№ 252
гр. П., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100319 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „О.Б.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.“ №
89Б, ЕИК ***, твърди, че между „С.“ ЕАД (като кредитодател), чийто пълен
правоприемник е той, и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор
за банков кредит – овърдрафт с № MS17-00699/29.06.2017 г., ведно с Анекс №
1/29.12.2017 г. и Анекс № 2/07.02.2019 г. към него. Поддържа, че размерът на
предоставения кредит е 14 600 лв. Изтъква, че кредитният дълг не е бил обслужван
редовно, а на 30.06.2020 г. е настъпил и крайният му падеж. Заявява, че понастоящем
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от описаното правоотношение,
възлизат на: 6 904,85 лв. – неплатена главница, и 465,04 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва), начислено върху главницата, за периода от 01.07.2020 г. до
18.01.2021 г. Посочва, че за тези вземания е била издадена заповед по чл. 417 ГПК,
срещу която ответницата (в качеството й на длъжник в заповедната процедура) е
депозирала възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхното
съществуване да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата Й. А. П., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Св. Г.“ № 12,
ЕГН **********, намира ищцовите претенции за неоснователни и настоява за тяхното
отхвърляне. Излага доводи, че кредитният договор влиза в колизия с разпоредби на
ЗПК и на ЗЗП, в резултат на което е нищожен.
1
Съдът приема следното:
1. От фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
главницата, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2021 г. до погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за мораторната лихва.
Претендираните вземания попадат в обхвата на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 8129/21.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 86/21 г. на
Районен съд – гр. П. и поправена с Разпореждане № 8804/07.04.2021 г., постановено по
същото дело, което е приложено към сегашното такова.
Настоящата ответница – като длъжник по заповедта, е подала възражение срещу
нея, по реда на чл. 414 ГПК.
Уважаването на предявените искови претенции е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата: 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) и ответницата (в
качеството й на кредитополучател); 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането,
касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на
кредитополучателя в тази връзка.
- За мораторната лихва: 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято
изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете си, а в случай, че това бъде сторено,
ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.
Сключването на процесния договор, ведно с двата анекса и общите условия към
него, с кредитодател – „С.“ ЕАД, и с кредитополучател – ответницата, се доказва от
обективиращите ги документи, които са представени по делото. Те са подписани за
ответницата, а подписът й върху тях не е оспорен, поради което трябва да се приеме, че
те материализират нейни изявления (чл. 180 ГПК).
Ищцовото дружество е пълен правоприемник на дружеството кредитополучател,
който факт се установява по несъмнен начин от справка, осъществена по реда на чл.
23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ по партидата на двете дружества, на
интернет-страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
От съдържанието на самия договор, на анексите му и на неговите общи условия
2
стават ясни и базовите параметри на облигационното правоотношение, а именно:
- кредитополучателят участва в сделката, с оглед качеството си на
земеделски производител, регистриран в Държавен фонд „З.“;
- главницата (лимитът на овърдрафта, подлежащ на ползване) е 14 600 лв.;
- усвояването на кредитните средства става посредством писмено
нареждане, направено от кредитополучателя до кредитодателя, в рамките на
уговорената сума по главницата;
- възнаградителната лихва се формира от „плаващ“ годишен лихвен
процент – с величина от 1-месечен индекс „Софибор“ плюс 4 пункта, но не по-малко
от 5 % на годишна база, като 1-месечният „Софибор“ се определя и прилага по ред,
разписан в чл. 7 от общите условия;
- годишният процент на разходите не е отразен;
- погасяването на сумата, ползвана от главницата, заедно с лихвата,
начислена върху нея, се осъществява при получаване на субсидии от Държавен фонд
„З.“, но не по-късно от крайния срок на кредита, който е 30.06.2020 г.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се констатира,
че:
- кредитополучателят е извършвал многократни усвоявания на кредитния
лимит по договора, както и многократни погасявания, включващи главницата и
договорната лихва;
- към деня на крайния падеж на кредита усвоената и непогасена главница е
6 904,85 лв.;
- поради забава, допусната от кредитополучателя в погасяването на
главното задължение, мораторната лихва (обезщетението), дължима за периода от
01.07.2020 г. до 18.01.2021 г., е 450,08 лв.
След като при сключването на договора за кредит ответницата е действала в
качеството си на регистриран земеделски производител, значи встъпването й в
кредитното правоотношение е свързано с извършвана от нея стопанска дейност, т. е.
такава, която е ориентирана към извличане на печалба – § 1, т. 1, предл. 1 от ДР във вр.
с чл. 11, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗПЗП. Ето защо и тук приложение не
може да намери особената нормативна закрила на физическите лица –
кредитополучатели по потребителски кредити, доколкото потребителско качество в
коментирания аспект имат само онези физически лица, които действат извън своята
професионална или търговска дейност – § 13, т. 1 от ДР във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗЗП и чл.
9, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 1, т. 1 ЗПК. Следователно възраженията на
ответната страна, базирани на нарушения на последните два цитирани закона, изобщо
не са относими към сегашния правен спор.
В обобщение на казаното дотук се налагат финалните извод, че:
- Исковете, поставени за решаване, са доказани от гледна точка на тяхното
3
основание.
- Главната претенция подлежи на цялостно уважаване, докато тази за
мораторната лихва – до установения й размер от 450,08 лв.
2. По съдебните разноски:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Произнасянето по разноските, отнасящи се до заповедната процедура, също
трябва да бъде с осъдителен диспозитив, като е без значение обстоятелството, че тя е
била по реда на чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и
образуването на исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр.
мотивите към цитираната т. 12 от тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС).
Така деловодните разноски, дължими на ищеца, пропорционално на уважената
част от исковете, са:
- 246,88 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатена
държавна такса (147,40 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (100 лв.), определено от
заповедния съд;
- 546,29 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатена
държавна такса (147,40 лв.), юрисконсултско възнаграждение (100 лв.), определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и заплатено възнаграждение
(300 лв.) за вещо лице по счетоводната експертиза.
Ответницата не е направила искане за възстановяване на съдебни разноски, нито
е ангажирала доказателства за реалното извършване на такива.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Й. А. П., с
постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Св. Г.“ № 12, ЕГН **********, дължи на
„О.Б.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.“ № 89Б, ЕИК ***,
4
следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 8129/21.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 86/21 г. на
Районен съд – гр. П. и поправена с Разпореждане № 8804/07.04.2021 г., постановено по
същото дело, а именно:
- 6 904,85 лв., представляваща дължимата главница по Договор за банков
кредит – овърдрафт с № MS17-00699/29.06.2017 г., ведно с Анекс № 1/29.12.2017 г. и
Анекс № 2/07.02.2019 г. към него, сключени между „С.“ ЕАД (като кредитодател),
чийто пълен правоприемник е „О.Б.Б.“ АД, и Й. А. П. (като кредитополучател), ведно
със законната лихва, считано от 19.01.2021 г. до погасяването, и
- 450,08 лв., представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва),
начислено върху главницата, за периода от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената му част до неговия пълен
претендиран размер от 465,04 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. А. П., с постоянен и настоящ
адрес в гр. П., ул. „Св. Г.“ № 12, ЕГН **********, да заплати на „О.Б.Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.“ № 89Б, ЕИК ***, съдебни разноски,
съобразно уважената част от исковете, както следва:
- 246,88 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч. гр. д. № 86/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 546,29 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
исковото производство (гр. д. № 319/22 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5