Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Русе, 19 юни 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 14 юни 2023 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Цветелина Димитрова ………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №147…… по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от „МОМТРЕЙД
РУСЕ 2” ЕООД, против решение № 245/06.04.2023г. по АНД № 93/2023г. по описа на
Районен съд-Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-2200034/03.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Русе. С наказателното постановление на дружеството е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 300 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на
труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Решаващият
съд не бил съобразил, че санкционния акт страда от сериозни пороци досежно
задължителното съдържание, което следва да има съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН,
като според касатора в НП не било посочено коя разпоредба е нарушена. И на
следващо място, че от административно-наказващият орган неправилно е приложена
за този вид нарушение санкционната норма. Всичко това нарушавало правото на
защита на наказаното дружество, но не било отчетено от районния съд и по този
начин той достигнал до правни изводи за отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на наказателното постановление.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление. Алтернативно се иска съдът да измени решението, като намали
наложената санкция от 300 лева на 100 лева.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че решението на въззивния съд е правилно
и следва да се остави в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 245/06.04.2023г. по АНД № 93/2023г.
Русенският районен съд e потвърдил атакуваното пред него НП № 18-2200031 от 03.11.2022
год. С него директорът на ДИТ Русе наложил на „МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД, на основание чл.
414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева.
Наказателното постановление било издадено след съставен от служител при ДИТ
акт за установяване на административно нарушение срещу приетото за нарушител дружество.
Причината за започване на административно-наказателно производство - извършена на 23.08.2022г. в сградата на дирекцията проверка
по документи от служители на ДИТ по спазване на трудовото законодателство от
„МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД. При нея се установило, че дружеството, в качеството му
на работодател е командировал работничката С. И. за периода 26.05.2022г. до 25.11.2022г. в
Германия с допълнително споразумение от 25.05.2022г.
към трудов договор № 057/01.07.2019 г.
на основание чл.121а КТ, вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата. В предвидения тридневен
срок обаче не било подадена в ТД на НАП уведомление за изменението на трудовия договор.
Това деяние е прието за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ. При липса на депозирано срещу АУАН възражение, АНО на
03.11.2023г. издал и оспореното пред РРС наказателно постановление № 18-2200031/03.11.2022год.,
с наложено на дружеството със санкционния акт на основание чл. 414, ал. 1, вр.
чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 300 лева. Директорът на ДИТ е приложил привилегированата
разпоредба на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, определяща случая като
маловажен, тъй като преценил че са налице условията за това.
При така установената фактическа обстановка, със
своето решение Русенският районен съд е приел, че АУАН и НП съдържат всички
необходими и изискуеми по закон реквизити, не били налице допуснати в
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила и норми. Въззивната инстанция е приела от правна страна, че с изложеното във
фактическата обстановка деяние дружеството е осъществило състава на нарушението
по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г., като правилно, с
оглед обстоятелствата и доказателствата по казуса е била приложена нормата на чл.
415в, ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. До законоустановения срок тридневен срок -
31.05.2022г., след сключването на допълнителното споразумение в качеството му
на работодател, не е било подадено уведомление за изменението на трудов договор,
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса.
Решението на районния съд е правилно. То е постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния
закон, противно на твърдяното с касационната жалба.
Административният съд споделя изцяло мотивите
и правните съображения, изложени в проверяваното решение и на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното
решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на деянието,
осъществяващо състава на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ, неговият нарушител и наложената санкция по привилегирования състав
на чл.415в, ал.1 от КТ на дружеството-работодател, с оглед осъществяване на
целите на административните наказания, разписани в чл.12 от ЗАНН.
Неоснователен е доводът, че НП е материално
незаконосъобразно поради посочване в него на неотносими текстове, както и че в случая е
следвало да се наложи наказание по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй като
извършеното нарушение било такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. По тези възражения мотиви
е изложила и въззивната инстанция.
Съобразно последно цитираният текст в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция
по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при
поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено
уведомление. Този текст обаче следва да се тълкува съвместно със следващата
алинея 4, която посочва, че след срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов
договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от
контролните органи на инспекцията по труда.
Алинея 3 (с привръзката на ал. 4) е
неприложима в настоящия случай доколкото се касае за констатирано изпращане на
уведомление след законовия срок относно изменение на трудов договор, а не за
сключването на такъв. Това е видно от съдържанието на следващата алинея 4,
която посочва процедурата за отстраняване на пропуска по алинея 3 по отношение
на сключен договор, но не и по отношение на изменение. Текст, относим към
изменението на договора, е именно приложеният от АНО чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № 5.
При тези съображения санкционният текст на
чл. 414, ал. 3 от КТ не може да бъде отнесен коректно към случая освен поради
вече изложеното, а и защото урежда хипотезата на „неподадено уведомление
(изобщо), а не на „неподадено уведомление в срок (но все пак подадено). Не се
спори, че към момента на издаване на АУАН уведомление не е било подавано, но преди
издаването на наказателното постановление това е било направено и наказващият
орган е бил длъжен да отчете това обстоятелство, както го е и сторил. В съответствие
с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН е приложил кореспондираща
санкционна норма по чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се явява привилегированият
състав, тъй като е отчетена по-ниската степен на обществена опасност за разлика
от основните състави по чл. 414 КТ.
Ако АНО беше приложил чл. 414, ал. 3 от КТ,
който според касатора е относимият текст към наказанието, щеше да влоши
неговото положение в пъти, каквито са и доводите на въззивната инстанция. Този
текст, също така изключва прилагане на института на маловажността.
Не са налице и основания за намаляване
размера на наложеното наказание на неговия минимум, разписан в чл.415в, ал.1 от КТ. Мотиви в тази насока е изложил още районния съд.
Съобразявайки гореизложеното, касационният
състав счита, че следва да остави в сила атакуваното решение, като валидно и
правилно, а касационната жалбата като неоснователна, при липсата на сочените в
нея касационни основания се отхвърля.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в
сила решение № 245/06.04.2023г. по
АНД № 93/2023г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.