Р Е Ш Е Н И
Е№1503
09.08.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2333/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Многопрофилна болница за
активно лечение Тримонциум“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126, представлявано
от ** С.И.И., чрез адв. Р.С. против
Наказателно постановление № НП-27-133-10/16.11.2018 г., издадено от проф. д-р З.Г.П.,
ДМН, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (към
датата на постановяване на съдебното решение преобразувана в Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), гр. София, с което:
1) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето
(ЗЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
2) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
3) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
4) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
5) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
6) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
7) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
8) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
9) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
10) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ;
11) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ и
12) на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди нарушенията да
не са установени в хода на законосъобразно извършена проверка, а след нейното
приключване, като сочи, че приключилата вече проверка би могла единствено да се
възобнови или да се възложи нова такава, но не и срокът й да бъде продължаван.
Оспорва посочената в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
в НП дата на установяване на нарушенията - 2 май 2018 г. Възразява и срещу компетентността
на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни
нарушения, предвидени в ЗЗ. Поддържа да е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на АУАН, при който в нарушение на чл. 42 от ЗАНН да
не е спазена задължителната структура на акта. Твърди поведението на
жалбоподателя да не се субсумира под състава на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ, като
поддържа с посочената закона разпоредба да не се въвеждало императивно
задължение при провеждане на лечението да се използват единствено осигурени
чрез болничната аптека медицински изделия. Излага твърдения неправилно да е
била определена и приложената санкционна разпоредба. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата и наведените с нея доводи и
възражения.
Въззиваемата страна се представлява от главен
юрисконсулт А.С., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява
жалбоподателят да е извършил и дванадесетте нарушения, за които е санкциониран
с обжалваното наказателно постановление. Поддържа в хода на производството по
установяване на нарушенията и налагане на наказанията да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, включително относно продължаването на срока
за извършване на проверката. Твърди, че съгласно сключения и действащ към
периода на проверката договор между жалбоподателя и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
последният е имал задължение чрез болничната си аптека да осигури в 7-дневен
срок от заявяването съответното медицинско изделие, включително вътреочни лещи
от вид и с характеристики като тези, които са били вложени при конкретните 12
пациента, чиито случи са описани в обстоятелствената част на НП. Сочи, че
въпреки това жалбоподателят не бил отправил нито едно заявление до болничната
аптека, с която се намирал в облигационни отношения, за осигуряването на тези
вложени медицински изделия. Твърди още, че жалбоподателят вече е бил
санкциониран за същото по вид нарушение. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „МБАЛ Тримонциум“ ООД, спрямо
което юридическо лице са наложени „имуществените санкции“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 22.11.2018 г., а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 29.11.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 10.10.2016 г. бил сключен договор между
жалбоподателя МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, по силата на който
последното лечебно заведение се задължавало да доставя чрез болничната си
аптека на жалбоподателя заявени от него количества стоки, включително
медицински изделия, които не се заплащали от републиканския бюджета и бюджета
на НЗОК и трябвало да се осигурят за прилагане в лечението на пациенти,
хоспитализирани при МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Съгласно договора изпълнението на
приетите заявки следвало да се извърши в срок до 7 работни дни.
През календарната 2017 г. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
заявило към болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД доставка единствено на
лекарствени продукти, но не били отправени заявки за доставка на медицински
изделия, включително вътреочни лещи. Вместо това през посочения период
необходимите очни лещи, които били влагани на пациенти, хоспитализирани в МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и лекувани по амбулаторна процедура № 19, жалбоподателят си
набавял директно от търговски дружества, извършващи дейност по доставка на тези
медицински изделия.
На 18.09.2017 г. пациентът П.В.П., на ** години,
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 18.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 3135.
На 07.08.2017 г. пациентката Н.Н.К., на ** години,
постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 07.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2610.
На 15.08.2017 г. пациентът И.Г.Л., на ** години,
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 15.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2736.
На 16.08.2017 г. пациентката К.Х.П., на ** години,
постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 16.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2756.
На 09.08.2017 г. пациентката С.М.А., на ** години,
постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 09.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2657.
На 07.09.2017 г. пациентът А.К.Б., на ** години,
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 07.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 3022.
На 11.09.2017 г. пациентът С.Н.Х., на ** години,
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 11.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 3046.
На 12.09.2017 г. пациентът Б.А.Г., на ** години, постъпил в Очно отделение на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19. На 12.09.2017 г.
му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена
ИЗ № 3069.
На 27.09.2017 г. пациентът И.И.Ж., на ** години,
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 27.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 3271.
На 29.06.2017 г. пациентката Ц.Б.Д., на ** години,
постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 29.06.2017 г. й била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2223.
На 29.06.2017 г. пациентът С.Б.Б., на ** години,
постъпил в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна
процедура № 19. На 29.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2224.
На 29.06.2017 г. пациентката Й.Й.М., на ** години,
постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по
Амбулаторна процедура № 19. На 29.06.2017 г. й била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2226.
Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. №
МО-05-127/20.03.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив и на
основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. включително в
лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив била извършена проверка
от длъжностни лица на Агенцията, сред които и св. Г.Д.Д. – ** ** в ИА „Медицински одит“ (понастоящем ИА
„Медицински надзор“).
На 31.05.2018 г. св. Д. съставил Акт за установяване
на административно нарушение № А-27-133-10/31.05.2018 г. против МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и в присъствието на свидетел. Актът бил съставен в отсъствието
на жалбоподателя, който след покана не изпратил свой представител. На
11.06.2017 г. актът бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на
св. Г.Д.Д.. Същите се ценят за изключително подробни, за последователни и
вътрешно непротиворечиви, освен това те се подкрепят изцяло и от събраните по
делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. В показанията
си св. Д. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода
на извършваната проверка. Не се установяват и никакви обстоятелства, по които
свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован, като същият е възприел
известните му по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си
задължения.
От показанията на св. К. Д. Г. също се установява фактът на сключения договор
между жалбоподателя и УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, съгласно който последното лечебно
заведение е следвало да доставя чрез болничната си аптека медицински изделия,
включително (вътреочни лещи). Свидетелят изяснява и че за периода на проверката
МБАЛ „Тримонциум“ ООД си е набавяло необходимите му изделия не чрез болничната
аптека, а директно от доставчици, с които е работила и самата аптека, тъй като
по този начин жалбоподателят е закупувал необходимите му медицински изделия на
цена няколко пъти по-ниска от тази, която би платил в случай на доставка от
болничната аптека. Пояснява и че са били правени опити за снабдяване с
вътреочни лещи от други болнични аптеки, но поради спецификата на дейността на
съответните лечебни заведения, те не са разполагали и не са доставяли такива
медицински изделия.
Съдът кредитира и събраните и проверени по делото
писмени доказателства: Договор от 10.10.2016 г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД (лист 13-15 от делото); договор от 15.11.2017 г. между МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД (лист 16-18 от делото); Обяснение от
04.04.2018 г. от д-р С.И., управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД; писмено
становище от 04.04.2018 г. от ** ** Н.Ч. – ** на болнична аптека при УМБАЛ
„Свети Г.“ ЕАД, истории на заболяването с номера: № 948/3135; № 788/2610; №
838/2736; № 846/2756; № 811/2657; № 907/3022; № 917/3046; № 922/3069; № 1000/3271;
№ 703/2223; № 704/2224; № 706/2226, както и приложените към тях медицински
документи; покана с изх. № МО-07-107/22.05.2018 г. (лист 54 от делото); паметна
записка с вх. № ПК-01-47/30.05.2018 г. (лист 55 от делото); разпореждане от
13.03.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив по пр. преписка №
1317/2018 г. по описа на РП – Пловдив (лист 39-40 от делото); писмо с изх. №
МО-05-127-1/12.04.2018 г. от Изпълнителния директор на ИА „МО“ (лист 41-42 от
делото); писмо от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив до Изпълнителния
директор на ИА „МО“ от 19.04.2018 г. (лист 43 от делото); Заповед № РД 27-133/30.03.2018
г. (лист 9 от делото) и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. (лист 11 от делото)
– и двете, издадени от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит“. В същите не се съдържат съществени противоречия и от тях по категоричен
и несъмнен начин се изяснява приетата за установена фактическа обстановка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
По възражението нарушенията, за които жалбоподателят е
санкциониран с процесното НП, да са били установени извън периода на проверката,
съдът намира същото за неоснователно. В конкретния случай основание за
извършената от контролните органи проверка са Разпореждане от 13.03.2018 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. по
описа на ИЗ „Медицински надзор“), Заповед № РД-27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ (понастоящем ИА „Медицински надзор“). В първоначалната
заповед е указано проверката на дейността на жалбоподателя да бъде извършена в
периода от 02.04.2018 г. до 05.04.2018 г. Поради стотиците страници материали
от документи, обхващащи дейността на лечебното заведение за цялата 2017 г., установено
от показанията на св. Д., и невъзможността контролните органи да извършат
проверка за толкова кратък срок от време, се наложило удължаване на срока на
контролната дейност с втора заповед до 02.05.2018 г. Действително последната
заповед е с дата 30.04.2018 г., известно време след изтичането на първата
заповед, но така указаният срок има единствено дисциплиниращ характер, свързан с
вътрешно-организационната дейност на Агенцията и контролните органи в нея и не
се отразява върху законосъобразността на акта. Същата заповед не е и оспорена.
Нещо повече, прави впечатление изричното отбелязване в АУАН и НП, че и дванадесетте
нарушения са установени именно на 02.05.2018 г., която дата се явява последваща
на 30.04.2018 г. и попада в срока, посочен в Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018
г., което допълнително затвърждава извода за неоснователност на направените
възражения.
За неоснователно се цени и възражението срещу материалната
компетентност на актосъставителя. Същата се установява от приложените Заповед №
РД-27-133/30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Съгласно разпоредбата на
чл. 235 от Закона за здравето нарушенията по чл. 229 ЗЗ се установяват с
актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица,
определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а наказателните
постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. За ** – св.
Г.Д.Д., се установи да заема длъжността ** ** в ИА „МН“. Наказателното
постановление пък е издадено от проф. д-р З.Г.П. - изпълнителен директор на ИА
„МН“ гр. София, поради което съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в кръга на предоставените им от закона правомощия.
На следващо място неоснователно е и възражението да е
допуснато съществено процесуално нарушение чрез неспазване на структурата за
съставяне на АУАН. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН регламентира реквизитите на съдържанието
на АУАН, като при служебно дължимата преценка за законосъобразност на акта
съдът констатира той да отговаря на изискванията към задължителното си
съдържание и да е редовно съставен. Следва да се отбележи и че липсва
императивно изискване в каква поредност трябва да бъдат изложени отделните
елементи от съдържанието на акта. В тази връзка не може да се приеме, че с
посочването в АУАН и НП първо на нарушената правна норма, а след това на
фактическите обстоятелства, въз основа на които АНО е стигнал до извод за
нарушаване на нормата, по някакъв начин е било засегнато правото на защита на
наказаното лице. В случая в АУАН и в НП по ясен начин са посочени както
нарушените според АНО правни норми, така и фактическите признаци на твърдяното
нарушение, поради което съдът приема, че процесуално нарушение не е допуснато,
още по-малко такова от категорията на съществените.
При така установената фактическа обстановка и въз основа
на събраните и проверени по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,
че жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум“ ООД във всеки от дванадесетте, описани в НП
случаи, е вложил при извършената манипулация медицинското изделие - вътреочна
леща, което не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, а
е било доставено на жалбоподателя директно от търговски дружества-доставчици на
тези изделия.
Съгласно чл. 82б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето
лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия, като последните се осигуряват
чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ. Неоснователно
се явява наведеното възражение, че описаните общо 12 деяния не представляват
нарушения поради липса на императивност на ал. 2 от чл. 82б от Закона за здравето,
т.е. на задължение за лечебното заведение да закупува медицински изделия от
болничните аптеки. Съгласно чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има право на
осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за
лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Именно такава е процесната
хипотеза досежно вложените вътреочни лещи при описаните в НП 12 случая. Съгласно
чл. 86, ал. 3 от ЗЗ в тези случаи медицинските изделия се осигуряват и заплащат
по реда на чл. 82б от ЗЗ. Посочената разпоредба предвижда задължение за
лечебните заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите необходимите за
лечението им медицински изделия, а според ал. 2 от същата разпоредба
медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните
заведения. Когато пациентът не е закупил необходимите за лечението си
медицински изделия, а разчита на лечебното заведение да ги осигури, то
задължение на лечебното заведение е да осигури на пациентите необходимите за
лечението им медицински изделия, а тези медицински изделия съгласно ал. 2 на
чл. 82б от Закона за здравето се осигуряват чрез болничните аптеки.
Тук систематическо следва да се посочи, че за
описаните под т. 9 и т.10 деяния в НП наказващият орган е приел, че нарушението
се е изразило в това, че от фактическа страна на 27.09.2017 г. жалбоподателят е
вложил на пациента А.К.Б. вътреочна леща, която не е била набавена от
болничната аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, а на 29.06.2017 г. жалбоподателят е
вложил на пациента Е.С. вътреочна леща, която не е била набавена от болничната
аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД. От доказателствата по делото се установява
обаче, че цитираните в т. 9 и т. 10 от НП истории на заболяването се отнасят до
други пациенти, а именно ИЗ № 3271 е за извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта на пациента И.И.Ж. на 27.09.2017 г., а не както неправилно е
прието в НП – на пациента А.К.Б.. На пациент с такива имена е била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта на 07.09.2017 г., съставена ИЗ № 3022, а това деяние е
описано в т. 6 от НП. История на заболяването № 2223, описана в т. 10 от НП, е
за извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта на пациента Ц.Б.Д., а
не на Е.С., както неправилно е посочено в НП. При доказателствена тежест върху
АНО по делото не се доказа на дата 27.09.2019 г. жалбоподателят да е вложил вътреочна
леща, която не е била набавена от болничната аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, на
пациент с имена А.К.Б., както и не се доказа на дата 29.06.2017 г.
жалбоподателят да е вложил вътреочна леща, която не е била набавена от
болничната аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, на пациент с имена Е.С..
действително се доказа такива лещи да са вложени на други пациенти, но такова
деяние от фактическа страна не е описано нито в АУАН, нито в НП и жалбоподателят
не се е защитавал по такова фактическо обвинение, поради което не може да бъде
санкциониран едва с въззивното решение по факти, които не са му били надлежно
предявени. Това налага наказателното постановление да бъде отменено в частта си
по т. 9 и т. 10 като неправилно. Все в тази връзка в т. 11 от НП е прието
нарушение да е извършени и при влагането на вътреочна леща на пациента С.Б.,
което да се доказва от ИЗ № 2221. По делото обаче се установява за пациента Б.
да е била издадена ИЗ с различен номер, а именно № 2224. Цитираната в НП
история на заболяване № 2221 касае различно деяние, което не е описано в
постановлението.
На следващо място съдът намира за основателно
възражението на жалбоподателя да е била неправилно определена приложимата
санкционна разпоредба. Всяка от имуществените санкции, наложени по т. 1 до т.
12 от НП, е била определена на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ. Посочената
разпоредба гласи, че когато нарушение по чл. 229, ал. 1 ЗЗ е извършено от
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева, а
хипотезата на ал. 1, към която се препраща, обхваща случаите на нарушения на разпоредбите
на Закона за здравето или нормативните актове по прилагането му извън случаите
по чл. 209 - чл. 228в от ЗЗ. В конкретния случай в НП се твърди с всяко едно от
процесните деяния да е било нарушено право на пациент по чл. 86, ал. 2, т. 2 от
ЗЗ – при хоспитализация пациентът има право на осигуряване от лечебното
заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия,
когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от
държавния бюджет. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗЗ в тези случаи медицинските
изделия се осигуряват и заплащат по реда на чл. 82б от ЗЗ, който ред АНО е приел
да е бил нарушен от жалбоподателя. Следователно наказващият орган е приел, че
всяко от процесните 12 нарушения е извършено от лечебно заведение, което е
юридическо лице, и с всяко деяние е нарушено право на пациент, регламентирано в
Закона за здравето. Осъществена е хипотезата на чл. 221, ал. 2 от ЗЗ. Същата
има специален субект на нарушението, а именно лечебно заведение – юридическо
лице, какъвто субект е жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Същевременно
нарушенията по чл. 221, ал. 2 от ЗЗ попадат в обхвата на случаите по чл. 209-чл.
228в ЗЗ, поради което се изключва приложението на разпоредбата на чл. 229, ал.
3 от ЗЗ. Двете разпоредби – на чл. 221, ал. 2 от ЗЗ и чл. 229, ал. 3 от ЗЗ,
уреждат различни фактически състави и в тази връзка се прилагат при
осъществяването на различни факти в обективната действителност. За да се
приложи санкцията по чл. 229, ал. 3 от ЗЗ, е следвало да бъде налице нарушение
извън случаите по чл. 209 – чл. 228в от ЗЗ, а по делото се доказа, че така,
както са описани отделните деяния, всяко от тях представлява нарушение, което
не е извън посочения обхват, тъй като е следвало наложената санкция да е по чл.
221, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗ. Следва да се посочи, че видно от самото поведение
на наказващия орган е, че той също приема приложимата санкционна разпоредба да
е тази по чл. 221, а не чл. 229 от ЗЗ. В издадените наказателни постановления,
с които същото лечебно заведение е наказано за същите по вид административни
нарушения, но във връзка с вложени вътреочни лещи на различни пациенти от тези,
описани в настоящото НП, наказващият орган сам, макар и при същите факти и
правна квалификация на деянията, е стигнал до извод, че такъв вид нарушения се
наказват със санкционната норма на чл.221, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗ. В тази връзка
като пример могат да се посочат издадените наказателни постановления с номера:
НП-27-133-36/16.11.2018 г. против
МБАЛ „Тримонциум“ ООД; НП-27-133-41/16.11.2018 г. против МБАЛ „Тримонциум“ ООД;
НП-27-133-63/10.12.2018 г. против МБАЛ „Тримонциум“ ООД; НП-27-133-42/10.12.2018
г. против МБАЛ „Тримонциум“ ООД; НП-27-133-65/10.12.2018 г. против МБАЛ „Тримонциум“
ООД; НП-27-133-59/10.12.2018 г. против МБАЛ „Тримонциум“ ООД; НП
-27-133-34/16.11.2018 г. против МБАЛ „Тримонциум“ ООД и други. Макар в
цитираните наказателни постановления да е била направена привръзка при
квалифициране на нарушенията с разпоредбите на чл. 86, ал. 2, т. 2 и чл. 86,
ал. 3 от ЗЗ, то няма как едни и същи факти да се квалифицират по различен
начин. В тази връзка съдът намира, че на всяко от 12-те нарушения, описани в
обжалваното НП, е дадена и непълна правна квалификация от наказващия орган,
като всяко от деянията е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл.
86, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 86, ал. 3 във вр. с чл. 82б от ЗЗ. Същото
представлява отделно съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление. Отново следва да се акцентира на
обстоятелството, че самият наказващ орган приема, че това е правилната правна
квалификация, поради което това обстоятелство не може да се цени като спорно по
делото.
По гореизложените съображения наказателното
постановление се явява незаконосъобразно, а в отделни свои части и неправилно,
поради което трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
НП-27-133-10/16.11.2018 г., издадено от проф. д-р З.Г.П., ДМН, Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (към датата на постановяване
на съдебното решение преобразувана в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“),
гр. София, с което на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ТРИМОНЦИУМ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар
Борис III Обединител“ № 126, представлявано от д-р С.И.И. на основание:
1) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
2) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
3) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
4) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
5) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
6) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
7) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
8) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
9) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
10) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето;
11) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето и
12) на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 82б, ал. 2 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.