№ ..054
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Г.И
при участието на секретаря П.Н.А.
като разгледа докладваното от С.Г.И Гражданско дело № 20211110167560 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от „Р. /Б./” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от А.В.А. и М.Т.П., за признаване за установено по отношение на Г. ГР. СТ.,
ЕГН **********, с адрес гр.С., че последната дължи на б.-ищец главница по договор за б.
кредит от 0...01.2008 г. в размер на 49.....48 лв., от която 1606.72 лв. редовно падежирала и
....26.76 лв. предсрочно изискуема, ведно със законна лихва от 28.09.2018 г. до изплащане
на вземането.
Претендират се и направените разноски по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за б. кредит, с
който е предоставена на ответника сумата 10150.00 лв. за рефинансиране на потребителски
нужди, като средствата са усвоени на 0...01.2008 г. Отбелязва се, че условията по договора
са изменени със сключени между страните анекси, като въз основа на тях е постигнато
съгласие срокът за връщане на предоставената в заем сума да е 15.05.2021 г.
Отбелязва се, че поради допусната от ответника забава, за ищеца е възникнало
правото му да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, от което той се е възползвал и е
изпратил до кредитополучателя нарочно писмо.
Ищецът признава, че след образуване на заповедното производство срещу Г.С.,
последната е извършила плащания, с които са погасени акцесорни вземания за лихви и част
от главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6....58/2018 г. по описа
на СРС.
С оглед на това, в настоящето производство се иска съдът да установи дължимостта
единствено на главница от 49.....48 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото, е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответницата поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че липсват
доказателства за получаване от нейна страна, както и за това дали и в какъв размер са
1
извършвани плащания по кредита.
С отговора на исковата молба се оспорва представеното извлечение от сметка.
Цитират се норми от Закона за защита на потребителите .
Изразява се становище, че поради вида предявен иск, а именно установителен такъв,
недопустимо е присъждане на законна лихва.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявения иск. Ответникът не се явява и не се представлява. Взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.2..5 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 6....58/2018 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми сумата от 49..5.49 лв.,
представляваща главница по договор за б. кредит от 0...01.2008 г., ведно със законна лихва
за периода от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
..4...96 лв. за периода от 15.0...2017 г. до 0...09.2018 г., наказателна лихва в размер на 216.82
лв. за периода от 15.0...2017 г. до 27.09.2018 г., лихва, начислена съгласно чл.8 вр. чл.1, б.”б”
от сключен към договора Анекс № ../14.08.2014 г. в размер на 10...21 лв. за периода от
15.06.2014 г. до 1...08.2014 г.
С възражение от 08.04.2019 г., длъжникът е оспорил вземанията без мотиви.
При тези данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
На 0...01.2008 г. между ответника и „Р. /Б./” ЕАД е сключен договор за б. кредит,
условията по който са изменени с Анекс № 1/28.09.2009 г., Анекс № 2/17.08.2010 г. и Анекс
№ ../14.08.2014 г. Въз основа на това правоотношение, на ответницата е предоставена в заем
сумата от 10 150.00 лв. със срок на връщане 15.01.2018 г. В договора е отразено, че кредитът
се отпуска при лихва от 7.7%, формирана от два компонента – стойност на б.ия ресурс,
определен от б. и 2.7 пункта надбавка годишно. Изрично е посочен годишния процент на
разходите, който възлиза на 8.19%. Падежната дата е 15-число на всеки месец. С
последващо сключените анекси са договорени облекчени условия на подоговора, а имнено
предвиден е гратисен период, в който кредотополучателят да заплаща само дължимата
лихва, като е удължен и срока на договора до 15.05.2021 г. /чл. от Анекс № ../. В анексите е
отразен и актуалния размер на приложимия по процесния договор лихвен процент.
На 1...08.2018 г. ищецът е изпратил до ответницата уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането си по договора, но същото няма данни да е получено от С.,
доколкото известието за доставяне към писмото е върнато с отбелязване, че то е
нопотърсено.
Възраженията на ответника, наведени с отговора на исковата молба са в две
направления, а именно поради недоказаност на факта на предоставяне на посочената в
2
процесния договор сумата в заем, на направените преди завеждане на делото вноски, на
дължимия остатък, както и на това кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. Другата
група възражения касаят евентуалното наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, без да се посочват конкретни такива.
Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът за
потребителския кредит / обн. ДВ бр.5../..0.06.2006 г., отм. 2010 г./. В чл.7 от него подробно е
описано съдържанието на всеки един договор за потребителски кредит. Настоящият състав
приема, че процесния договор съответства на чл.7 от ЗПК /отм./ и не са налице негови
пороци по см. на чл.14 от ЗПК /отм./, които да водят до недействителност.
В същото време съдът, съобразно задълженията му по чл.7, ал... от ГПК, констатира и
че договорените между страните лихва и ГПР, не противоречат на добрите нрави и са в
рамките на чл.19, ал.4 от ЗПК /приложим към датата на подписване на Анекс № ../. С оглед
обстоятелството, че в настоящето производство се претендира единствено главница по
процесния договор, то съдът намира, че не следва да разглежда подробно и да се произнася
по валидността на клаузите от договора, установяващи други акцесорни задължения на
ответницата.
От приетото е неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че отпуснатата в заем сума от 10 150.00 лв. е изразходвана
еднократно. Експертът е установил, че към датата на изготвяне на заключението
непогасената главница е 49..5.52 лв., от която 1608.7.. лв. изискуема главница за периода от
15.0...2017 г. до 15.06.2018 г., представляваща редовно падежирали вноски преди обявяване
на предсрочна изискуемост и ....26.79 лв. предсрочно изискуема главница от 04.09.2018 г. до
15.05.2021 г.
Видно от приложените на л.29-..1 от делото, писмо и известие за доставяне, б.-ищец
се е възползвала от правото си по чл.1...2 от анекс № .. да обяви договора за предсрочно
изискуем, като това изявление е достигнало до кредитополучателя при условията на чл.14
от анекс № .. към договора. Изпратеното до ответницата писмо в тази насока на 1...08.2018 г.
е върнато в цялост, тъй като не е потърсено, но доколкото то е изпратено на адреса, обявен
от самия кредитополучател в договора /както и в последния анекс № ../, който той се е
съгласил да служи за размяна на кореспонденция между страните във връзка с възникналото
между тях правоотношение, то следва да се приеме, че достигнало до знанието му. Дори и
обаче да не беше настъпил този ефект, то съдът при преценка основателността на иска
следва да вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след
предявяването му /чл.2..5, ал... от ГПК/. В случая това е падежът на задължението, който е
настъпил в хода на процеса /при условията на чл.422, ал.1 от ГПК/ - на 15.05.2021 г.
С оглед на това съдът приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на
претендираната главница от 49.....48 лв. е изцяло основателен и доказан и като такъв следва
да се уважи в пълния му предявен размер. Като законна последица от това, следва да се
присъди и лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.09.2018 г.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, за което
пълномощникът му е направил изрично искане. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР
4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели
разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът констатира, че ищецът е
заплатил държавна такса от 197...4 лв., депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ
от ..50.00 лв. Отделно се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450.00 лв. Съдът намира, че същото следва да бъде определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК и при условията на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл...7 от Закона за правната помощ, а именно в размер от 100.00 лв. до ..60.00 лв. Съдът
като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния
3
интерес по същото, обема на събраните доказателства, броя проведени заседания, както и
процесуалното поведение на насрещната страна, намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Към него следва да бъде добавено
и възнаграждение за заповедното дело, определено като пропорционална част на размера на
вземането за главница, съобразно присъденото със заповедта възнаграждение от 50.00 лв., а
именно сума от 44.05 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ГР. СТ., ЕГН **********, с
адрес гр.С., че дължи на „Р. /Б./” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от А.В.А. и М.Т.П., сумата 49.....48 лв., представляваща главница по
договор за б. кредит от 0...01.2008 г. ведно със законна лихва от 28.09.2018 г. до изплащане
на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 6....58/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Г. ГР. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С., да заплати на „Р. /Б./” ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от А.В.А. и М.Т.П.,
сумата от 791...9 лв., представляваща направени от б. разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 6....58/2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4