на конструкция (Образец 14) и Удостоверение за степен на завършеност по чл. 181 от ЗУТ или констативен акт (Приложение 15); одобрен архитектурен/инвестиционен проект; за многофамилни сгради е необходимо да се представи и площообразуващата или ценообразуващата таблица; геодезическо заснемане на сградата и изработен проект за промяна на кадастралната карта – нанасяне на новопостроена сграда, заедно със самостоятелните обекти на собственост, ако в нея има такива. В настоящия случай, липсват доказателства, които да обосноват в достатъчна степен наличието на фактическите основания за издаване на процесния отказ.

Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което представлява отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Тук следва да се посочи с оглед съдържанието на обжалвания отказ, че при установяване на отклонения при извършването на строителството административния орган е следвало служебно да събере доказателства и да обсъди и изясни въпроса търпим ли е строежа, но в сложеното за разглеждане писмо на кмета на община А. липсват мотиви и в тази насока.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото той в случая не е сторил. От посоченото до тук следва, че оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административно производствените правила, които от своя страна са довели до издаване на административен акт при липса на материалноправното основание за това, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.

В обобщение на гореизложеното съдът приема, че оспорвания отказ е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на процесуалните правила и липса на мотиви – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага неговата отмяна. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по вх.№ 94-00-851/29.03.2022г., подадено от Е.А.А. с ЕГН-**********, при спазване на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя е направено своевременно, като са представени и доказателства за тяхното реално извършване – договор за правна защита и съдействие и два броя вносни бележки. Направените разноски са в размер на 660 лв., в това число 10 лв. заплатена от оспорващия държавна такса, 650 лв. – депозит за СТЕ.

С оглед изхода по делото и сторено искане за присъждане на възнаграждение от процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя, то в полза на адвокат В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, в размер на 1 250,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, VІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.А.А. с ЕГН-********** ***, обективиран в писмо изх.№ 94-00-851(1)/08.07.2022г., за нанасяне в кадастралния план на с.К. на „Жилищна сграда“ в УПИ ********по плана на селото, постановен по отправено заявление вх.№ 94-01-851/29.03.2022г..

ВРЪЩА преписката на кмета на Община А. за ново произнасяне по заявление вх. вх.№ 94-01-851/29.03.2022г., подадено от Е.А.А., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община А. да заплати на Е.А.А. с ЕГН-********** разноски по делото общо в размер на 660/шестстотин и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА Община А. да заплати в полза на адвокат П.Й.В. ***, офис 6, адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: