РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Павликени, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20224140200181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0311-000080 от
18.03.2022 година на Началника на РУ-Павликени към ОДМВР В.Т., с което
на Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** за деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 (триста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). В съдебно заседание жалбата се поддържа и
се моли отмяната на атакувания акт.
Административно - наказващия орган, становище по жалбата не
ангажира, не изпраща представител.
1
РС, гр. Павликени., след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
правни съображения:
На 18.02.2022 год. бил съставен Акт за установяване на администра-
тивно нарушение (АУАН) серия ***, № *** от св. В. Ц., в присъствието на св.
Р. Р. – двамата полицейски служители и жалбоподателя, срещу последния за
това, че „на 18.02.2022 г. в 9:50 часа в гр. П., на ул. *** в посока ЖП гара, на
кръстовището с ул. *** управлява т. а. „ФОРД ТРАНЗИТ Д“, рег. № ***,
собственост на „Ю. А.“ ЕООД, гр. Г.О., като навлиза в зоната на действие на
пътен знак В2 (забранено е влизането на ППС в двете посоки), поставен за
временна организация на движението поради честване на празненство в чест
на В. Левски, организирано от Община Павликени“ – квалифицирано като
нарушение по „чл. 6, т. 1 от ЗДвП“.
В акта в графа възражение жалбоподателят вписал – „Виновен съм. Но
преди мен пуснаха друг Дистрибутор разполагам със снимк“. В законовия
срок други възражения не са постъпили. Жалбоподателят подписал акта и му
бил връчен препис.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказа-
телно постановление.
От показанията на свидетелите Ц. и Р., дадени в с.з. се установява, че
2
поддържат написаното в акта.
От представеното по делото копие от Заповед се установява, че на-
казващият орган е компетентен да издава наказателни постановления, както и
че АУАН е съставен от лице, разполагащо с такова право.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК,
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от
ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също
се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
3
Съдът намира за безспорно установено, че към процесната дата и час,
жалбоподателя, при управление напроцесния автомобил не е съобразил
своето поведение с пътен знак В2 "Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки".
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, пресъздаващи
това, което са възприели непосредствено. Показанията им са конкретни, ясни
и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от него действия на жалбоподателя.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, административно нарушение.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които
да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали
становището на съда за различни констатации от тези, отразени в акта.
Настоящият състав обаче цени за основателно възражението, че е
налице маловажен случай смисъла на чл. 28 от ЗАНН и аргументите са това
са следните:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно-наказателната
норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Общото понятие за административно нарушение се съдържа
в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с
понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като ограничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен случай" на административно
4
нарушение той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба наказващият орган всъщност освобождава от административно-
наказателна отговорност дееца.
В обжалваното НП административно наказващият орган не е
коментирал дали следва или не да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е
маловажно или не и на това основание да не наложи наказание,
освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение,.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП
поради издаването му в противоречие със закона, така Тълкувателно решение
№ 1 от 12 декември 2007 година на ВКС. Съдът не е обвързван от решението
на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по
правото от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни
норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения по ЗДвП, следва да се съобразяват
разпоредбите на ЗАНН.
В § 1, т. 4 и 5 от ДР на ЗАНН са дадени легалните дефиниции за
понятието "маловажен случай" и „явно маловажен случай“, а именно
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид, а "Явно маловажен случай" на нарушение е
налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена
опасност. От анализа на горното следва извода, че дали конкретно
5
административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се
преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици,
характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението,
както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът при
тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна
воля, приема че при административните нарушения следва да се преценяват
както обстоятелствата относно обществената опасност на административното
нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения,
реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение
на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема, че маловажен случай ще е налице само, ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Съдът, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен
случай" и административно-наказващият орган не е следвало да налага
наказание за констатираното по АУАН и издава обжалваното НП.
По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на
нарушението свидетелите полицаи са допуснали в забранената зона и друг
доставчик-дистрибутор, че процедурата по организацията на временната
забрана е незаконосъобразна – изисканите документи във връзка с
нормативната уредба за такава организация на движението и безспорното за
съда, че всъщност жалбоподателя не е доставял „памперси“, както твърди
един от свидетелите-полицаи, а доста по-тежка стока.
Не е спорно по делото нарушението да е извършено в работно време, а
работодателят на Д. и собственик на процесното МПС е ТД „Ю. А.“ ЕООД,
гр. Г.О., което съответно е утвърдения производител и дистрибутор на
салатите *** е съответно жалбоподателя е следвало да пренася тежки касетки
6
с продукцията на дружеството.
По делото няма данни да са произлезли други вредни последици от
нарушението.
От всичко гореизложено според настоящия съд следва извода, че
наказанието е несъразмеримо с деянието, съвкупната преценка на посочените
по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение и нарушител, именно
защото от него не са настъпили вредни последици за държавата и граждани.
Предвид изложените съображения съдът, счита че обжалваното НП не е
постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят следва с
настоящото решение да се предупреди, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 22-0311-000080
от 18.03.2022 година на Началник РУ към ОДМВР, гр. Велико Търново,
РУ гр. Павликени, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. П. С. от гр. В.Т., ул. ***, ЕГН **********, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид – по
чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
7
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Велико
Търново в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8