РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. София, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Г.а Въззивно гражданско дело №
20221000501271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №48/04.03.2022 г., постановено по гр.д.№153/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, е осъдено
застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, да заплати на С. Б. К., сумата от
70 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
ПТП, реализирано на 07.09.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано от
12.05.2021 г. до окончателното плащане., като до разликата до пълно
предявения размер от 90 000 лева иска е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен от решението, в неговата отхвърлителна част, е останал
ищецът. Той твърди, че неправилно първоинстанционният съд е определил
занижен размер на паричния еквивалент за обезщетяване на претърпени от
него неимуществени вреди. Поддържа, че обезщетение в размер на 90 000
лева ще възмезди реалните му вреди. Иска отмяна на решението в частта, в
която исковата претенция е отхвърлена за разликата между уважения размер
от 70 000 лева до 90 000 лева, като му се присъди допълнително обезщетение
в размер на още 20 000 лева.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ответната страна е взела становище по
жалбата и поддържа нейната неоснователност. Моли решението да бъде
потвърдено.
В производството пред САС не са събирани нови доказателтва.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта -
само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира следното:
Пред Окръжен съд Монтана са предявени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от С. Б. К., против ЗД „Бул Инс“, с
предмет – присъждане на обезщетение в размер на 90 000 лв.,
представляващо неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 07.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 12.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
В осъдителната му част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение
формира сила на пресъдено нещо относно фактите, които пораждат вземането
при квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно:
На 07.09.2018 г., около 12:45 ч., в Краванцана, Провинция Кунео,
Република Италия, лек автомобил „Пежо 405“, с рег.№ *******, застрахован
при ответното застрахователно дружество по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, управляван от К. Т. К., се движил по
второстепенен път I, към главен път II, по който правомерно се движил лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ *******. Поради това, че водача на Пежото
не е спрял на знак „Стоп“, поставен в края на второстепенния път, по който се
е движел и при опита да направи завой наляво по главния път, настъпил удар
между двата автомобила. От заключението на приетата по делото АТЕ е
установено, че ударът е произлязъл по вина на водача на лек автомобил
„Пежо 405“, поради това, че не е спрял на знак „Стоп“.
От произшествието е пострадал ищеца С. К., пътник на предна дясна
2
седалка в лек автомобил „Пежо 405“. Получил е следните травматични
увреди, установени от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза:
травма в областта на корема с разкъсване на слезката (далака) и с кръвоизлив
в коремната кухина (хемоперитонеум). Разкъсването на далака е наложило
оперативното му отстраняване. Проведено е болнично и амбулаторно
лечение, с обезболяващи и противовъзпалителни средства. Оздравителният
период е продължил около половин година, като в първите два месеца
ищецът се е нуждаел от чужда помощ в ежедневните му нужди. При
извършения преглед от вещото лице – медик е видно, че от оперативното
лечение е останал траен видим белег по кожата на корема. Експертът е
установил намалена трудоспособност и лесна уморяемост. Според вещото
лице няма основание да се предположи бъдещо влошаване на здравословното
състояние на ищеца. Установена е причинно – следствената връзка между
настъпилото произшествие и травмите на ищеца.
За търпените от ищеца неимуществени вреди пред първата инстанция са
събрани и гласни доказателства.
Пред въззивната инстанция спорен за страните е размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Този състав на САС намира възраженията на жалбоподателя за занижен
размер на обезщетение за неимуществени вреди от произшествието за
неоснователно. Лечението в болнично заведение е продължило 10 дни.
Липсват данни за предполагаемо бъдещо влошаване на здравословното
състояние. Възрастта на пострадалия в момента на ПТП е 55 години. Зачетени
са продължителността и естеството на лечебния и възстановителен процес;
преживяната остра стресова реакция и настъпилата промяна от преживяното
стресогенно събитие, с което е нарушен досегашният стил на живот, както и
наличието на отстранен орган. Отчетена е кономическата конюнктура към
момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи.
Настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент
по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от К. неимуществени вреди е
сумата от 70 000, така както са определени и от първата инстанция, ведно с
лихвата за забава от 12.05.2021 г. до окончателното плащане.
Преценката на съда на конкретните обективно съществуващи
3
обстоятелства, специфични за делото, взети предвид от съда при определяне
размера на обезщетението, са довели до правилен извод относно дължимото
се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
В този смисъл напълно съвпадат изводите на двете инстанции и
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззиваемия в полза на въззиваемото
дружество се дължат от въззивника разноските за въззивната инстанция в
размер на 1440 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48/04.03.2022 г., постановено по гр.д.
№153/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА С. Б. К., с ЕГН:**********, с адрес: с.***, ул.“***“, №*, да
заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, сумата от 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет лева),
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4