О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
27.10.2020г., гр.Хасково
Административен съд –
Хасково, в закрито заседание на двадесет и седми октомври. през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
като разгледа докладваното
от съдия Бодикян адм. дело № 239 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба
от Д.Н.Д. ***, против мълчалив отказ на Директора на Областната дирекция на ДФ
„Земеделие“ – Хасково да изплати на жалбоподателя сумата, дължима по подадената
от същия втора заявка за плащане с № 26/112/06044/3/1 от 15.03.2013г.
В хода на съдебното
производство, с молба вх.№6116/20.10.2020г. Д.Н.Д. моли съда, на основание
чл.282 от ГПК да се произнесе за спиране на изпълнението по изп.д.
№*********/2020 на Е.Х. - публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково.
Предвид подадена молба,
съдът, с Разпореждане от з.с.з. от 21.10.2020г., указа на жалбоподателя
незабавно да представи доказателства за образуваното изпълнително производство
и да конкретизира искането си.
Във връзка с разпореждането
на съда, в съдебно заседание, проведено на 22.10.2020г., процесуалният представител на Д.Д. представи
Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С20026-048-0115946/14.10.2020г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково - Е. Х..
От същото е видно, че за неплатените от Д. публични вземания по актове за
установяване на публични държавни вземания, съставени от държавен фонд
„Земеделие“, в ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково е образувано изпълнително
дело №*********/2020. В съобщението е посочен размерът на задължението, като е
отправна покана до лицето да го заплати доброволно в рамките на 7-днвен срок от
получаване на съобщението.
Съдът намира, че искането за
спиране на изпълнението по изп. д. №*********/2020 е недопустима, поради
следните съображения:
Според правилото на § 2 ДР
ДОПК, нормите на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно само за неуредени случаи в
специалния процесуален кодекс. Редът за защита срещу принудително изпълнение за
установени публични държавни вземания е установен в специалния ДОПК, като редът
по ГПК е неприложим. Наличието на специален ред за защита правата на длъжника
срещу принудителното изпълнение на публично вземане изключва възможността
процесните права да се упражняват и по реда на АПК. В тази връзка, визираната в
молбата разпоредба на чл.282 от ГПК е неотносима в случая.
По същество, при преглед на
разпоредбите на ДОПК се установява, че в него няма норма, според която съдът да
има правомощие да спре изпълнителното дело. Съгласно чл.163, ал. 1 ДОПК
публичните вземания се събират и изпълняват по реда на ДОПК. В дял Четвърти,
глава 27 на ДОПК в чл. 266-269 са предвидени реда, способа и начините за защита
на длъжника срещу принудителното изпълнение. Следователно, правомощия да спира
принудителното изпълнение има само публичния изпълнител по чл. 222 и чл. 222а ДОПК, съответно решаващия орган по чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК. (в този смисъл Определение
№ 12130 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2019 г., VIII о., Определение
№ 2840 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2019 г., I о., Определение № 11289 от
27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10856/2017 г., I о. и др.).
Предвид гореизложеното молба
вх.№6116/20.10.2020г. на
Д.Н.Д. за спиране на
изпълнението по изп. д. №*********/2020 на Е.Х.- публичен изпълнител в ТД на
НАП – Пловдив, офис Хасково, следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
за спиране на изпълнението по изп. д. №*********/2020 на Е. Х. - публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщението
Препис от същото да се
изпрати на страните.
Съдия: