Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.01.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
четиринадесети декември година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г.
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 387 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на Г.Ж.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
Я.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане З. „Б.В.И.Г.“ АД, да
заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 11.02.2019 г. ПТП, при което е починал Ж.Т.П. - баща на ищцата,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2019 г.- датата на
постановения отказ на застрахователя до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2019 г. около 19:20 часа по бул.
„Акад. *****", с посока на движение от ул. „Урвич" към бул.
„България", се е движил тролейбус марка „Шкода 27", модел „Тр. Соларис" с per. № ******управляван от П.Т.П.. Същият в района на СМГТ
номер - 2343 реализира ПТП с пътника Ж.Т.П. с ЕГН **********. Инцидентът се е
случил при слизане от тролейбуса. Водачът му не е проявил необходимото внимание
и не е осигурил безопасното слизане на пострадалия, като преждевременно е
затворил вратите на превозното средство. Ж.Т.П. е бил затиснат от една от вратите,
вследствие на което пада и умира на място. Твърди се, че вина за настъпилото
произшествие има водачът на тролейбус марка „Шкода 27", модел „Тр. Соларис", с per. № ******установена и по образуваното НОХД № 3659/2020
г., по описа на СГС, НО, 28 с-в, приключило с осъдителна присъда.
Ищцата твърди, че изключително болезнено е приела настъпилата внезапна
смърт на баща й. В резултат на трагичния
инцидент психическото състояние на Г.Т. е твърде тежко. Приживе между баща и
дъщеря е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение,
която е прекъсната за секунди. Само за миг тя е загубила един от най- ценните
хора в живота си - своя баща. Баща както в биологичен, така и в духовен смисъл-
еталон, подкрепа, учител и авторитет. Починалият е и основател на една от
водещите на пазара фирми за архитектура и вътрешен дизайн - „Т.А." ООД. В
бизнесът му активно участват и неговите деца, като Г.Ж.Т. е от водещите А. във
фирмата. Стремежът им към успех и общата страст, превърнала се в професия, още
повече е утвърдила връзката между баща и дъщеря. След случилата се трагедия
ищцата се оттегля и напуска семейната фирма „Т.А." ООД. Емоционалният й
свят е силно разклатен, думата с която може да се опише е опустошен.
Починалият е бил стожерът в бащината им къща, бил е човекът от който тя е
черпила опит и вдъхновение, учила се е на уважение, поставил е устоите в
съзнанието й да бъде голям човек и отговорна личност. След инцидента тя не може
да се осланя на бащината подкрепа и да споделя житейски радости и трудности,
вече няма да почувства топлината на бащината прегръдка и силата на зрелия
съвет. Мъката, скръбта и липсата на бащина опора съпътстват и ще съпътстват
както сега, така и за в бъдеще ежедневието и ще създават усещане за
невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, която никога няма да зарасне.
Сочи, че по отношение на увреждащият тролейбус е налице сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
дружество, валидна към датата на ПТП. Посочва още, че с претенция от 05.09.2019
г. сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение, като с писмо изх.
№ П 01137/03.12.2019 г. ответното дружество отказало изплащане на обезщетение
по образуваната преписка. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът оспорва размера на предявения иск,
като поддържа, че същият е завишен. Ответното дружество не оспорва следните
обстоятелства:
- наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния тролейбус към
датата на ПТП;
- че ищцата е предявила писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и
- влязла в сила присъда № 26046 по НОХД № 3659/2020г. по описа на СГС, НО,
29 състав. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Претендира
разноски.
В открито заседание ищцата чрез адв. Л. поддържа предявените искове. Представят списък на разноските
по чл. 80 ГПК. /л. 53 от делото/
В открито
заседание ответникът З. „Б.В.И.Г.” АД, чрез адв.Б.оспорва
исковете. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 54-56 от делото/
Софийски
градски съд, ГО,
І – 7 състав, като обсъди направените
от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приета в заверен препис Присъда № 260046 от
16.11.2020г., постановена по нохд № 3659/2020г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 28 състав, се установява, че П.Т.П. е
признат за виновен, за това, че на 11.02.2019 г., около 19:20 ч., в гр. София,
при управление на моторно превозно средство - тролейбус „Шкода Соларис“, с инв. № *****, по бул.
„Акад. *****“, с посока на движение от ул. „Урвич“ към бул. „България“ е
нарушил правилата за движение по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Ж.Т.П., с ЕГН **********, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 и сл. от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от три години. На основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването
на наложеното на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано
от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г НК, вр.
чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал.
1. пр. 3 от НК П.Т.П. е лишен от правото да управлява МПС за срок от две
години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата постановена по НОХД №
3659/2020г. по описа на Софийски градски съд, НО, 28 състав е влязла в сила на
02.12.2020г.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в
сила присъда по нохд № 3659/2020г. по описа на СГС,
НО, 28 състав, установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на Ж.Т.П. – баща на ищцата. /препис от присъда по НОХД №3659/2020г. на СГС на лист 22 – 28 от
делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх. № 305 от 18.02.2019г. издадено от Столична
община, район Триадица се установява, че ищцата Г.Ж.Т. е дъщеря на Ж.Т.П.,
починал на 11.02.2019г. /л.12 от делото/
По делото е представен препис от списание
„Архитектура“ бр.1 /2019г., където е публикуван материал озаглавен „В памет на Ж.Тилев“,
съдържащ прощални и благодарствени думи на колегите му проф.д-р арх.В. И.,
проф. арх.Б.Н., арх.В.В., и на други представители на
архитектурната общност, както и коментари на знакови проекти, създадени с
участието на проф. арх.Ж.Тилев./л.13 –
л.15 от делото/
За претърпени от ищцата Г.Ж.Т. неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.И.В. /39г., без дела и
родство със страните/. Свид. И. сочи, че с ищцата Т. са близки от деца, като
поддържат връзка и до днес. Семейства им също са близки. Израснали като деца в
един блок. Бащата на ищцата Ж.Т.бил преподавател по „Архитектура“ във ВИАЗ,
както и бащата на свид. И.. Близостта между
семействата им била и професионална. С Г. били най-добри приятелки. След
гимназия ищцата и свидетелката И.
продължили да поддържат връзка. Свидетелката се спомня, че като дете често
гостувала в дома на Г.. Ж.Т.бил много мил и благ човек. Изключително усмихнат и
готов винаги да приласкае както дъщеря си Г., така и нейните приятели.Свид.И. сочи, че между бащата и дъщеря имало много силна
връзка. Дори в юношеството на ищцата баща и Ж.Т.бил човекът, който успявал да
подходи към нея с доброта, за да може да продължава да държи правия път. Според
свидетелката дори да е имало строгост от него, тя е била проявявана с голяма
доза любов. Ж.бил човекът, който насочил ищцата Г. и ù дал сила да
повярва, че всъщност архитектурата е нейното призвание, така както било негово,
на нейния по-голям брат и на нейната майка. Свидетелката И. сочи още, че Ж.Т.бил
вдъхновението за дъщеря си и нейна пътеводна светлина. След завършване на
гимназията Г.Т. отишла да учи архитектура във Франция. Двете се шегували , че
дъщерята на преподавателя, не може да продължи във ВИАЗ, трябва да покаже, че
може нещо повече. Когато завършила обучението си, ищцата се прибрала в
България, където баща ù я посрещнал и предложил да ù даде
началния старт в професионалния живот и
да работят заедно. Работили заедно в
продължение на година и половина. Бащата на Г. и брат ù имали семеен
бизнес, извън преподавателската му кариера, която всъщност продължила до
последните му дни. Свидетелката сочи, че Г.Т. винаги е търсила както одобрението
на баща си, както и неговите съвети. Ж.бил обединителят на семейството им. Всички
се събирали около него и той бил човекът, около когото нещата се случвали. Имало
е спорове на професионално ниво, но въпреки това, семейство е било много
сплотено. Ж.винаги е помагал.
За трагичния инцидент свидетелката разбрала от ищцата,
по телефона. Г.Т. била изключително разстроена. Видели се на погребението,
което било в храм „Света София“. Църквата била пълна, отвън имало хора. Въпреки
трудния момент, Г. казала - „той беше велик човек и всички тези хора са дошли,
за да го изпратят“. Св. И. счита, че Г.Т. не е преодоляла загубата на баща си.
Тяхната връзка била много силна. В социалните мрежи вижда професионални проекти
на Г.Т., в които винаги името на Ж.Т.се споменавало с голяма любов и преклонение, както и с една
много голяма болка. Ищцата често се питала „какво щеше да бъде, ако той беше до
мен“ и „какво щеше да ми каже“. Свидетелката сочи, че наскоро ищцата споделила
неиздадена стихосбирка от баща си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.И., доколкото почиват на
дългогодишни, лични впечатления и изхождат от лице, което не е заинтересовано
от изхода на спора.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния тролейбус марка „Шкода“, модел
„Тр. Соларис“ с рег. № *****,
е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е З. "Б.В.И.Г." АД, в качеството му
на застраховател.
Приета
е молба - претенция вх. № 4275 от 05.09.2019г., с която ищцата Г.Т. е предявила
пред ответното дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на Ж.Т.П. вследствие процесното
ПТП, причинено от водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Тр.
Соларис“ с рег. № *****, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответното застрахователно дружество. /лист 17-20 от делото/
Видно от писмо изх. № 01136 от
03.12.2019г. ответното застрахователно дружество е изискало представяне на допълнителни
документи, но по щета с вх.№4276/05.09.2019г. образувана по претенция на Т.Д.,
а не по претенцията на Г.Т.. /лист 21 от делото/
При
така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 17-20 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената
с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите
от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 11.02.2019г.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че с влязла в сила присъда № 260046 от 16.11.2020г.,
постановена по НОХД № 3659/2020г. по описа
на Софийски градски съд, че П.Т.П. е признат за виновен, за това, че на
11.02.2019 г., около 19:20 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно
средство - тролейбус „Шкода Соларис“, с инв. № *****, по бул. „Акад. *****“, с посока на движение
от ул. „Урвич“ към бул. „България“ е нарушил правилата за движение по чл. 68,
ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.Т.П., с ЕГН **********.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на тролейбус „Шкода Соларис“,
с инв. № *****- П.П..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.В.И.Г.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на тролейбуса, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ са доказани по основание.
Установени са по делото и неимуществените вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла вследствие смъртта на Ж.П., който е баща
на ищцата. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалият, с който ищцата се е намирала в отношения на
взаимна обич и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за
отношенията родител - дете житейска подкрепа. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото деяние в патримониума
на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Ищцата Г.Т. като низходящ на починалия Ж.Т. –
възходящ- попада в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 –
низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от ответника.
Установи се, че между Ж.П. и дъщеря му Г.Т. са съществували изключително пълноценни
отношения на обич, привързаност и споделеност. Възрастта, както на пострадалия,
така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието
на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най
–силна проява при низходящи в детска и младежка възраст. Морална подкрепа,
приятелство, емоционална близост могат да обогатят тази връзка и след
израстването на децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д.
458/2012г. първо т.о. ТК / В случая към датата на инцидента Ж.Т.е бил на 69 г.,
но все още трудоспособен и професионално активен и най – вече моралната опора
на семейството. Кредитираните показания на свидетелката Д.И.сочат на извода,
че между починалия Ж.П. и дъщеря му е имало особена близка и хармонична връзка
в личен и професионален план. Бащата Ж.Т.бил
човекът, който насочил ищцата Г.Т. в професията, като ù помогнал да
повярва, че всъщност архитектурата е нейното призвание, така както било негово.
Установи се, че починалия при процесния пътен
инцидент Ж.Т.е известен архитект, преподавател по архитектура във ВИАЗ, ценен в
своята професионална общност, автор на знакови проекти на спортни и бизнес
сгради в гр.София.
При определяне на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че след трагичния инцидент от 11.02.2019г. ищцата тежко
понесла загубата на баща си, предвид значимата му роля в нейния живот, като
баща, духовен и професионален учител, независимо, че вече има свое семейство.
Необходимо е да бъде съобразена и съществуващата към
момента на увреждането – 2019 г. обществено икономическа обстановка в страната,
чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, съгл. чл.492, т.1 КЗ – до 10 420 000лв. за
неимуществени вреди от телесно увреждане или смърт, независимо от броя на
пострадалите лица. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване
на ищцата за неимуществените вреди, причинени от смъртта на баща й, при установените релевантни обстоятелства
ще бъде постигнато с обезщетение в
размер на 120 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен
и обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ
на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 -
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя.
В случая 15 – дневния срок по см. на
497, ал.1, т.1 КЗ е изтекъл на 20.09.2019г., като от 21.09.2019г. застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
доколкото не се твърди увреденото лице
да не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
С исковата молба обаче се претендира
законна лихва считано от 03.12.2019г., като предвид диспозитивното
начало, акцесорната претенция за лихва следва да се
уважи именно от 03.12.2019 г.
По
разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска. Ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 4 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на иска. На ищцата се следват разноски в размер на 2
100 лв., като общо сторените са 3 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2654.40 лева,
съразмерно отхвърлената част на иска, като общо сторените разноски съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, са в размер на 6 636 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
При този изход на делото ответното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4 800
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на
Г.Ж.Т., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 120 000 /сто и
двадесет хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща й Ж.Т.П., починал на 11.02.2019г. в резултат от ПТП на 11.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.12.2019 г. до окончателното
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК ********,
да заплати на Г.Ж.Т., ЕГН **********,
чрез адв. Я.Д.,***, сумата от 2 100 лева, разноски
пред СГС, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ж.Т., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.,***, да
заплати на ЗД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК ******** разноски
по делото в размер на 2654. 40 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК ********
да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 4 800 лв. държавна такса.
Присъдената на ищцата сума може да бъде преведена по
банкова сметка ***.6 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: