Решение по дело №248/2020 на Районен съд - Несебър

 

ПРОТОКОЛ

11.03.2020 година                                                                                   град Н.

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                                      НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети март                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.М.Б.

       

Секретар: А.Г.

Прокурор:

Сложи за разглеждане АНД № 248 по описа за 2020 година

На именно повикване в 12.00 часа се явиха:

Нарушителят К.Т.Т., редовно уведомен, се явява лично, осигурен от РУ- Н..

Свидетелите П. Р., Р. С. и С. П.се явяват, осигурени от РУ- Н..

Явява се актосъставителят Ш.Ф.- инспектор при РУ Н..

За РП- Н., редовно уведомени, представител не се явява.

В залата се намира адв.В.П.от АК- Бургас.

В залата се намира и Д.К., дал обяснения по преписката.

НАРУШИТЕЛЯТ: Упълномощавам адв.П.да ме защитава по настоящото дело.

Адв.П.: Да се даде ход на делото.

Като счете, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Производството е образувано по внесен акт за констатиране на дребно хулиганство от РУ- Н. във връзка с преписка с № 129/10.03.2020 г. по описа на РУ- Н..

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на нарушителя:

К.Т.Т.- роден на *** ***, българин, български гражданин, студент, неосъждан, несемеен, ЕГН **********.

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:

С.П.С.- 17 г., българин, български гражданин,, несемеен, без образование, неосъждан, без родство с нарушителя по делото.

Р.Р.С.- 31 г., българин, български гражданин, несемеен, неосъждан, без родство с нарушителя по делото.

П.С.А Р.- 35 г., българка, български гражданин, несемейна, неосъждана, майка на С.С..

Свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещават за говорят истината.

СЪДЪТ ОТСТРАНЯВА от съдебната зала свидетелите.

Съдът запитва нарушителя дали е получил препис от акта за дребно хулиганство.

НАРУШИТЕЛЯТ: Получих препис от акта за дребно хулиганство. Наясно съм в какво съм обвинен.

СЪДЪТ разяснява на нарушителя правото му на отвод срещу състава на съда и съдебния секретар, както и правата му в процеса, предвидени в чл. 55 НПК и правото му по чл. 5, ал. 3 УДБХ на адвокатска защита.

НАРУШИТЕЛЯТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря. Разбрах правата си в процеса. Имам си адвокат. Искам да дам обяснения.

Адв.П.: Няма да правим отвод на състава на съда и секретаря. Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ намира, че следва да се проведе съдебно следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

НАРУШИТЕЛЯТ: Както си вървяхме с Роман, срещнахме случайно , с когото се знаем. Други хора са ми казвали, че С.говори лоши неща, неистини, по мой адрес. Попитах го защо ги говори тези работи. Той ме напсува, изкара електрошок и се сдърпахме. Първо ми посегна С.като посегна с електрошока към мен. Аз му ударих шамар, след което с Р.тръгнахме. На около 50 м С.ме настигна с майка си. С.размаха електрошока и двамата с майка си тръгнаха да ми скачат да ме бият. Майка му изкърти една тръба от градинките и посегна да ме удря с нея. С.ми посягаше с електрошока и аз го ударих един- два пъти. Ударите, които му нанесох, бяха с цел да се предпазя. През това време Р.беше встрани и сигурно е видял всичко. След това дойде Д. и започна да ни разтърва.

Адв.П.: Нямам въпроси към нарушителя.

НАРУШИТЕЛЯТ на въпроси на съда: След като ударих първия шамар на , тръгнахме с Р.да заминаваме, но С.и майка му ме настигнаха.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите:

Свид.С.: Отидохме с К. до мини маркет „Жанет“, от където си взехме бира и чашки. Искахме да отидем до плажа да пием бира. Срещу мини маркета има фургон, в който продават риба. Тръгнахме по уличката между рибата и мини маркета. Там срещнахме това момче, което беше в залата, но не го познавам. С К. се поздравиха и се сдърпаха. Хванаха се за якетата. Аз продължих надолу. След няколко секунди К. ме настигна и след малко изскочиха майка му на момчето и самото момче. После дойде М.. Аз си оставих бирата, за да ги разтърва. М. дойде, хвана К. и го дръпна на страни, като каза: „Нищо няма да правите. Ще изчакаме полицаите. Под „сдърпаха се“ имам предвид, че двамата се хванаха за якетата. Тръгнах надолу за да не присъствам на конфликта. Като дойдоха майката и момчето, момчето носеше електрошок, който размахваше. Майката не видях да носи нещо в ръката си. М. като дойде, К. сам отиде при него. Аз видях само разговор между тях. Не съм видял никой никого да докосва. Нарочно се дръпнах, за да не гледам чужди разправии.

Свид.С. на въпроси на адв.П.: Когато срещнахме за първи път , той си бръкна за нещо в якето, но не видях за какво. Не видях да вади нещо, защото продължих надолу, тъй като не исках да гледам чужди разправии. След като майката на С.дойде, тя се караше с К., повишаваше му тон. К. се дърпаше назад. С.говореше нещо, но не зная какво, защото се дръпнах настрани.

Адв.П.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Свид.С.: Както си стоях пред къщи, той мина /свидетелят сочи нарушителя/ с това момче /свидетелят сочи свидетеля С./ и с още едно момче. Аз бях сам. Нарушителят, без да каже нещо, започна да ме бие. Извиках за помощ. Дойде майка ми с приятеля си. Майка ми му каза да спре да ме бие, защото съм болен, но въпреки това той продължи да ме бие. Удряше ме с юмруци и шамари по главата. Като дойде приятелят на майка ми, той видя как К. ме бие. През това време аз стоях, защото съм болен и не мога да се бия. Нямаме вражда с нарушителя.

Свид.С. на въпроси на адв.П.: Имах в себе си електрошок. Ползвам го за самоотбрана. В случая го използвах. Няма да стоя и да ме бие. Пуснах му един път електрошока, но той не спря и въпреки това продължи да ме бие. Майка ми и приятелят ѝ не видяха да ползвам електрошока. Нося електрошока за защита, защото аз не мога да се бия, тъй като съм болен. Когато дойдоха майка ми и приятелят ѝ не съм разговарял с К., не съм се движил към него заедно с тях. През цялото това време нищо не съм направил, освен един път насочих електрошока към него. Представям съдебномедицинско удостоверение и медицинска бележка.

Адв.П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Съдът констатира, че в преписката са снети обяснения на Д. Иванов К., който се намира отвън пред залата. В тази връзка, съдът счита, че неговият разпит би могъл да допринесе за разкриване на обективната истина, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в качеството му на свидетел Д. Иванов К..

Снема самоличността на свидетеля, както следва:

Д. ИВАНОВ К.- 33 г., българин, български гражданин, несемеен, осъждан /не може да отговори за какво е осъждан/.

Свидетелят, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, обещава да говори истината пред съда.

Свид.К. на въпроси на съда: Спяхме с П.в къщи. В един момент чух викове и крясъци на сина ѝ: „Мамо, мамо, бият ме.“. Двамата с П.слязохме долу, като тя слезе преди мен. Като отидох при тях в градинката видях как двамата се удрят взаимно /свидетелят сочи нарушителя и свидетеля С./. Сега разбирам, че нарушителят се казва К.. Даже К. тръгна срещу Петрана, като ѝ говореше агресивно. Казах му да не говори агресивно. Хванах го за ръка, заведох го пред блока и дойдоха полицаите. Градинката, където двамата се биеха, се намира на около 100 метра от блока, в който живеем. Когато С.викаше, че го бият, той беше пред блока. Като слязох долу, виждах как се блъскаха двамата заедно, раздаваха си шамари. Аз отидох и ги разтървах. Попитах С.какво се е случило. К. го знам по физиономия. Попитах С.какво става и той ми каза, че както си стоял, К. го нападнал в гръб, удрял го, блъскал го, съборил го на земята и той тогава започнал да вика. К. говореше много агресивно на Петрана. Сигурен съм, че ако не бях там, щеше да я удари. Като слязох П.беше там и питаше К.: „Какво е направило детето?“ Аз като отидох, всичко приключи. Аз просто ги разтървах да не се случи нещо друго. Незнам дали С.има електрошок.

Свид.К. на въпроси на адв.П.: В конкретната ситуация видях С.да държи електрошок. Не си спомням С.да е замахвал към К. с електрошока. Аз ги разтървах. Повече нямам какво да кажа по случая.

Свид.Р.: Желая да свидетелствам. От две години живея на семейни начала с Д.. Въпросния ден С.беше при нас. Излезе от къщи около 13,40 ч. С Д. легнахме да си починем. Около 15,30 ч. чух в съня си С.да крещи: „М., М.“. Чувах го в съня си. Тъй като С.прави гърчове, реших, че му е станало лошо, но след това се сетих, че ако е получил гърч, няма да може да вика. Станах и отворих вратата. Питах го какво стана. Той ми каза: „Един ме бие. Бяха трима, но единият от тях ме биеше. Удари ме в главата, както си стоях. В първия момент помислих, че ми стана лошо, защото ми притъмня.“ Тръгнах след въпросното момче. С.вървеше пред мен, като момчето продължаваше да удря . Питах какво е станало. Казах: „Не го удряй, защото той е болен от епилепсия“, но той продължаваше да го удря. През това време Д. излезе и извика: „Ей, какво става?“ и тогава момчето остави . През това време обяснявах, че С.е болен. Д. каза да се обадя на 112. Аз се обадих и полицаи дойдоха. Момчето удряше С.с юмрук в главата от ляво и го риташе в краката. С.стоеше прав срещу него. С.имаше електрошокова палка, но не му я пусна, а само я размаха без го докосва. След като С.изкара електрошоковата палката, пусна я, но не го докосна. К. виждаше и се дърпаше назад. Ние не сме крили палката, полицаите дори я взеха.

Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля.

Свид.Р. на въпроси на съда: През цялото време, докато бях там, С.го питаше: „Защо ме биеш? Защо ме удряш? Какво е станало?“. Аз също му казах четири- пет пъти да не го удря, че е болен. С.е 60% инвалид, прави гърчове. Даже скоро имаме час за преглед.

Адв.П.: Няма да соча други доказателства. Нямам въпроси към свидетеля.

На основание чл.283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА протоколите и другите писмени доказателства по преписка изх. № 129/10.03.2020 г. на РУ- Н., акт за констатиране на дребно хулиганство, медицинско направление № 15/11.03.2020 г. и съдебномедицинско удостоверение № 13/2020 г.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв.П.: В днешното съдебно заседание се събраха категорични доказателства за наличието на инцидент, при който са взели участие три лица, които имат семейни отношения помежду си, както и подзащитния ми Т.. На този скандал единствен свидетел е бил и разпитания в днешното съдебно заседание, както и са му снети сведения по полицейска преписка, лицето Р.С.. Категорично се доказа, че се касае за конфликт между лицето С.С. и подзащитния ми Т., при който те са си разменили удари. На следващо място, категорично се доказа, че лицето С.С. е държал и използвал цитирания електрошок. В тази връзка, не е нелогично, че поставен пред такава опасност за физическото си здраве, подзащитният ми Т. е възможно, логично и допустимо да е посегнал на лицето С.С. с цел само и единствено да предотврати противоправно нападение спрямо себе си. Считам, че последният е действал при условията на неизбежна отбрана. На следващо място, спрямо подзащитния ми е съставен акт по УБДХ, като са посочени като свидетели Р.С., както и свидетелката П.Р.. В техните показания пред полицейските служители не се съдържат данни, които да обуславят наличието на извършено от подзащитния ми нарушение в цитирания в акта смисъл. Свидетелят Р.С. посочва, че се касае за конфликт между двете лица, при който взаимно са си разменили удари. Свидетелката П.С.а не е пряк свидетел- очевидец на по-голямата част от конфликта и е заинтересована от изхода, както на полицейската преписка, така и на разглежданото в днешното съдебно заседание дело. В приложения по делото акт се посочват грубо нарушаване на етика и морал и нарушаване на обществения ред, но от полицейската преписка, както и в днешното съдебно заседание, не се събраха данни деянието да е извършено в присъствието на свидетели, както и на обществено място. Самото деяние, за което се търси отговорност от подзащитния ми, не е конкретно и ясно дефинирано, което от своя страна нарушава неговото право на защита. На следващо място, считам, че дори неправилно полицейските служители да са взели изцяло и в превес сведенията на свидетеля С.С. и неговата майка, и предвид приложеното в днешното съдебно заседание съдебномедицинско удостоверение, се касае за деяние, чиято квалификация няма да определям, но което е съставомерно на престъпление от НК. Процесуалният ред за преследване на същото не е спазен. Предвид всичко гореизложено, считам, че подзащитният ми не е осъществил състава на нарушението, за което му е съставен акт по УБДХ. Моля да отмените същия. Моля за произнасяне в този смисъл.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам какво да допълня.

Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения и ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.

НАРУШИТЕЛЯТ: Моля да отмените акта.

СЪДЪТ ОБЯВИ, че се оттегля на тайно съвещание за постановяване на присъдата, която ще бъде обявена в 15.30 ч.

Съдебното заседание продължава в 15,30 часа в присъствието на нарушителя, адв. П.и св. С.С., пред които съдът обяви своя съдебен акт в следния смисъл:

След като се оттегли на тайно съвещание съдът съобрази следното:

Производството е по реда на УБДХ и е образувано по повод внесена на основание чл. 3, б. ”а” от Указа преписка с № 129/10.03.2020 г. по описа на РУ- Н. против К.Т.Т..

В съдебно заседание нарушителят се явява лично и с упълномощен защитник. Развиват се съображения срещу обвинението за извършено дребно хулиганство. От съда се иска да оправдае Т..***, редовно уведомени, не изпращат представител.

С оглед  събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят К.Т.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, студент, неосъждан, несемеен, ЕГН **********

На 09.03.2020 г., около 16,00 часа, Т., заедно със св. С., минавали по ул. „С.” в гр. Н.. Пред дом № * видели св. С.. Тъй като нарушителят имал сведения, че св. С. говорил по негов адрес неистини, Т. се запътил към С.. Попитал го защо говори неистини по негов адрес, след което му ударил шамар с ръка в лявата част на лицето в областта на слепоочието. Св. С. носел с джоба си електрошок, който извадил, насочил и използвал веднъж в тялото на Т.. Последният преустановил контакта със св. С. и двамата със св.С. се насочили надолу в посока плажа. В това време св. С. започнал да вика на майка си- св. Р., че едно лице го бие. Последната спяла, заедно със св. К., в дома им, като от виковете се събудили и двамата. Св. Р. излязла пред дома си и заедно със св. С. се насочили към Т. и св. С., които вървели на около 50-100 м. разстояние пред тях. Св. Р. попитала на висок тон Т. защо е ударил сина му. Св. С. извадил отново електрошока и започнал да го размахва, при което нарушителя започнал да се дърпа назад. В един момент двамата се хванали за връхните дрехи и започнали да се удрят взаимно. На мястото пристигнал св. К., който ги разтървал. Св. Р. се обадила на телефон 112, при което пристигнал полицейски патрул и отвел Т.. От полицейски служители в РУ- Н. бил изготвен протокол за предупреждение спрямо Т..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и от материалите по преписка с № 129/10.03.2020 г. по описа на РУ- Н. против К.Т.Т., приобщени по делото по надлежния ред. Разпитаните свидетели С., Р., К. и С. дават показания, които на места са взаимно противоречиви, но не и по отношение на съставомерните елементи на нарушението. От показанията на св. С., св. С. и от обясненията на нарушителя се установява, че Т. е бил инициатор на първоначалият контакт, насочвайки се към св. С. с цел да му търси сметка защо последния говори неистини по негов адрес. От показанията на всички свидетели стана ясно, че св. С. е имал в себе си електрошок, който е използвал и с който е ръкомахал в посока на Т.. Единствено нарушителят заяви, че шамара, който е нанесъл на св. С. при първото стълкновение, е бил с цел самозащита по повод на извадения срещу него електрошок. Касае се за защитна версия, която не се подкрепя от показанията на нито един свидетел, включително и св. С., който е бил очевидец на случилото се през цялото време. Няма спор, че при първата среща С. е извадил електрошока, но не се доказа, че именно това действие е било първото и същото е дало основание на Т. да се защити, нанасяйки удар с ръка в лицето на св. С.. Ето защо и съобразно показанията на св. С., които не се обориха от останалите доказателства, съдът приема, че нарушителят, наред с думите, е предприел първи и действия, като е ударил св. С. по лицето с ръка. Св. Р. и св. К. не са били свидетели на тази част от случилото се.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ по отношение на нанесения удар с ръка /шамари/ в областта на лявото слепоочие на св. С.. С поведението си Т. е проявил оскърбително отношение към обществения ред и спокойствие и неуважение към обществото, в частност към св. С.. С деянието безспорно са нарушени общественият ред и спокойствие, но същото се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

В случая конкретното проявление на извършеното от Т. се изразява в сочения по- горе удар в лицето. Съставомерността на хулиганската проява предполага осъществяване на едно или повече непристойни действия, които да имат за резултат нарушаване на обществения ред, т.е. трябва да са възприети от други лица, у които действията да предизвикат силно възмущение. Нанасянето на шамар на св. С. съдът счита, че попада в обхвата на нормата на чл. 1, ал.2 от Указа. За извършване на деянието у деецът следва да се формира пряк умисъл и хулигански мотив. Въпросното действие е възприето от други лица или е можело да бъде възприето, доколкото е извършено на публично място- на улицата, пред св. С.. Престъпният резултат е постигнат, тъй като общественият ред е нарушен. Ето защо съдът счита, че са налице всички признаци от обективната страна на деянието по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От субективна страна нарушителят е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че лицето нарушава обществения ред с непристойни действия. Т. е съзнавал, че това се случва на публично място, както и какво ще предизвика поведението му. Предвиждал е деянието и последиците от поведението му. Предвиждал е, че ще извърши непристойни действия. Наред с това той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, какъвто безспорно е налице при извършването на непристойни действия спрямо обществения ред, и въпреки това е желаел да извърши описаните действия. Това се потвърждава от безспорно установената фактическа обстановка. Хулиганските действия са извършени без смислена причина, което ги обяснява единствено като демонстрация срещу установения ред и с цел саморазправа.

По отношение на посоченото в акта за констатиране на дребно хулиганство относно удари с ръце в областта на тялото на св. С., съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин нанасяне на такива. Видно от показанията на св. С., същият заяви, че Т. е нанасял удар само в областта на главата, но не и в тялото. Показанията на св. Р. в тази насока са изолирани, и предвид наличието на основание за тяхната пристрастност с оглед близката им родствена връзка, съдът счита, че не могат да послужат за направата на извод в насоката, в която бяха дадени. Св. К. заяви, че при отиването му на място Т. и св. С. се „блъскали” и си „раздавали” взаимно шамари, като не заяви Т. да е нанасял удари по св. С. в областта на тялото. Представеното в съдебното заседание съдебно медицинско удостоверение също е в смисъл, че ударите на Т. спрямо св. С. са били само в областта на лявата странична повърхност на главата, предвид посоченото в него, че са налице кръвоснабдявания само в тази част на главата и драскотини по лицето. Посоченото от св. С. в показанията му, че вследствие на ударите на Т. лицето му в лявата му част било надуто, не се възприема от съда предвид на това, че наличието на такива травми биха били оставили следи, които била били видими в съдебно заседание, а такива видимо не бяха налице. Наред с това не са били установени и от съдебният лекар. Представеното удостоверение, издадено от доктор Дончев, е ирелевантно, тъй като касае проблеми в устната кухина, като данни за нанесени удари в тази част на лицето по делото няма. Не без значение е обстоятелството, че и двата медицински документа са с дата 11.03.2020 г., т.е. два дни след инкриминираната дата, което поставя под съмнение причинната връзка между случилото се на 09.03.2020 г. и констатираните от медицинските лица увреждания, т.е. не могат да докажат с категоричност, че изложените в тях увреждания са именно вследствие ударите на Т. в лицето на св. С..

Тук е мястото да се посочи, че от доказателствата по делото става ясно, че във втората му част инцидента е бил провокиран от действията на св. Р. и св. С.. От показанията на св. С. се установи, че св. Р. е подходила към нарушителя с повишен тон, а св. С. е размахвал електрошока към Т. без последния да е предприемал някакви действия спрямо когото и да било от двамата. В този смисъл последващото „сдърпване” и „блъскане” между двамата /заявено от св. С. и св. К./ е било провокирано именно от действията на двамата свидетели, тъй като поемайки надолу със св. С., Т. е преустановил действията си спрямо св. С., като само намесата на последния и неговата майка са станали причината за случилото се впоследствие. По отношение обаче на св. С. и на св. Р. няма съставени актове за констатиране на дребно хулиганство, поради което и съдът не може да вземе отношение спрямо техните действия.

По отношение на твърденията на защитата, че в случая се касае за неизбежна отбрана, съдът ги намира за недоказани, като този аргумент следва да се разглежда само спрямо съставомерните действия на нарушителя, а именно удара с ръка в лицето на св. С., но не и по отношение на обвинението, в частта, в която съдът го намира за недоказано. От показанията на нито един свидетел не се установи при нанасянето на удара в лицето Т. да е действал в условията на защита от вече започнало нападение спрямо него, както изисква нормата на чл. 12, ал.1 от НК, уреждаща неизбежната отбрана. Напротив, по отношение на този удар, се установи, че тези действия са били инициирани именно от нарушителя, т.е. той е бил пръв, като не е имало предхождащо нападение от страна на св. С.. Неизбежната отбрана изиска действията да са с цел защита от непосредствено противоправно нападение, каквито елементи не се установи да са налице по делото.

Съдът намира, че с оглед поведението на нарушителя, поведението на самия пострадал по време на целия инцидент, включително и боравенето му с електрошок спрямо нарушителя, липсата на данни по делото за извършени нарушения от страна на Т., както и чистото му съдебно минало, на последния следва да бъде наложено наказание „глоба” в предвидения в Указа минимален размер от 100 лв.

Настоящата инстанция счита, че така определеното наказание ще постигне целите да се предупредят и превъзпитат нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА нарушителят К.Т.Т.- роден на *** ***, българин, български гражданин, студент, неосъждан, несемеен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2020 г., около 16.00 ч., в гр. Н., на публично място, на ул. „С.”, № *, нанесъл удар с ръка /шамар/ в лицето, в областта на лявото слепоочие, на С.П.С., ЕГН **********, с което показал оскърбително отношение към околните граждани и към С., и нарушил обществения ред и спокойствието им, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. "а", вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева, платима в полза на Държавата, като на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ, го ОПРАВДАВА за това да е извършил дребно хулиганство по същото време и място, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на тялото  на С.С..

Решението може да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд- Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този срок започва да тече от момента на обявяване на решението- 11.03.2020 г. в 15,35 часа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

В случай на постъпване на жалба, съдът обяви, че насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд- Бургас на 13.03.2020г. от 14:00 ч.

Съдът обяви решението си в присъствието на нарушителя, защитника му и св. С. в 15,35 часа, като РАЗПОРЕДИ да се уведоми за решението и Районна прокуратура- Н..

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,40 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ПРОТОКОЛ

11.03.2020 година                                                                                   град Н.

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                                      НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети март                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.М.Б.

       

Секретар: А.Г.

Прокурор:

Сложи за разглеждане АНД № 248 по описа за 2020 година

На именно повикване в 12.00 часа се явиха:

Нарушителят К.Т.Т., редовно уведомен, се явява лично, осигурен от РУ- Н..

Свидетелите П. Р., Р. С. и С. П.се явяват, осигурени от РУ- Н..

Явява се актосъставителят Ш.Ф.- инспектор при РУ Н..

За РП- Н., редовно уведомени, представител не се явява.

В залата се намира адв.В.П.от АК- Бургас.

В залата се намира и Д.К., дал обяснения по преписката.

НАРУШИТЕЛЯТ: Упълномощавам адв.П.да ме защитава по настоящото дело.

Адв.П.: Да се даде ход на делото.

Като счете, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Производството е образувано по внесен акт за констатиране на дребно хулиганство от РУ- Н. във връзка с преписка с № 129/10.03.2020 г. по описа на РУ- Н..

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на нарушителя:

К.Т.Т.- роден на *** ***, българин, български гражданин, студент, неосъждан, несемеен, ЕГН **********.

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:

С.П.С.- 17 г., българин, български гражданин,, несемеен, без образование, неосъждан, без родство с нарушителя по делото.

Р.Р.С.- 31 г., българин, български гражданин, несемеен, неосъждан, без родство с нарушителя по делото.

П.С.А Р.- 35 г., българка, български гражданин, несемейна, неосъждана, майка на С.С..

Свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещават за говорят истината.

СЪДЪТ ОТСТРАНЯВА от съдебната зала свидетелите.

Съдът запитва нарушителя дали е получил препис от акта за дребно хулиганство.

НАРУШИТЕЛЯТ: Получих препис от акта за дребно хулиганство. Наясно съм в какво съм обвинен.

СЪДЪТ разяснява на нарушителя правото му на отвод срещу състава на съда и съдебния секретар, както и правата му в процеса, предвидени в чл. 55 НПК и правото му по чл. 5, ал. 3 УДБХ на адвокатска защита.

НАРУШИТЕЛЯТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря. Разбрах правата си в процеса. Имам си адвокат. Искам да дам обяснения.

Адв.П.: Няма да правим отвод на състава на съда и секретаря. Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ намира, че следва да се проведе съдебно следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

НАРУШИТЕЛЯТ: Както си вървяхме с Роман, срещнахме случайно , с когото се знаем. Други хора са ми казвали, че С.говори лоши неща, неистини, по мой адрес. Попитах го защо ги говори тези работи. Той ме напсува, изкара електрошок и се сдърпахме. Първо ми посегна С.като посегна с електрошока към мен. Аз му ударих шамар, след което с Р.тръгнахме. На около 50 м С.ме настигна с майка си. С.размаха електрошока и двамата с майка си тръгнаха да ми скачат да ме бият. Майка му изкърти една тръба от градинките и посегна да ме удря с нея. С.ми посягаше с електрошока и аз го ударих един- два пъти. Ударите, които му нанесох, бяха с цел да се предпазя. През това време Р.беше встрани и сигурно е видял всичко. След това дойде Д. и започна да ни разтърва.

Адв.П.: Нямам въпроси към нарушителя.

НАРУШИТЕЛЯТ на въпроси на съда: След като ударих първия шамар на , тръгнахме с Р.да заминаваме, но С.и майка му ме настигнаха.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите:

Свид.С.: Отидохме с К. до мини маркет „Жанет“, от където си взехме бира и чашки. Искахме да отидем до плажа да пием бира. Срещу мини маркета има фургон, в който продават риба. Тръгнахме по уличката между рибата и мини маркета. Там срещнахме това момче, което беше в залата, но не го познавам. С К. се поздравиха и се сдърпаха. Хванаха се за якетата. Аз продължих надолу. След няколко секунди К. ме настигна и след малко изскочиха майка му на момчето и самото момче. После дойде М.. Аз си оставих бирата, за да ги разтърва. М. дойде, хвана К. и го дръпна на страни, като каза: „Нищо няма да правите. Ще изчакаме полицаите. Под „сдърпаха се“ имам предвид, че двамата се хванаха за якетата. Тръгнах надолу за да не присъствам на конфликта. Като дойдоха майката и момчето, момчето носеше електрошок, който размахваше. Майката не видях да носи нещо в ръката си. М. като дойде, К. сам отиде при него. Аз видях само разговор между тях. Не съм видял никой никого да докосва. Нарочно се дръпнах, за да не гледам чужди разправии.

Свид.С. на въпроси на адв.П.: Когато срещнахме за първи път , той си бръкна за нещо в якето, но не видях за какво. Не видях да вади нещо, защото продължих надолу, тъй като не исках да гледам чужди разправии. След като майката на С.дойде, тя се караше с К., повишаваше му тон. К. се дърпаше назад. С.говореше нещо, но не зная какво, защото се дръпнах настрани.

Адв.П.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Свид.С.: Както си стоях пред къщи, той мина /свидетелят сочи нарушителя/ с това момче /свидетелят сочи свидетеля С./ и с още едно момче. Аз бях сам. Нарушителят, без да каже нещо, започна да ме бие. Извиках за помощ. Дойде майка ми с приятеля си. Майка ми му каза да спре да ме бие, защото съм болен, но въпреки това той продължи да ме бие. Удряше ме с юмруци и шамари по главата. Като дойде приятелят на майка ми, той видя как К. ме бие. През това време аз стоях, защото съм болен и не мога да се бия. Нямаме вражда с нарушителя.

Свид.С. на въпроси на адв.П.: Имах в себе си електрошок. Ползвам го за самоотбрана. В случая го използвах. Няма да стоя и да ме бие. Пуснах му един път електрошока, но той не спря и въпреки това продължи да ме бие. Майка ми и приятелят ѝ не видяха да ползвам електрошока. Нося електрошока за защита, защото аз не мога да се бия, тъй като съм болен. Когато дойдоха майка ми и приятелят ѝ не съм разговарял с К., не съм се движил към него заедно с тях. През цялото това време нищо не съм направил, освен един път насочих електрошока към него. Представям съдебномедицинско удостоверение и медицинска бележка.

Адв.П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Съдът констатира, че в преписката са снети обяснения на Д. Иванов К., който се намира отвън пред залата. В тази връзка, съдът счита, че неговият разпит би могъл да допринесе за разкриване на обективната истина, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в качеството му на свидетел Д. Иванов К..

Снема самоличността на свидетеля, както следва:

Д. ИВАНОВ К.- 33 г., българин, български гражданин, несемеен, осъждан /не може да отговори за какво е осъждан/.

Свидетелят, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, обещава да говори истината пред съда.

Свид.К. на въпроси на съда: Спяхме с П.в къщи. В един момент чух викове и крясъци на сина ѝ: „Мамо, мамо, бият ме.“. Двамата с П.слязохме долу, като тя слезе преди мен. Като отидох при тях в градинката видях как двамата се удрят взаимно /свидетелят сочи нарушителя и свидетеля С./. Сега разбирам, че нарушителят се казва К.. Даже К. тръгна срещу Петрана, като ѝ говореше агресивно. Казах му да не говори агресивно. Хванах го за ръка, заведох го пред блока и дойдоха полицаите. Градинката, където двамата се биеха, се намира на около 100 метра от блока, в който живеем. Когато С.викаше, че го бият, той беше пред блока. Като слязох долу, виждах как се блъскаха двамата заедно, раздаваха си шамари. Аз отидох и ги разтървах. Попитах С.какво се е случило. К. го знам по физиономия. Попитах С.какво става и той ми каза, че както си стоял, К. го нападнал в гръб, удрял го, блъскал го, съборил го на земята и той тогава започнал да вика. К. говореше много агресивно на Петрана. Сигурен съм, че ако не бях там, щеше да я удари. Като слязох П.беше там и питаше К.: „Какво е направило детето?“ Аз като отидох, всичко приключи. Аз просто ги разтървах да не се случи нещо друго. Незнам дали С.има електрошок.

Свид.К. на въпроси на адв.П.: В конкретната ситуация видях С.да държи електрошок. Не си спомням С.да е замахвал към К. с електрошока. Аз ги разтървах. Повече нямам какво да кажа по случая.

Свид.Р.: Желая да свидетелствам. От две години живея на семейни начала с Д.. Въпросния ден С.беше при нас. Излезе от къщи около 13,40 ч. С Д. легнахме да си починем. Около 15,30 ч. чух в съня си С.да крещи: „М., М.“. Чувах го в съня си. Тъй като С.прави гърчове, реших, че му е станало лошо, но след това се сетих, че ако е получил гърч, няма да може да вика. Станах и отворих вратата. Питах го какво стана. Той ми каза: „Един ме бие. Бяха трима, но единият от тях ме биеше. Удари ме в главата, както си стоях. В първия момент помислих, че ми стана лошо, защото ми притъмня.“ Тръгнах след въпросното момче. С.вървеше пред мен, като момчето продължаваше да удря . Питах какво е станало. Казах: „Не го удряй, защото той е болен от епилепсия“, но той продължаваше да го удря. През това време Д. излезе и извика: „Ей, какво става?“ и тогава момчето остави . През това време обяснявах, че С.е болен. Д. каза да се обадя на 112. Аз се обадих и полицаи дойдоха. Момчето удряше С.с юмрук в главата от ляво и го риташе в краката. С.стоеше прав срещу него. С.имаше електрошокова палка, но не му я пусна, а само я размаха без го докосва. След като С.изкара електрошоковата палката, пусна я, но не го докосна. К. виждаше и се дърпаше назад. Ние не сме крили палката, полицаите дори я взеха.

Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля.

Свид.Р. на въпроси на съда: През цялото време, докато бях там, С.го питаше: „Защо ме биеш? Защо ме удряш? Какво е станало?“. Аз също му казах четири- пет пъти да не го удря, че е болен. С.е 60% инвалид, прави гърчове. Даже скоро имаме час за преглед.

Адв.П.: Няма да соча други доказателства. Нямам въпроси към свидетеля.

На основание чл.283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА протоколите и другите писмени доказателства по преписка изх. № 129/10.03.2020 г. на РУ- Н., акт за констатиране на дребно хулиганство, медицинско направление № 15/11.03.2020 г. и съдебномедицинско удостоверение № 13/2020 г.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв.П.: В днешното съдебно заседание се събраха категорични доказателства за наличието на инцидент, при който са взели участие три лица, които имат семейни отношения помежду си, както и подзащитния ми Т.. На този скандал единствен свидетел е бил и разпитания в днешното съдебно заседание, както и са му снети сведения по полицейска преписка, лицето Р.С.. Категорично се доказа, че се касае за конфликт между лицето С.С. и подзащитния ми Т., при който те са си разменили удари. На следващо място, категорично се доказа, че лицето С.С. е държал и използвал цитирания електрошок. В тази връзка, не е нелогично, че поставен пред такава опасност за физическото си здраве, подзащитният ми Т. е възможно, логично и допустимо да е посегнал на лицето С.С. с цел само и единствено да предотврати противоправно нападение спрямо себе си. Считам, че последният е действал при условията на неизбежна отбрана. На следващо място, спрямо подзащитния ми е съставен акт по УБДХ, като са посочени като свидетели Р.С., както и свидетелката П.Р.. В техните показания пред полицейските служители не се съдържат данни, които да обуславят наличието на извършено от подзащитния ми нарушение в цитирания в акта смисъл. Свидетелят Р.С. посочва, че се касае за конфликт между двете лица, при който взаимно са си разменили удари. Свидетелката П.С.а не е пряк свидетел- очевидец на по-голямата част от конфликта и е заинтересована от изхода, както на полицейската преписка, така и на разглежданото в днешното съдебно заседание дело. В приложения по делото акт се посочват грубо нарушаване на етика и морал и нарушаване на обществения ред, но от полицейската преписка, както и в днешното съдебно заседание, не се събраха данни деянието да е извършено в присъствието на свидетели, както и на обществено място. Самото деяние, за което се търси отговорност от подзащитния ми, не е конкретно и ясно дефинирано, което от своя страна нарушава неговото право на защита. На следващо място, считам, че дори неправилно полицейските служители да са взели изцяло и в превес сведенията на свидетеля С.С. и неговата майка, и предвид приложеното в днешното съдебно заседание съдебномедицинско удостоверение, се касае за деяние, чиято квалификация няма да определям, но което е съставомерно на престъпление от НК. Процесуалният ред за преследване на същото не е спазен. Предвид всичко гореизложено, считам, че подзащитният ми не е осъществил състава на нарушението, за което му е съставен акт по УБДХ. Моля да отмените същия. Моля за произнасяне в този смисъл.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам какво да допълня.

Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения и ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.

НАРУШИТЕЛЯТ: Моля да отмените акта.

СЪДЪТ ОБЯВИ, че се оттегля на тайно съвещание за постановяване на присъдата, която ще бъде обявена в 15.30 ч.

Съдебното заседание продължава в 15,30 часа в присъствието на нарушителя, адв. П.и св. С.С., пред които съдът обяви своя съдебен акт в следния смисъл:

След като се оттегли на тайно съвещание съдът съобрази следното:

Производството е по реда на УБДХ и е образувано по повод внесена на основание чл. 3, б. ”а” от Указа преписка с № 129/10.03.2020 г. по описа на РУ- Н. против К.Т.Т..

В съдебно заседание нарушителят се явява лично и с упълномощен защитник. Развиват се съображения срещу обвинението за извършено дребно хулиганство. От съда се иска да оправдае Т..***, редовно уведомени, не изпращат представител.

С оглед  събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят К.Т.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, студент, неосъждан, несемеен, ЕГН **********

На 09.03.2020 г., около 16,00 часа, Т., заедно със св. С., минавали по ул. „С.” в гр. Н.. Пред дом № * видели св. С.. Тъй като нарушителят имал сведения, че св. С. говорил по негов адрес неистини, Т. се запътил към С.. Попитал го защо говори неистини по негов адрес, след което му ударил шамар с ръка в лявата част на лицето в областта на слепоочието. Св. С. носел с джоба си електрошок, който извадил, насочил и използвал веднъж в тялото на Т.. Последният преустановил контакта със св. С. и двамата със св.С. се насочили надолу в посока плажа. В това време св. С. започнал да вика на майка си- св. Р., че едно лице го бие. Последната спяла, заедно със св. К., в дома им, като от виковете се събудили и двамата. Св. Р. излязла пред дома си и заедно със св. С. се насочили към Т. и св. С., които вървели на около 50-100 м. разстояние пред тях. Св. Р. попитала на висок тон Т. защо е ударил сина му. Св. С. извадил отново електрошока и започнал да го размахва, при което нарушителя започнал да се дърпа назад. В един момент двамата се хванали за връхните дрехи и започнали да се удрят взаимно. На мястото пристигнал св. К., който ги разтървал. Св. Р. се обадила на телефон 112, при което пристигнал полицейски патрул и отвел Т.. От полицейски служители в РУ- Н. бил изготвен протокол за предупреждение спрямо Т..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и от материалите по преписка с № 129/10.03.2020 г. по описа на РУ- Н. против К.Т.Т., приобщени по делото по надлежния ред. Разпитаните свидетели С., Р., К. и С. дават показания, които на места са взаимно противоречиви, но не и по отношение на съставомерните елементи на нарушението. От показанията на св. С., св. С. и от обясненията на нарушителя се установява, че Т. е бил инициатор на първоначалият контакт, насочвайки се към св. С. с цел да му търси сметка защо последния говори неистини по негов адрес. От показанията на всички свидетели стана ясно, че св. С. е имал в себе си електрошок, който е използвал и с който е ръкомахал в посока на Т.. Единствено нарушителят заяви, че шамара, който е нанесъл на св. С. при първото стълкновение, е бил с цел самозащита по повод на извадения срещу него електрошок. Касае се за защитна версия, която не се подкрепя от показанията на нито един свидетел, включително и св. С., който е бил очевидец на случилото се през цялото време. Няма спор, че при първата среща С. е извадил електрошока, но не се доказа, че именно това действие е било първото и същото е дало основание на Т. да се защити, нанасяйки удар с ръка в лицето на св. С.. Ето защо и съобразно показанията на св. С., които не се обориха от останалите доказателства, съдът приема, че нарушителят, наред с думите, е предприел първи и действия, като е ударил св. С. по лицето с ръка. Св. Р. и св. К. не са били свидетели на тази част от случилото се.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ по отношение на нанесения удар с ръка /шамари/ в областта на лявото слепоочие на св. С.. С поведението си Т. е проявил оскърбително отношение към обществения ред и спокойствие и неуважение към обществото, в частност към св. С.. С деянието безспорно са нарушени общественият ред и спокойствие, но същото се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

В случая конкретното проявление на извършеното от Т. се изразява в сочения по- горе удар в лицето. Съставомерността на хулиганската проява предполага осъществяване на едно или повече непристойни действия, които да имат за резултат нарушаване на обществения ред, т.е. трябва да са възприети от други лица, у които действията да предизвикат силно възмущение. Нанасянето на шамар на св. С. съдът счита, че попада в обхвата на нормата на чл. 1, ал.2 от Указа. За извършване на деянието у деецът следва да се формира пряк умисъл и хулигански мотив. Въпросното действие е възприето от други лица или е можело да бъде възприето, доколкото е извършено на публично място- на улицата, пред св. С.. Престъпният резултат е постигнат, тъй като общественият ред е нарушен. Ето защо съдът счита, че са налице всички признаци от обективната страна на деянието по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От субективна страна нарушителят е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че лицето нарушава обществения ред с непристойни действия. Т. е съзнавал, че това се случва на публично място, както и какво ще предизвика поведението му. Предвиждал е деянието и последиците от поведението му. Предвиждал е, че ще извърши непристойни действия. Наред с това той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, какъвто безспорно е налице при извършването на непристойни действия спрямо обществения ред, и въпреки това е желаел да извърши описаните действия. Това се потвърждава от безспорно установената фактическа обстановка. Хулиганските действия са извършени без смислена причина, което ги обяснява единствено като демонстрация срещу установения ред и с цел саморазправа.

По отношение на посоченото в акта за констатиране на дребно хулиганство относно удари с ръце в областта на тялото на св. С., съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин нанасяне на такива. Видно от показанията на св. С., същият заяви, че Т. е нанасял удар само в областта на главата, но не и в тялото. Показанията на св. Р. в тази насока са изолирани, и предвид наличието на основание за тяхната пристрастност с оглед близката им родствена връзка, съдът счита, че не могат да послужат за направата на извод в насоката, в която бяха дадени. Св. К. заяви, че при отиването му на място Т. и св. С. се „блъскали” и си „раздавали” взаимно шамари, като не заяви Т. да е нанасял удари по св. С. в областта на тялото. Представеното в съдебното заседание съдебно медицинско удостоверение също е в смисъл, че ударите на Т. спрямо св. С. са били само в областта на лявата странична повърхност на главата, предвид посоченото в него, че са налице кръвоснабдявания само в тази част на главата и драскотини по лицето. Посоченото от св. С. в показанията му, че вследствие на ударите на Т. лицето му в лявата му част било надуто, не се възприема от съда предвид на това, че наличието на такива травми биха били оставили следи, които била били видими в съдебно заседание, а такива видимо не бяха налице. Наред с това не са били установени и от съдебният лекар. Представеното удостоверение, издадено от доктор Дончев, е ирелевантно, тъй като касае проблеми в устната кухина, като данни за нанесени удари в тази част на лицето по делото няма. Не без значение е обстоятелството, че и двата медицински документа са с дата 11.03.2020 г., т.е. два дни след инкриминираната дата, което поставя под съмнение причинната връзка между случилото се на 09.03.2020 г. и констатираните от медицинските лица увреждания, т.е. не могат да докажат с категоричност, че изложените в тях увреждания са именно вследствие ударите на Т. в лицето на св. С..

Тук е мястото да се посочи, че от доказателствата по делото става ясно, че във втората му част инцидента е бил провокиран от действията на св. Р. и св. С.. От показанията на св. С. се установи, че св. Р. е подходила към нарушителя с повишен тон, а св. С. е размахвал електрошока към Т. без последния да е предприемал някакви действия спрямо когото и да било от двамата. В този смисъл последващото „сдърпване” и „блъскане” между двамата /заявено от св. С. и св. К./ е било провокирано именно от действията на двамата свидетели, тъй като поемайки надолу със св. С., Т. е преустановил действията си спрямо св. С., като само намесата на последния и неговата майка са станали причината за случилото се впоследствие. По отношение обаче на св. С. и на св. Р. няма съставени актове за констатиране на дребно хулиганство, поради което и съдът не може да вземе отношение спрямо техните действия.

По отношение на твърденията на защитата, че в случая се касае за неизбежна отбрана, съдът ги намира за недоказани, като този аргумент следва да се разглежда само спрямо съставомерните действия на нарушителя, а именно удара с ръка в лицето на св. С., но не и по отношение на обвинението, в частта, в която съдът го намира за недоказано. От показанията на нито един свидетел не се установи при нанасянето на удара в лицето Т. да е действал в условията на защита от вече започнало нападение спрямо него, както изисква нормата на чл. 12, ал.1 от НК, уреждаща неизбежната отбрана. Напротив, по отношение на този удар, се установи, че тези действия са били инициирани именно от нарушителя, т.е. той е бил пръв, като не е имало предхождащо нападение от страна на св. С.. Неизбежната отбрана изиска действията да са с цел защита от непосредствено противоправно нападение, каквито елементи не се установи да са налице по делото.

Съдът намира, че с оглед поведението на нарушителя, поведението на самия пострадал по време на целия инцидент, включително и боравенето му с електрошок спрямо нарушителя, липсата на данни по делото за извършени нарушения от страна на Т., както и чистото му съдебно минало, на последния следва да бъде наложено наказание „глоба” в предвидения в Указа минимален размер от 100 лв.

Настоящата инстанция счита, че така определеното наказание ще постигне целите да се предупредят и превъзпитат нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА нарушителят К.Т.Т.- роден на *** ***, българин, български гражданин, студент, неосъждан, несемеен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2020 г., около 16.00 ч., в гр. Н., на публично място, на ул. „С.”, № *, нанесъл удар с ръка /шамар/ в лицето, в областта на лявото слепоочие, на С.П.С., ЕГН **********, с което показал оскърбително отношение към околните граждани и към С., и нарушил обществения ред и спокойствието им, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. "а", вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева, платима в полза на Държавата, като на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ, го ОПРАВДАВА за това да е извършил дребно хулиганство по същото време и място, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на тялото  на С.С..

Решението може да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд- Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този срок започва да тече от момента на обявяване на решението- 11.03.2020 г. в 15,35 часа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

В случай на постъпване на жалба, съдът обяви, че насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд- Бургас на 13.03.2020г. от 14:00 ч.

Съдът обяви решението си в присъствието на нарушителя, защитника му и св. С. в 15,35 часа, като РАЗПОРЕДИ да се уведоми за решението и Районна прокуратура- Н..

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,40 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: