ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260232
гр. Варна, 21.12..2020г.
Варненски апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Славов в. ч. гр. дело № 452/20г., намира следното:
Производството
по настоящото дело е
било образувано по частна жалба с вх. № 3816/31.07.20г. /изпратена по пощата на
29.07.20г./, допълнена с молба вх. №
3988/12.08.20г. и молба вх. № 260080/24.08.20г., подадени от „БМВ Банк“ ООД (BMW BANK GmbH), вписано в ТР в Германия при
Окръжен съд – Мюнхен с уникален идентификационен № HRB 82381, със седалище и адрес на
управление – Германия, Лилиенталалее 26, 80939 Мюнхен, представлявано от адв. Е.Ф.
***,против определение № 194/30.06.20г., постановено по ч.т.д. № 65/20г. на ОС-Шумен, с което по подадената молба от „МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“, № 84, ет. 3,
ап. 8, е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК и евентуален такъв с правно основание чл. 108 от ЗС, предявим от
молителя срещу „BMW Bank“ GmbH (ООД), чрез налагане на ЗАПОР върху лек
автомобил „BMW“, модел G8C, вариант - ВС41, търговско наименование M8501 XDRIVE
№WBABC41030BW68298, рег. № СТК571 - немски, евро 6, цвят – оранжев, при
условията на чл. 391, ал.2 от ГПК, след внасяне на гаранция в размер на 17 600
лева и е определен едномесечен срок за предявяване на исковете. В частната
жалба е било отправено искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане
на разноските по настоящото дело.
С
подаден на 23.10.20г. отговор на частната жалба от насрещната страна „МАТ ТРЕЙД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, частната жалба е била оспорена като неоснователна.
С определение
№ 260110/02.11.20г. производството по настоящото дело е било прекратено като
недопустимо. Прието е, че е отпаднал правният интерес на частния жалбоподател
да обжалва определение № 194/30.06.20г., постановено по ч.т.д. № 65/20г. на ОС-Шумен, тъй като междувременно обезпечението е било
отменено с определение № 260005/20.08.20г. от обезпечителния съд на осн. чл.
390, ал. 3 от ГПК поради липсата на представени доказателства за предявяването
на обезпечения иск в определения му от обезпечителния съд 1-месечен срок, а
последното пък е било потвърдено с окончателно определение № 260108/02.11.20г. по в.ч.гр.д. №
455/20г. на ВАпС.
С молба вх. № 261608/10.11.20г.
„БМВ Банк“ ООД (BMW BANK GmbH), Мюнхен, Германия, представлявано от адв. Е.Ф. ***, е отправено искане да
бъде допълнено/изменено определението от 02.11.20г. по настоящото дело с
произнасяне по разноските, като в полза на частния жалбоподател се присъдят
разноските, направени в обезпечителното производство в размер на 3 965.50
лв., съобразно списъка за разноските и доказателствата към него, приложени към
молба с вх. № 3988/12.08.20г. Посочено е, че в частната жалба е било отправено
искане за присъждане на разноски, по което съдът не се е произнесъл. Освен това
следва да се има предвид, че всички плащания са били направени от името на
пълномощника на частния жалбоподател – фирма ДЕВА, представлявана от Хелга
Кюнел, но за сметка на „БМВ Банк“ ООД (BMW BANK GmbH), Мюнхен, Германия. В
евентуалност – ако се счита, че съдът се е произнесъл по разноските, то да се
направи тълкуване на прекратителното определение, тъй като за страната не е
ясно как съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноските. Към
молбата е представено пълномощно от 29.06.20г. със срок на действие до
30.06.21г., с което „БМВ Банк“ ООД (BMW BANK GmbH), Мюнхен, Германия е упълномощило фирма ДЕВА, „Colonnaden“ 39, 20354, гр. Хамбург,
представлявана от Хелга Кюнел, да представлява упълномощителя за всички правни
интереси относно МПС с рег. № СТК571 и шаси №WBABC41030BW68298 – преговорите с
институции за това МПС, които са компетентни по задържането, освобождаването и
връщането на автомобила.
В изразеното становище с молба
вх. № 262395/16.12.20г. от „МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Шумен, представлявано
от адв. Ил. З. ***, се поддържа, че подадената от насрещната страна молба по
чл. 248 от ГПК е недопустима, евентуално - неоснователна. Сочи се, че съобразно
т. 5 на ТР № 6/13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски
за обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по
обезпечения иск, което означава, че така подаденото понастоящем искане е
недопустимо, евентуално неоснователно. Поддържа се, че молителят не е
представил и списък на разноски, което препятства насрещната страна да направи
възражение за прекомерност, поради което такова се релевира с настоящото
становище. Поради невъзможността да се определи цената на иска към настоящия
момент, респ. същата не може да се определя от ответника, то адвокатското
възнаграждение не може да надхвърля минимума за обезпечаване на неоценяеми
искове – ½ от 600 лв., или 300 лв. Освен това се сочи, че представените
доказателства за извършването на разноски не доказват плащането им, тъй като са
направени от трето лице – „Дева“, а освен това липсва и договор за
представителство по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗА, което не позволява да се
определи дали има разноски по делото или същите са за други разноски.
За да се произнесе по отправеното до съда искане, съдът съобрази следното:
Молба за
допълване/изменение/тълкуване на прекратителното определение по настоящото дело
е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежно процесуално
легитимирана страна и при наличието на надлежна представителна власт /виж
пълномощното на л. 40 от първоинстанционното дело/, поради което същата е
допустима.
В съдебния акт, чието
допълване/изменение/тълкуване се иска, съдът не се е произнесъл по разноските,
въпреки, че е било отправено такова искане в частната жалба. Поради това и
подадената молба следва да се разгледа като такава за допълване на
определението в частта му за разноските.
Действително съобразно т. 5 на ТР
№ 6/13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски за
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения
иск. В случая обаче искът, чието предварително обезпечаване е било поискано, не
е бил предявен в указания от закона срок /което е станало причина за отмяната
на обезпечението/. Това означава, че ответникът в обезпечителното производство
няма да има възможност да претендира разноските си в производството по по-късно
предявеният иск, тъй като последният не е вече обезпеченият.
Настоящата хипотеза не се обхваща
и от предвидените в хипотезата на правната норма на чл. 403, ал. 1 от ГПК
предпоставки, тъй като отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, с чието искане е допуснато
обезпечение, при което вследствие на наложената обезпечителна мярка са
възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението /законодателят използва израза „ответникът
може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението
вреди”/. А в случая не се претендират вреди от наложената обезпечителна
мярка.
Настоящият състав на съда намира,
че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и въпреки прекратяването на
настоящото производство, частният жалбоподател /който е ответник по молбата за
обезпечение на иска, чието конституиране е станало с връчването на препис от
определението за обезпечаване на бъдещия иск/ има право на разноските,
направени в настоящото производство. Това е така, защото прекратяването на
настоящото дело не е по причина на поведението на самия частен жалбоподател, а
поради бездействието именно на насрещната страна, която не е предявила
обезпечения си иск в указания от закона срок. Тази насрещна страна /молителят в
обезпечителното производство/ е станала причина за предприемането на всички
предвидени в закона процесуални действия от ответника по молбата за обезпечение
за защита на неговите интереси – чрез обжалване на определението за допускане
на обезпечение на бъдещ иск, а след това и чрез подаването на отговор на
частната жалба, подадена от молителя против определението по чл. 390, ал. 3 от ГПК.
Горното обуславя извода, че в
полза на частния жалбоподател следва да се присъдят направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. По настоящото дело е била заплатена ДТ
в размер на 15 лв., която следва да се присъди на страната.
Освен това частният жалбоподател
е представил към молбата си от 12.08.20г. издадената фактура №
**********/10.08.20г. от АД „Е.Ф.“ с получател „ДЕВА“ гр. Хамбург / л. 57 от
настоящото дело/, за сумата от общо 3 950 лв. В тази сума е включена
сумата от 3 500 лв. за адвокатско възнаграждение за подаване на частната
жалба срещу определението от 30.06.20г. по т.д. № 65/20. на ШОС, сумата от 250
лв. за превод на документи от немски език и сумата от 200 лв. – адвокатски
хонорар за заверяване на преписи от документи на осн. чл. 32 от ЗА, заплатен на
осн. чл. 6, т. 13 от Наредба № 1 на ВАС. Във фактурата е отбелязано изявлението
на издателя ѝ, че сумата е платена чрез приспадане на аванса, заплатен по
фактура № 942/03.08.20г. /приложена на л. 55/, за което плащане е налице
електронно извлечение от банката на адвокатското дружество /л. 56/.
Настоящият състав на съда намира,
че възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е основателно. Поради това в полза на частния жалбоподател
следва да се присъди сумата от 200 лв., съответстваща на минималния размер,
посочен в чл. 11 от Наредба № 1 на ВАС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 260110/02.11.20г.
по в.ч.гр.д. № 452/20г. на ВАпС в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1
от ГПК, КАТО
ОСЪЖДА „МАТ
ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Съединение“, № 84, ет. 3, ап. 8 да заплати на „БМВ Банк“ ООД (BMW BANK GmbH), вписано в ТР в Германия при
Окръжен съд – Мюнхен с уникален идентификационен № HRB 82381, със седалище и адрес на
управление – Германия, Лилиенталалее 26, 80939 Мюнхен, представлявано от адв. Е.Ф.
***, сумата от 215 /двеста и петнадесет/лв.,
представляващи разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: