Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Габрово, 30.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на петнадесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурор МИЛЧО ГЕНЖОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 139 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба на административнонаказаното
лице М.Х.Л. *** против Решение № 77 от 17.10.2019 година на Районен съд – Трявна,
постановено по АНД № 82 по описа за 2019 година. С обжалваното решение районният
съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-0360-000080 от 24.04.2019 година
на Началника на Районно управление – Трявна към ОД на МВР - Габрово, с което на
касатора Л. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и
четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Навеждат се доводи за нарушения при съставяне на АУАН и издаване
на НП, изразяващи се в неточно описание на фактическата обстановка и
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, некоректно посочване на правните
норми, които са нарушени – нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; липса на основание /надлежно съставен АУАН/ за издаване на талон за
медицинско изследване; нарушение на чл. 18 от ЗАНН поради налагането на 1
наказание при описани в АУАН 2 отделни административни нарушения; недоказаност
на вмененото на Л. нарушение. Прави се искане отмяна на обжалваното съдебно решение.
Касационният
жалбоподател в открито съдебно заседание се явява лично и се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество.
Ответната страна не се
представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационното
оспорване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
дава заключение, че с оглед представения от касационния жалбоподател
обвинителен акт става въпрос за едно и също поведение, изразено в сравнително
кратък период от време и това следва да бъде преценено от съда при
произнасянето.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Касаторът
М.Л. е наказан за това, че не е изпълнил предписание за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му. В такъв смисъл са събраните по делото
доказателства, вкл. и показанията на полицейските
служители Е.Т.и В.Т., от които се установява, че Л. е направил няколко
неуспешни опита за тестване с техническо средство, след което отказал да дава
проба и се съгласил да му бъде издаден талон за медицинско изследване; талон му
бил издаден, но Л. не се явил в посоченото в него здравно заведение за даване
на кръвна проба. При тази фактическа обстановка правилно районният съд е приел,
че наказаното лице не е изпълнило предписание
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, с което от
субективна и обективна страна е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи
основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите
на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, какъвто отказ в настоящата
хипотеза не е налице, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта - достатъчно основание за ангажиране
отговорността на Л. се явява фактът, че същият не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. В случая е приложима разпоредбата на чл.
3а, т. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./, според която установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
Тъй
като в случая не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от горепосочената Наредба №
1 от 19.07.2017 година – не е налице установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а са налице няколко неуспешни
от страна на наказаното лице опити да бъде тествано с техническо средство, то
няма как да се изисква съставянето на АУАН, в който да бъдат вписани
обстоятелствата, посочени в чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
В
изпълнение на чл. 3а, т. 3 от Наредбата на Л. е бил издаден талон за медицинско
изследване, в който е посочено, че същият не е дал качествена проба, каквото е
изискването на чл. 6, ал. 5 от Наредбата, като са спазени и изискванията,
визирани в чл. 6, ал. 6 от Наредбата – посочено е мястото, където да се извърши
установяването, както и срок на явяването, който е съобразен с критериите за
определянето му, посочени в Наредбата /чл. 6, ал. 6, т. 2 и ал. 7 от
Наредбата/.
Не
е налице нарушение на процедурата поради факта, че Л. е поставил подпис в
талона и на предвидените 2 начина на установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта, тъй като с талона е дадено предписание за изследване по един от двата
допустими за това начина, а от събраните доказателства по делото се установява,
че след неуспешните опити за тестване с техническо средство, Л. е заявил, че
желае да бъде издаден талон за даване на кръвна проба, а полагането на подпис
относно изследване с доказателствен анализатор е в резултат на грешка.
Само
при точно изпълнение на предписанието за лабораторно изследване водачът не
следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за
управление на МПС след употреба на алкохол зависи от валидността на
изследването и резултатите от него. В случая липсва изпълнение на предписание
за лабораторно изследване, тъй като Л. е получил талона за медицинско
изследване, но не се е явил в посоченото в талона здравно заведение за даване на кръвна проба. Безспорен факт е,
че по делото липсва представен протокол от медицинско изследване, установяващ
резултат от действително извършено такова. Правилно въззивният
съд е преценил като неоснователно възражението на Л., че медицинско изследване
не е могло да му бъде извършено поради липса на документ за самоличност. Според
чл. 12, ал. 3 от Наредбата, в случаите, когато лицето не се придружава от
служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се
извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване. В процесния случай, макар Л. да не е носил документ за
самоличност, полицейските служители са се намирали в сградата на здравното
заведение, посочено в талона, и са можели да удостоверят самоличността на
лицето. Най-съществено обаче е това, че липсват каквито и да било данни Л. да е
афиширал явяването си пред съответните медицински лица в посоченото здравно
заведение за даване на кръвна проба, при което да му е било отказано вземането
на такава на основание чл. 12, ал. 3 от Наредбата.
Едва
след установяване на факта, че Л. не се е явил в посоченото му здравно заведение
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, е бил съставен
и процесният АУАН за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта, въз основа на който е издадено и процесното НП. АУАН е
съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и не се установяват допуснати
нарушения при съставянето му.
Представеният
пред настоящата инстанция обвинителен акт е бил представен още пред въззивния
съд и е бил обсъден от последния, като правилно и обосновано е прието, че става
въпрос за 2 различни деяния, осъществени в един и същ ден, за които се носи
отделна отговорност. Предвид факта, че се касае за 2 различни деяния, не е
налице нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд – Трявна е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от
АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 77 от 17.10.2019 година на Районен съд –
Трявна, постановено по АНД № 82 по описа за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.