Решение по дело №315/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260036
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20205520100315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260036                               03.11.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На шести октомври                                                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав: 

                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 315 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ.

Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица-изток“ ЕАД срещу Е.Д.Д., с която се предявява иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ. Ищцовото дружество твърди, че ответникът работи по силата на трудов договор № 15/04.03.2015 г. и допълнително споразумение № 268/07.07.2015 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Б. Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ответникът Е.Д.Д.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила. Твърди, че след направено проучване и отговор от „Каучук“ АД било установено, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било нужно разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие на „материали“, натоварени на тях. Твърди, че била издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от ответника, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за това. Твърди, че ответникът по длъжностна характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им, допуснал е груба небрежност, бил е във възможност да предотврати щетите, вследствие на продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от метална релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг. Твърди, че месечното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1398,88 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1398,88 лв., представляваща размер на ограничената имуществена отговорност на ответника за вредата, в размер на месечното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Е.Д.Д., чрез адв. Д., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че оспорва твърденията на ищеца, че не е положил достатъчно усилие при изпълнение на работата съгласно задълженията му в длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 38 от Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и настъпилата вреда. Твърди, че през въпросната нощна смяна си е изпълнявал задълженията добросъвестно без да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на вредата. Твърди, че освен да гледа товара върху лентата имал и други задължения, като лентата се движила бързо и със земна маса около 40-50 см., поради което не винаги било възможно да се видят всички намиращи се в нея бетонни и метални примеси. Излага съображения за невъзможност да се види конкретната релса, за липсата на негово конкретно задължение в случая да види релсата, както и други причини, които изключват негова отговорност за настъпилата вреда. Твърди, че не е проявил небрежност в изпълнение на задълженията си, поради което няма основание за налагане на имуществена отговорност. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 06.10.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 260008 от 31.08.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че ищецът работи по силата на трудов договор № 15/04.03.2015 г. и допълнително споразумение № 268/07.07.2015 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност работи и към настоящия момент; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата; брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1398,88 лв., а настъпилата за ищеца вреда от заседналата релса е в размер на 1336100 лв.

По иска с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ ищецът-работодател следва да докаже елементите от фактическия състав на нормата, а именно че се намира в трудово правоотношение със сочения ответник /отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/; че е настъпила вреда за работодателя – конкретно настъпила вреда на гуменото платно на ГТЛ и нейния размер /настъпилата вреда с конкретни параметри върху гуменото платно на ГТЛ и нейният размер от 1336100 лв. е отделено като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/; че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника; причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – работникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и предпазливост.

Със заповед № 45 от 20.05.2020 г. /л.30-31/ на работодателя е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на ответника Е.Д.Д., работник МОТТМ-ГТЛ в участък РТНК-1 на рудник „Трояново-1“, като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1398,88 лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки. Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал срещу нея възражение на 10.06.2020 г. /л.62-63/, тоест в рамките на предвидения в чл. 210, ал. 3 КТ едномесечен срок, поради което се развива допустимо настоящото съдебно производство. 

По доказването на правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ - ответникът работи при ищеца на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност работи и към настоящия момент.

Установява се от доказателствата по делото и вторият елемент от фактическия състав – наличие на настъпила за работодателя вреда в размер на 1336100 лв., изразяваща се в следното: по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, а сформирана комисия установила наличието на метална релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, с дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. От събраните гласни доказателства /св. Н.Н., св. Д.Б., св. Х.Ч./ се установи, че гуменото платно било изцяло съдрано по цялата му дължина, която била около 3100 м., като са правени опити за вулканизации на скъсаната лента, но това било временно състояние и нерентабилно поради често отлепяне на лепенките и налагащо спиране на ГТЛ, поради което надраното лентово платно било подменено поетапно с друго такова на ищцовото дружество от друг участък /виж и писмото на л.18 за нерентабилност на ремонта на ГТЛ/. Размерът на тази вреда е в размер на 1336100 лв. според предоставени доставни цени от „Каучук“ АД – Пазарджик /виж гласните доказателства и писмените доказателства на л.9-14, 18/.

От гласните и писмените доказателства е видно, че вредата на ГТЛ е вследствие на метална релса с дължина 1620 мм и ширина и дебелина по 200 мм, която е преминала през цялата дължина на ГТЛ, преминала е през ГЛТ1111 /ГЛТ е гумено-лентов транспортьор, който е задвижващия ГТЛ механизъм/ и се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера на ЗС1111 /ЗС = задвижваща станция/. Щетата била установена от служителя Б.И. Г. на длъжност „машинен оператор ТТМ на задвижваща станция № 1111“.

В смяната на констатиране на аварията, от 22,00 часа вечерта на 22.04.2020 г. до 7,00 часа сутринта на 23.04.2020 г., ответникът Е.Д.Д. е бил назначен на ЗС1121 /така в протокола за разследване на аварията на л.21, както и писменото обяснение на ответника на л.29/.

От протокола от разследване на възникнала авария /л.19-24/ е видно какъв е механизмът на цялото съоръжение по изравяне и придвижване на земната маса. Движението на земната маса е по следното направление в посока на движение на земната маса – роторно колело на багер Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 /това е местоназначението на ответника Е.Д.Д./ и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102  и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила процесната релса/ и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н. От всичко това е видно, че цялото съоръжение е съставено от много части, много задвижващи станции, бункери, ленти и други механични елементи на голямо разстояние /само наранената лента е с дължина 3100 метра, а е само една част от целия механизъм с гумени ленти, който е доста по-голям като обща дължина/.

Най-съществените спорни по делото въпроси касаят дали ответникът е бил длъжен и е следвало да констатира минаването на въпросната релса около обслужвания периметър на ЗС1121, на която е бил назначен за периода от време, в който е възникнала и констатирана процесната авария.

От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ /л.48-49/ е видно, че същата е връчена на ответника на 09.03.2015 г. и той е запознат с нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността, основни функции и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът при изпълнение на работата има основно задължение да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата. В т.2.6 е посочено основно негово задължение да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии или злополуки. От гласните доказателства /св. Н., св. Б., св. Ч./ е видно, че ответникът като оператор има задължение освен да стои в кабината, също да наблюдава визуално лентата и движещия се по нея материал, както и да обикаля на място да наблюдава всички механизми и уреди с оглед правилната им работа. И в този смисъл е т.2.10 и т.2.11 на въпросната длъжностна характеристика, както е посочил и ответникът това във възражението си срещу заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност.

От установения по-горе механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че мястото на работа на ответника, назначението му през процесната вечер ЗС1121 се намира някъде около средата на цялото съоръжение, тоест нито е в началото на багера Rs2000-143, където е метал детекторът и който само спира от него, като е доста преди мястото на увредената ГЛТ1111 или на ЗС1111. От това е видно, че въпросното парче релса е преминала през ГЛТ1121 към обслужвания от ответника разтоварен бункер на ЗС1121, разтоварило се е на ОС1102 и е продължило по гумено платно на ГЛТ1101. Никой от предходните оператори на ЗС или от работниците от багерната бригада не е видял визуално въпросната релса. Няма данни въобще когато релсата е преминала през обслужвания от ответника участък дали е била затрупана от земна маса или е била видима с просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от всички служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под земната маса на транспортните ленти. От друга страна релсата е преминала през тъмната част от денонощието, когато огледите се осъществяват предимно от кабината на ЗС, при осветление на част от лентата около ЗС и при движение на лентата със сравнително бърза скорост – 5,23 метра в секунда или около 19 км/час. Това прави принципно условна възможността операторът на ЗС да види металните примеси в земната маса, ако са над нея, и невъзможно да ги види, ако са затрупани под земната маса. И именно поради това на багерната част е монтиран метал детектор, който автоматично спира багера, за да избегне придвижване по гумените ленти на опасни метални примеси.

От друга страна не е установено в кой точно момент е преминала процесната метална релса през обслужваната от ответника ЗС1121, за да се установи той дали не е бил на обход в този момент, дали е тя е била видима над земната маса, тоест дали той е имал изначално възможността да я открие с оглед работата, която е осъществявал. Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ищецът принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше да открие визуално въпросната релса, което изключва негова небрежност за визуално откриване на процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента, след съоръжението, обслужвано от ответника. Именно в този смисъл са и дадените възражения от ответника /л.62-63/ по повод връчената му заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност, в които посочва, че периодично е обхождал и проверявал състоянието на основните механизми и възли на ЗС1121, съответно на ОС1102, като не е констатирал никакви аварии, поради което не е предприемал спиране на транспортьора.

Поставя се въпрос дали ответникът е следвало да чуе удар на процесната метална релса в откатната дъска на ЗС1121, обслужвана от него във въпросната вечер. Ответникът във възражението си срещу заповедта за ангажиране на ограничена имуществена отговорност посочва, че въпросната вечер е слизал за обход на механичната част. Ответникът изрично е посочил в даденото обяснение до работодателя /л.29/, че е бил на оглед на ГТЛ1121 и системата спряла към 7,05 часа. От разпита на св. Н., св. Б. и св. Ч. е видно, че ударът на процесната релса в откатната дъска на ЗС1121 е довела до разтрисане и шум, които би следвало да се усетят от операторът, който е бил ответникът. Но пък това е възможно, ако в точно този момент ответникът е бил в кабината. По делото няма данни и доказателства точно в кой момент е минала релсата през съоръжението ЗС1121, обслужвано от ответника, и дали в същия този момент той е бил в кабината, съответно е могъл да усети или чуе ударът на релсата в откатната дъска. Преминаването е сравнително бързо с оглед скоростта на ГТЛ-ите, което води на извод, че моментът за усещане или чуване на удара е бил изключително кратък като времеви период. Отделно от това няма доказателства ответникът да е бил предупреден за спиране на багера от метал детектора около 5 часа сутринта или да е уведомяван от операторите на предходните станции да наблюдава нещо, което е усетено от тях, тоест ответникът е работил при нормален режим на работа, включващ визуален оглед и обход на механизмите. От всичко изложено е видно, че ответникът при определени условия и съвпадение на факти има принципната възможност да види визуално находящи се вредни примеси в транспортираната земна маса, ако те са над нея, в това число и процесната релса, или да усети или чуе удар са такива примеси в откатната дъска на ЗС когато е в кабината на станцията. Но именно защото се борави с възможности и вероятности, те не дават сигурност, че ответникът винаги е длъжен да вижда, усеща или чува зловредни примеси в транспортираната земна маса.

При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи ответникът да е проявил небрежност при изпълнение на работата си в процесния период и която небрежност да е допринесла за нанесената на работодателя вреда – увредената ГТЛ.

За пълнота ще се отбележи, че по никакъв начин не се установи неспазване от ответника на задължението му по т.2.6 от длъжностната характеристика, тъй като не се наложило спиране от негова страна на задвижващата станция, защото той не е констатирал опасност от авария или злополука. Нарушение на това задължение би имало, ако ответникът е констатирал такава опасност, но не е спрял задвижващата станция. Също така се установи ответникът да не е следял и контролирал работата на транспортьора посредством пулта или да не е осъществявал наблюдение на движението на лентата /задължения по т.2.5 от длъжностната характеристика/, като няма доказателства да не е извършил нещо, което е бил длъжен да направи при установеното негово знание за липса на опасност от авария или злополука в случая. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.

Останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства не установяват нещо различно от установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на установените от съда факти.

Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за производството, които са в размер на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие /л.73/.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, срещу Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1398,88 лв., наложена ограничена имуществена отговорност със заповед № 45 от 20.05.2020 г. на управителя на Рудник“ Трояново-1“.

 

ОСЪЖДА „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, да заплати на Е.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: