Р
Е Ш Е Н И Е
БЯЛА СЛАТИНА, 05
10. 2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи
граждански състав, В ПУБЛИЧНОТО СИ заседание на 18 09. 2015година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ГРАМОВСКА
И С УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ И.П. , като разгледа докладваното СЪДИЯ
ГРАМОВСКА гр.д. № 230/2015г. по описана Р.С- гр. Бяла Слатина, и за де се
произнесе взе предвид следното:
ПОСТЪПИЛА
Е ИСКОВА МОЛБА ОТ "Д.З." АД,ЕИК:
*** 1504 ПРОТИВ
П.М.М. ЕГН: **********ж***,
настоящ адрес ***, с която молят да се постанови решение, с което да
бъде осъден ответника П.М.М. да
заплати сумата от 635 лева - главница, представляваща
изплатеното от Дружеството застрахователно обезщетение в размер на 620 лв. и 15
лв. - обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Приложени са писмени
доказателства- заверени копия на документи: Полица № 110809000792 от 13.08.2009г.;Общи условия;Нотариален акт за покупко-продажба на недижим имот № 68 по нот. дело №
32/2009 г.;Искане за оценка по застраховка относно щета № 165834/10 г.;Констативен
протокол от оглед от 15.06.2010 з.;Опис
на повреденото или унищожено имущество от 15.06.2010 г.;Обяснение от Х.Х. от
15.06.2010 г.;Данни за собственик на апартамент 104;Снимков материал;Проектно-сметна документация;Касова бележка от 13.01.2010г.;Декларация -съгласие от 15.06.2010 г. от Любомир Димитров за изплащане назастрахователно
обезщетение;Ликвидационен акт № 173242/08.07.2010г.;Преводно
нареждане от 09.07.2010'з.;Платежен
документ за внесена държавна такса за искова молба;
ОТВЕТНИКА ОСПОРВА
ИСКОВАТА МОЛБА И МОЛИ СЪДЪТ ДА Я
ОТХВЪРЛИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА, НЕДОКАЗАНА .
СЪДЪТ,
КАТО ПРЕЦЕНИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
От
показанията на св. Х.С.Х. – без родство, съсед на Ответника, се
установи,че е живял в същия блок и вход като апартамента на
свидетеля се е намирал под апартамента на Ответника. Сутринта на 13 06.
2010г.съпругата на свидетеля му се обадила, че тече вода по ел. таблата.
Свидетелят веднага се отзовал, като на място установил,че наводнението е било
от апартамента на ответника. Свидетелят установи,че Ответника по това време не
е живял в апартамента, а го е дал за ползване от друг човек, който също е
отсъствал от града. В присъствието на още 4-5 чвека, свидетелят е установил ,че
вратата на процеснияь апартамент е била отключена. Наводнението е било голямо, присъствуващите
са спрели водата да не стан авария с тока. Вътре в целия апартамент е бил под
вода от 2 см.
От
показанията на св. ИВАН ДИМИТРОВ БОЖЛЯКОВСКИ – бе родство със страните по
делото., съсед на Ответника, се
установи,че за наводнението не е разбрал защото свидетелят живее на 7 етаж, а ответника е на 6 етаж. Когато свидетелят се е
върнал от работа, съпругата му казала ,че много е уплашена, защото видяла е
тръбите как се клатят на парното и пропадат и си е помислила, че има
земетресение.
Свидетелят
установи,че Любен- съсед, на когото е изплатено застрахователното обезщетение е
започнал да реже тръбите на парното без ничие съгласие, след което изскубва
тръбите и там остават големи отвори между двата апартамента. Свидетелят
установи,че по това време Ответника не е живял в апартамента, а там е
пребивавал някакъв музикант, който също е отсъствувал. Свидетелят установи,че
Любен се е заканвал пред лично пред него, че ще намери начин как да изгони наемателя
от този апартамент, тъй като го е
дразнела музиката.
От заключението на вещото лице се
установи по безспорен начин,че щети са настъпили в апартамента на
застрахованото лице в следствие наводнение.
При
така сложилата се фактическа обстановка,
СЪДЪТ ПРАВИ СЛЕДНИТЕ ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл.
213, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Регламентираното с посочената норма право на застрахователя е регресно по своя
характер, суброгационно право. За успешното провеждане на иска по чл.
213, ал.1 КЗ ищецът следва да установи при условията на главно и пълно
доказване, от една страна - наличието на валидно застрахователно правоотношение
между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя в полза на пострадалия при настъпването на
застрахователно събитие, и от друга страна - следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента.
С
оглед събраните доказателства, съдът намира, че в хода на настоящото
производство не се установиха предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на щетата. В случая, от представената към исковата
молба доказателства,. претендираното увреждане е настъпило в срока на действие
на застраховката. Безспорно установено е по делото и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на увреденото лице.
По
делото обаче останаха недоказани елементите от фактическия състав на деликта,
тъй като не се установи по категоричен начин от ищеца обстоятелството, че
вредите, настъпили върху застрахованото имущество са настъпили именно в
резултат на виновното поведение на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като по този текст отговарят само физическите лица, преки причинители на
вредите., ищецът следва да установи наличието на всички елементите от сложния
фактически състав на деликта - виновно противоправно действие/бездействие
ответника.
При
това, не може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между
твърдяното деяние и настъпилия вредоносен резултат.
Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно главно
доказване в процеса, с оглед изясняване отговорността на ответника, като такива
доказателства въобще не са ангажирани по делото от застрахователя. Обективната
отговорност на ответника следва да се докаже по делото по категоричен начин, за
което тежестта е на ищеца, като използва всички допустими доказателствени
средства.
.
Ето защо, съдът приема за недоказано по несъмнен начин твърдяното от ищеца
увреждане по описания в исковата молба начин и причинно-следствената връзка с
вредите, причинени на застрахованото имущество, за които собственика му е бил
обезщетен от застрахователя.
С
оглед на горното, следва да се приеме, че не е налице фактическия състав на чл.
213, ал.1 от Кодекса за застраховането и за ищцовото дружество -
застраховател не е възникнало правото да предяви регресен иск против ответника
поради което регресният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Доколкото
главният иск за застрахователното обезщетение се отхвърля като неоснователен и
недоказан, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва
върху сумата от 635 лева - главница, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
С
оглед изхода на делото, на ищеца разноски не се дължат.
МОТИВИРАН
ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, СЪДЪТ,
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА НА "Д.З." АД,ЕИК: *** 1504 , ПРОТИВ П.М.М.
ЕГН: **********ж***, настоящ
адрес ***, ЗА СУМАТА ОТ 635
лева - главница, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ИЗПЛАТЕНОТО ОТ ДРУЖЕСТВОТО
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В РАЗМЕР НА 620 ЛВ. И 15 ЛВ. - ОБИЧАЙНИ РАЗНОСКИ ЗА
НЕГОВОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА ОТ ДАТАТА НА
ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО Й ИЗПЛАЩАНЕ ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА, СЧИТАНО ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА ДО
ОКОНЧАТЕЛНОТО ИЗПЛАЩАНЕ НА СУМАТА, КАКТО И НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВОС В 14-ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ СЪОБЩЕНИЕТО ОТ СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: