Решение по дело №1485/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 126
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20215300601485
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Даниела Минкова Стоянова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601485 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда №260085/14.04.2021 г. по НОХД №984/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XХ н.с. подс.М. ИЛ. Н. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.201 НК, като на осн. чл.54 вр. чл.36 вр.
чл.2, ал.1 НК й е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за
ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец „Т.“ ЕООД
обезщетение за причинените му с престъпното посегателство по чл.201 НК
имуществени вреди в размер на 2823 лева, ведно със законната лихва, считано
от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Относно
веществените доказателства – 2 броя СД, съдържащи запис от охранителни
1
камери и касова книга на куриера З.К.за 2018 г. е постановено да ОСТАНАТ
по делото, а на осн. чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимата е възложена
сумата от 112,92 лева –държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимата адв.К.,
депозирал въззивна жалба ведно с допълнение срещу същата с искане за
нейната отмяна, признаване на подзащитната му за невинна и оправдаването
й по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Гражданският ищец не изпраща представител.
Подсъдимата Н. се явява лично в съдебно заседание, молейки делото да
бъде разгледано отначало от контролирания съд. Защитникът й адв.К.
пледира за отмяна на присъдата поради липса на мотиви и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на предходната съдебна инстанция.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във
въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността
на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, констатира наличието на
допуснато съществено процесуално нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1
НПК, неотстранимо от въззивната инстанция, но отстранимо при ново
разглеждане на делото. Порокът е засегнал дължимата от решаващия съд
преценка касателно въпросите, регламентирани в нормата на чл.248, ал.1, т.3
НПК и обсъдени в проведеното разпоредително заседание , в частност –
процесуалната дейност на съда относно преценка годността на внесения за
разглеждане обвинителен акт. Първостепенният съд е постановил жалената
присъда, приемайки за разглеждане на обвинителен акт, неотговарящ на
изискванията на чл.246, ал.1 НПК.
Несъмнено основната процесуална функция на обвинителния акт е да
очертае по недвусмислен начин посегателството, за което е обвинено лицето,
обхващайки в пълнота обективните и субективните му признаци в
2
съответствие с дадената правна квалификация. В обстоятелствената му част е
необходимо да се опишат престъплението, начинът, времето и мястото на
извършването му, както и другите обстоятелства, визирани в чл.246, ал.2
НПК. В конкретния случай е допусната неяснота в конструкцията на
обвинението, обуславяща невъзможност подс.Н. да разбере фактическите и
правни рамки на вмененото й обвинение по начин, позволяващ да организира
адекватно своята защита. Съобразно формулировката, залегнала в
коментирания акт на държавното обвинение, предявеното обвинение на
подс.Н. е по основния състав на длъжностното присвояване – присвояване на
чужди пари – сумата от 2823 лева, връчени и поверени й да ги пази и
управлява в качеството на длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице „касиер, счетоводство“ в „Т.“ ЕООД.
Формулираното в закона изпълнително деяние „присвои“ налага при всички
случаи необходимостта в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде
подробно описано естеството на разпоредителните действия, реализирани от
подсъдимата, индивидуализирани по време, място и начин на извършване.
Простото използване на законовия термин „присвои“ е абсолютно
недостатъчно, защото същият следва да бъде изпълнен с максимално
конкретно съдържание, което в настоящия случай не е сторено.
В обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.4, абзаци 3 и 4/
единствено се твърди, „че на 07.03.2018 г. свид.К.изготвил своя финансов
отчет от касовия си апарата, като отчел и предал на подсъдимата сумата
от 3578, 76 лева, а тя като „касиер, счетоводство“ в пострадалото
дружество решила да придобие парични средства по престъпен начин, като
присвои част от поверените й като длъжностно лице пари. В изпълнение на
взетото така решение, докато изпълнявала служебните си задължения,
подс.Н. присвоила от дадените от свид.К.пари сума от 2823 лева“. И при
по-нататъшния прочит на коментирания акт на държавното обвинение не се
установява наличието на каквато и да била конкретика относно съдържанието
на изпълнителното деяние, за което се твърди, че подс.Н. е реализирала.
Единствено изложена се оказва фактология относно поведението й в насока
прикриване извършеното престъпно деяние, както и констатираната няколко
дни по-късно от куриера свид.К.липса да му е предаден един от наложените
3
платежи за „К.П.“ ЕООД, съответно твърдението на самата подсъдима пред
свид.П., че въпросният наложен платеж бил изпратен с куриер до адреса на
фирмата. Липсва дори указание относно стойността на въпросния наложен
платеж, като единствено се сочи съставянето от страна на подс.Н. на РКО за
сумата от 2823 лева за изплащане на наложения платеж, който в последствие
скъсала и хвърлила.
При решаване на въпросите, регламентирани в нормата на чл.248, ал. 1,
т. 3 НПК, първостепенният съд не е ценил като съществено нарушение на
процесуалните правила липсата въобще на конкретика относно естеството на
разпоредителните действия, изпълващи съдържанието на присвояването. В
резултат на това съдебното производство се оказва инициирано на базата на
общата формулировка в обвинението, че подсъдимата е присвоила от
предадените й пари сума в размер на 2823 лева. Тези фактически твърдения
обаче не носят информационна стойност за позицията на държавното
обвинение относно конкретното съдържание на законовия термин „присвои“.
Приемайки за разглеждане обвинителния акт, решаващият съд е игнорил
изискването в чл. 246 НПК същият да съдържа всички факти и обстоятелства,
обуславящи съставомерността на повдигнатото обвинение. Бланкетното
твърдение за присвояване не отговаря на процесуалния стандарт за изготвяне
на обвинителен акт и представлява съществена неяснота по така
повдигнатото спрямо подс.Н. обвинение, обективно поставяйки я в
невъзможност да разбере естеството на фактите, срещу които следва да
организира своята защита, както основателно изтъква защитата. Това се явява
и причината за липсата на ясни и детайлни мотиви в атакувания съдебен акт
относно вмененото на подсъдимата престъпно посегателство, което до голяма
степен се дължи на пропуска да бъде констатиран допуснатият при изготвяне
на обвинителния акт порок.
При така отчетената липса на правна прецизност във внесения за
разглеждане обвинителен акт, настоящата инстанция намира за безпредметно
да подлага въобще на анализ съдържанието на събрания доказателствен
материал. След като изначално повдигнатото обвинение е неясно и не
очертава предмета на доказване, единственият възможен изход от
производството пред въззивния съд е отмяна на присъдата и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия
4
на разпоредителното заседание. Причина за това се явява обстоятелството, че
внесеният обвинителен акт изначално не е бил процесуално годен, за да
постави началото на съдебната фаза на наказателното производство срещу
подс.Н.. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. по
н. д. №2/2002 г. на ОСНК на ВКС обвинителният акт следва да съдържа
минимално необходими реквизити като конкретика за време, място и начин
на извършване на престъплението. Осъждането по неясно обвинение винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи
правото на защита на подсъдимото лице, тъй като същото е лишено от
възможността да даде обяснения, да посочи и изиска доказателства или да
предприеме друго процесуално поведение. Така допуснатото нарушение от
категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК не може да бъде
отстранено от въззивния съд с оглед изключителните правомощия на
прокуратурата по чл. 127, т. 3 КРБ и функциите на обвинителния акт в
съдебната фаза на наказателното производство. Отделно от това,
преклузивните срокове по чл. 248, ал. 3 НПК се отнасят само и единствено до
страните в разпоредително заседание в производството пред първостепенния
съд и поради това техните становища, както и това на първия съд не
обвързват въззивната инстанция, която във всички случаи е задължена да
извърши самостоятелна проверка на процесуалната дейност и преценката на
контролирания съд по всички въпроси, подлежащи на решаване в
разпоредително заседание.
Гореизложеното налага отмяна на постановената присъда поради
изначално допуснатото още с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт
съществено процесуално нарушение спрямо подс.Н.. При наличието на
основанията по чл. 334, т. 1 НПК, делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от решаващия съд от стадия на разпоредителното заседание,
което да се проведе от друг съдебен състав с произнасяне по въпросите,
визирани в чл.248, ал. 1, т. 3 НПК, както и на всички останали такива,
подлежащи на решаване на този процесуален етап.
Мотивиран от горното и и на осн. чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Присъда №260085/14.04.2021 г. по НОХД №984/2020г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XХ н.с. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд-Пловдив от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6