РЕШЕНИЕ №11
№ 12
гр. С. 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД, гр. С. е предявило срещу Л. Б. Г. от с. Р., Община С. искове за
заплащане на сумата 671,88 лв., представляваща регресно вземане, формирано като
сбор от застрахователно обезщетение в размер 656,88 лв., изплатено от ищцовото
дружество на „З.К.Л.И.“ АД – застраховател по договор за застраховка „Каско“ на
МПС, сключен с трето лице със застрахователна полица № 93001410014110 със срок на
действие от 12.04.2014 г. до 11.04.2015 г., както и ликвидационни разноски в размер
15,00 лв., ведно със законната лихва върху общия размер на тази сума, считано от
датата на предявяване на иска (посочена в исковата молба като 28.04.2022 г.) до
окончателното й изплащане и сумата 204,75 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за период от 17.05.2019 г. до 17.05.2022 г. Ищецът претендира и разноските
по делото.
Исковете се основават на твърдения за следните обстоятелства:
На 04.07.2014 г. в гр. С. ответникът като водач на моторно превозно средство
(МПС) – л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № СО 0872 АТ, виновно причинил пътно-
транспортно произшествие (ПТП), в резултат на което бил повреден л. а. „Мерцедес“ с
рег. № К АС, собственост на Г.Л.Д.. Мястото на събитието било посетено от
контролен орган при ОПП - СДВР и за настъпилото ПТП той съставил протокол за
1
ПТП № 1550955/04.07.2014 г. Установено било също, че при настъпването на ПТП
ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 3,1 на хиляда. За
отговорността на водача на л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № СО АТ за вреди,
причинени на трети лица, с ищеца бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с комбинирана застрахователна полица
№ 06114000775608 от 10.03.2014 г., със срок на валидност от 10.03.2014 г. до
10.03.2015 г. Лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № К АС бил застрахован при
„З.К.Л.И.“ АД със застрахователна полица № 93001410014110 от 04.04.2014 г. за
застраховка „Каско“, със срок на действие от 12.04.2014 г. до 11.04.2015 г. До
„З.К.Л.И.“ АД било подадено уведомление за настъпилото застрахователно събитие и
била образувана преписка по щета № 0000-1361-14-252533/04.07.2014 г., по която били
извършени оглед на автомобила и опис на щетите; определено било обезщетение по
експертна оценка на този застраховател в размер 680,60 лв. и то било изплатено от
„З.К.Л.И.“ АД на собственика на увредения автомобил на 10.09.2014 г. С изплащане на
това застрахователно обезщетение застрахователят „З.К.Л.И.“ АД встъпил в правата на
застрахования увреден собственик на автомобила срещу ищеца и на основание чл. 412
от Кодекса за застраховането (КЗ) предявил срещу ищеца регресна претенция за
заплащане на сумата по платеното застрахователно обезщетение в размер 680,60 лв.,
както и на сумата 15 лв. за ликвидационни разноски. По тази претенция при ищеца
била образувана преписка по щета № 43082951701845 и по нея той одобрил за
изплащане на „З.К.Л.И.“ АД сума в размер 656,88 лв. Въз основа на свое изявление от
09.02.2018 г. до „З.К.Л.И.“ АД ищецът погасил това свое задължение чрез прихващане
на насрещно дължими, изискуеми и ликвидни задължения между двете дружества,
като с преводно нареждане от 12.02.2018 г. ищецът изплатил на „З.К.Л.И.“ АД
дължимия остатък след извършеното прихващане. Поради обстоятелството, че при
настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си 3,1 на хиляда, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът имал право на регрес
срещу ответника за погасеното чрез прихващане негово задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът изпратил до ответника регресна покана изх. №
92-1516/17.04.2018 г. за възстановяване на погасеното чрез прихващане задължение за
плащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в полза на „З.К.Л.И.“ АД в размер 656,88 лв., както и ликвидационни
разноски в размер 15 лв., или общо 671,88 лв. До предявяване на иска ответникът не
погасил регресното си задължение, като с получаване на регресната покана той
изпаднал в забава за изпълнение на това свое задължение. Поради това ищецът
претендира срещу ответника и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в
размер на законната лихва върху сумата по нея за посочен в исковата молба период от
17.05.2019 г. до 17.05.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
2
В писмена молба, постъпила в хода на делото на 19.10.2022 г., т. е. преди
началото на съдебното дирене, адв. А.Д. – пълномощник на ищеца заявява, че
поддържа исковете, изразява становище за тяхната основателност и моли същите да
бъдат уважени, включително и чрез постановяване на неприсъствено решение в
случай, че са налице предпоставките за това.
Пред съда ответникът се явява лично и след изслушване на доклада по делото
еднозначно и категорично заявява, че признава исковете.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими.
Съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени при условията на чл.
237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично направеното от ответника признание на исковете,
за чиято валидност не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Налице е и искане на ищеца по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение
съобразно направеното от ответника признание на исковете. То имплицитно се
съдържа в искането на пълномощник на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение, отправено в молба, постъпила преди началото на съдебното дирене, макар че
не е изрично формулирано в нея, тъй като при подаването й такова признание от
страна на ответника все още не е било направено. Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК формална предпоставка за постановяване на неприсъствено решение е
кумулативната даденост на обстоятелства от информираното процесуално поведение
на ответника, които очертават пълната му процесуална пасивност по предявения срещу
него иск. Затова в случаи като конкретния, в които вместо пълна процесуална
пасивност по исковете ответникът изрично заявява пред съда, че ги признава, не е
необходимо ищецът да направи допълнително искане за постановяване на решение при
признание на исковете. След като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение, което е обусловено от евентуална пълна процесуална пасивност на ответника
по исковете и което би довело до постановяване на едно окончателно, но отменимо в
хипотезите на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на още по-силно основание следва
да се приеме, че с това искане ищецът иска постановяване и на решение при признание
на исковете, ако такова бъде направено.
При уважаването на исковете съдът следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от словесно изразения в исковата молба начален момент –
предявяване на исковете, което обаче е осъществено в действителност на 17.05.2022 г.
чрез куриер, а не на 28.04.2022 г., както погрешно е посочено в исковата молба. Касае
се за техническа грешка в исковата молба, поради което не се налага частично
отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва върху главницата в частта му,
касаеща периода от 28.04.2022 г. до 17.05.2022 г.
3
С оглед изхода на делото и предвид направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 460,00 лв. за
разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, от която сума 100,00 лв. са
за внесена държавна такса в дължимия й размер съгласно указанията на съда, които
ищецът е изпълнил, а 360,00 лв. са за адвокатско възнаграждение, платено по банков
път съгласно представените писмени доказателства.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Б. Г., ЕГН **********, с адрес с. Р., Община С. ул. „П.“ № , да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „В. № , следните суми: сумата 671,88 лв., дължима на основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и представляваща регресно вземане, формирано
като сбор от застрахователно обезщетение в размер 656,88 лв., платено на основание
чл. 412 от КЗ от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД на „З.К.Л.И.“ АД – застраховател по договор за
застраховка „Каско“ на МПС, сключен с трето лице със застрахователна полица №
93001410014110 със срок на действие от 12.04.2014 г. до 11.04.2015 г., както и
ликвидационни разноски в размер 15,00 лв., ведно със законната лихва върху общия
размер на тази сума, считано от предявяване на иска на 17.05.2022 г. до окончателното
й изплащане, сумата 204,75 лв., представляваща дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в размер на
законната лихва върху нея за период от 17.05.2019 г. до 17.05.2022 г., както и сумата
460,00 лв. за разноски по делото.
Присъдените с настоящото решение суми да се платят по банкова сметка на „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД в „О. Б. Б.“ АД с IBAN BG, BIC:
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4