Р Е
Ш Е Н И Е
номер 51 30.06.2016 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На
четиринадесети юни 2016 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.Р.,
като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 102
по
описа на съда за 2016 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 30 от ЗН.
Производството
е образувано по искова молба на Г.Т.Г. срещу П.Т.Г., с която се предявява иск с
правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството,
чрез намаляване на завещателното разпореждане от 16.09.2009 г. на неговата
майка И.П.Ж.. Ищецът твърди, че на 29.10.2014 г. е
починала
неговата майка И.П.Ж., като е оставила за свои
законни наследници двамата си сина Г.Т.Г. и П.Т.Г.. Твърди, че неговата майка
била собственик на апартамент в гр. Раднево, за който имот подал
данъчна декларация, в която посочил имота като наследствен. Твърди, че
03.08.2015 г. разбрал, че със завещание от 16.06.2009 г. неговата майка И.П.Ж.
завещала на ответника П.Т.Г. цялото недвижимо имущество – апартамент с
идентификатор 61460.504.47.1.14, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61460.504.47 в гр. Раднево, с административен
адрес ул. „С….” № .., вх. .., ет. .., ап. .., със ЗП
39,71 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с полезна площ от
3,13 кв.м. Твърди, че ищецът бил лишен изцяло от запазената част от
наследството на своята майка И.Ж. в размер на
1/3. Иска от съда да постанови решение, с което да възстанови запазената му
част от наследството на своята майка И.Ж. в размер на 1/3, чрез намаляване на
завещателното разпореждане от 16.09.2009 г. на неговата майка И.П.Ж..
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П.Т.Г., в който взема становище за
допустимост и основателност на иска. Прави волеизявление за признаване на иска
чрез възстановяване на запазената част на ищеца до размер на 1/3. Твърди, че не
оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Моли да не се
възлагат нему разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение
от 14.06.2016 г. е обявен на основание чл. 146 ГПК за окончателен проекта на
доклад, обективиран в определение от 22.04.2016 г., с който на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати от страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ищецът и ответникът са синове и единствени
законни наследници на своята майка И.П.Ж., починала на 29.10.2014 г., което
обстоятелство е видно от удостоверението за наследници изх. № 744/06.11.2015 г.
/л.6/ и преписа-извлечение от акта за смърт от 30.10.2014 г. /л.53/.
Също така е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че тяхната майка И.П.Ж.
със саморъчно завещание от 19.06.2009 г. е завещала на ответника П.Г. своя
апартамент с идентификатор 61460.504.47.1.14 и прилежащото му избено помещение,
ведно с общите части от сградата. Това е видно от представеното саморъчно
завещание от 16.06.2009 г. /л.5/, обявено и вписано на 03.08.2015 г. в Служба
по вписванията – гр. Раднево.
По делото е представен
нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 182 от 05.03.2001 г., том І, рег. № 1130,
н.д. № 103/2001 г. по описа на нотариус Галя Дачева, с район на действие
РС-Раднево, от който е видно, че Теньо Г. Жеков и И.П.Ж. са прехвърлили на сина
си Г.Т.Г. процесния недвижим имот (посочен с друго описание, тъй като към онзи
момент не е имало влязла в сила кадастрални карта и регистър) срещу
задължението на последния да ги гледа и издържа до края на живота им. С
нотариален акт № 61 от 22.05.2009 г., том 2, ре. № 1260, н.д. № 185/2009 г. по
описа на нотариус Антоанета Тодорова, с район на действие РС-Раднево, в която
форма е облечен договор за продажба на процесния апартамент от страна на Г.Т.Г.
и М.В.Г. на купувача И.П.Ж.. От това е видно, че най-напред апартаментът е
прехвърлен от родителите на сина им Г.Т.Г., който заедно със съпругата си М.Г.
са станали собственици при режим на съпружеска имуществена общност, срещу
неговото задължение да ги гледа и издържа до края на живота им, след което
двамата приобретатели през 2009 г. са прехвърлили собствеността обратно на
неговата майка И.Ж. срещу парична равностойност чрез сделка покупко-продажба.
Именно поради това на 22.05.2009 г. И.Ж. е станала единствен и изключителен собственик
на процесния апартамент, след което на 19.06.2009 г. е съставено саморъчното
завещание, спазена е формата на завещанието, предвидена в чл. 25 ЗН, с оглед на
което завещателното разпореждане е валидно.
Останалите представени
към писмения отговор на ответника писмени доказателства не установяват други
релевантни за настоящия правен спор факти, с оглед на което не следва да се
обсъждат. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 5 СК
пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни
родители, поради което полаганите грижи от страна на ответника към неговата
майка, лично и чрез други лица, е изпълнение на това му законово задължение, а
не изпълнение на идентичното по съдържание задължение на неговия брат.
По делото са приети като
писмени доказателства данъчна оценка и схема на процесния апартамент.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. Настоящия случай е именно такъв. Ищецът и
ответникът са единствени законни наследници, от първи низходящ ред, на тяхната
майка И.П.Ж., която със саморъчното завещание е накърнила запазената част,
която съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 2/3 от нейното имущество.
Когато е накърнена запазената
част на наследник с право на запазена част и той не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част. В случая ищецът иска
намаляване на завещателното разпореждане 19.06.2009 г. до размера на 1/3 за
допълване на неговата запазена част от наследството, оставено от неговата майка
И.П.Ж..
За начина, по който
следва да се извърши намаляването /чрез образуване на наследствена маса по чл.
31 ЗН или без такава/, следва да се изясни въпросът дали процесното саморъчно
завещание е универсално или частно /завет/. В тази връзка съдът взе предвид
самия текст на процесното завещание, в който завещателят е посочил, че завещава
неговия личен апартамент на ответника (виж решение № 833 от 08.01.2011 г. по
гр.д. № 1221/2009 г. на ВКС, І г.о.). Страните посочват, че не им е известно
тяхната майка И.Ж. към момента на нейната смърт да е притежавала друго
имущество извън процесния недвижим имот /апартамент/. От самия текст на
завещанието е видно, че завещателят е завещал цялото си имущество, състоящо се
от процесния апартамент. Затова и съдът намира, че процесното саморъчно
завещание от 19.06.2009 г. има характер на универсално завещание и придава
качеството на наследник на ответника, който и без друго е от кръга законни
наследници. Поради това не следва да се образува наследствена маса по реда на
чл. 31 и сл. от ЗН (виж решение № 580 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г.
на ВКС, І г.о.).
Както се посочи по-горе
в случая съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на ищеца от оставеното от
неговата майка наследство е в размер на 1/3 и съответно и разполагаемата част
на наследодателя му е била в размер на 1/3 част от наследството. Поради това ще
следва да се уважи предявеният иск като се намали завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя И.П.Ж., починала на 29.10.2014 г., направено със
саморъчно завещание от 16.06.2009 г., в полза на ответника П.Т.Г. в размер на 1/3,
като се възстанови запазената част на ищеца Г.Т.Г. от наследството на неговата
майка И.П.Ж., починала на 29.10.2014 г., в размер на 1/3.
Относно държавната такса
и разноските:
Искът по чл. 30 ЗН е
неоценяем и държавната такса се определя по реда на чл. 3 от Тарифата за
държавните такси. Съдът намира, че определената първоначално държавна такса в
размер на 50 лв. следва да е и окончателна.
Ответникът признава иска
в отговора и моли да не му бъдат възлагани нему разноските на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Разпоредбата поставя две кумулативни предпоставки – признаване на иска и
с поведението си ответникът да не е дал повод за образуване на делото. Макар и
първата предпоставка да е налице, не е налице втората предвидена предпоставка.
Видно е от удостоверението за данъчна оценка на л.41, че същото е издадено на
28.07.2015 г., и в същото е посочено ищецът и ответникът да притежават по
½ ид.части от апартамента. От представеното саморъчно завещание /л.5/ е
видно, че ответникът е поискал препис от същото на 03.08.2015 г., след което в
представеното удостоверение за данъчна оценка от 12.04.2016 г. /л.70/
ответникът фигурира като единствен собственик на апартамента, т.е. ответникът е
декларирал пред данъчните служби да е единствен собственик на апартамента. От
това следва, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
доколкото естеството на потестативното право на възстановяване на запазена част
е чрез искова защита, то и ищецът няма друга възможност освен чрез предявения
иск, по повод на който е образувано настоящото производство. Ето защо ще следва
разноските да се разпределят по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на
50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /виж инкорпорираната
в пълномощното на л.7 разписка/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН,
завещателното разпореждане, извършено от наследодателя И.П.Ж., ЕГН **********,
починала на 29.10.2009 г., направено със саморъчно завещание от 16.06.2009 г., В
ПОЛЗА на П.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, в размер на 1/3 /една трета/,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
от наследството на И.П.Ж., ЕГН **********, починала на 29.10.2009 г., в размер
на 1/3 /една трета/.
ОСЪЖДА П.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: