Решение по дело №810/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

 

Образувано е по жалба на Е. И. П. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Свищов, [улица], срещу Решение № 1012-04-66#11 от 02.10.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Е. П. срещу разпореждане [номер]-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново. С потвърденото по административен ред разпореждане е отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, по заявление вх. № 2113-04-304/ 19.03.2024 г., поради липсата на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст – установен е такъв от 93 години 02 месеца и 25 дни, при нормативно изискуем към момента на подаване на заявлението 94 години. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението на горестоящия орган и потвърденото с него разпореждане, поради допуснато нарушение на процесуални правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Конкретно се оспорва незачитането от администрацията на осигурителен стаж за периода от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г., в който се сочи, че е Е. П. е работила като учителка в Основно училище “Отец Паисий” в [населено място]. Жалбоподателката сочи, че в Основно училище “Отец Паисий” в [населено място] не е имало длъжност счетоводител, а самите ведомости за заплати са били подписвани от изпълнител на бюджета в селото – лицето Т. Д.. Намира и че от инспектора по осигуряването в ТП на НОИ – Плевен не са установени редица обстоятелства, предмет на възложената му проверка, вкл. кой е бил осигурителят на Е. П. за процесния период, съхранява ли се личното досие на същата, налице ли са данни за положен от нея труд. Счита, че при изясняването на въпросните обстоятелства би се установило наличието на основание за зачитане на спорните 9 месеца за осигурителен стаж, а и от наличните в делото доказателства, вкл. трудова книжка издадена за периода, също установяват това основание. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане. В съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В хода на делото, чрез пълномощника си П. Й. П. – неин съпруг, поддържа жалбата с направените искания. Съображения за основателността й излага в писмено становище и в писмена защита. Не прави искане за присъждане на разноски.

 

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. В., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди съответствието на обжалваното решение с материалноправните разпоредби на закона, като в представена писмена защита развива подобни доводи в тази насока. Изтъква, че при оформянето на трудовата книжка на жалбоподателката за процесния период не са налицe всички изискуеми реквизити, поради което тя няма съответната доказателствена стойност. Счита и че съдържанието на трудовата книжка в тази й част не съответства на това на ведомостите за изплащане на заплати в Основно училище “Отец Паисий” в [населено място], като първични документи, доказващи полагането на труд от Е. П.. По същество намира, че съдържащите се в делото доказателства не установяват по безспорен начин претендирания от жалбоподателката стаж, за което излага подробни мотиви. Сочи и че при евентуално зачитане на претендирания от лицето осигурителен стаж, то отново не би придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма изискуемият от закона сбор от обща продължителност на осигурителен стаж и възраст 94. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С. З. с вх. № 2113-04-304/ 19.03.2024 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, Е. И. П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Към заявлението е приложила документи удостоверяващи осигурителен стаж и доход – трудова книжка № 381и два броя удостоверения обр. УП-3, издадени от „Свилоза“ АД – [населено място] и „Свилоза – ЗИК“ АД – [населено място]. В трудовата книжка, наред с другите отразявания, е вписан стаж на Е. П. за периода 15.09.1984 г. до 14.06.1985 г. с продължителност 9 месеца, на длъжност „учителка“ в Основно училище „Отец Паисий“ – [населено място], обл. Плевенска. От служител в отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Велико Търново е преценено, че е трудовата книжка за посочения период е некоректно оформена, тъй като в заверката на трудовия стаж липсва подпис на отговорен счетоводител. С писмо от 15.07.2024 г. служебно е била изискано от кмета на Кметство – [населено място], общ. Белене да изготви удостоверение обр. УП-3 на Е. П. за периода. В издадено удостоверение изх. № Т-98-00-2/ 15.07.2024 г. на Кметство - [населено място] е посочено, че периода от м. 10.1984 г. до м. 07.1985 г. П. е заемало длъжността „лектор“ и е отразил помесечните трудови възнаграждения /л. 26/. В удостоверението е отразено и че в разчетно-платежната ведомост не са посочени лекторски часове, а е отбелязана само сума. В удостоверение със същия изходящ номер, но с частично променено съдържание /л. 27/, от кмета на Кметство – [населено място] и длъжностно лице в кметството е отразено, че в разчетно-платежната ведомост не са посочени брой лекторски часове и разценка за 1 брой лекторски час, а е отбелязана само сума за месеца. Последвало е изискване от ТП на НОИ на информация относно размера на възнаграждението за 1 брой лекторски час през 1984 г. и 1985 г. от Регионално управление на образованието /РУО/ – Плевен. С писмо изх. № РД-16-405/ 18.07.2024 г. на началника на РУО – Плевен е отговорено, че управлението не разполага с данни за възнаграждението за 1 лекторски час за този период, включително с официални нормативни документи, регламентиращи размера на такива възнаграждения /л. 29/. При така установените данни, с разпореждане [номер]-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], на Е. И. П. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Съгласно отразеното в разпореждането, към датата на подаване на заявлението последната има навършена възраст 57 години 10 месеца и 11 дни и осигурителен стаж превърнат към III-та категория 35 години 4 месеца и 14 дни, сбор от осигурителен стаж и възраст 93 години, 2 месеца и 25 дни, при което не отговаря на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст 94 по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Разпореждането е обжалвано от Е. П. пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, като в това производство горестоящият орган служебно е поискал от ТП на НОИ – [населено място], извършването на проверка в Кметство – [населено място], общ. Белене, с цел установяване наличието на документи за трудовия/осигурителен стаж на лицето в периода от м. 09.1984 г. до м. 07.1985 г., при кой работодател/осигурител е положен този стаж, на каква длъжност, с какъв брой лекторски часове и с какво възнаграждение за един такъв час. Съгласно Констативен протокол № КП-5-14-01696195/ 09.09.2024 г., издаден от гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – [населено място], при извършената проверка е установено, че ведомостите за заплати на ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] за процесния период се съхраняват в Кметство - [населено място]. В същите са отразени данни за месечни лекторски възнаграждения на Е. И. П. за времето от м. 10.1984 г. до м. 07.1985 г., без отразени отработени дни и разценка за 1 брой лекторски час. Според записванията във ведомостите, в училището е имало назначени лица на длъжност „редовен прогимназиален учител“, „редовен начален учител“, „нередовен прогимназиален учител“ и „лектор“. За първите три вида длъжности са отразени отработени и други дни, зачитащи се за осигурителен стаж със съответното възнаграждение. За нито едно от лицата на длъжност „лектор“ не са вписани отработени дни и други дни, зачитащи се за осигурителен стаж, брой лекторски часове, както и ставка за заплащането на 1 брой лекторски час. От проверяващия инспектор по осигуряването е изразено и становище, че няма основание за издаването на удостоверение за осигурителен стаж на Е. П. за посочения период. След получаване на констативния протокол, горестоящият орган е изискал информация и от Министерството на образованието и науката, относно размера на възнаграждението за 1 брой лекторски час през учебната 1984 - 1985 година. С писмо изх. № 09-204/ 26.09.2024 г. на заместник-министър на образованието и науката /л. 70/ е отговорено, министерството не разполага с данни и документи за размера на възнаграждението за един лекторски час за посочения период. Последвало е издаването на Решение № 1012-04-66#11 от 02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Горестоящият орган е изложил мотиви, че при нанасянето на процесния стаж в трудовата книжка на П. липсва задължителен реквизит – подпис на отговорен счетоводител, както и че записванията в трудовата книжка не съответстват на данните от ведомостите за заплати, като в тази насока се е позовал и на съдържанието на Констативен протокол № КП-5-14-01696195/ 09.09.2024 година. Посочил е и че дори да бъде зачетен претендирания осигурителен стаж, жалбоподателката би имала общо стаж 93 години, 11 месеца и 25 дни, при което тя отново не би имала право на пенсия. Решението е връчено на Е. П. на 07.10.2024 г. /разписка на л. 74/. Жалба срещу него до АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал, по пощата, на дата 18.10.2024 г. /л. 12 от делото/.

В съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от административната преписка, коментирани по-горе, а също документи, изготвени при проверката на ТП на НОИ – [населено място] в Кметство – [населено място]. От жалбоподателката не са представяни доказателства. По негово искане от кмета на кмество – [населено място] е изискано да представи намиращи се в кметството документи - ведомости за заплати на ОУ „Отец Паисий“ за периода 01.09.1984 г. – 30.06.1985 г., приемо-предавателен протокол с който училищната документация е предадена за съхранение в кметството, трудовото досие на П., материалните книги на училището за посочения период и данни за произхода и основанието за изплатените на Е. П. суми, за посочения период. От кмета на Кметство – [населено място] първоначално са изпратени нечетливи снимки от „книги“ /ведомости/ за трудовите възнаграждения на работниците и служителите в ОУ „Отец Паисий“ за процесния период, а впоследствие – четливи преписи от същите /л. 156 – л. 182/. От съдържанието на въпросните ведомости се установява, че констатациите при извършената проверка от ТП на НОИ – [населено място] относно вписаната в дях длъжност и месечни възнаграждения на жалбоподателката през процесния период. Относно останалите изискани му документи е отговорено, че те не са предавани в кметството и не могат да бъдат предоставени. В тази връзка същите документи и съответните предавателни протоколи, са изискани от директора на ОУ „В. Левски“ - [населено място]. Последният е представил единствено протоколи за предаване на задължителна документация от ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] на ОУ „Проф. Иван Шишманов“ - [населено място] през 2003 г. и от ОУ „Проф. Иван Шишманов“ - [населено място] на ОУ „В. Левски“ - [населено място], през 2012 г., от които е видно, че в последното учебно заведение не са получавани и не се намират исканите относими към делото документи.

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.

 

След служебно извършената проверка съдът установи, че обжалваното решение на на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. При постановяването на разпореждане [номер]-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – В. Търново не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и същото е издадено в срока по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-66#11/ 02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

 

По отношение съответствието на обжалвания административен акт с приложимите норми на материалния закон.

Съгласно чл. 68б, ал. 1 от КСО, жените които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 94, като необходимата възраст за пенсиониране се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца, до достигане на [възраст] възраст. Нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО определя, че пенсиите от вида на процесната се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В случая е безспорно, че към датата на подаване на заявлението й за пенсиониране, Е. И. П. е навършила възраст 57 години и е имала осигурителен стаж от първа категория с продължителност 14 години и 13 дни. Спорен е въпросът дали към него момент същата е отговаряла на третото нормативно установено изискване – за необходим сбор от осигурителен стаж и възраст 94, и конкретно дали следва да й бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г. /9 месеца/, през който е работила в ОУ „Отец Паисий“ - [населено място]. Независимо от положените от страните процесуални усилия, в хода на съдебното дирене не се установиха факти, касаещи посочения спорен стаж и различни от тези при произнасянето на директора на ТП на НОИ. В представената от жалбоподателката трудова книжка № 381, стр. 10 и 11, времето от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г. е вписано като трудов стаж на длъжност „учителка“ в ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] с продължителност 9 месеца, като въпросното вписване е заверено само с подпис на директора на учебното заведение. Същевременно от Кметство – [населено място] са представени ведомости за изплащане на трудови възнаграждения в ОУ „Отец Паисий“ за периода от м. 10.1984 г. до м. 07.1985 г., включително, в които Е. И. П. /тогава с фамилия Д./, фигурира за целия посочен период, вписана като „лектор“, без отбелязани брой отработени дни или брой лекторски часове и без посочена тарифа за 1 брой лекторски час. За 7 от тези 9 месеца получаваното възнаграждение на жалбоподателката като „лектор“ е сходно /с минимални отклонения в повече или по-малко/, с получаваните трудови възнаграждения на лицата, вписани като учители и отработили пълния брой работни дни за съответния месец, с изключение на месеците юни и юли 1985 г., за който общата сума от „лекторските“ възнаграждения е около половината от трудовото възнаграждение за един месец. При така цитираното съдържание на наличните в делото документи и липсата на други относими към процесния период данни, вкл. в Министерството на образованието и науката, съдът намира, че при преценка на осигурителния стаж на жалбоподателката, приоритет следва да бъде отдаден на записванията в трудовата й книжка.

 

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР към КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съобразно цитираната разпоредба, при преценяване на осигурителния стаж на Е. П. следва да бъде взета предвид нормативната уредба, действаща към момента на полагането на труда, т.е. в периода месец септември 1984 г. – месец юли 1985 година. През посочения период полагането на стаж от учителите и възпитателите в учебни заведения е намирало своята уредба в Закона за народната просвета /обн. ДВ бр. 218 от 17.09.1948 г., отменен/ и Указ за народната просвета № 330 от 1954 г. /отм./, Закона за пенсиите /отм./, Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./, а доколкото Кодекса на труда от 1951 г. /чл. 17/ и Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. /отм./ не съдържат нарочна уредба за отразяването на трудовия стаж в трудовата книжка - и Инструкция № 2492/ 12.03.1968 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от Министерството на финансите, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите /по-надолу Инструкция № 2492 от 12.03.1968 година/.

По отношение отразяването в трудовата книжка на спорния трудов /осигурителен/ стаж на Е. П., положен в в ОУ „Отец Паисий“ - [населено място]. Съгласно чл. 76, б. „а“ от ППЗП /отм./, през процесния период за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /чл. 2, ал. 1 от закона, бел. моя/ се счита времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ППЗП /отм./ определя, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. В аналогичен смисъл е текстът на т. 1 от Инструкция № 2492/ 1968 г., а към настоящия момент – на чл. 40, ал. 1 от НПОС. Съгласно чл. 8 от Наредбата за трудовите книжки от 1953 г., всяко вписване в трудовата книжка се заверява от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Съгласно т. 6, ал. 2, б. „в“ от Инструкция № 2492/ 1968 г., освен данните по т. 5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, в книжката се вписва и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж. Тя се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по такъв начин, че да засегне двете страници. С т. 8 от същата нструкция е въведено и изискване продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да се подпише от ръководителя и отговорния счетоводител, и да се подпечата с печата на учреждението, предприятието или организацията. Между страните не е спорно и е видно от заверените преписи от стр. 10 и 11 от трудова книжка № 381 на жалбоподателката /л. 46 и отново на л. 59/, че отразяването на трудовия й стаж в ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] съответства на изброените по-горе изисквания, но без отбелязването на трудовия стаж да е подписано от отговорен счетоводител. Последното обстоятелство също не е спорно и е дало основание на администрацията да не зачете доказателствената стойност на трудовата книжка, в тази й част, допълнително вземайки предвид отбелязаната длъжност на П. в намерените в Кметство – [населено място] изплащателни ведомости на основното училище и липсата на данни за броя лекторски часове и размера на заплащането за един такъв час.

Във връзка с направените оплаквания в тази насока и цитираната по-горе нормативна уредба, на първо място следва да се отбележи, че към процесния период задълженията на работника във връзка с воденето на трудовата му книжка са се изчерпали с предаването й при постъпване на работа в съответното предприятие, учреждение или организация и получаването й обратно при прекратяването на трудовия договор - чл. 17 от действащия към него момент КТ от 1951 година. На законово ниво не са били разписани и задължения на работодателите относно воденето на трудовите книжки, вписванията в тях /извън причината за прекратяване на трудовото правоотношение/, нито относно лицата, които ги извършват. Такива правила са били уредени в Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. и съответната инструкция за прилагането й, която към релевантния период е посочената Инструкция № 2492/ 12.03.1968 година. В кодекса и Наредбата за трудовите книжки липсва императивно изискване за приподписване на отбелязването за трудов стаж от отговорен счетоводител. Обратно цитираната по-горе разпоредба на т. 8 от Наредбата сочи на извод, че за заверяване на вписванията в трудовата книжка, необходимо и достатъчно условие е подписването от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията /или от изрично упълномощено от него лице/ и подпечатването със служебен печат. Нормата на т. 6, ал. 2, б. „в“ от Инструкция № 2492/ 1968 г. също не сочи на подобно изискване, такова се съдържа единствено в т. 8 от инструкцията.

Или изводът който се налага е, че през процесния период изискванията към организацията-работодател по отношение съдържанието на трудовите книжки, въведени на ниво закон и наредба по неговото прилагане, не съдържат изискване за обективиране на волеизявление на отговорен счетоводител, респ. с полагане на подпис от негова страна. Последният не е предвиден КТ от 1951 г. /отм./, нито в Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. /отм./, като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с оформянето на трудовата книжка, отделно от работодателя /представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт/. Изискването за наличието на такъв подпис, като условие за валидност на удостоверителното изявление и то само относно трудовия стаж, е допълнително въведено с посочената инструкция, която по дефиниция е нормативен акт, съдържащ указания на висшестоящ орган до подчинени нему органи относно прилагане на друг нормативен акт /чл. 7, ал. 3 от ЗНА/. При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 3 /предишна ал. 2/ от ЗНА, като меродавна следва да бъде приемани разпоребите на Наредбата за трудовите книжки, като акт от най-висша степен, който определя задължителното съдържание на трудовата книжка, и който не съдържа императивно изискване за подпис на отговорен счетоводител, като условие за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. В тази връзка следва да се има предвид и че през процесния период в персонала на ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] не е имало назначен служител на длъжност „счетоводител“, което обстоятелство е видно от приложените ведомости и допълнително обективно е препятствало, или най-малкото е затруднявало изпълнението от работодателя на изискването по т. 8 от инструкцията.

Както се посочи, нанасянето на трудовия стаж на жалбоподателката в основното училище в [населено място] е изпълнено в съответствие с всички изисквания на Наредбата за трудовите книжки и с останалите допълнителни изисквания по т. 6 и т. 8 от Инструкция № 2492/ 1968 г., като в същата са посочени дата на започване и дата на напускане на работа, учреждението в което е полаган труд, длъжност, основна заплата, продължителността на трудовия стаж е отбелязана на отделен ред под вписване напускането на работа с цифри и думи, с положени общо 4 печата на работодателя, еди от които засяга двете страници /л. 59 от делото/, подписи на директора на училището върху датите на започване и напускане на работа и за заверка на трудовия стаж. При посоченото съдържание на ТК /което не се спори от ответника/, липсата на заверка на стажа от отговорен счетоводител, не представлява такова нарушение на изискванията на закона, което да компрометира доказателствената стойност на официалния документ, до степен същият да не бъде ценен при признаване на придобития от Е. П. трудов стаж. В аналогичен смисъл е преобладаващото становище, възприетото в съдебната практика /напр. Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681 от 2016 г. на ВАС, Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161 от 2016 г. на ВАС, Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г. на ВАС, Решение № 4213 от 21.03.2019 г. по адм. д. № 6099 от 2018 г., Решение № 4129 от 04.04.2024 г. по адм. д. № 5919 от 2023 г. и други/.

 

Съдът намира за неоснователни и доводите на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, че удостоверителното съдържание на Трудова книжка № 381 се опровергава от изплащателните ведомости на ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] за процесния период. На първо място следва да се посочи, че при проверката от служител в ТП на НОИ – Плевен в Кметство – [населено място] не е открита изплащателна ведомост за месец септември 1984 г., такава не е представена от кмета на кметството и при изискване от съда, което изключва от твърденията на ответната страна периода 15.09 – 30.09.1984 година. По отношение на останалия спорен период, несъмнено е налице несъответствие между данните от ведомостите и от ТК за заеманата от Е. П. длъжност /съответно „лектор“ и „учител“/, а във ведомостите не е посочен брой отработени дни от същата, нито брой лекторски часове или заплащане за един лекторски час, а само общо заплащане за съответния месец. Действително, при тълкуване разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС се налага извод, че при действието на тази наредба изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовата книжка е вторичен документ, в който се отразяват данните, съдържащи се във ведомостите, като при несъответствие между записванията в изплащателните ведомости и тези в трудовата книжка, приоритет има отразяването в изплащателните ведомости. Същевременно обаче чл. 40, ал. 3 от НПОС не ограничава кръга на първичните счетоводни документи въз основа на които се издава трудовата книжка единствено до изплащателните ведомости, а включва като такива и други разходооправдателни документи, както и договорите за възлагане на труд. От друга страна тълкуването на приложимия за спорния период чл. 101, ал. 1 от ППЗП, в относимата му редакция налага извод, че изплащателните ведомости и партидните книги служат като първични документи за доказване на трудов стаж единствено при издаването на удостоверения за трудов стаж, но не и на останалите посочени в тази норма документи - осигурителните, трудовите или занаятчийските ученически книжки. Разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от ППЗП е допускала при липсата на изплащателните ведомости или партидни книги, издаването на удостоверения за трудов стаж въз основа и на други документи /удостоверения, заповеди, протоколи за назначаване и уволняване, и т.н./, като в нея отново не е упоменато, че осигурителните, трудовите или занаятчийските ученически книжки могат да бъдат издавани въз основа на такъв вид документи. Отделно в т. 3 от Инструкция № 2492/ 1968 г. изрично е упоменато, че изискването за издаване въз основа на данни от ведомости, партидни книги и други разходооправдателни документи, касае единствено удостоверенията за трудов стаж /обр. УП-30 и УП-72/, както и справките за трудов стаж. Така цитираните норми сочат, че към момента на вписване на спорния трудов стаж на жалбоподателката, трудовите книжки са имали характера на самостоятелни първични документи, удостоверяващи положен трудов стаж. Аргумент за такъв извод дават и разпоредбите на т. 1, както и на т. 5 – т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, вкл. чрез определяне на съдържание на този вид документи, значително надвишаващо това на изплащателните ведомости, а също и тази на т. 15 от Наредбата, предвиждаща наказателна отговорност за нанасяне на неверни данни в трудовата книжка. Съобразно това настоящият състав намира, че при противоречие между данните от трудовите книжки и изплащателните ведомости, касаещо спорния период, а и като цяло периода преди влизане в сила на НПОС, доказателствената стойност на вписванията в изплащателните ведомости не бива да се абсолютизира, а преценката на доказателствената стойност на двата вида документи следва да бъде извършвана съобразно всички останали установени обстоятелства, при отдаване приоритет именно на вписванията в трудовата книжка.

В случая, предвид цитираното съдържание на изплащателните ведомости на ОУ „Отец Паисий“ – [населено място], в частта им касаеща Е. П., същите не са в състояние да удостоверят по безспорен начин необходимите данни за продължителността на полагания от последната труд, т.е. за трудовия й стаж през периода м. 10.1984 г. – м. 07.1985 година. Обратно на възприетото от ответника обаче, съдът не намира че това съдържание следва да бъде тълкувано във вреда на лицето и на негова база да се прави извод за цялостната липса на такъв стаж. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая от оспорващото лице не се претендира стажът му от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г. да бъде зачетен като „учителски трудов стаж“ по смисъла на чл. 5 от ЗП /отм./, съответно чл. 69в от КСО, каквото понятие не е съществувало в правния мир към въпросния период. Поради това при преценката дали същият следва да се зачете за осигурителен стаж не намират приложение специалните разпоредби на чл. 41 от ППЗП /отм./, респективно чл. 19 от НПОС, а общите такива на чл. 76 и чл. 96 от ППЗП /отм./, вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР към КСО. Ето защо неотносими са съображенията на администрацията относно липсата на доказателства за броя на „лекторските“ часове на жалбоподателката, съответно дали осъществяваната от нея преподавателска дейност е била при пълен учителски норматив. Неприложими са и обсъжданите от ответника разпоредби на чл. 38, ал. 14 от НПОС, доколкото не се държи сметка за действащия към релевантния момент чл. 13 от Закона за народната просвета, и по-конкретно алинея втора на посочената норма, която определя, че като лекторски се заплащат и онези преподавателски часове, с които са натоварени и други служебни и неслужебни лица /в учебното заведение, бел. моя/. Предвид съдържанието на коментираните по-горе документи, настоящият съдебен състав намира, че именно на основание тази норма жалбоподателката е била вписана в изплащателните ведомости на основното училище като „лектор“, а обстоятелството че това е било основното й и единствено трудово правоотношение за периода, се установява както от отразяванията в самата трудова книжка, така и от факта, че същата е била водена в ОУ „Отец Паисий“ – [населено място] /вж. т. 3, ал. 2 от Наредбата за трудовите книжки/. Впрочем, аргумент в полза на този извод е и размерът на изплащаните на Е. П. „лекторски“ възнаграждения, отразени в изплащателните ведомости на училището. Размерът на тези възнаграждения сочи, че същата е полагала труд в обем равен или максимално доближаващ/минимално надвишаващ този на лицата, вписани в изплащателните ведомости на училището като „учители“. Предвид характера на професията това означава, че продължителността на полагания от жалбоподателката труд е била близка или еднаква с този на учителите в основното училище, т.е. пълен брой работни дни за съответния месец, без месец юни 1985 г. /вж. възнагражденията за м. 06 и м. 07.1085 година/.

 

При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай следва да бъде зачетена доказателствената стойност на представената от жалбоподателката трудова книжка по отношение на отразения в същата трудов стаж за периода 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г. с продължителност 9 месеца, положен в ОУ „Отец Паисий“ – [населено място] и въпросния стаж следва да бъде съобразен при преценяването на претендираното от Е. И. П., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до различен извод, ответникът е постановил решението си в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

 

Независимо от всичко изложено по-горе и при зачитане на спорния стаж положен за периода 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г., правилен е крайният извод на административния орган, че към момента на подаване на заявлението й, за жалбоподателката не са били налице предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Сборът от осигурителия стаж и възраст на Е. И. П. към него момент е бил 93 години, 11 месеца и 25 дни, при което същата не е отговаряла на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст 94 по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

 

Последните съображения, обосновават крайен извод за законосъобразност на оспореното Решение № 1012-04-66#11/ 02.10.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № № 2113-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при същкото териториално поделение, с което е отказано отпускането на Е. П. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по нейно заявление с вх. № 2113-04-304/ 19.03.2024 година. Подадената срещу същите жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

 

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 150,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

Отхвърля жалбата на Е. И. П. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Свищов, [улица], срещу Решение № 1012-04-66#11 от 02.10.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото разпореждане [номер]-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място].

 

Осъжда Е. И. П. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Свищов, [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. В. Търново с адрес [населено място], пл. „Център“ № 2, разноски по делото в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.