Решение по дело №14121/2010 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. С., 10.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
	И. БОЛГУРОВА

 

при участието на секретаря Б.А., като разгледа докладваното от младши съдия Болгурова в. гр. д. № 14121 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.

С решение от 09.11.2007 г., поправено с решение от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2122/1988 г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. С., ул. „Е.Ш.” № *** с площ от 248,50 кв.м., а по скица 264 кв.м., представляващо имот с пл. № XV, от кв. 160, местността „Центъра” по плана на гр. С., а по скица имот с пл. № 11, кв. 160, местността „Зона Б-3-4”, заедно с построената в него паянтова ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в източната част на мястото, при съседи на дворното място: ул. „Е.Ш.”, наследници на Манол Тодоров, наследници на Г. Божков и наследници на М.Ж., която публична продан да се извърши от съдия изпълнител по реда на чл. 374 и сл. от ГПК /отм./, като от получената сума от проданта съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно: за Н.Й.П., М.Х. П. и Ц.К.С. – всеки сума, съответстваща на 1/30 ид.ч. от недвижимия имот; за Н.И. Б. и К.Б.К. – всеки сума, съответстваща на 1/60 ид.ч. от недвижимия имот; за Н.Г.М., П. Н.П., В.Н.Н., И. Г.Н., Ц.Н.С., Л.А.К., Д.А.К., В.Г.К. и А.Н.Н. – всеки сума, съответстваща на 1/45 ид.ч. от недвижимия имот; за М.М.Г., В. И.Н., М.И.Н. и В.Д.К. – всеки сума, съответстваща на 1/15 ид.ч. от недвижимия имот и за К.К.Н. – сума, съответстваща на 2/5 ид.ч. от недвижимия имот. Отхвърлени са претенциите с правно основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, предявени от Н.Й.П. и К.К.Н.. Отхвърлена е й претенцията на К.К.Н. по чл. 286 ГПК /отм./ срещу останалите съделители с правно основание чл. 62, ал. 2 ЗЗД за сумата от 13 900 лв.

Срещу горепосоченото решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Н.Й.П.. Жалбоподателят поддържа, че е наследил дял от процесния имот от своя пряк наследодател – баща Й. П.Н., починал на 13.05.1979 г., който от своя страна е придобил дял от имота от своя баща П. Н. И., починал през 1973 г., който е притежавал дял от същия имот по наследство от своя баща Н. И. Д., починал на 13.11.1941 г. Твърди, че от раждането си и понастоящем живее непрекъснато и постоянно в делбения имот, като до смъртта си там са живеели и родителите му. Поддържа, че съделителката К.К.Н. не отговаря на изискванията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, тъй като същата притежава 2/5 ид.ч. от имота по силата на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и че същата не е живяла в имота от открИ.е на наследството на който и да е наследодател. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постави в негов дял жилищния имот, предмет на делбата.

Против решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ответника К.К.Н. по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и чл. 286 ГПК /отм./ е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от същата. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ спрямо нейния наследодател – баща К. Н. И.. Счита, че същите следва да се преценяват спрямо нея. Твърди, че е живяла в имота от раждането си и към момента на открИ.е на наследството не само от общите наследодатели, но и от нейния баща. Поддържа, че доказана по делото е и претенцията по чл. 286 ГПК /отм./.

  В отговор на въззивните жалби ответникът В.Д.К.-Доросиева, поддържа, че същите са неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение и да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.

Останалите ответници не са депозирали отговор на въззивните жалби.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 197 ГПК /отм./ от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

По извършването на делбата и претенциите по чл. 288,                 ал. 3 ГПК /отм./:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, чрез възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК /отм./ или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. В настоящия случай установено по делото въз основа на заключението на СТЕ е, че делбеният имот е неподеляем. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло приетата по делото експертиза в тази част, тъй като същата е компетентно изготвена след съблюдаване на действащите строителни правила и норми. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК /отм./, е изнасянето му на публична продан – чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. В настоящия случай в законоустановения преклузивен срок възлагателни претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ са предявили съделителите Н.Й.П. и К.К.Н..

За основателността на претенциите по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството и да не притежава друго жилище.

Съделителите Н.Й.П. и К.К.Н., предявили възлагателни претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ в хода на процеса не са установили една от кумулативно дадените предпоставки – да са живели в имота към момента на открИ.е на наследството. К.К.Н. е наследник по закон на К. И., починал 1983 г., който е наследник на общия на страните наследодател Н. Д.. Н.Й.П. е наследник по закон на Й. Н., починал 1979 г., който е наследник на П. И., починал 1973 г., който от своя страна е пряк наследник на общия наследодател Н. Д.. Съгласно т. 9 от ТР 1/2004 г. на ОСГК при две и повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. След като по отношение на всеки от претендиращите съделители са налице предпоставките за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК, то за всеки един от тях е достатъчно да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството, от което черпи правата си. В настоящия случай страните черпят правата си от общия им наследодател Н. И. Д., починал на 13.11.1941 г., поради което съделителите, предявили възлагателни претенции, следва да установят, че техните наследодатели /К. И. и съответно Й. Н. и П. И./ са живели в процесния имот към момента н открИ.е на наследството на общия наследодател Н. Д., което обстоятелство е недоказано по делото.

За установяването на този факт, ищецът Н.Й.П. е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.С. Н. и И. Й.И. пред първоинстанционния съд, като свидетеля Н. е разпитан и пред въззивния съд. Свидетелят Н. посочва, че в имота са живеели и двамата съделители, предявили възлагателни претенции, заедно с родителите си. Свидетелят И. заявява, че преди на адреса е живял Н.П. и семейството му, като понастоящем там живее само П..  Видно от дадените показания от свидетеля И. е, че същият живее в съседство на процесния имот от 1989 г., а доколкото наследодателят на ищеца е починал пред 1979 г., съдът намира, че показанията на свидетеля не са резултат от преки негови впечатления, поради което не следва да им дава вяра в тази част. И двамата разпитани в хода на процеса свидетели не дават сведения, от които да се установява, че към момента на открИ.е на наследството на общия наследодател Н. Д., в имота са живели съответно наследниците, от които черпи правата си Н.П. – Й. Н. и П. И.. Други доказателства до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд съделителят П. не е ангажирал, поради което и възлагателната му претенция следва да се отхвърли.

Съделителят К.К.Н. за установяване на посочения факт също е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. С.Б., Н.Г.Е. /разпитани пред СРС/ и Й. С.Я. /разпитан пред СГС/. Свидетелят С. заявява, че е живял срещу процесния имот от 1957 г., като наблюденията върху имота са му от 1968 г. и след това. От показанията на тримата свидетели се установява, че в процесния имот са живели К.Н., заедно с родителите си, но не се установява прекият й наследодател К. И. да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството, предмет на делбата. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което предявената възлагателна претенция от съделителя М. следва да се отхвърли.

При тези съображения единственият възможен способ за прекратяване на съсобствеността е изнасянето на имота на публична продан съгласно   чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./.

Съдът констатира, че в хода на процеса пред първоинстанционния съд са починали М.Х. П., П. Н.П., И. Г.Н., В. И.Н. и М.И.Н., като техните наследници са конституирани като страни в настоящото производство, поради което и същото обстоятелства следва да се отрази в диспозитива на въззивното решение.

По претенцията по чл. 286, ал. 1 ГПК /отм./:

От всички събрани по делото доказателства – разпит на свидетелите на ищеца и на ответника М., както и от основното и допълнителното заключението на СТЕ не се установява по безспорен начин какви конкретно подобрения са извършени от М., в какво се изразяват същите, кога са извършени и каква е тяхната стойност. Показанията на всички разпитани свидетели са в насока, че подобрения в имота са извършвали, както К.Н., така и Н.П., но не се установява конкретно в какво се изразяват извършените от всеки един от тях подобрения, както и моментът на извършването им, поради което претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По разноските:

Пред въззивния съд не са заявени претенции за присъждане на разноски, поради което същите не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р   Е   Ш   И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.11.2007 г., поправено с решение от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2122/1988 г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, в частта, с която е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. С., ул. „Е.Ш.” № *** с площ от 248,50 кв.м., а по скица 264 кв.м., представляващо имот с пл. № XV, от кв. 160, местността „Центъра” по плана на гр. С., а по скица имот с пл. № *, кв. 160, местността „Зона Б-3-4”, заедно с построената в него паянтова ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в източната част на мястото, при съседи на дворното място: ул. „Е.Ш.”, наследници на Манол Тодоров, наследници на Г. Божков и наследници на М.Ж., която публична продан да се извърши от съдия изпълнител по реда на чл. 374 и сл. от ГПК /отм./, като от получената сума от проданта съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно: за Н.Й.П. – сума, съответстваща на 1/15 ид.ч. от недвижимия имот /1/30 ид.ч. лично и 1/30 ид.ч. като наследник на М.Х. П./; за Ц.К.С. – сума, съответстваща на 1/30 ид.ч. от недвижимия имот; за Н.И. Б. и К.Б.К. – всеки сума, съответстваща на 1/60 ид.ч. от недвижимия имот; за Н.Г.М., Л.А.К., Д.А.К., В.Г.К. – всеки сума, съответстваща на 1/45 ид.ч. от недвижимия имот; за В.Н.Н. – сума, съответстваща на 2/45 ид.ч. от недвижимия имот /1/45 ид.ч. лично и 1/45 ид.ч. като наследник на П. Н.П./; за Ц.Н.С. и А.Н.Н. – сума, съответстваща на 1/18 ид.ч. от недвижимия имот /по 1/45 ид.ч. лично, 1/90 ид.ч. като наследници на И. Г.Н. и 1/45 ид.ч. като наследници на М.И.Н./; за К.В.Н. – сума, съответстваща на 4/45 ид.ч. от недвижимия имот /1/15 ид.ч. като наследник на В. И.Н. и  1/45 ид.ч. като наследник на М.И.Н./; за М.М.Г. и В.Д.К. – всеки сума, съответстваща на 1/15 ид.ч. от недвижимия имот и за К.К.Н. – сума, съответстваща на 2/5 ид.ч. от недвижимия имот; в частта, с която са отхвърлени претенциите с правно основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, предявени от Н.Й.П. и К.К.Н., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на К.К.Н. по чл. 286 ГПК /отм./ срещу останалите съделители за сумата от 13 900 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.