Решение по дело №1476/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2023 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20211110101476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17613
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110101476 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Т. С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Г. З.- И. да
заплати следните суми: 781,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.17г. до 04.2019г. в топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С., общ., ж.к.,
бл., вх., ет.,, аб. №, сумата 98,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 17.07.2020г., сумата от 45, 72 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.17г. до 04.19г., както и сумата от 9,41 лева,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 30.06.2017г. до 17.07.2020г., ведно със законната сума върху главниците от
датата на подаване на исковата молба- 12.01.2021г., до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът М. Г. З.[1]И. е собственик на
процесния имот и е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Изложени са съображения, че през процесния период е консумирала топлинна
енергия за процесната стойност, но не я е заплатила. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че оспорва единствено
основанието за дължимост на сумите, както и основанието за дялово разпределение, а в
другата част на задължението не оспорва размера. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Поддържа, че с Решение №
15147 от 08.12.2020г. по адм. дело № 172/2019г. на трето отделение на ВАС цените за
1
топлинна енергия, считано от 07.04.2017г. били обявени за незаконни. Оспорва
претендираните суми за лихва и дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Третото лице-помагач „П. И.“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по
основателността на исковете.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от заявление-декларация с вх. № 213/18.01.2008г. по описа на „Т.
С.“ ЕАД се установява, че М. Г. З.- И. е подала заявление за откриване на партида на нейно
име за процесния имот. От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том
Втори, рег. №, дело № 356/2007г. на нотариус В. Я. се установява, че на 13.12.2007г. Л. А. З.
и Г. Г. З. са дарили на своята дъщеря М. Г. З.- И. следния свой собствен, придобит по време
на брака им и в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, а именно- ап.
№, находящ се на четвърти етаж във вход, на блок № в ж.к., гр. С., район В., идентичен със
стар адрес: ул., Ж. Д., бл. №, заедно с принадлежащото му избено помещение №.
2
Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че
страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди
е ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, който е подал и заявление-
декларация за откриване на партида за процесния имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между
страните, като с определението от 17.07.2023г., в което е обективиран проектът за доклад,
обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че „Т. С.“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия
на стойността, посочена в исковата молба.
С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период страните са били в облигационни правоотношения за
процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер
на 781, 42 лева.
На следващо място от представените от ищеца договор от 30.04.2015г. между ищеца и
фирмата за дялово разпределение „П. И.“ ООД, както и договор от 25.08.2005г., сключен
между ЕС и „П.-С.“ ООД, както и от протокол от 23.05.2002. на ЕС за избор на фирма за
дялово разпределение, се установява, че дяловото разпределение е възложено на третото
лице-помагач. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение
на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.05.2017г. до м.
04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 45,72 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
3
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.07.2020г. върху
главницата от 781,42 лева е 98,68 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата
от 9,41 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.06.2017г. до 17.07.2020г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, относно релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /12.01.2021г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна енергия
по месечни сметки за периода от м.05.2017г. до м.08.2017г. включително. Вземането за
м.08.2017г. е станало изискуемо на 14.10.2017г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
4
01.09.2017г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.10.2020г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност
по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.12.2020г. – преди датата на исковата молба. Ето защо вземането за м.08.2017г. и за
всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец –
м.09.2017г. е станало изискуемо на 14.11.2017г. и давността за него е следвало да изтече на
14.11.2020г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.01.2021г. –
след датата на подаване на исковата молба. Ето защо вземането за м.09.2017г. и за всички
следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от
давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния
отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за
плащане на общата фактура от 31.07.2019г., следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение на ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период от м.05.2017г. до м.08.2017г. стойността на топлинна енергия е в общ размер от 45,26
лева. Следователно за необхванатия от давността период от 09.2017г. до 04.2019г. се дължи
сумата от 736,16 лева /781,42 лева – 45,26 лева/. До този размер и за този период искът
следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
781,42 лева и за периода от 05.2017г. до 08.2017г. искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 17.07.2020г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 67,71 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата,
погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 8,46 лева. Следователно за
периода от 15.09.2018г. до 17.07.2020г. лихвата върху дължимата и непогасена по давност
главница се равнява на 90,22 лева /98,68 – 8,46/.
На последно място, към датата на подаване исковата молба и при съобразяване на
периода на спиране на давността, се установява, че вземанията за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 05.2017г. до 10.2017г. са погасени по давност, доколкото
вземането за 10.2017г. е било дължимо на 01.11.2017г., като след удължаването с 2 месеца и
7 дни, давността за него изтича на 08.01.2021г. /преди исковата молба/. Общият размер на
погасени по давност вземания видно от експертното заключение на ССчЕ /Таблица № 3/ е
10,95 лева. Поради което основателен е искът за сумата от 34,77 лева /45,72 – 10,95/, както и
за периода от 11.2017г. до 04.2019г. До този размер искът следва да бъде уважен, като за
разликата до пълния претендиран размер и за периода от 05.2017г. до 10.2017г. искът следва
да бъде отхвърлен.
5
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, като ответникът не е
сторил разноски и не претендира такива. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 100 лева, депозит за ССчЕ в размер на 250 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП,
или общо 450 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 414,35 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. З.- И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ., ж.к., бл., вх., ет.,, ап., да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр. С., ул., №,, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 736,16 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 09.2017г. до 04.2019г. в топлоснабден имот-
ап., находящ се в гр. С., общ., ж.к., бл., вх., ет.,, аб. №, сумата от 90,22 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.07.2020г., сумата от 34,77 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до
04.2019г., ведно със законната сума върху главниците от датата на подаване на исковата
молба- 12.01.2021г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за цена на топлинна енергия за разликата над 736,16 лева до пълния предявен размер от
781,42 лева и за периода от м.05.2017г. до 08.2017г.; предявения иск за мораторна лихва
върху тази главница за разликата над 90,22 лева до пълния предявен размер от 98,68 лева;
предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 34,77 лева до
пълния предявен размер от 45,72 лева и за периода от 05.2017г. до 10.2017г.; както и
предявения иск за сумата от 9,41 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 30.06.2017г. до 17.07.2020г.
ОСЪЖДА М. Г. З.- И. да заплати на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 414,35 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „П. И.“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6