РЕШЕНИЕ
№ 61/11.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО
ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа
докладваното гр. дело №529/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, ЕИК *********, твърди, че ответникът А.С.А., ЕГН **********, му дължи сумите: 942.05 лв главница за незаплатена ел. енергия
по фактура №********** от 22.11.2017 г., за периода от 13.07.2015 г. до
12.07.2016 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: гр. Девня, ***,
по кл.№**********; 11.51 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 13.12.2017 г.
до 25.01.2018 г. Твърди, че по
издадена по ч. гр. дело №285/2018 г. по опис на РС Девня заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение. Твърди още, че на 12.07.2016 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от
служители на „Електроразпределение Север” АД в присъствието на двама свидетели,
при която е констатирано несъответствие при отчитане потреблението на
електрическата енергия от абоната. Твърди също, че за извършената проверка е
съставен Констативен протокол №1102178, че чрез замервания с еталонен калибриран
уред е установено показание в размер 6717 кВТч в невизуализиран регистър като в регистър 1.8.1. са отчетени 24049 кВТч,
в регистър 1.8.2. – 56282 кВТч, в регистър 1.8.6. – 6717 кВТч, а в сумарния
регистър 1.8.0. – 87049 кВТч. Твърди още, че в имота на ответника е консумирана
електрическа енергия, която не е заплатена. Твърди се, че процесния електромер
е демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран
с пломба №285733 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Излага, че
експертизата е изготвена от Български институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел гр. Русе и е съставен
Констативен протокол №1029 от 09.11.2017 г. Твърди, че в момента на
изследването на електромера е констатирано, че същият не натрупва в нито една
от двете визуализирани на дисплея тарифи. Сочи, че е установена осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.6 в размер 6717.625 кВТч, която не е визуализирана на дисплея. В молбата се
сочи, че на 20.11.2017 г. „Електроразпределение Север” АД са съставили
становище за начисляване на електрическата енергия и конкретизирали размера на
оспореното вземане, като е установено точното количество неотчетена
електрическа енергия след прочитане на паметта на СТИ – 6717 кВТч. Ищецът
твърди, че на 22.11.2017 г. „Енерго-Про Продажби” АД издало фактура
№**********, като е определна цената на реално консумираната електрическа
енергия, натрупана в скрития регистър за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016
г. в размер 942.05 лв, със срок за плащане до 12.12.2017 г. Моли съда, да
установи със силата на присъдено нещо, че отв. А. А. дължи на ищеца сумите:
942.05 лв, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактура №********** от 22.11.2017 г., за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016
г., за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: гр. Девня, ***, по
кл.№**********; 11.51 лв - мораторна лихва върху главницата за периода от 13.12.2017
г. до 25.01.2018 г. Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор, като заявява, че не е консумирал електрическа енергия в размер на
количествата, обективирани в процесната фактура. Заявява, че оспорва изцяло
дължимостта на процесната сума и счита, че същата не следва да бъде заплащана.
Заявява още, че липсва правно основание за заплащането й. Оспорва сумата да е
определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена,
като твърди, че е произволно определена от ищцовото дружество. Твърди, че
липсва правна норма, която да съответства на фактическите твърдения изложени от
ищцовата страна, която да дава право да се коригира сметката. Твърди още, че
към датата на издаване на становището за начисление на електрическа енергия не
е имало действащи Общи условия или ако е имало са били Общите условия на
„Енерго - Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД приети 2007 г.,
които не са съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за
енергетиката, където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Излага, че към датата на издаване
на становището за начисление на електрическа енергия, която е релевантния за
спора момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба, липсват и двете
кумулативно приети предпоставки цитирани в Решение №104 от 01.08.2016 г. по
т.д. №1671/2015 г. на ВКС, даващи основание да коригира сметката на ответника.
Изтъква, че не са налице и налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Излага, че действащите чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) в сила от 16.11.2013 г., по
никакъв начин не се припокриват с изискването за наличие на действащи правила
за измерване на количеството електрическа енергия като регламентират единствено начините, по които се изчислява служебно
начислената електрическа енергия при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена такава. Изтъква, че текстовете от чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ са издадени без право на делегация
и са не само незаконосъобразни, но и нищожни. Същите са отменени на основание
чл.7, ал.2 и чл.12 от Закона за нормативните актове с постановено Решение №12897 от 01.12.2015 г. по
адм. дело №9462/2014 г. на ВАС, което в последствие е отменено от
друг състав на посочения съд. Заявява, че претендираната сума, изчислена на
основание чл.50 ПИКЕЕ е недължима, поради нищожност на цитирната разпоредба,
при липса на делегирана компетентност на Комисията за енергийно и водно
регулиране да определя начина на определяне и изчисляване на стойността при
корекция на сметки. Твърди, че не е присъствал по време на проверката, на която
е съставен Констативен протокол №1102178 от 12.07.2016 г. от служители на
„Електроразпределение Север” АД. Оспорва съдържанието му, като заявява, че
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
докзателствена сила и не обвързва съда да възприеме констатациите на авторите
му, с оглед на това, че те не са скрепени с подпис на лицето и не са
удостоверени в негово присъствие. В тази връзка този документ не може да се
противопостави на страната, която не го е подписала и го оспорва. Излага, че
съгласно чл.675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол срокът от демонтажа на електромера до извършване на
експертизата от Българския институт по метрология не бива да надвишава повече
от 2 месеца, поради технически причини, като изтъква, че от приложените
документи е видно, че процесното средство за търговско измерване е демонтирано
на 12.07.2016 г., а констативният протокол от експертиза на средството за
измерване съставен от Българския институт по метрология е от 09.11.2017 г., т.
е. повече от година и 3 месеца по-късно. В този смисъл е видно, че е налице
неспазване и на тази императивна разпоредба цитирана в настоящия абзац, поради
което и резултатите от изследването не би следвало да се кредитират, тъй като
този срок е определен с оглед на технически изисквания, които очевидно биха
оказали влияние върху получените данни при наличието на един продължителен
период, в който СТИ не функционира. Оспорва Българският институт по метрология
да притежава лицензиран софтуер
(лицензирана компютърна програма), закупена от фирмата производител на
конкретния електромер, с която да се извърши софтуерно прочитане на паметта.
Твърди, че при липса на закупена лицензирана програма, която да предоставя
достъп до техническото средство за измерване, е невъзможно да се извърши такова
прочитане. Твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана
периодична проверка в нормативно определения срок, който е определен в чл.43,
ал.4 от Закона за измерванията, където е посочено, че периодичността на
последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В
конкретния случай такава се явява Заповед №А-102 от 05.03.2010 г.,
която на основание чл.43, ал.3 ЗИ посочва, че последващи проверки на
средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири
години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от
мощността. Това е разписано в т.26 от цитираната заповед. Сочи, че в задължение
на „Енерго-Про Мрежи” АД - собственик на ел. съоръженията и в частност на
средството за търговско измерване, както по силата на закона така и по силата
на собствените си Общи условия (чл.34) е да извършва такива периодични
проверки, като твърди, че такава проверка не е извършвана. Заявява, че
„Енерго-Про Мрежи” АД, не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на
договорните си задължения по смисъла на чл.63 ЗЗД и не може да се приеме, че
неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на
електрическата енергия, а напротив същата се дължи на неизпълнение на „Енерго-Про
Мрежи” АД. Моли съда, да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Претендира разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч. гр. дело №285/2018 г. на РС Девня, по същото е издадена в
полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми на
основание чл.410 ГПК.
Между
страните не се спори, че са съконтрагенти по договор за доставка на ел.
енергия, по силата на който ответникът е потребител, а ищецът – доставчик, като
договорът е уреден от ОУ ДПЕЕЕМ, които са обявени публично и са узнати от
абоната, като последното се потвърждава и от приложените доказателства за
публично оповестяване на ОУ.
От
представените Констативен протокол №1102178 от 16.07.2016 г. и Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1029 от
09.11.2017 г. се установява, че на 12.07.2016 г. длъжностни лица на "Енерго-про
Мрежи" АД са извършили техническа проверка на СТИ за обект, находящ се в гр.
Девня, ул. “Здравец“ 20, клиентски №**********, абонатен №********** като при
проверката не е констатирана механична повреда или гршка при измерването на
консумираната енергия, но част от последната е отчитана по невизуализиран
регистър 1.8.3, вместо по регистрите за дневна и нощна тарифа (описани са
всички тарифни показатели, прочетени чрез специализиран софтуер). Поради това
електромерът е подменен. Протоколът е подписан от двама служители на "Енерго-Про
Мрежи" АД и от двама свидетели.
Със
"становище" от 20.11.2017 г. на началник отдел при "Енерго-Про
Продажби“ АД е одобрено начисляване на допълнителни общо 6717 кВт/ч потребление
за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016 г. без обособени подпериоди.
Начисляването е извършено "служебно" и "на основание чл.50 ПИКЕЕ", след софтуерен прочит
напаметта на СТИ.
Представена
е фактура №********** от 04.04.2017 г., издадена въз основа на цитираното
"становище", в която се посочва като дължима от ищеца сумата 942 лв –
ел. енергия за периода 13.07.2015 г. – 12.07.2016 г. за обект, находящ се в гр.
Девня, клиентски №**********, абонатен №**********.
От
заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема като
обективно и достоверно, се установява че корпуса и схемата на електромера в
случая няма данни да са деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера
на СТИ, в резултат на която количества ел. енергия са отчитани освен по дневна
и нощна, и по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана и може да бъде изследвана
само чрез специализиран софтуер. Такъв софтуер за четене на скрити данни по
правило притежават само неговия производител и лицензираното за ползването му
енергийно дружество. Процесният електромер не е тип "Смарт".
Фактурираната сума е математически правилно изчислена по цените на КЕВР на база
"начислената" консумация.
Видно
от обясненията на експерта в с. з., допълнително начислената ел. енергия би
следвало да е преминала през електромера и така да е потребена, но е напълно
невъзможно да се установи кога точно е стартирало отчитането по
невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е станало конкретно
в процесния или/и в друг (предходен) времеви период и в кой точно часови
диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия.
При
установената фактическа обстановка и съобразно становищата на страните, съдът направи
до следните правни изводи:
Фактическият
състав на предявения положителен установителен иск се свързва с установяване от
ищеца – доставчик, в условията на пълно и главно доказване, на основанието и
размера на вземането си – законосъобразността и правилността на корекцията на
сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и ЗЕ или реалното доставяне на
твърдяното количество ел. енергия през процесния период до обекта на
потребителя.
По
корекционното правомощие: По делото не се спори, че ответникът е потребител на
ел. енергия по смисъла на ЗЕ, че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е част от електропреносната мрежа, както и че с ищеца са в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия, уредени при ОУ,
обявени надлежно, като последното се потвърждава и от приложените доказателства
за публично оповестяване на ОУ.
В
ДВ бр.98 от 12.11.2013 г. са обнародвани Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите
на чл.21,
ал.1 ЗЕ и чл.83,
ал.1 и ал.2
ЗЕ правомощия, съобразно чл.2,
ал.1, вр. чл.11
и чл.12
ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за
коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ
изисквания.
По
аргумент от чл.5,
ал.4 КРБ и чл.14
ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично
предвидено, каквото "друго" предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно
разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат единствено за корекционни процедури
с начална дата след 16.11.2013 г. Поради това и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ бр.98 от
12.11.2013 г.) следва да се вземат предвид в случая, поради материалния им
нормативен характер.
В
настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен
начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или
неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на
електромера – тоест не е устанановена грешка при измерването на консумираната
енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив – касае
се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са
отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа. При тези фактически данни корекционните основания по чл.48
и чл.49
ПИКЕЕ са неприложими, защото
хипотезата на чл.48
ПИКЕЕ касае механични дефекти и
неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а
хопотезата на чл.49
ПИКЕЕ регламентира специфична
неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ.
В
чл.50
ПИКЕЕ е предвидена възможност на
корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер
не е от типа "Смарт" при който данните от преноса да се записват
директно в информационните масиви на дружеството. Нито пък по делото са
приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да
са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От
изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните
правомощия на ответното дружество по правилата на чл.48,
чл.49
и чл.50
ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на чл.47
и чл.51
ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо
начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да
се отрече.
По
редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата
сума да състалвява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка
обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик
да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване,
което впрочем е собствено на дружеството – разпределител. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му
енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията
е възпрепятствана.
Дори
да би се приело, че такъв софтуер би могъл да бъде закупен и на свободния
пазар, доказателства за което няма, то никой потребител не е длъжен да
инвестира пари в подходящ хардуер и софтуер, нито да може да борави с тях, за
да упражни законовото си право на контрол на показанията на електромера.
На
следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11
ПИКЕЕ и чл.120,
ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на
потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Тук следва
да се отбележи, че след като цената, по която е преизчислена сметката на
потребителя е около 00.14 лв/кВТч, като същевременно цената за нощно
потребление е около 00.11 лв/кВТч, а за дневно около 00.22 лв (съдебно известни
обстоятелства), то е повече от очевидно релевантен въпросът, в кой конкретен
часови диапазон е станало потреблението, който въпрос остана също недоказан.
И
най-вече от заключението по СТЕ и обясненията на експерта в с. з. е видно, че е
невъзможно да бъде установено по несъмнен начин, кога точно е стартирало
отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е
станало конкретно в процесния или/и в друг (предходен) период.
Следва
да бъде отбелязано още, че нулевите показания при монтиране на СТИ, не променят
по никакъв начин ситуацията, защото монтажът е извършен много време преди
началната дата на процесното "служебно начисляване". След като е
повече от категорично заключението на СТЕ, че е невъзможно да бъде установено
кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, то е очевидно,
че не може да се установи дали "служебно начисленото" не е било
отчитано (изцяло или отчасти) от скрития регистър и преди процесния период,
считано след монтажа.
По
изложените причини съдът намира за недоказано пълно и главно, че исковата сума
се дължи, като цена за реално доставена до обекта на абоната за спорния период
ел. енергия.
За
пълнота съдът намира за нужно да посочи още следното:
Първо:
Процесното задължение е фактурирано въз основа на "становище за
начисляване на допълнително количество ел. енергия", а то е извършено
"на основание чл.50
ПИКЕЕ". В кореспонденцията между
страните е вписано същото. При това положение е повече от ясно, че ответното
дружество основава вземането си на чл.50 ПИКЕЕ, който, както се посочи, е неприложим
за случая, а не основава вземането си на "редовен отчет".
Второ:
Начисляването на допълнително задължение за ел. енергия за една година назад,
не е редовен отчет, защото последният се извършва ежемесечно, фактурира се
ежемесечно и има ежемесечен падеж. Така се цели предвидимост и преодолимост на
фискалната тежест. Обратното ще постави някои потребители в неравноправно
положение, принудени да плащат драстични сметки за "реален отчет" от
една година. А това е оправдано само при доказана недобросъвестност и вина, от
тяхна страна, за състоянието на СТИ, което не се доказа, или при наличие на
приложима оправомощаваща ЕРП нормативна уредба, каквато няма.
Трето:
С Решение №2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело №3879/2017 г. на ВАС, обнародвано
в ДВ бр.97 от 23.11.2018 г. (след датата на обявавяне делото за решаване), са
отменени и останалите, действащи след Решение №1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело
№2385/2016 г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49,
чл.50
и чл.51.
В
заключение по горните групи съображения съдът намира, че по делото не се
установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на
извършеното "начисляване" на сметката на абоната, с оглед на което се
явява недоказано от ищеца, че процесна сума му се следва. Ето защо тази му
претенция следва да се отрече.
При
този изход на спора и съобразно отправената претенция по чл.78, ал.3 ГПК с
приложен списък на разноски и представени документи, ищцовата страна следва да
бъде осъдена да заплати на ответника обезщетение за сторени разноски както в
настоащото производство, така и в заповедното такова по ч. гр. дело №285/2018
г. по опис на РС Девня в общ размер 600.00 лв.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна, ЕИК *********, за признаване на установено в
отношенията между страните, че А.С.А., ЕГН **********, дължи сумите: 942.05 лв главница
за незаплатена ел. енергия по фактура №********** от 22.11.2017 г., за периода
от 13.07.2015 г. до 12.07.2016 г. за обект с абонатен №**********, находящ се
на адрес: гр. Девня, ***,
по кл.№**********; 11.51 лв мораторна лихва върху главницата за периода от
13.12.2017 г. до 25.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед №163 от
16.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №285/2018 г. на РС Девня, на основание чл.124, ал.1, вр.
чл.422,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД гр.
Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А., ЕГН **********, сумата 600.00 лв (шестстотин лева, 00 ст.), представляваща
обезщетение за сторени разноски в производствата по ч. гр. дело №285/2018 г. и
гр. дело №529/2018 г., двете по опис на РС Девня, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: