№ 4490
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100762 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото е иск на Ю. А. П., ЕГН**********, с личен адрес
Русия 198035, гр. С. П., ул. „Д.“ №14, корп. 1, ап.124, срещу Т. Д. П.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „И. К.“ №12, ет.4, ап.18, с правно
основание чл.29, ал.1 от СК, за определяне на по-голям дял, в размер на
3/4ид. части, от бившето в СИО имущество между страните, изразяващо се в
Апартамент №18 в гр. Варна, на ул. „И. К.“ №12, с идентификатор №......... по
КК и КР на гр. Варна, 30.58кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор №.......... по КК
и КР на гр. Варна на адрес гр. Варна, ул. „И. К.“ №12, както и л.а. „БМВ
530и“ с ДК №В....НВ, по твърдения за предостяване родителските права върху
общото дете Б. П. на ищцата и за особени финансови затруднения на
последната да се грижи за детето.
В срока за отговор и в срока по чл.211 ГПК е предявен насрещен иск с
правно основание чл.23, ал.1 от СК на Т. Д. П. срещу Ю. А. П., за признаване
за установено в отношенията между тях, че Т. П. е собственик на следните
придобити по време на брака между страните имоти: Апартамент №18 в гр.
Варна, на ул. „И. К.“ №12, с идентификатор №......... по КК и КР на гр. Варна,
и 30.58кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор №.......... по КК и КР на гр. Варна на
адрес гр. Варна, ул. „И. К.“ №12, по твърдения за пълна трансформация на
лични средста на Т. П. при закупуването им.
Евентуално спрямо горния е предявен иск с правно основание чл.23,
ал.2 от СК на Т. Д. П. срещу Ю. А. П., за признаване за установено в
отношенията между тях, че Т. П. е собственик на 23 024.01/31 000 ид. части
от следните придобити по време на брака между страните имоти: Апартамент
№18 в гр. Варна, на ул. „И. К.“ №12, с идентификатор №......... по КК и КР на
гр. Варна, и 30.58кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор №.......... по КК и КР на
гр. Варна на адрес гр. Варна, ул. „И. К.“ №12, по твърдения за частична
1
трансформация на лични средста на Т. П. при закупуването им.
Евентуално спрямо горния е предявен иск с правно основание чл.29,
ал.3 от СК на Т. Д. П. срещу Ю. А. П., за определяне на по-голям дял, в
размер на 3/4 ид. части, от бившето в СИО имущество между страните,
изразяващо се в Апартамент №18 в гр. Варна, на ул. „И. К.“ №12, с
идентификатор №......... по КК и КР на гр. Варна, 30.58кв.м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор №.......... по КК и КР на гр. Варна на адрес гр. Варна, ул. „И.
К.“ №12, както и л.а. „БМВ 530и“ с ДК №В....НВ,по твърдения за значително
по-голям приносна Т. П. за придобиване на цялото семейно имущество.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, разведени с Решение
от 26.04.2019г. по гр. дело №2-1200/2019г. на Кировски районен съд в гр. С.
П., което решение е в сила от 06.08.2019г. и понастоящем е призато по
административен ред в Република България. Твърди още, че с това решение
родителските права по отношение на общото дете Б. П., родено на
30.01.2013г., били предоставени на майката. Отделно на 15.06.2019г.
съпрузите подписали и нотариално заверено извънсъдебно споразумение, с
което отново родителските права по отношение детето Б. П., били поверени
на майката. Така ищцата била правно признат титуляр на родителските права
към момента на исковата молба по делото.
Твърди още, че от 2015г. бащата напълно се дезинтересирал от сина си
и спрял да полага всякакви лични и материални грижи за него, включително
не плащал и определената от бракоразводния съд издръжка. Същевременно
сочи, че Б. П. страдал от заболявания, много от които се влошавали от влажен
климат, което наложило смяна на местоживеенето му. Заболяванията освен
това налагали специална апаратура и техника, медикаментозна терапия и
специален хранителен режим. Заболяванията предполагали също специални
образователни потребности и режим на учебни и извънучебни занимания.
След развода и при пълната дезинтересираност на ответника, цялата тежест в
тази насока била поета от майката, поради което отглеждането на детето от
нея й създавало особени затруднения.
С оглед на горните обобщени твърдения моли да й бъде разпределен по-
голям дял от общото придобито през брака имущество с ответника, в размер
на ¾ от имуществото. Моли за уважаване на иска за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва допустимостта и основателността на иска. По същество възразява, че
родителските права по отношение на общото дете Б. П., изобщо не са
предоставени по предвиден в закона ред на майката, защото решението на
съда в С. П. по развода не съдържа такова произнасяне на съда; в същия
смисъл споразумението от 2019г. не съдържа такава договореност; но и да би
съдържало, последното е със срок от две години, изтекъл на 15.06.2021г.
2
Оспорва още сочената от майката родителска дезинтересираност. Твърди, че
през 2018г. тя е напуснала България с детето, след което без съгласието на
бащата се е устроила при нейни близки в С. П., Руска Федерация, и от този
момент и до делото всячески лишава момчето от контакт с баща му, за което
ищецът е сезирал различни институции, включително детето бил обявено за
международно издирване.Така ищцата прегражда и възможността български
съд да се произнесе по родителските права, които и сега са правно неуредени.
Категорично оспорва на следващо място детето Б. да е в тежко здравно
състояние, което да налага особено или скъпо струващо лечение, напротив –
то се сочи в нормално за възрастта му състояние или поне в такова, което
изобщо не налага специални техника, апаратура, образователен режим или
начин на живот. По горните обобщени причини счита за напълно
несъщесвуващи която и да е от предпоставките на иска по чл.29, ал.1 от СК,
който моли да се отхвърли.
Насрещния иск по чл.23, ал.1 от СК обосновава с твърденията, че
през време на брака, чрез покупко-продажба от 03.10.2012г., съпрузите
придобили в собственост Апартамент №18 в гр. Варна, на ул. „И. К.“ №12, с
идентификатор №......... по КК и КР на гр. Варна, 30.58кв.м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор №.......... по КК и КР на гр. Варна на адрес гр. Варна, ул. „И.
К.“ №12, срещу цена от общо 31 000евро. Която в цялост била заплатена чрез
банков превод от личната му сметка в „ПИБ“ АД. Освен лична, сметката
съдържала и средства само с личен за П. произход, а именно 5173евро били
негови налични преди превода; 9874.80евро получил по дарение от майка му
Нина П. чрез преводи от дарителката по сметката на дарения в „ПИБ“ АД; а
остатъкът бил наличен преди превода от дейността му по трудов договор.
Поради това за горното жилище и части от терена счита, че е налице пълна
трансформация на лично имущество.
Евентуално твърди частична трансформация на лично имущество чрез
участие в придобиването на горните два обекта с 23 024.01/31 000 ид. части, а
именно 15 048.02лв. заплатена с лични пари част от цена и 7975.99 ид. части
от СИО, която част от СИО също счита относима към трансформация дял.
Евентуално с горните два иска твърди, че цялото придобито през брака
на страните имущество се свежда до горепосочените жилище и част от терен,
както и отделно лек автомобил „БМВ 530и“ с ДК №В....НВ. Цялото
имущество обаче било придобито изключително с приноса на Т. П., само
който бил работил и издържал ицяло финансово семейството от 2007г. до
раздялата, а Ю. П. изобщо не работила и не е получавала никакви доходи до
2016г. Така бившата съпруга нямала никакъв финансов принос в
придобиването на автомобила, жилището и частите от земята, поради което
моли за определяне на по-голям дял на Т. П. в размер на 3/4 части.
По същество моли за уважаване на насрещните искове и за разноски.
С отговор в срока по чл.131 ГПК началната ищца оспорва насрещните
искове по чл.23, ал.1 СК, или чл.23, ал.2 СК, или чл.29, ал.3 от СК, с
3
аргументи, аналогични на тези в исковата молба. Акцентира, че причината за
развода била само дезинтересираността на съпруга към семейството и детето,
като липсата на финансова помощ продължила и след раздялата, и след
развода. Оспорва и Т. П. да е имал заявените от него средства за закупуване
на имотите, както и да е вложил лично негови средства в сочения от него
размер. Твърди, че финансова помощ за закупуване на жилището е
получавала тя, от нейните родители, на ръка при идваният им в България,
поради което нейното име било записано в НА за продажбата. Оспорва
даренията от майката на Т. П.. Поддържа твърденията си за здравословното
състояние и нуждите на детето. Моли за отхвърляне на всички насрещни
искове.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: развода между страните по делото; роденото през брака
им дете; придобитото през брака имущество, като общност; предоставянето,
по правно надлежен пред, на упражняването на родителските права над
детето на ищеца към момента; сочените особени лични и материални нужди
на детето, свързани със сочените му заболявания; обстоятелството, че
отглеждането на детето за ищеца създава особени затруднения; полученото
дарение от близки роднини; сочената пълна дезинтересираност на ответника;
заявения размер на искането за определяне на по-голям дял от имуществото;
и всички други положителни твърдения, на които основа иска и защитата си
по делото.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: по исковете за трансформация: заплащането на пълната,
респективно сочената част, от цената за придобиване на исковите жилище и
част от терен, изцяло с лични средства от заявените източници и произход; по
иска по чл.29, ал.3 от СК: придобитото през брака имущество, като общност;
приноса на тази страна по делото в придобиване на цялото имущество;
съответствието между този принос и общия принос на съпрузите към
семейството и детето; размера на поддържания значително по-голям принос,
с оглед горните данни; отделно с оглед твърденията: полаганите лични и
материални грижи за детето; както и другите положителни твърдения, на
които основа иска и защитата си по делото.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
че страните по делото са бивши съпрузи, разведени с Решение от 26.04.2019г.
по гр. дело №2-1200/2019г. на Кировски районен съд в гр. С. П.; че те са
родители на детето Б. П., родено на 30.01.2013г.;че през брака са придобили в
собственост гореописаните жилище, части от терен и МПС.
Възраженията за недопустимост на главния иск са неоснователни, след
като в момента има данни решението на съда в С. П., да е признато по
административен ред в Република България, както и с оглед твърденията на
4
ищцата по делото. Възраженията за недопустимост на насрещните искове са
неоснователни с оглед на същите данни по делото.Предпоставките на
исковете са въпрос на доказване по делото.
На осн. чл.15, ал.6 от ЗЗДет следва да се конституира ДСП – Варна като
контролираща страна в процеса.
По аргумент от чл.15, ал.1 от ЗЗДт детето не следва да бъде изслушано с
оглед ненавършените към момента 10 години.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото. Насрещните възражения
ще се отчетат при преценката на доказателствата с крайния акт.
Молбата на ищцата за СМЕ е допустима, друг е въпросът за заключение
по нея само на база медицинска документация по делото.
Икономическа експертиза на въпрос вещо лице да преизчисли
стойности от левове в рубли или обратно е необоснована. Същото може да се
изясни и с писмени доказателства.
На ищцата може да се допусне, но един, свидетел за доказване получено
дарение от родителите й чрез предаване на средства на ръка в България, като
с оглед родството на страните по дарението забраната по ГПК не се зачита.
Икономическа експертиза на въпрос вещо лице да получи данни от
НАП какви доходи са декларирали страните по делото от 2009г. до 2012г.
също не е обоснована. Информацията може да се изясни с документи от
НАП.
На ответника следва да се допусне, но един, свидетел за доказване на
обективното състояние на общото на страните дете във времето, както и
грижи за него от бащата. Оспорването от ищцата е несъстоятелно, защото
обективно състояние и нужди на дете са напълно допустими за доказване със
свидетели според съдебната практика.
Цялото гр.д. №15500/2018г. на ВРС вече е изискано и приложено.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 23.02.2023г. от
09.30ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството по
делото ДСП – Варна. Страната да се призове за о.с.з., като й се въчат
преписи от настоящото определение, от исковата молба, отговорите и
уточненията.
5
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за допускане на СИЕ
на въпрос вещо лице да преизчисли стойности от левове в рубли или обратно.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за допускане на
СИЕ на въпрос вещо лице да изясни по данни от НАП какви доходи са
декларирали страните по делото от 2009г. до 2012г. включително.
* НЕ ДОПУСКА изслушване на детето по аргумент от чл.15, ал.1 от
ЗЗДт.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води един свидетел в о.с.з., за
доказване на получено дарение от родителите й чрез предаване на средства на
ръка в България.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да води един свидетел в о.с.з.,
за доказване на обективното състояние и нуждите на общото на страните дете
във времето, както и грижите за него от бащата.
* НАЗНАЧАВА СМЕ, вещото лице по която след запознаване
единствено материалите по делото, да даде заключение по въпросите:
- поставени от ищцата в исковата молба (л.6 от делото на ВРС).
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
220.00лв., вносими от ищцата, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Ганчев, която да се призове след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и
изготви експертизата по обективни причини следва да уведоми своевременно
съда, по арг. от чл.198 от ГПК.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
6
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7