РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300503247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. В. К. от ***, чрез адв.М. О. от АК
Смолян срещу решение № 305/01.10.2022г. по гр.д. №2179/2021г. по описа на
РС Асеновград ІV граждански състав. С решението е признато за установено,
че вземането на Р. В. К. ЕГН********** от ***по отношение СИТИ КЕШ
ООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Н.П.П. по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. д.
№ 45916/2021г. по описа на СРС, в размер на 437,99 лева недължимо платена
неустойка по договор за паричен заем „Кредирект“ №188930/06.06.2018г,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 04.08.2021г до
заплащане на сумата като се отхвърля иска до пълния предявен размер от
517,21лева.
Решението се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над
437,99 лв. до 517,21 лв. Сочи се, че дължимата неустойка е неравноправна и
противоречи на чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи се, че ако се вземе предвид
1
неустойката, то годишният процент на разходите би нараснал от 119,86 % на
518,95 %, поради което договорът противоречи на ЗПК. Сочи се нарушение на
нормите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК. Иска се отмяна
на решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск над сумата
от 437,99 лв. Претендират се разноските по делото на основание чл. 38 от ЗА.
В срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че между Сити кеш
ООД гр София, в качеството на заемодател, и Р. В. К. - заемател, е сключен
договор за паричен заем №188930/06.06.2018г, по силата на който на
заемателя е отпусната сумата от 700лв, при ГЛП от 40,08% и ГПР 47,76%,
платими на 9 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план.
Заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума да представи обезпечение по реда на чл. 33 ал 1 от ОУ :
поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това
задължение е уредено правото на заемодателя на неустойка в размер на
684,78лв/чл.6 от договора/. Условията за предоставяне на обезпечение са
уредени в чл. 33 от ОУ и съгласно тях следва да бъде предоставено
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
3 на следните условия – имат осигурителен доход общо в размер на наймалко
7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,
не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
2
класификация различна от „Редовен“, както по активни така и по погасени
задължения , съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход, или предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включваш от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноса по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
Съгласно заключението на ССчЕ, дадено пред първата инстанция и
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
безпристрастно общата сума, която Р. В. К. е заплатила по договор за паричен
заем № 188930/06.06.2018г е в размер на 1292,21лв, от които 743,78лв се
установяват съгласно приложен по делото документ, а останалите са
установени при проверка в счетоводството на ответника, като със сумата от
748,04лв е погасена главница в размер на 700лв и лихва в размер на 48,04лв.
Вещото лице е посочило, че ГПР е определен съгласно Приложение № 1
от ЗПК, ГЛП е 40,08% а ГПР е 47,76% те отговарят на посочените в договора
за паричен заем. Като разходи на заемодателя включени в ГПР е посочило
сумата от 154,22лв лихви, ГПР е изчислен по формулата съгласно
Приложение № 1 към чл. 19 ал.2 ЗПК, ГЛП е неизменен спрямо
първоначалния размер, общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло на каса на Изипей АД в брой.
Въззивният съд по наведените доводи в жалбата приема следното.
Основателни са възраженията на жалбоподателката К., че решението е
неправилно, тъй като договорът е недействителен, тъй като е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочен коректният размер на ГПР, който е по-
висок.
Видно от приетата пред въззивният съд ССЕ при изчисление на размера
на ГПР по формулата дадена в приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК не е
добавена неустойката по чл.6 от договора, която предвижда допълнителни
периодични плащания в случай, че в тридневен срок от усвояване на заема не
се предоставят обезпечения на кредита по реда на чл.30 ал.1 от Общите
условия на кредитодателя. Обезпечението на договора за кредит е част от
3
неговото основно съдържание, защото чл.11 т.8 от ЗПК, изрично изисква в
договора за кредит да се посочат обезпеченията, които потребителят е длъжен
да предостави, ако има такива. В казуса се оказва, че в договора за кредит има
предвидени две алтернативни хипотези, а именно може и да има обезпечения,
може и да няма обезпечения за кредита. Във втората хипотеза обаче, без
обезпечения, се плащат допълнителни суми пари под формата на неустойка.
Без значение как се нарича това допълнително оскъпяване на кредита, то е
част от погасителния план и е включено в първоначалния погасителен план,
който е част от самия договор за потребителски кредит. Ето защо в казуса
имаме и два различни размера на ГПР, а именно - един без обезпечението и
един с обезпечението. Също така имаме и два различни погасителни плана,
пак един без обезпечението и един с обезпечението.
Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва
съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský
súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите
да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между
минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-
единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2
б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/.
В казуса тези изисквания на закона не са изпълнени, защото имаме два
различни погасителни плана с различни по-размер плащания и два различни
по размер годишни проценти на разходите /ГПР/. Това води на извода, че при
неспазване на изискванията на ЗПК в чл.11, ал.1, т.10 и т.11 договора за
потребителски кредит е изцяло нищожен на основание чл.22 от ЗПК.
Поради което с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК,
следва да бъде върната само чистата стойност на кредита. При чиста стойност
4
на кредита от 700 лв., всичко над тази сума не се длъжи и е недължимо
платено от потребителя. Ето защо решението в отхвърлителната му част е
неправилно и следва да се отмени, а искът да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението в частта
относно разноските, в което Р. К. е осъдена да плати на 68 лева разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА на адвокат М. М.
О. от АК Смолян, гр.Рудозем, 4960, бул.България №9 следва да се присъдят
разноските по делото за осъществената безплатна правна помощ за
ответницата както следва. За първата инстанция и за въззивната инстанция по
300 лева. От тях РС Асеновград за първата инстанция вече е присъдил 252
лева, остават още 48 лева, които да се присъдят от въззивната инстанция. За
първата инстанция ищцата Р. К. е претендирала 25 лева за образуване на
делото, 25 лева за образуване на заповедното производство и 125 лева за
внесен депозит за ССЕ или общо 175 лева. От тази сума РС Асеновград е
присъдил сумата 21 лева и 126 лева или общо 147 лева или остават да се
присъдят още 28 лева, както и 25 лева за държавна такса за въззивното
производство.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 305/01.10.2022г. по гр.д. №2179/2021г. по описа
на РС Асеновград ІV граждански състав В ЧАСТТА В КОЯТО се отхвърля
иска над сумата от 437,99 лева недължимо платена сума по договор за
паричен заем „Кредирект“ №188930/06.06.2018г. по Заповед за изпълнение на
парично задължение издадена по ч. гр. д. № 45916/2021г. по описа на СРС до
пълния предявен размер от 517,21лева и В ЧАСТТА В КОЯТО Р. В. К.
ЕГН********** от ***е осъдена да заплати на СИТИ КЕШ ООД ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, разноски по производството в размер на
68/шестдесет и осем/лева, като вместо това реши:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Р. В. К. ЕГН**********
от *** по отношение СИТИ КЕШ ООД ЕИК****, със седалище и адрес на
управление *** по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по
ч. гр. д. № 45916/2021г. по описа на СРС, в размер над 437,99 лева до пълния
предявен размер от 517,21 лева, което представлява недължимо платена сума
5
поради недействителност на договор за паричен заем „Кредирект“
№188930/06.06.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
04.08.2021г до заплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД ЕИК***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Р. В. К. ЕГН********** от *** сумата от още
28 лева за разноски за заповедното и първоинстанционното производство,
както и 25 лева за държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД ЕИК***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат М. М. О. от АК Смолян, гр.Рудозем,
4960, бул.България №9 на основание чл.38 ЗА още 48 лева за разноски за
безплатна правна защита пред първата инстанция и 300 лева за безплатна
защита пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6