О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 06.02.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия
като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев
ВЧНД № 65 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. чл. 66, ал. 1 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.Б.Р.,
с ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 262 по описа за 2018 г. на Районен съд-
гр. Тетевен, против Протоколно определение от 21.01.2019 г., постановено по
делото, с което първоинстанционният съд изменил наложената му ***„***“ в „***“.
В жалбата се сочи, че на съдебно
заседание, проведено на 15.11.2018 г., подсъдимият възприел, че следва да се
яви на отложеното за 21.01.2019 г. заседание от 13:00 часа. Твърди, че на
посочената дата се явил в сградата на Районен съд-гр. Тетевен заедно със свои
близки,
където установил, че съдебното заседание
било от 11:00 часа и същото вече било приключило. Сочи, че до настоящия момент
се е явявал на всички съдебни заседания, оказвал е пълно съдействие за
изясняване на обективната истина, а причината за неявяването му на последното
съдебно заседание се дължи на грешка. Релевира, че за да му бъде наложена
най-тежката ***следва да са налице кумулативно обосновано предположение, че е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и че от
доказателствата по делото да се установи реална опасност да се укрие или да
извърши престъпление. В тази насока излага, че има постоянен адрес, на който
пребивава, има дете и болна съпруга, за които полага грижи и акцентира на
обстоятелството, че до процесния случай винаги се е явявал пред разследващите и
съдебните органи. На последно място се излагат съображения, че за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, дори да се достигне до
осъдителна присъда, с оглед чистото му съдебно минало, би му било наложено
наказание по реда на чл. 78А от НК.
Жалбата е изпратена на Районна
прокуратура-гр. Тетевен, като не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК,
от лице, имащо право на жалба, като не
са налице условия за прекратяване или спиране на производството.
Въззивната инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба от подсъдимия В.Р. и събраната по делото
доказателствена съвкупност, приема за
установено следното:
РП-гр. Тетевен е повдигнала обвинение
на В.Б.Р., с ЕГН **********, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което
законодателят е предвидил наказание „***“ от една до три години и „***“ в
размер от *** до *** лв.
От постановлението за привличане на обвиняем се
установява, че му била наложена ***„***“, като същата останала непроменена и в съдебната
фаза.
Видно от изготвените протоколи за
проведени съдебни заседания от 03.08.2018 г., 10.08.2018 г., 15.10.2018 г. и
21.11.2018 г. съдебната фаза е започнала с участието на подсъдимия и последният
се е явявал редовно заедно с процесуалния си представител до процесния случай.
С Протоколно определение от 21.01.2019 г., постановено
по НОХД № 262 по описа за 2018 г. на Районен съд- гр. Тетевен,
първоинстанционният съд изменил първоначално наложената ***„***“ в най-тежката
такава, а именно „***“. В мотивите си проверяваната инстанция е посочила, че е
стигнала до това становище, приемайки, че подсъдимият не се е явил в съдебно
заседание, след като е бил редовно призован, по делото липсват доказателства,
от които да се установяло къде се намира, както и не са били представени
доказателства за уважителни причини, обуславящи неявяването му.
Настоящата съдебна инстанция счита, че
обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва
да бъде отменен.
Действително в разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НПК е посочено, че при неявяване на подсъдимия пред орган на съдебното
производство без уважителни причини взетата ***следва да се замени с по-тежка. При
това процесуалния закон не предвижда изискване за спазване на определена
последователност при определяне коя от визираните в чл. 58 от НПК мерки за
неотклонение да бъде наложена на подсъдимия. В този смисъл не е налице и пречка
съдът да премине от най-леката по вид ***към най-тежката такава, каквато е и
настоящата хипотеза. Логиката на законодателя е била да се предостави
възможност на съда за преценка спрямо конкретния случай коя от мерките е
най-подходяща, с оглед целите, уредени в чл. 57 от НПК, а именно да се попречи
на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в
изпълнение на влязлата в сила присъда. В същия момент основно изискване за
законността на ***е тя да е пропорционална на преследваните цели и да не
създава на подсъдимия повече ограничения от действително необходимите за
правилния ход на процеса.
В процесния случай се установи, че за съдебното
заседание за 21.01.2019 г. от 11:00 часа подсъдимият В.Р. е бил редовно
уведомен, доколкото същият е присъствал на предхождащото го заседание,
проведено на 21.11.2018 г. Въпреки това подсъдимият Р. не се е явил и не е
посочил уважителни причини за процесуалното си бездействие, доколкото изнесените
от него твърдения, че е пристигнал със закъснение, не са съпътствани от никакви
доказателства. В същия момент въззивната инстанция констатира, че
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, не се явява тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.
269, ал. 1 от НПК, присъствието му в съдебно заседание не е задължително. Видно
от приложения по делото протокол в съдебно заседание се е явил служебният му
защитник, поради което неявяването на подсъдимия не е било причина за отлагане
на делото. Следва да се посочи, че в чл. 269, ал. 2 от НПК е предвидена
възможност за съда, въпреки че явяването на подсъдимия не е задължително по
реда на ал. 1, да разпореди присъствието му, ако това е необходимо за
разкриване на обективната истина, като при едно евентуално неизпълние от страна
на подсъдимия, последният би могъл да бъде санкциониран по реда на чл. 66, ал.
1 от НПК. В протоколното определение от 21.11.2018 г. липсва подобно
произнасяне, поради което и не са били налице предпоставките за приложение на посочената
разпоредба и на това основание. Както вече беше изложено, санкцията, предвидена
в чл. 66, ал. 1 от НПК, касае едно недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимия, което би довело до възпрепятстване на правилното развитие на
производството. Настоящата съдебна инстанция счита, че поведението на
подсъдимия не е в резултат на осъзнато намерение и следвана цел да се укрие или
да възпрепятства работата на съда, а се дължи изцяло на немарливост и доколкото
същото е изключение към настоящия момент, не обосновава нуждата мярката му за
неотклонение да бъде изменена в по-тежка.
За прецизност следва да се посочи, че дори да се
приеме, че поведението на подсъдимия е несъответствало на задълженията му,
произтичащи от качеството му в процеса, налагането на най-тежката ***не
кореспондира на събраните по делото доказателства. Към настоящия момент
подсъдимият Р. разполага с установен по делото адрес, на който пребивава и се е
явявал редовно както на досъдебната фаза, така и на съдебната фаза. Доколкото
към момента на постановяване на съдебния акт съдът не е имал данни за причините
за неявяването на подсъдимия, с оглед на процесуалното му поведение до
настоящия момент, чистото му съдебно минало и престъплението, за което е
подсъдим, съдът е можел да дисциплинира страната, като постанови принудителното
й довеждане и да й наложи ***.
Въззивната инстанция акцентира на подсъдимия, че при
оценката на настоящото му поведение беше отчетено, че същото е изолиран случай,
но ако Р. възприеме поведение, с което системно затруднява производството,
спрямо него ще са налице предпоставките да бъде взета по-тежка ***, включително
и най-тежката такава, а именно: „***“.
По изложените съображения, настоящата съдебна
инстанция счита, че наложената ***„***“ не е следвало да бъде изменяна в „***“,
поради което обжалваният съдебен акт следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 21.01.2019 г., постановено
по НОХД № 262 по описа за 2018 г. на Районен съд-гр. Тетевен, с което била
изменена наложената по отношение на подсъдимия В.Б.Р. ***„***“ в „***“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………………….
ЧЛЕНОВЕ :
1…………………….
2…………………….