Р Е Ш Е Н И Е
№ ......./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав
На двадесет
и осми май две хиляди и дванадесета
година,
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: О.Й.
Като разгледа
докладваното от административния съдия Административно дело № 3427 по описа за
2011г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производство е по реда на чл.215 ЗУТ.
Образувано
е по жалба вх.№ 20407/03.10.2011г. на К.Н.И. *** срещу Решение
№3408-7/35/ 22,23,29.06.2011г. на Общински съвет-Варна, с
което на основание чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА, вр. чл.129 ал.1 от ЗУТ по
предложение на Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПУР, водоснабдяване и
канализация, електро-захранване, идейна план-схема за вертикално планиране и
комуникационно-транспортна схема за КК „Чайка”, в ЧАСТТА относно ПИ 430 и ПИ
429, в които попада ПИ 3017 по КП от 1990г. / ПИ 735 по КП
от 2000г./.
Жалбоподателят
намира Решението в обжалваната му част засягаща имота му – ПИ 430, за прието в
противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на
административно-производствените правила и несъотвестващо на целта на закона. Проектираният
тупик засягал неговия имот и имоти 427, 509 и 841, но не бил необходим, тъй
като те имали достъп. Освен това в площта му попадали бетонови стъпала и
подпорни стени, за които е използван над 70куб.м бетон и ще бъде разушена над
50м метална ограда с основи, за които жалбоподателят е вложил значителни
средства. Тези 50м от трасето на тупика били с денивелация 5метра, поради което
наклона му ще е над 45° и няма да може да се използва нормално, а и не бил
необходим. Стъпалата които били изпълнени на мястото били най-удачното решение
и се полззвали от всички. Предвижданията на ПУР-а за тупика намира за варинт
който не бил най-икономичния и най-благоприятния за държавата и обществото, не
били съобразени с принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. Оспорва като
незаконосъобразни предвижданията на Плана за образуване на ПИ 429 на място
заето в по-голямата си част от гора. Срещу проекта в срок подал писмени възражения,
които неправилно не били уважении и плана не бил преработен, а одобрен както е
изготвен. Прилагането на предвижданията на ПУР-а счита, че ще причини вреди - несъизмерими
с целта преследвана от админ. акт и от закона. Поради това моли за отмяна на
Решението в оспорената част. Депозира уточняващи молби, като в молбата от
02.03.2012г. упълномощеният от него процесуален представител заявява, че поддържа
жалбата на К.И. *** с което е одобрен ПУП-ПУР за КК»Чайка» В ЧАСТТА на ПИ 430 относно
предвидения тупик от запад между него и ПИ 509, 841 и 427. Моли за отмяна на
одобрения ПУП-ПУР в частта на тупика, който бил ненужен и невъзможен за
изграждане. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си. Поддържа жалбата
и уточняващите молби и моли плана в частта на тупика да бъде отменен като
незаконосъобразен, ненужен и неикономичен. Заявява, че не оспорват ПУП-ПУР в частта
на улицата от юг, по която се осигурява транспортен достъп до всички имоти от
тази страна, при проектирането на която не са допуснати нарушения. Претендират присъждане
на разноските по делото.
Ответната
страна - Общински съвет-Варна в съдебно заседание изпраща процесуален
представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена, а Решението- потвърдено
като справедливо и взето в рамките на нормативните изисквания. Тупикът
осигурявал възможност за допълнителен достъп до плажната ивица, и собствениците
на останалите имоти №509, 841 и 427 не го обжалвали, което означавало че са
съгласни с него, т.е. с предвижданията на плана одобрен с Решението. Поради
това ПУП-ПУР бил в съответствие с чл.108 ал.5 от ЗУТ и моли да бъде потвърден. Претендира
присъждане на разноските по делото.
След
обнародване на съобщение за оспорването в „ДВ” бр.100/20.12.2011г. по чл.218 от ЗУТ, в едномесечния срок не са постъпили молби за конституиране на
заинтересовани страни.
При проверката на допустимостта на жалбата се
установи следното: Съгласно Нотариален акт №140/1993г. и Договор за доброволна
делба на недвижим имот от 12.12.1997г., жалбоподателят К.Н.И. е собственик
на 600 кв.м. ид.ч. от недвижим имот: хавра в местност „Чайка” на гр.Варна, с
площ от 1000кв.м, съставляваща парцел ІХ-3017 по проекто- плана на КК „Чайка”. От
Удостоверение изх.№94-27680-03-10-12559/05.12.2011г. на СГКК-Варна /л.123/, се
установява че ПИ 3017 описан в НА №140/1993г., попада в имоти с идентиф. 10135.2517.430
и 10135.2571.429 по КК от 2008г. на гр.Варна. С обжалваното Решение №3408-7/2011г. на Общински съвет-Варна е
одобрен ПУП–ПУР на КК „Чайка” с
който се урегулират пътищата в обхвата на плана, т.е. урегулира се територията
в която попада ПИ 3017, респ. ПИ 430 и ПИ 429 по КК от 2008г. Като собственик на имоти –429 и 430 в южния
край на които е проектирана улица и на ПИ 430 в западния край на който е
проектиран тупик, които имоти са непосредствено засегнат от предвижданията на
плана, съгласно чл.131 ал.1 вр.ал.2 т.1 от ЗУТ К.И. е активно легитимиран субект с правен интерес
да оспори Решението на ОбщС-Варна с което е одобрен ПУП-ПУР относно улицата и тупика.
След образуване на делото по първоначалната жалба, в уточняваща молба от
02.03.2012г. от представителя на К.И. писмено е заявено, че не поддържат
жалбата и оплакванията в нея за незаконосъобразтност на ПУП-ПУР в частта на ПИ
429 и улицата на юг през ПИ 430 и ПИ 429 по ПУР. След даване ход на делото в
съдебно заседание и в хода по същество, жалбоподателят и пълномощника му
поддържат уточняващат молба, като предвижданията на одобрения план в частта за
улицата от юг намират за законосъобразни, поради което не искат отмяна на
Решението на Общ.съвет в тази част. С оглед на това е налице оттеглане на тази
част от първочално предявеното оспорване, поради което и на основание чл.158
т.8 от АПК Съдът е десезиран със спора и не дължи проверка и произнасяне по
същество на Решението на Общ. съвет с което е одобрен ПУП-ПУР на КК”Чайка” в
частта за ПИ 429 и улицата на юг проектирана в ПИ 430 и ПИ 429, а производството
в тази част следва да бъде частично прекратено. Оспорването в останалата част,
която се поддържа от И. и представителя му е упражнено в 14-дневния срок по чл.215
ал.4 от ЗУТ от обнародването на акта в ДВ бр.59 от 02.08.2011г./л.84/, тъй
като жалбата е подадена по пощата на 16.08.2011г.
/видно от пощенския плик на л.68/. Поради това жалбата в частта касаещи
предвижданията на ПУП-ПУР за тупика в западната част на ПИ 430 е ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
От доказателствата се установява
от фактическа страна, че административното
производството е започнало с Решение №5/10.04.2007г. на Кмета на Община Варна /л.65/, с което на
основание чл.124 ал.2 от ЗУТ, във връзка с Решение по т.90 от Протокол
№12/27-28.03.2007г. на ЕСУТ и Протокол №52/ 13.03.2007г. на Общ.съвет-Варна, е
разрешено изработване на проект за ПУП-ПУР на КК ”Чайка” при спазване на действащата нормативна уредба
за устройство на територията и „Специфичните правила и нормативи за устройство
и застрояване на гр.Варна”, одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/1999г. на МРРБ.
Разрешението е основано на Решение на ОбС-Варна по Протокол №52/13.03.2007г. за
осигуряване на финансиране на проекта и положително становище на Главния
архитект на Община Варна. С определения изпълнител за обществената поръчка за
изработване на плана е сключен договор за изработване на ПУП-ПУР на КК
„Чайка” /л.60гръб-61/ въз основа на
техническо задание съставено от Гл.архитект на Община Варна /л.67/. В него е предвидено
двуфазно изработване на плана – на предварителен проект със съдържание по чл.56
от Наредба №8/2001г. и на окончателен проект – със съдържание по чл.49 т.2, т.3
и т.4 от същата. В плана се изисквало да има следните графични и тестови
материали: опорен план, изработен върху действащия КП, ПУР на улиците и
поземлените имоти за обекти публична собственост с режим на устройствена зона,
транспортно-комуникационна схема, сборна схема на инженерната инфраструктура и
обяснителна записка. Основни изисквания към проекта са: да се изработи в съответствие
с изискванията на чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.58 от Наредба №8/2001г. на
територия с площ 1 768 941 кв.м с граници: на север м.Баба Алино, на
изток – кв.Черно море, на юг- „Св.СВ. Константин и Елена”, на запад-СО „Ален
мак”; да се съобрази с приетите, но невлезли в сила ПРЗ за територията и с
влезлите в сила ПРЗ за отделни имоти или група имоти, с надземните и подземни
проводи, с изградените противосвлачищни укрепителни съоръжения в
м.Кабакум, да се запазят технологичните пътища до тях или да се осигури друг
достъп до тях. Изработването на ПУП е допуснато с цел да се осигури обвързаност
със съседните територии–по кадастрални граници, в комуникационно отношение и по
съвместимост на устройствените зони – жилищна зона, курортна и др.; да се
осигури дългосрочното развитие на устрояваните и благоустроявани територии; да
се определи предназначението на имотите – общинска и държавна собственост за да
се осигури обслужването на териториите. Цел и изискване към проекта разписани в
техническото задание са планът да гарантира икономичност, ефективност,
целесъобразност и законосъобразност– запазване на съществуващата дървесна
растителност, трайни настилки, законно изградени сгради и др.
Изготвеният ПУП-ПУР на КК ”Чайка” ведно с
комуникационно-транспортна схема, идейна вертикална планировка, схема за
електрозахранване, схема “ВиК” са разгледани на 25.11.2009г.на заседание на
ЕСУТ при Община Варна, за което е съставен Протокол №67 /л.45-47/. С Решение по
т.1 е приет изготвеният План за улична регулация на КК „Чайка” фаза - окончателен
проект със забележки: схемата по ВиК да се внесе във ВиК за становище, във
връзка с геозащитните мероприятия; предложената панорамна алея да се измести в
западна посока; да отпадне тупикът в кв.47; район „Приморски” да допълни информацията
за влезлите в сила ПРЗ. В изпълнение
ПУП-ПУР е предаден с Приемо-предавателен протокол от 07.12.2009г. /л.49/ с
нанесени корекции съгласно т.1 от Решението на ЕСУТ от 25.11.2009г. С
публикация в „Държавен вестник” бр.24 от 26.03.2010г. /л.38/ и в местен
ежедневник е съобщено за приетия окончателен
проект на ПУР на КК „Чайка” на
заинтересованите лица, с указание за възможността да подадат писмени
възражения, предложения и искания по него на основание чл.128 ал.5 от ЗУТ в 1-месечен
срок от обнародването.
На 07.07.2010г. на заседание
на ЕСУТ при Община Варна /със съставен Протокол №38-л.22-35/, в т.ІІ са
разгледани постъпилите възражения срещу Плана. Сред тях под №31 е възражението
на К.Н.И., което не е уважено, тъй като не били представени доказателства за
наличие на законно изградени сгради. След произнасянето по всичките 129
възражения, ЕСУТ взел решение да се доокомплектова ПУР на КК „Чайка” със
специфичните правила и нормативи за тяхното прилагане по чл.108 ал.4 от ЗУТ. На
заседание на ЕСУТ, съгласно Протокол №14 от 22.03.2011г. е взето решение по
т.10, с оглед решаване на геозащитните мероприятия, частта от ПУР на КК”Чайка”
в зоната на свлачище „Трифон Зарезан” да се изключи от разработката. На
30.03.2011г. коригирания план е предаден от изпълнителя, а на 27.04.2011г. Кметът на Община Варна на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ предложил на
ОбС-Варна да приеме решение за одобряване на ПУП-ПУР на КК „Чайка” със схемите към него. С Решение
№3408-7 по Протокол №35/22,23,29.06.2011г. /л.99 гръб/, Общински съвет-Варна провел обсъждания и с мнозинство на
присъстващите съветници одобрил план за улична регулация на КК„Чайка”, водоснабдяване
и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и
комуникационно транспортна схема на КК ”Чайка” без кв.4,6,7,60 и част от кв.5,
с изключение на улицата от о.т.34 до о.т.44, на основание чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА и чл.129 ал.1 от ЗУТ.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, по делото е
допусната СТЕ, заключението по която е прието по делото без оспорване от
страните. От отговорите на поставените въпроси и обясненията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че през 1990г. е изработен Кадастрален план на комплекс
„Чайка”, по който имота на жалбоподателя е с пл.№3017. През 1993-1994г. е
изработен ЗРП на КК„Чайка”, процедурата по одобряването на който е прекратена
след първо обявяване. По този ЗРП, процесният имот е предвиден като УПИ
ІХ-3017. Със Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС е наложена строителна
забрана в свлачищните зони по северното Черноморие, включително и отделни части
от к.к.„Чайка”, с определени зони забранени за строителство и зони застрашени
от свлачища. Процесният ПИ 430 попада в участък №10 от територия обхваната от
тази Заповед. По ТУП от 1998г. на Община Варна, одобрен с Решение №1611-5/32/1998г.
на ОбС-Варна територията на КК„Чайка” е предвидена като „курортен комплекс”, а
по СПНУЗТ на гр.Варна одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/1999г. на МРРБ е с
устройствена зона „ОК” - курортни зони и комплекси. Със Заповед
№РД-02-141-2284/29.12.2000г. на МРРБ е одобрен КП (южна половина) на к.к.
„Чайка”, по който процесният имот е с пл.№735. ПУП-ПУР е изработен въз основа
на действащата кадастралната карта и регистри на Район „Приморски”, в частта на
к.к. „Чайка”, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК. По
тази кад. карта имота е с ПИ 430 и площ 1190 кв.м. вещото лице констатира, че
цитираната „хавра” с площ 1000кв.м., по договора за доброволна делба от
27.12.1997г., съставлява парцел № ІХ-3017 по проекто– плана на к.к.
„Чайка”, а имот с идентификатор
№10135.2571.430 по КК/2008г. на к.к. „Чайка”, послужила за основа на процесния
ПУП-ПУР, не съвпада с имотните граници на ПИ 3017, но съвпада с имотните
граници на ПИ 735 по КП/2000г. За територията единственият изработен, одобрен и
влязъл в сила план с улична регулация, е ЗРП одобрен със Заповед №1184/1962г.
на КАБ, но предвижданията му не били приложени в процесния участък. В
транспортно–комуникационната схема към ПУП-ПУР проектираната улична регулация
по западната граница на ПИ 430 е означена като „пешеходни връзки и задънени
улици”. Тази улична регулация не пресича квартал 18 в неговата цялост и не е
форма на пряко пешеходно преминаване от кварталите в дълбочина, поради което вещото
лице е определя като задънена улица – „тупик”. Трасето на тупика в плана е през
ПИ 509, ПИ 430, ПИ 841 и ПИ 427, който се явява дублираща улица, тъй като ПИ
509 и ПИ 430 се обслужват от улицата с която граничат на юг, а ПИ 841 и ПИ 427
се обслужват от съществуващия тупик с обръщач от северната им страна, който е
нанесен в кадастъра като ПИ 424 и ПИ 425. Поради това заключението, което не се
е оспорва от страните е, че новопроектираната в ПУП – ПУР улица-тупик по
западната граница на ПИ 430 се явява втори по план уличен достъп до имоти №№
509, 430, 841 и 427, който дублира предвидения в плана достъп от други улици за
обслужване на тези имоти.
В съответствие с фактическото положение са твърденията в
жалбата за значителна денивелация на терена в участъка на процесния тупик. Експертизата
констатира около 20м денивелация по трасето му – т.е. 30,8% наклон, при
нормативно предвиден в Наредба №2/2004г.–таблица 1.3 и технически допустим
максимален надлъжен наклон от 10 до 12% (респ. до 14%- при тежки теренни
условия), за улиците от VІ клас като процесната. При тези параметри и
констатации, Съдът кредитира като обоснован извода в заключението, че проектирания
тупик не е съобразен с денивелацията на терена и реализирането му е технически
невъзможно, въпреки че е проектиран като обслужваща улица от VІ клас, с параметри
- дължина 65м. и ширина между регулационните линии – 3м., без тротоари и наклон
около 30,8%- в съответстващи на изискванията за този клас улица в ЗУТ и Наредба
№2/2004г., с изключение на тези за надлъжния наклон и за минимална ширината 3,2м.
При огледа на място по трасето на улицата–тупик са установени трайни
подобрения: бетоново стълбище с междинни площадки (в ПИ 509 по западната
граница на ПИ 430) и масивна СТБ ограда (Н 0,6м) с метална ажурна част до
Н-1,8м., с напречни подпорни стоманобетонови зидове в ПИ 430 и метална ажурна
врата с размери 3/1,5м, които следва да се премахнат при прилагане на ПУР-а за
тупка. В заключението като най-икономичен вариант по чл.108 ал.5 от ЗУТ е
посочено отпадане на предвиждането за улицата-тупик в ПУР-а. Съдът кредитира
изводите на вещото лице за съответствие на одобрения ПУР на изискванията на
Наредба №8/2001г. и за наличие в разработката на всички материали, изискуеми от
техническо задание, съгласно протокола от 07.12.2009г. Като цяло ПУП-ПУР е съобразен
с наличието на съществуващата улична мрежа, с класификацията на проектната
улична мрежа, зададена от компетентния орган, с техническите характеристики,
съгласно Наредба №2/2004г.,със съществуващото застрояване - в преобладаващата
част и със съществуващата и бъдеща подземна инфраструктура, с изградените
противосвлачищни съоръжения в частта на плаж „Кабакум” и е съпроводен от всички
необходими схеми и планове.
При
тези фактически установявания от приетите по делото писмени доказателства и
заключение на СТЕ, твърденията на жалбоподателя и представителя за това, че
проектирания тупик е ненужен, неосъществим, неикономичен, нецелесъобразен, а
съществуващите на място стълби с площадки за пешеходно преминаване са
единствено възможния вариант за преминаване, което ще бъде разрушено, ако плана
влезе в сила и започне прилагането му са доказани. При извършената проверка по
оплакванията в жалбата, а съгласно задължението по чл.168 от АПК – на всички основания
по чл.146 от АПК, се установи, че жалбата срещу Решението на Общински съвет-
Варна в оспорената част - за тупика на запад в ПИ 430 е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното Решение е акт постановен от териториално компетентен
орган и не е налице основание за отмяна по чл.146 т.1 от АПК. Съгласно чл.129
ал.1 от ЗУТ, ПУП се одобрява с решение на общинския съвет. В случая Общински
съвет-Варна с Решение №3408-7 по протокол №35/22,23 и 29.06.2011г. е одобрил
ПУП-ПУР на к.к.”Чайка”, взето при наличие на предвиденото чл.27 ал.3 вр. с ал.4
от ЗМСМА мнозинство - с 28 гласа „за” от 35 присъстващи, т.е. с повече от
половината от присъстващите, и от общия 51брой общински съветници за Община
Варна, съгласно чл.19 ал.1 т.9 от ЗМСМА.
Решението отговаря на изискванията за форма в чл.59 от АПК - издадено е в писмена форма, като с него е одобрен ПУП-ПУР с необходимата
графична част, с обяснителна записка и посочените в техническо задание планове
и схеми. Безспорно се установява, че Община Варна е възложила проектиране на
подробен устройствен план от вида по чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ – План за регулация
на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост–ПУР. Този ПУП
за територията на КК ”Чайка” се явява ПУП за първоначална улична регулация,
т.е. план по чл.16 ал.7 от ЗУТ за територията, тъй като касае комплекс „Чайка”
който като цяло е с неурегулирани имоти и с имоти с неприложена регулация по
предходния план–ЗРП от 1962г.
Като цяло ПУП-ПУР е съобразен с техническото задание, но
в частта на имота на жалбоподателя - ПИ 430 и тупика в западния му край,
предвижданията на одобрения ПУР са в разрез с целите за постигане на които е
възложено изработването му, посочени в т.1.4 на техническото задание. Основателни и доказани са твърденията на
жалбоподателя, че улицата–тупик проектирана в западния край на имота му - ПИ 430
е ненужна и се явява дублираща като обслужване на имота му, така и за др. имоти
които засяга ПИ 509, ПИ 841 и ПИ 427. Освен това от СТЕ , която не се оспорва се
установява, че при евентуална реализация на този тупик, той ще е с недопустим
наклон от 30,8%, поради голямата денивелация на терена по дължината на трасето
му. Поради това се налага извода, е това предвиждане на ПУП-ПУР не отговаря на
целта и изискването в заданието - плана да гарантира икономичност, ефективност,
целесъобразност и законосъобразност. Тези изисквания и цели са изискванията на разписани в чл.108 ал.5 от ЗУТ, чл.125
ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, чл.47 от Наредба №8/2001г., Наредба №2/2004г. и др. Основателно
и доказано е оплакването на жалбоподателя, поддържано от процесуалният му
представител за незаконосъобразност на одобрения ПУП-ПУР в частта на новопредвидения
обслужващ тупик в западната част на ПИ 430, че в тази част Решението на
Общ.съвет-Варна е незаконосъобразно, издадено в противоречие с императивни
материалноправни разпоредби - чл.81 и чл.108 ал.5 от ЗУТ. ПУР в оспорената част
не отговаря на предназначението и задачите за които е допуснато проектиране на
ПУП и то от вида ПУР по чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ. Предвижданият тупик освен като
ненужен, тъй като дублира достъп до имоти, за които обслужване и лице се
осигурява от други улици, е невъзможен за реализиране поради денивелацията от
30,8% на терена по дължината му, поради което е налице основание за отмяната му
по чл.146 т.4 от АПК.
Поради това макар регулационните предвиждания на тупика в
одобрения ПУР да засягат минимална площ на ПИ 430, по-малко от 10% съгласно
уточнението направено от вещото лице в съдебно заседание, наличието на такъв с
одобреното разположение и трасе са в несъответствие на изискванията на Наредба
№2/2004г. за технически допустимия максимален надлежен наклон, на чл.81 от ЗУТ
- да не дублира достъпа до имотите, Плана в тази част не съответства на
основната цел на устройствените планове по ЗУТ–правилното, целесъобразно и
икономично устройство на територията, което е основание за отмяна по чл.146 т.5
от АПК.
Следва
да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че атакувания план в частта за
процесния имот е приет в разрез с материално – правната норма на чл.6 от АПК,
за чието спазване се упражнява съдебен контрол по законосъобразност дори върху
актовете на административните органи, приети в рамките на тяхната оперативна
самостоятелност по целесъобразност. След като се доказателствата приети по
делото сочат наличие на друг законосъобразен вариант за урегулиране на
територията, който е по-икономичен - чрез отпадане на дублиращия тупик
преминаващ от запад на ПИ 430, който вариант е в съответствие с принципите на
целесъобразност и минимално засягане на собствеността, се налага извода, че
акта е издаден в нарушение на принципа за съразмерност. По повод възражението
на жалбоподателя, от ЕСУТ е следвало при произнасянето по него да се преценят
предвижданията за тупика не само с оглед наличието или липсата на строителни
книжа за изградените стълби, огради и др. в трасето му, а и с оглед денивелацията
на терена и възможността за изпълнение на такава урица-тупик там, да се
съобрази целта за постигане на която е проектиран и да се установи дублиращата му
функция. Тази преценка е гаранция за спазване от административният орган на
принципа на съразмерност в чл.6 от АПК, за спазване на изискването за упражняване
на правомощията от админ. орган по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
По делото не се съдържат документи, доказващи органът изобщо да е изследвал
наличието на необходимост от реализирането на такъв тупик, респективно
наличието на друг вариант за урегулиране на процесната територия. Икономически
необосновано и нецелесъобразно е проектирането, респективно изграждането на
път, който засяга определени имоти и чието изграждене е не само излишно, но и
свързано с непреодолими трудности от инженерно-техническо отношение поради
наклона на терена. Поради това макар при приемане на оспореното Решение да не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, Решението
на Общински съвет-Варна за одобярване на ПУП-ПУР в оспорената част следва да
бъде отменено на основание чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Въпреки отмяната му,
преписката не следва да се връща за ново
произнасяне на органа, предвид липсата на необходимост и невъзможността за проектиране в
ПУП-ПУР
на тупик в
тази част на територията.
С оглед изхода на спора и уважаване на жалбата като
основателна, Съдът намира искането от страна на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за своевременно и основателно. На основание
чл.143 ал.1 от АПК ответникът - Общински съвет-Варна следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя К.Н.И. сумата в общ размер 335лв. за
държавна такса, такса за обнародване на оспорването, за съдебно удостоверение и
за депозит за вещо лице, съгласно приети по делото доказателства за извършването
им.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3408-7 по
Протокол 35/22,23,29.06.2011г. на Общински съвет-Варна, с което на основание чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА вр.
чл.129 ал.1 от ЗУТ по предложение на Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПУР,
водоснабдяване и канализация, електро-захранване, идейна план-схема за
вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема за КК „Чайка” без кв.4,
6, 7, 60 и част от кв.5, с изключение на улица от о.т.34 до о.т.44, В ЧАСТТА на
обслужващата улица-тупик с ширина 3м попадаща в западната част на ПИ 430, по оспорване с жалба вх.№ 20407/03.10.2011г. на К.Н.И..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването с жалба вх.№20407/03.10.2011г. на К.Н.И. на Решение
№3408-7/35/22,23,29.06.2011г. на Общински съвет-Варна с което
е одобрен ПУП-ПУР, водоснабдяване и канализация, електро-захранване, идейна
план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема за КК „Чайка”
В ЧАСТТА относно ПИ 429 и проектираната улица с ширина 15м попадаща в южната
част на ПИ 430 и ПИ 429, на основание
чл.158 т.8 от АПК поради оттегляне на жалбата и ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО
ПРОИЗВОДСТВОТО в тази част.
ОСЪЖДА Общински съвет-Варна да заплати на К.Н.И. *** съдебни разноски в общ размер на 335/триста тридесет и пет/лева, на основание чл.143
ал.1 от АПК.
Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд по реда на глава ХІІІ от АПК в 7-дневен срок от съобщаването му, а в
останалата част – в 14-дневен срок от съобщението му по реда на глава ХІІ от
АПК.
СЪДИЯ: